Когато войната почука на портата на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато войната почука на портата на Европа

"За първи път от приемането на Лисабонския договор държава иска солидарна политическа подкрепа от останалите. Разполагаме с пълната възможност да покажем, че ЕС не е просто кесия, даваща пари за магистрали, а и политически проект", заяви френският посланик Ксавие Лапер Дьо Кабан

Когато войната почука на портата на Европа

Дипломати и политически анализатори потърсиха общ европейски отговор на мигрантската криза и сирийския конфликт

Мартин Димитров, Зорница Стоилова
5334 прочитания

"За първи път от приемането на Лисабонския договор държава иска солидарна политическа подкрепа от останалите. Разполагаме с пълната възможност да покажем, че ЕС не е просто кесия, даваща пари за магистрали, а и политически проект", заяви френският посланик Ксавие Лапер Дьо Кабан

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


През последната година осколките от сирийската гражданска война започнаха толкова силно да разтърсват Европа, че след близо пет години на отлагане и бездействие "политическото джудже" на световната политика (по думите на бившия белгийски външен министър Марк Ейскенс) най-сетне има потенциала да се активизира. Първо бяха стотиците хиляди бежанци, които поеха своя отчаян поход към сигурността на европейските страни. После дойде серията от атентати в сърцето на ЕС - Париж, които напомниха, че амбициите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) са да наложи зловещата си идеология много извън пределите на Близкия изток. Тези процеси изправиха Европа пред екзистенциална криза, която поставя огромни въпросителни пред бъдещето на съюза и на шенгенското пространство, както и пред съхраняването на ценностите, с които европейските страни толкова се гордеят.

Тази седмица фондация "Капитал" и Европейският съвет за външна политика организираха дискусия, която да потърси отговорите. Как се стигна до момента, в който войната почука на нашата порта, кой е по-големият враг след атентатите в Париж - Башар Асад или ИДИЛ, каква да е европейската позиция към действията на Русия в Сирия и възможен ли е общ отговор на миграционната криза - по тези теми дебатираха дипломати, политически анализатори и експерти по външна политика.

Закъснялата външна политика на ЕС

"Очевидно е, че и атаките в Париж, и бежанската криза са ефект от процеси, които текат с години в ЕС, и сега виждаме тяхната кулминация", започна зам.-министърът на външните работи Румен Александров. Според бившия външен министър Николай Младенов, който е специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес, бежанската криза, която Европа преживява днес, се случва в рeзултат от нерешителната външна политика на ЕС в последните години. "Когато падна режимът на Мубарак в Египет, ЕС се забави с подкрепата си към египетския народ", каза дипломатът. И това не е единствената грешка на ЕС. Според него след свалянето на режима на Кадафи, Либия бе изоставена от Европа на радикалните групировки и милиции. "Когато по време на революцията се създаде Либийски национален съвет, видяхме, че в него има хора, които бяха виновни за изтезанията на българските медици. Никой не взе насериозно предупрежденията ни", каза Младенов. По думите му Сирия се е превърнала в хуманитарна трагедия, която е била абсолютно предвидима и предотвратима: "Ключовият момент, който Европа пропусна, бе да подпомогне умерената сирийска опозиция в началото на гражданската война. Резултатът е видим днес – разцепена държава."

За посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан обаче натрупването на кризи от последните месеци дава възможност за заздравяване на Европейския съюз. "За първи път от приемането на Лисабонския договор държава иска солидарна политическа подкрепа от останалите. Разполагаме с пълната възможност да покажем, че ЕС не е просто кесия, даваща пари за магистрали, а и политически проект", заяви френският посланик. На същото мнение беше и българският зам.-външен министър Румен Александров: "Целта на терористите бе да сеят разделение, разсейване в ЕС, да се затруднят взаимоотношенията между страните. Ефектът бе точно обратният - събитията след атаките показват много по-добра организация и сплотяване между страните, членки на ЕС."

Това постави действията на ИДИЛ в центъра на дискусията. Според посланика на Франция в лицето на терористичната групировка Европа се изправя срещу псевдодържава с есхатологична визия. "ИДИЛ се подиграва на нашите реакции и солидарност, понеже е убедена, че ще се окаже победител. Следователно нямаме избор - трябва да я разрушим", категоричен беше той.

Според сирийския политолог и анализатор Басам ал Куатли обаче отговорът не е толкова прост. "ИДИЛ разполагат с 50 хил. души и 10 хил. пикапа - това е нищо за коалицията, която се формира", коментира той. Според него, за да се постигне качествено решение на гражданската война в Сирия, Европа трябва да се бори не само срещу симптома на кризата - ИДИЛ - а също и срещу първопричината - диктатора Башар Асад. "Той пусна част от лидерите на ИДИЛ от затвора през 2011 г. Не можем да преодолеем ефектите от войната в Сирия - бежанците, тероризма, без да се справим с ядрото на проблема", твърди Ал Куатли.

