Реалността е по-различна. Процесът по изграждане на е-управлението отново няма да бъде завършен. На пресконференцията във вторник директорът на дирекция "Информационни технологии" в МТИТС Христо Христов отбеляза, че "резултатите от [проекта] позволяват една услуга да бъде заявена през портала за достъп до електронни административни услуги, платена и получена изцяло електронно". Наистина, в последните няколко години се появяват отделни услуги на различни институции, които са в някаква степен дигитализирани. Зад тези е-услуги обаче далеч не седи добре измислена и смазана машина за обмен на информация от всяко кътче на администрацията. Вместо това министерството разполага със система, която много наподобява легендата за вавилонската кула, където все пак има отделни части, които работят, но не могат да комуникират помежду си.

Ново 20

Към системата на електронното управление този път трябва да бъдат включени няколко различни елемента. Чрез електронното валидиране и електронното връчване, които са изградени от "Сиела-Норма" срещу 2.6 млн. лв., администрациите трябва да потвърждават извършването на услуга чрез нещо като официално одобрена електронна поща. Надграждането на системата за електронни разплащания, което се прави от консорциум "Такс ми" (фирмите "Абати", "Джи ди би сол" и "Ай пи сек") срещу 2.4 млн. лв., трябва да осигури уеднаквено плащане за услуги. Усъвършенстването на еgov.bg, което се прави от "Ай Би Ес България", трябва да направи сайта по-интуитивен и лесен за ползване през мобилни устройства. С поръчките за "публикуване на служебен достъп на регистри на държавната администрация" (която се прави от "Технологика" срещу 2.6 млн. лв.) и "доизграждане на инструменталната среда на електронното управление" (с изпълнител "Бул Ес Ай" на стойност 2.5 млн. лв.) трябва да се изглади вътрешната връзка между системите. Срещу още 3.7 млн. лв. от МТИТС са наели и "Сиенсис" АД да доизгражда хардуерната среда за е-управление.

Дори и след завършването на проектите е много вероятно гражданите и бизнесът да не получат тази пълна функционалност на цялостно е-обслужване, която обещават в момента правителството и компаниите. Така например сайтът egov.bg няма изградена връзка с основното хранилище на услугите - Интегрираната информационна система на държавната администрация. Засега подобна интеграция не е планирана, което означава, че вместо да се внедрят автоматично услугите в портала, този процес трябва да се прави ръчно. Затова и в ранната версия на новия еgov.bg, която се завъртя по специализирани форуми, преди той да бъде внедрен, голяма част от информацията не присъстваше. Не ни е трудно да си представим, че държавата просто не разполага с пълен списък на своите услуги. Особено такъв, който да е написан на разбираем език.

От транспортното министерство все пак твърдят, че в края на декември в портала ще има 200 административни услуги (които присъстват и в предишната му версия), както и 50 услуги на Столична община (също от стар проект) и още 80 услуги от пет администрации - МТИТС, ИА "Автомобилна администрация", Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", Агенция "Митници".

Друг пример е електронната автентикация. За момента тя ще става само чрез електронен подпис, който притежават твърде малко хора - основно представители на фирми, защото обикновените граждани нямат стимул да си го закупят. С други думи тази поръчка няма да разшири базата от потенциални потребители на е-услуги и няма да ги улесни съществено. А в парламента току-що влезе нов Закон за електронната идентификация, който предполага нов подход към разпознаването и удостоверяването на гражданите в интернет. Ако той бъде приет, системите за е-автентикация и е-оторизация може би ще трябва да бъдат доработени, а може би просто ще бъдат изоставени в полза на нещо ново. Докато законът стане факт обаче, ще мине доста време. "Въпросната система за автентикация с КЕП (Квалифициран електронен подпис - бел. ред.) е временно решение и тя ще стане излишна, когато бъде сменена от система за електронна идентификация съгласно новия закон за това", коментира главният изпълнителен директор на "Сиела-Норма" Веселин Тодоров пред "Капитал".

Кръговратът на е-управлението

Най-логичният въпрос около електронното управление, откакто се говори за такова, е защо така и не се случва нищо видимо. Един начин да отговорим е да проследим последния пакет от поръчки на МТИТС отначало докрай. Конкурсът е пуснат в последните седмици на кабинета "Орешарски", когато министър на транспорта е Данаил Папазов. Част от договорите обаче са подписани при управлението на служебния кабинет, когато министър на транспорта е Николина Ангелкова, а останалите - при смяната на трети министър - Ивайло Московски.

"Заварихме едни проекти с избрани и подписани изпълнители за 20 млн. лева. Исках да ги спрем и анализираме. Съгласих се да ги продължим, но като извлечем максимума от тях. И смятам, че го постигнахме", каза при представянето на резултатите ресорният зам.-министър Валери Борисов, който отговаря за е-управлението. Той беше на същата длъжност и при мандата на ГЕРБ през 2009-2013 г., когато под негово ръководство започваха други мащабни проекти за е-управление. Проблемът на последните поръчки е, че те не съвпадаха с визията, която Борисов налагаше преди това. Най-добрият пример е елементът с е-идентификацията. В заданието на поръчките не е предвидено системите да са съвместими с нея. Според източници на "Капитал", за да не бъдат прекратени поръчките и да се "извлече максимумът" от тях, на изпълнителите са възложени допълнителни дейности.

