Когато войната почука на портата на Европа

През последната година осколките от сирийската гражданска война започнаха толкова силно да разтърсват Европа, че след близо пет години на отлагане и бездействие "политическото джудже" на световната политика (по думите на бившия белгийски външен министър Марк Ейскенс) най-сетне има потенциала да се активизира. Първо бяха стотиците хиляди бежанци, които поеха своя отчаян поход към сигурността на европейските страни. После дойде серията от атентати в сърцето на ЕС - Париж, които напомниха, че амбициите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) са да наложи зловещата си идеология много извън пределите на Близкия изток. Тези процеси изправиха Европа пред екзистенциална криза, която поставя огромни въпросителни пред бъдещето на съюза и на шенгенското пространство, както и пред съхраняването на ценностите, с които европейските страни толкова се гордеят.

Тази седмица фондация "Капитал" и Европейският съвет за външна политика организираха дискусия, която да потърси отговорите. Как се стигна до момента, в който войната почука на нашата порта, кой е по-големият враг след атентатите в Париж - Башар Асад или ИДИЛ, каква да е европейската позиция към действията на Русия в Сирия и възможен ли е общ отговор на миграционната криза - по тези теми дебатираха дипломати, политически анализатори и експерти по външна политика.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Закъснялата външна политика на ЕС

"Очевидно е, че и атаките в Париж, и бежанската криза са ефект от процеси, които текат с години в ЕС, и сега виждаме тяхната кулминация", започна зам.-министърът на външните работи Румен Александров. Според бившия външен министър Николай Младенов, който е специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес, бежанската криза, която Европа преживява днес, се случва в рeзултат от нерешителната външна политика на ЕС в последните години. "Когато падна режимът на Мубарак в Египет, ЕС се забави с подкрепата си към египетския народ", каза дипломатът. И това не е единствената грешка на ЕС. Според него след свалянето на режима на Кадафи, Либия бе изоставена от Европа на радикалните групировки и милиции. "Когато по време на революцията се създаде Либийски национален съвет, видяхме, че в него има хора, които бяха виновни за изтезанията на българските медици. Никой не взе насериозно предупрежденията ни", каза Младенов. По думите му Сирия се е превърнала в хуманитарна трагедия, която е била абсолютно предвидима и предотвратима: "Ключовият момент, който Европа пропусна, бе да подпомогне умерената сирийска опозиция в началото на гражданската война. Резултатът е видим днес – разцепена държава."

За посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан обаче натрупването на кризи от последните месеци дава възможност за заздравяване на Европейския съюз. "За първи път от приемането на Лисабонския договор държава иска солидарна политическа подкрепа от останалите. Разполагаме с пълната възможност да покажем, че ЕС не е просто кесия, даваща пари за магистрали, а и политически проект", заяви френският посланик. На същото мнение беше и българският зам.-външен министър Румен Александров: "Целта на терористите бе да сеят разделение, разсейване в ЕС, да се затруднят взаимоотношенията между страните. Ефектът бе точно обратният - събитията след атаките показват много по-добра организация и сплотяване между страните, членки на ЕС."



Това постави действията на ИДИЛ в центъра на дискусията. Според посланика на Франция в лицето на терористичната групировка Европа се изправя срещу псевдодържава с есхатологична визия. "ИДИЛ се подиграва на нашите реакции и солидарност, понеже е убедена, че ще се окаже победител. Следователно нямаме избор - трябва да я разрушим", категоричен беше той.

Според сирийския политолог и анализатор Басам ал Куатли обаче отговорът не е толкова прост. "ИДИЛ разполагат с 50 хил. души и 10 хил. пикапа - това е нищо за коалицията, която се формира", коментира той. Според него, за да се постигне качествено решение на гражданската война в Сирия, Европа трябва да се бори не само срещу симптома на кризата - ИДИЛ - а също и срещу първопричината - диктатора Башар Асад. "Той пусна част от лидерите на ИДИЛ от затвора през 2011 г. Не можем да преодолеем ефектите от войната в Сирия - бежанците, тероризма, без да се справим с ядрото на проблема", твърди Ал Куатли.

Разговорът за съюзниците на ЕС в Сирия очаквано доведе и до диспут за ролята на Русия в конфликта. Според Ал Куатли Европа трябва да е много внимателна в избора на приятели във войната в Сирия. "ИДИЛ е продукт на Асад и на Иран и Русия, които го подкрепят. Във Facebook сирийците смениха флаговете си с френските след атентатите, но изобщо не симпатизират на кооперацията на Франция с Русия", каза политологът.

"Когато воюваш, не избираш съюзниците си, а само врага си", дипломатично отбеляза френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. "Погледът ни върху Сирия се промени преди седмица. Дотогава нашият първи враг бе Башар Асад. Казахме, че няма решение с него. От 13 ноември президентът на Франция Франсоа Оланд реши, че проблемът с Асад е важен, но най-спешният е този с ИДИЛ и фактът, че войната, която тя води, има последствия у нас", добави той.

Българският зам.-министър Румен Александров пък обърна внимание, че освен елиминиране на ИДИЛ са нужни и мерки за управляване на мира след това. "Тероризмът представлява заплаха за цялата международна общност и за това подкрепяме съвместни координирани действия в Сирия от страна на Запада и Русия", обясни той.

В първия панел дипломати и политически анализатори обсъдиха външнополитическата реакция на ЕС към конфликта в Сирия и борбата срещу ИДИЛ Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Дипломатите заеха единна позиция относно това колко е важно да се подкрепят страните, граничещи със Сирия. "Необходимостта за подкрепа на съседните на конфликтите държави е най-доброто и правилно решение", каза Румен Александров. Според него е нужно да се изгради капацитет за ранно настаняване, както и центрове за регистриране на потенциални бежанци още на границите на Сирия. На същото мнение беше и Николай Младенов, който предупреди, че ЕС не бива да изпуска възможността да стабилизира ситуацията в тези страни, за да не последват те съдбата на Сирия и Либия. "Революциятa на ДАЕШ е свързана със запълването на вакума във властта в Сирия и Ирак – кризата е функция на разпада на държавността там, а не първопричина за това", обясни Александров. Според него финалното решение на конфликта може да дойде само с активното участие на силите в региона, включително иракската армия и Иран.

Един от най-важните въпроси обаче остана без ясен отговор - какво се случва с тероризма в Европа след евентуалния крах на ИДИЛ. "Без една база, която строят извън ЕС, тези терористи не могат да се тренират, трудно биха намирали финансови средства", каза Дьо Кабан. Но дали радикализмът, който Европа отглежда в собствените си гета, ще изчезне заедно с ИДИЛ, остана отворена рана и тема.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Може ли да има единен европейски отговор на кризата с бежанците"