Разговорът за съюзниците на ЕС в Сирия очаквано доведе и до диспут за ролята на Русия в конфликта. Според Ал Куатли Европа трябва да е много внимателна в избора на приятели във войната в Сирия. "ИДИЛ е продукт на Асад и на Иран и Русия, които го подкрепят. Във Facebook сирийците смениха флаговете си с френските след атентатите, но изобщо не симпатизират на кооперацията на Франция с Русия", каза политологът.

"Когато воюваш, не избираш съюзниците си, а само врага си", дипломатично отбеляза френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. "Погледът ни върху Сирия се промени преди седмица. Дотогава нашият първи враг бе Башар Асад. Казахме, че няма решение с него. От 13 ноември президентът на Франция Франсоа Оланд реши, че проблемът с Асад е важен, но най-спешният е този с ИДИЛ и фактът, че войната, която тя води, има последствия у нас", добави той.

Българският зам.-министър Румен Александров пък обърна внимание, че освен елиминиране на ИДИЛ са нужни и мерки за управляване на мира след това. "Тероризмът представлява заплаха за цялата международна общност и за това подкрепяме съвместни координирани действия в Сирия от страна на Запада и Русия", обясни той.

В първия панел дипломати и политически анализатори обсъдиха външнополитическата реакция на ЕС към конфликта в Сирия и борбата срещу ИДИЛ
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Дипломатите заеха единна позиция относно това колко е важно да се подкрепят страните, граничещи със Сирия. "Необходимостта за подкрепа на съседните на конфликтите държави е най-доброто и правилно решение", каза Румен Александров. Според него е нужно да се изгради капацитет за ранно настаняване, както и центрове за регистриране на потенциални бежанци още на границите на Сирия. На същото мнение беше и Николай Младенов, който предупреди, че ЕС не бива да изпуска възможността да стабилизира ситуацията в тези страни, за да не последват те съдбата на Сирия и Либия. "Революциятa на ДАЕШ е свързана със запълването на вакума във властта в Сирия и Ирак – кризата е функция на разпада на държавността там, а не първопричина за това", обясни Александров. Според него финалното решение на конфликта може да дойде само с активното участие на силите в региона, включително иракската армия и Иран.

Един от най-важните въпроси обаче остана без ясен отговор - какво се случва с тероризма в Европа след евентуалния крах на ИДИЛ. "Без една база, която строят извън ЕС, тези терористи не могат да се тренират, трудно биха намирали финансови средства", каза Дьо Кабан. Но дали радикализмът, който Европа отглежда в собствените си гета, ще изчезне заедно с ИДИЛ, остана отворена рана и тема.

Може ли да има единен европейски отговор на кризата с бежанците

След последните няколко турбулентни месеци стана ясно също, че кризата с бежанците е преобразуващ фактор за Европа, който оплита в себе си множество въпроси - за ползите и рисковете от миграцията, за предизвикателствата пред сигурността, за недоверието на хората към собствените им правителства, за взаимоотношенията между страните от центъра и тези от периферията, за единния пазар. А над всички тях все повече тежи очакването Европа да произведе конкретно решение. Възможно ли е въобще да има единен европейски отговор на кризата с бежанците и какъв да е той - това е темата, по която дебатираха участниците във втория панел на дискусията. А отправната точка на разговора беше дали отворените или затворените граници ще спасят солидарността като основополагаща ценност на Европейския съюз.

"Да затворим ли границите, за да спасим солидарността - определено не. Но дали отворените граници ще доведат до повече солидарност и единност в Европа - ми е трудно да отговоря", започна Алмут Мьолер, старши анализатор и директор на берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП).

Директорът на изследователския център Европейска инициатива за стабилност Гералд Кнаус продължи на противоположна теза. От обиколките из страните, които приемат бежанци от Швеция до Турция и разговорите му с хората, които взимат решения в тях, той е стигнал до извода, че всички са съгласни, че границите не могат да бъдат широко отворени повече. Въпросът е как се постига обратното. Според него няма послание, което да спре хората да идват към Европа, и репликите на политици като унгарския премиер Виктор Орбан, че е нужна повече твърдост и затваряне на границите, са чист популизъм. Защото не дават пътна карта как да се случи това.

Българският политолог и директор на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев пък посочи липсата на обща имиграционна политика на Европейския съюз като пречка пред разрешаването на кризата. По думите му, въпреки че това е дебат, който се води от десетилетия в Европа, и то в светлината на сериозните проблеми с интеграцията на предишните вълни мигранти, резултат няма, тъй като отделните европейски страни имат собствен дневен ред, който далеч не е явен. "Служейки на свои интереси и с морализаторски патос, европейските елити на практика отказват да структурират ясни имиграционни правила в ЕС", заяви той. "Мисля, че всеки дом има своите правила, които показват степента на неговата отвореност - кого може да приеме на гости за по-дълго време, какво може да си позволи и как хората влизат и излизат в него", добави Минчев.