За да не изпусне европейското финансиране въпреки политическия хаос на последните три години МТИТС не спря да работи по темата е-управление. За да се получи нещо смислено за гражданите обаче, в министерството трябва да има ясна визия и ясен лидер, който да се бори за нея. Такива, дори и само заради смяната на трима министри за под три години, няма как да има. Така на практика поддържането на единна визия е оставено на чиновниците, а "приемствеността" в транспортното министерство се осигурява от главния секретар Иван Марков и шефът на дирекция "Информационни технологии" Христо Христов.

Целият процес по създаване на обществени поръчки за е-управление обаче е толкова счупен, че едва ли изобщо би могъл да произведе качествен продукт. Като за начало, министерството се опитва да изгради цялата сложна технологична система и чак когато всичко е готово митичното електронно управление да тръгне с натискането на едно копче. На практика обаче тя става толкова компексна, че дори липсата на един компонент може да значи нулев краен резултат. Ако се смени концепцията пък, се налага всеки отделен компонент да се "надгражда" с нови поръчки. Крайният резултат е огромен склад със системи, които не могат да работят една с друга и купчина стратегии, рамки и документация, която не се прилага по никакъв начин. "Бул Ес Ай" и преди са работили по единната среда за обмен на документи, а "Ай Би Ес България" са правили предишната версия на egov.bg само преди две години.

Донякъде е нормално да се случва така - в крайна сметка министерството поръчва софтуер, който получава обикновено след година или две. За това време изискванията към него може да са се променили напълно или крайният продукт вече да не е актуален, но Законът за обществени поръчки не позволява промени в крачка. В същото време поръчките са с много стриктни технически спецификации и връзват ръцете на фирмите, но едновременно с това им дават и лесно оправдание, когато нещо не заработи - нещата винаги са изпълнени "по условие". Не на последно място, след края на поръчки като тази за egov.bg министерството няма практика да информира гражданите особено подробно чрез рекламни кампании, така че някой да започне да използва услугите.

Всичко направено дотук, разбира се, е огромен труд. Системата на е-управление и в момента обаче има няколко очевидни недостатъка, които може да означават, че огромна част от извършеното може да бъде занемарено. Да разгледаме например един от най-важните елементи - системата RegIX, която осигурява автоматичното извличане на информация от различни регистри. През нея минават всички заявки на институциите за достъп до данните на други администрации, както и заявките на гражданите за удостоверителни услуги например. Тя обаче има поне два фундаментални проблема. Първо, първоначално в RegIX са закачени едва 32 регистъра (Имотен регистър, Булстат, Търговски регистър, Регистър на моторните превозни средства, Регистър на документите за самоличност и др.), а с втора поръчка е осигурено свързването на още толкова. Не е ясно обаче по какъв критерий са избрани конкретните данни, които да бъдат интегрирани, а и не е ясно кога и как ще се надгражда списъкът. В страната има около 800, което значи, че по тази система предстои много работа. Вторият проблем е, че за да може изобщо някоя община или агенция да използва регистрите зад RegIX, тя първо трябва да пригоди собствения си вътрешен софтуер за това. Това очевидно е трудоемко усилие, което в момента не е организирано по никакъв начин.

А сега накъде

С други думи, 20 милиона лева по-късно електронно управление отново няма. Положени са основите, но има големи разминавания - все едно стаите в кулата да са с един метър над нивото на коридорите. С приключването и на последните проекти по Оперативна програма "Административен капацитет" обаче се открехва нова страница. Този път правителството дава заявки, че се опитва да подреди хаоса. През януари в Народното събрание трябва да се гледат два нови закона - за електронното управление и електронната идентификация, които трябва да изяснят много от логическите дупки в настоящата система. В тях са заложени създаването на Държавна агенция "Електронно управление" и Държавно предприятие "Единен системен оператор", които трябва да прекратят порочната практика да се работи "на парче" или поне това е идеята на хартия. Междувременно тръгва нова оперативна програма - "Добро управление", която ще финансира подобни проекти. Този път обаче правилата са различни - изисква се определена структура на данните и комуникация между системите, както и отворен код. Предстои да бъде публикувана и пътна карта за е-управление с конкретни проекти, които трябва да закърпят най-големите дупки в процеса. Според източник, близък до процеса, целта е с тези проекти да се покрият около 80% от най-използваните регистри и услуги в държавата.

При всички положения предстои още много трудна работа, за да се завърши е-управлението. Най-важното ще е държавата да организира процесите си така, че да може да поддържа електронния си портал и технологията зад него актуални, да отговаря адекватно на заявления за е-услуги и да представя нормативната информация в лесносмилаем вид в интернет. С други думи, ще трябва най-накрая да помисли за т.нар. user experience вместо само за многомилионни проекти.