С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 дек 2015, 17:06, 5115 прочитания

Карбонова жега

Досега България лесно изпълняваше европейските цели за борба с климатичните промени, но това скоро ще започне да се променя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата за промяната в климата на местна почва се радва на популярност почти колкото заселването на Марс. Интересува "група съветски учени". Отдалечено е, ако не на светлинни години, поне на милиони километри от ежедневните проблеми. И ще е евентуално някакъв казус за решаване за поколенията, населяващи Земята след столетие.

Но даже да сте спокойни, че покачващите се температури няма скоро за залеят с морска вода къщичката ви в Созопол, трябва да се съобразявате с глобалните политики за промяна на климата. Те са на прага на българската въглеродна къщичка и не под формата на приливна вълната, причинена от покачването на нивото на световния океан. А под формата на милиарди, които ще трябва да бъдат инвестирани, за да се изпълнят изискванията на международните споразумения, по които държавата вече е страна.


Като член на Европейския съюз България още от 24 октомври 2014 г. се е съгласила да намали емисиите си с 40% до 2030 г. спрямо 1990 г. Настоящата конференция за климатичните промени в Париж има значение за България и ЕС от гледна точка на това доколко амбициозно ще е новото глобално споразумение с останалите големи икономики и дали Старият континент ще бъде изправен пред заплахата от изтичане на въглерод, т.е. изместване на енергоемките му производства в трети страни, които нямат толкова строго климатично законодателство. Колко обаче ще струва на страната вече подписаното споразумение за 40% по-малко парникови газове? И как може да бъде постигнато то, след като индустрията до голяма степен направи максималното, за да намали емисиите си, а мерките в транспорта, отпадъците, земеделието и строителството са скъпи и с много по-малък ефект. Проблемите за България предстоят. Досега страната нямаше големи трудности да влезе в нормите, тъй като индустриалното производство се срина далече под нивата от 1990 г., а с него и емисиите на парникови газове. Така че след 2030 г. политиката за борба с климатичните проблеми ще се усеща доста по-осезателно, не само през разходите за възобновяема енергия. Това обаче ще е и възможност за икономическо развитие.

Няколко пакета по-късно
На европейско ниво основният механизъм за въздействие на климатичните промени беше Европейска схема за търговия с емисии. В момента се намира в третия си период (2013 - 2020), като до 2013 г. тя работеше на следния принцип: На държавите се даваха определени количества квоти (на България се полагат 2.71% от общото количество за ЕС), които впоследствие на местно ниво се разпределяха между отделните предприятия от енергетиката и индустрията. Тези национални планове за разпределение на квоти после се одобряваха от Европейската комисия, като ако дадено предприятие изпусне в атмосферата повече от полагаемото му се, трябва да купува въглеродни квоти на свободния пазар.

От 2013 до 2020 г. вече сме в т.нар. европейския пакет "Климат - енергетика". Той предвижда намаляване на емисиите с 20% спрямо нивата от 1990 г., повишаване на енергийната ефективност с 20%, достигане на 20% на възобновяемата енергия в брутното енергийно потребление и нарастване на употребата на биогорива с 10%. Отново държавата получава определено количество квоти, като в тях има малко безплатни квоти за инсталациите. Останалото държавата продава на търгове. Климатичните регулации обаче вече включват и четири нови източника на емисии, извън схемата за търговия. Това са строителството, селското стопанство, транспортът и отпадъците. При тях страните имат индивидуални цели. Тъй като страната претърпя срив на икономиката след 1990 г. при тези сектори до 2020 г. тя има право да отчете ръст от 20% спрямо нивата от 2005 г. 

От МОСВ коментираха, че България е много под тези 20% на база 2005 г., както и че целите пред индустрията и енергетиката се изпълняват автоматично с участието й в схемата за търговия с емисии, така че не би следвало да има проблеми страната да изпълни карбоновите си задължения към 2020 г. През октомври това беше потвърдено и от доклад на Европейската агенция за околна среда, според който България е сред 13-те отличници по отношение на емисии, ВЕИ и енергийна ефективност.



Ново 40
Така стигаме до последното споразумение от 24 октомври 2014 г. за намаляване на емисиите през 2030 г. с 40% спрямо 1990 г., част от Европейския енергиен съюз. Най-общо то предвижда общ дял на ВЕИ за ЕС от 27%, подобряване на енергийната ефективност с 27%, 10% електроенергийна свързаност, а биогоривата останаха спорен въпрос и по тях ще започнат да се водят преговори най-рано 2017-2018 г.

За да се постигне тази цел обаче, енергетиката и индустрията, които са в схемата за търговия с емисии, трябва да отчетат 43% по-малко изпускани парникови газове спрямо 2005 г. "Това няма как да го направим, без тецовете в Маришкия басейн да бъдат затворени наполовина", смята Боян Рашев, управляващ партньор в "Denkstatt България". "Това е смърт за въглищата", допълва той. Или дори ако централите в страната, които не спазват съвестно екоизискванията, бъдат затворени, това няма да е достатъчно решение на проблема. Голямата индустрия също. "В България, противно на всеобщото схващане, едрият бизнес и голямата индустрия са изключително енергоефективни. Имаме инсталации, които са сред най-добрите в Европа и са достигнали до технологичния праг", допълват и от МОСВ. Тоест на страната са останали малко възможности за позеленяване по тази линия. 

Нещата изглеждат сложни и за четирите източника извън схемата за търговия с емисии - транспорт, отпадъци, земеделие и строителство. Там емисиите трябва да паднат с 30% спрямо 2005 г. Тук вече България не може да има право на увеличение както сега, а в най-добрия случай трябва да остане на нивото от 2005 г. За въпросните 30% ще има индивидуални цели за страните членки и се очакват разгорещени дебати от догодина, защото всякакви намаления ще са трудни и скъпи.

Едновременно с това емисиите от тези сектори не са малко. "От 3-4 години насам емисиите в сектор транспорт са повече от тези в индустрията, като той се нарежда по този показател след енергетиката", коментираха експерти от МОСВ. Транспортът е най-проблемният сектор въобще и за другите държави в ЕС, защото тук се включва и транзитният трафик, а емисиите се изчисляват на базата на продадените в страната горива. Тоест всички камиони, които минават и зареждат, се отчитат като емисии на страната. След транспорта идват отпадъците и по-специално пречиствателните станции и биоразградимите фракции в депата. Земеделието не е голям източник и не представлява голям проблем за разлика от земеделието в други страни, като Ирландия например.

За едни милиарди 
До 2020 г. страната разполага с Третия национален план за действие по изменение на климата (2013 - 2020). Стойността на разходите за предвидените в плана мерки се оценява на 10.5 млрд. лева (4.9% от общите инвестиции в икономиката за периода), а парите трябва да дойдат от европейски фондове, от бюджета и от бизнеса. Изчисленията показват още, че за премахването на един тон CO2 средно ще са необходими 236 лв., като най-скъпо е да елиминираш тон CO2 в земеделието, а икономически най-изгодно - в отпадъците, следвани от промишлеността. Мерките за предотвратяване на изпускането на един тон CO2 в енергетиката пък са 3.7 пъти по-евтини, отколкото в транспорта.

Изчисляването на икономическия ефект за периода 2020 - 2030 г. обаче се оказва по-сложно, тъй като България към момента няма нито една секторна стратегия за периода след 2020 г. Това, върху което от МОСВ се базират по време на преговорите по пакета, е оценката за въздействие на ЕК. Според нея средногодишните допълнителни инвестиции за ЕС като цяло за периода 2011 - 2030 г. са 38 млрд. евро, като за държавите членки с по-ниски доходи разходите ще са по-високи с около 3 млрд. евро на година. В търсене на още числа на местна почва проучване на Оксфордския институт за МОСВ за потенциала за намаление на емисиите в България установява, че най-перспективни в това отношение са енергетиката и енергийната ефективност в сгради, като за тези сектори до 2030 г. ще са необходими 7.9 млрд. евро, или средно между 350 и 550 млн. евро на година.

Няколко малки компенсации
Заради по-неизгодната си позиция новите страни членки договориха някои допълнителни механизми, които обаче едва ли ще успят да компенсират това, което трябва да бъде инвестирано. Те ще получат допълнително квоти за тръжна продажба - 90% от квотите ще се разпределят на база БВП, а останалите 10% ще са за по-бедните. Договорено е и включването на сектор земеползване и горско стопанство към четирите сектора извън схемата за търговия с емисии, тъй като те поглъщат емисии и ще компенсира част от тези на транспорта.

Ще има и механизми за гъвкавост при проблемните сектори. България например има голям потенциал в енергийната ефективност поради ниското й ниво към момента. Въпреки че мерките за постигането на целите в страната изглеждат скъпи, те са далеч по-ресурсоемки в по-богатите държави, които вече са постигнали много в тази посока и всяко подобрение е все по-скъпо и с все по-малък ефект. Затова е договорено по-богатите държави, за които е скъпо да постигат енергийна ефективност на собствена територия, да могат да инвестират в бедни държави, включително България, и да ползват тези намаления за постигането на целите си, а страната домакин ще извлече ползва под формата на инвестиции.

Договорени са и два фонда. Първият е за иновативни проекти за нисковъглеродни технологии и процеси в индустрията. Той ще функционира по подобие на вече съществуващия NER 300, но под името NER 400, като в него вместо 300 млн. евро ще има 400 млн. евро. Другият е за модернизация на електропроизводството, където парите ще са 2% от квотите на ЕС, и там се очаква да има минимум около 2 млрд. евро по сегашни цени. Беше договорена и дерогация за електропроизводството, като според досегашните регламенти то трябва да купува квоти на 100% през 2020 г. "Ние успяхме да договорим до 2030 г. пак да има безплатни квоти, но това е, ако държавата реши сама да кандидатства, като безплатните могат са до 40% от количествата", обясняват от МОСВ.

Едновременно с цялата тази сложна схема започват и преговорите (летен енергиен пакет) по изменение на директивата за европейската схема за търговия с емисии, т.е. правилата, по които ще се изчисляват безплатните квоти за различните инсталации. Така ще стане ясно какво ще направи Европа по въпроса как смята да си защити индустрията и кои сектори ще бъдат включени в групата. Или най-сложното тепърва предстои.

224 млн. лв. от квоти
Едновременно с всички преговори по политиките по изменение на климата тече още един сюжет. Това е цената на квотите и тяхната продажба. След сриването на цената на емисиите, през 2012 г. на европейско ниво беше направено едно т.нар. укрепване на схемата за търговия, като от пазара бяха изтеглени общо 900 млн. квоти (24.3 млн. квоти за България, или 323 млн. лв. при цена от 7 евро). Първоначално имаше договорка тези квоти да започнат да се връщат от 2019 г. на порции на пазара (т.нар. беклоудинг). После обаче е решено да се въведе долна и горна граница на количеството квоти на пазара, за да не се наводнява и да не пада цената, като се приема изтеглените квоти да влязат в резерв за пазарна стабилност. Това е решено, въпреки че част от новите страни членки, сред които и България, са против. След изтеглянето на квотите от пазара обаче на него настъпи леко съживяване и сега реално има търговия. За 2014 г. България като държава е продала емисии през европейската енергийна борса IEEC за 100 млн. лв., а до момента за 2015 г. - 224 млн. лв. Според последните законови промени тези пари трябва да отиват във фонда "Сигурност на електроенергийната система" - за зелената добавка за електроенергията. Повишаването е, от една страна, заради ръста в цената, а от друга, заради ръста на количествата, които България може да продава, защото безплатните квоти за предприятията намаляват с годините.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 18 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 6108 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 2 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 2816 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
(Не)естествени партньори

Дейвид Камерън дойде в София да търси подкрепа за реформа на ЕС. За България важното е тя да не я запрати в периферията

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10