Така темата за солидарността направи естествен завой към основното противопоставяне в Европа в търсенето на общо решение - символът на "отворената" политика Германия и лицата на "затвореността" - държавите от т.нар. Вишеградска група - Полша, Чехия, Унгария и Словакия.

Според Алмут Мьолер от берлинския офис на ЕСВП Германия изживява своя силен европейски момент, въпреки че се възприема от други страни като доминираща сила, която налага идеите си и не уважава достатъчно различните виждания около масата за преговори. Тя обаче подчерта, че колкото и могъща да е Германия, не можем да очакваме от Ангела Меркел да произведе решението на миграционната криза. Германия има нужда от останалите европейски страни, защото е част от ЕС, от Шенген зоната и от принципа на свободното движение. "Моето притеснение е, че ако европейците не успеят да постигнат общ подход, ще виждаме все повече държави да разиграват националната карта", обясни тя.

Огнян Минчев обаче разкритикува подхода на Германия и заяви, че солидарността в Европа е възможна само при предварително уговорени условия: "Не можеш да отправиш открита покана към всеки, който не го мързи да дойде в Европа, и след това да търсиш солидарност. Първо търсиш солидарност, след това отправяш покана. Този е логичният ред, ако говорим за морал", отсече той. Според него поведението на Германия е генерирало огромна надежда у десетки милиони хора и това е завъртяло спирала от политически интереси и криминални мрежи, които се занимават с трафик на хора, които са започнали да обслужват и да печелят от имиграционната треска. "Затова не бива да бързаме да се отнасяме иронично към позициите на хора, които можем да не уважаваме по други причини като Орбан или полското консервативно правителство", добави той. "Тези нации имат своето право да кажат мнението си дали искат масиран брой чужденци да се заселят за постоянно при тях или не."

Тези препятствия пред единната позиция на Европа към бежанците бяха припознати като един от сериозните рискове за България от директора на българския офис на ЕСВП Весела Чернева. Ако Европа се разпадне на няколко скорости по този проблем, България може да изпадне в периферията, от която нищо не зависи. "Целият този процес крие риска България да бъде изтласкана в периферията във взимането на решения, включително на такива, свързани с нейната сигурност и суверенитет", обясни тя и добави, че следваща опасност е ерозията на институциите в страната.

Ключът към всички тези сложни казуси в сърцето на Европейския съюз може да се окаже Турция, според Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност. Той казва, че югоизточната ни съседка е в състояние да спре мигрантския приток към Европа, но просто не го прави. Кнаус цитира данни за миналата 2014 г., според които само шест души са били върнати в Турция по споразумението за реадмисия. В същото време неговата оценка е, че ако стигащите до гръцките острови с лодки бежанци бъдат връщани в Турция, в рамките на шест седмици потокът ще спре. Това обаче минава през убеждаването на Турция, че това е в неин интерес. "Тя трябва да се ангажира да спазва споразумението напълно след определена дата, като в същото време предложи на живеещите там сирийци достъп до образование и до пазара на труда. Това означава Турция да приеме, че има ново малцинство - сирийското, което ще бъде там за много време, ако не завинаги", каза Кнаус. Според него всичко това минава през сериозни външнополитически усилия на ЕС, които той досега не е считал за нужно да полага, като даде пример с желанието на Турция за отмяна на визите за турските туристи. Или по-категоричен финансов ангажимент на ЕС по посрещането и обгрижването на търсещите убежище в Турция. Кнаус добави, че има нужда от коалиция от държави в Европа, сред които може да е и България, които да се ангажират да споделят отговорността с Турция - например да приемат уязвими групи бежанци в замяна на това Турция да започне да приема хората обратно.

*Дискусията "Вътрешни и външни измерения на бежанската криза в Европа" е организирана с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

През последната година осколките от сирийската гражданска война започнаха толкова силно да разтърсват Европа, че след близо пет години на отлагане и бездействие "политическото джудже" на световната политика (по думите на бившия белгийски външен министър Марк Ейскенс) най-сетне има потенциала да се активизира. Първо бяха стотиците хиляди бежанци, които поеха своя отчаян поход към сигурността на европейските страни. После дойде серията от атентати в сърцето на ЕС - Париж, които напомниха, че амбициите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) са да наложи зловещата си идеология много извън пределите на Близкия изток. Тези процеси изправиха Европа пред екзистенциална криза, която поставя огромни въпросителни пред бъдещето на съюза и на шенгенското пространство, както и пред съхраняването на ценностите, с които европейските страни толкова се гордеят.

Тази седмица фондация "Капитал" и Европейският съвет за външна политика организираха дискусия, която да потърси отговорите. Как се стигна до момента, в който войната почука на нашата порта, кой е по-големият враг след атентатите в Париж - Башар Асад или ИДИЛ, каква да е европейската позиция към действията на Русия в Сирия и възможен ли е общ отговор на миграционната криза - по тези теми дебатираха дипломати, политически анализатори и експерти по външна политика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK