Какво предложи и какво получи България в Китай
Практическите детайли зад политическата среща в Суджоу
1. Жп връзки, летища и пътища
България предложи на форума концесия или публично-частно партньорство за редица инфраструктурни проекти. Две пристанища, четири летища, четири пътни връзки и четири жп линии бяха представени от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова като възможни обекти, които да заинтересуват китайските инвеститори. Пристанищата бяха Видин и Русе, летищата - София, Пловдив, Горна Оряховица и Стара Загора, пътните връзки - "Хемус", "Черно море", София – Калотина, София – Видин и Русе - Велико Търново, а жп линиите - Русе - Димитровград, Варна - Русе, София - Радомир и Радомир - Гюешево.
Де факто интерес към момента има само към изграждането на Русе - Свилеград през тунела под Шипка, който също е възможно да бъде построен с частни пари. Според Павлова има конкретен интерес от китайска компания, която е направила съответните проучвания на трафика и смята, че ако прекара през този път товарния и пътен трафик от Турция за Румъния и нагоре, ще има достатъчно натоварване. Това може да бъде съчетано с новата тол система, която ще позволи да се отделят част от събраните средства за концесионера.
Има и запитване за летище Пловдив, но нищо по-настойчиво като интерес там, потвърди министър Ивайло Московски. Неофициално от министерската делегация коментираха, че китайците се интересуват главно от пристанища заедно с цялата прилежаща инфраструктура около тях, включително интермодални терминали за прекачване на влак. Самият китайски премиер Ли Къцян заяви на 16-те, че "нашето възраждане започна с пристанищата и ифраструктурата. Готови сме да ви предоставим опита си".
2. Земеделието и тютюнът
България успя да спечели в конкуренция с Румъния центъра за агротърговия с Китай. Това означава, че базата данни за всички земеделски производители в 16-те страни ще се изгражда в България и ще бъде ползвана онлайн от китайски партньори и обратно. Към момента центърът разполага с трима души и няма да се разраства значително, защото функцията му ще бъде да подпомага производителите, а не да измества двустранните отношения. Надеждата е, че той ще подпомогне значително българските износители, които напоследък гледат сериозно на Изток - износът на царевица за Китай през 2014 г. е скочил 40 пъти.
Тъй като Китай не е свободен пазар и вносителите обикновено имат нужда или от държавни споразумения за облекчаване на вноса, или от сериозен договор с голяма компания, този център може да подпомогне значително бизнеса. По време на посещението в Китай българската делегация специално води преговори за облекчаване на фитосанитарните изисквания, които понякога отнемат много време и затрудняват вноса. Лично премиерът Ли Къцян се е съгласил да бъдат преразгледани условията и да бъдат облекчени, твърдят източници от делегацията, присъствали на разговорите.
Друг въпрос, повдигнат от правителството, е бил за облекчението за вноса на български цигари в Китай. Пекин има строги протекции за тютюневия си бизнес. Това в случая облагодетелства "Булгартабак" и евентуално "Кингс табако", които са основни производители.
3. Банките и евтините пари
Българската банка за развитие подписа меморандум за сътрудничество с ICBC, която е една от двете големи банки, подкрепящи експанзията на китайския бизнес навън. Успоредно с това споразумение ББР е получила кредит за 50 млн. евро при "изключително добри условия" по думите на финансовия министър Владислав Горанов. Те не са обвързани с никакви допълнителни условия или закупуване на китайски внос. Сумата е доста скромна, но е първа стъпка в сътрудничеството с азиатските гиганти.
Ако тези условия се окажат достатъчно добри, е възможно ББР да помисли за по-големи заеми, които да подкрепят част от политиките й. Досега позицията на Горанов беше, че България има достъп до достатъчно евтин ресурс в Европа, който прави безсмислено финансирането от Китай.
Друга голяма китайска компания, която започва бизнес в България, е застрахователят Sinoinsure. Те застраховат големи инфраструктурни проекти и в момента са застраховали проекти за 31 млрд. долара в региона.
4. АЕЦ "Козлодуй"
Китайска компания е проявила интерес да стане инвеститор в изграждането на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". По време на посещението в Пекин компанията е поискала среща с Бойко Борисов и Томислав Дончев и е обсъдила замразения проект на Wesgtinghouse и АЕЦ. По неофициална информация става дума за държавната State Nuclear Power Technology Corp (SNPTC), която е инженерингов партньор на Westinghouse в Китай. Според източник "те са готови да станат финансиращ инвеститор, защото Балканите са с голям потенциал", но държат на условия за износ на ток. Правителството няма да поема нито държавни гаранции, нито гаранции за изкупуване на тока. Дружеството може да бъде или както досега - с разпределение на 51% държавен дял срещу 49% частен, или компанията да получи мажоритарен дял - всички опции са на масата.
Китайските инвеститори ще пристигнат в България до няколко седмици, за да продължат преговорите.
5. Индустриални зони и производство
След като Китай прие стратегията за износ на индустриален потенциал, икономическият министър Божидар Лукарски пристигна с презентация, в която представи пред китайските инвеститори възможностите на три зони - тази в Пловдив, държавната в Божурище и София тех парк.
Подкрепяме възможностите за нов бизнес в тези зони, каза Лукарски, според когото държавата ще предостави всички възможни облекчения на инвеститорите. Сред подписаните в Китай споразумения между български и китайски фирми обаче нямаше нито едно за технологичен трансфер към България, както и нито едно свързано с индустриална зона. Този потенциал засега е запазен за Западна Европа, коментира китайски анализатор пред "Капитал", като според него страната ни може да се насочи предимно в сферата на земеделието.
