С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 4 дек 2015, 17:13, 16743 прочитания

За кого бие електромерът

Шестима експерти разговарят с "Капитал" за очакваните ефекти от либерализацията на пазара на електроенергия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Днес купуваме ток от ЧЕЗ, следващия месец от ЕВН, после от някой друг. И ако не ни харесат общите условия на търговците, отиваме при омбудсмана да ги отмени. Вероятно така, с две кратки изречения, би трябвало да изглежда крайният ефект от либерализацията на електроенергийния пазар за повечето потребители. Едва ли много битови клиенти се интересуват дали процесът ще повиши прозрачността на енергийния сектор, неговата ефективност или дали ще успее да освободи данъкоплатците от бремето да спасяват енергетиката от натрупаните дефицити. По изчисленията на ресорното министерство освобождаването ще засегне пет милиона потребители, които след 31 март би трябвало да могат да сменят доставчика си на електроенергия. 

Проблемът е, че тази визия за ограничаване на властта на естествените монополисти няма да се осъществи скоро на практика. Ефектът засега ще е основно върху цените, нещо което информационната кампания на министерството на енергетиката в последния месец не пропусна да подчертае. Подтекстът е, че съвсем скоро държавата и Комисията за енергийно и водно регулиране могат да кажат - "цените не ги вдигаме ние, а пазарът". С колко точно обаче е неясно, тъй като самият модел на либерализацията още не е разработен. 


Този подход е грешен и опасен. Първо, намалението на държавната регулация сама по себе си не може да повиши цените. Всъщност те биха нараснали заради сегашната погрешна система за определянето им. Второ, това минира целия процес, тъй като неизбежното покачване на сметките за ток ще бъде обяснено с пазара, а не с годините лошо държавно управление, за което естествено никой няма да поеме отговорност. 
Калоян Стайков

Фотограф: Цветелина Белутова

В същото време пазарът изисква много повече ясни и добри правила, за да не трябва държавата да се намесва на ръчен режим всеки път, когато има проблем. Тоест сега министерството на енергетиката и регулатора трябва да са много активни и видими, за да могат да създадат подходящите условия. "Изглежда много вероятно да се случи това, което стана при други сектори, които ужким щяха да се либерализират. Например в пенсионно осигуряване. Какво стана накрая? След като се национализираха част от личните спестявания, се даде възможност да се върнеш от частния в държавния фонд с обещанието, че пенсията там ще е по-висока", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика - един от експертите, които "Капитал" покани, за да дискутираме възможните ефекти от либерализацията на електроенергийния пазар. 
Атанас Георгиев

Фотограф: Цветелина Белутова

1. Що е то либерализация?

"Това, което би трябвало да се случи, е да има пазарна цена", формулира целта Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.





В момента тарифите за бита и малкия бизнес се определят от КЕВР, която административно изчислява колко трябва да заплаща всеки потребител. Така "цената" е по-скоро такса за ползване на електроенергия и много условно се влияе от търсене и предлагане, реални разходи или конюнктура. Именно затова и Европейската комисия настоява, дори в случай че се запази регулираният сегмент, потребителите да заплащат истинската себестойност за нейното производство и доставка, обяснява Атанас Георгиев, преподавател в катедра "Икономика и управление по отрасли" в Софийския университет. 

Когато се говори за либерализацията, важно е да се каже за кои потребители става дума – домакинствата, малкия бизнес или голямата индустрия, защото ефектът ще е различен за всеки. Всъщност премахването или ограничаването на регулацията едва ли ще засегне много хора. Голяма част от тези пет милиона потребители дори няма да разберат за нея, освен ако няма рязък скок на цената на тока. "Процентът на домакинствата, сменили доставчика си средно за 28-те държави в Европа за 2014 г., е 6%", онагледява ефекта членът на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. "В информационната кампания бяха създадени очаквания, че едва ли не при старта на борсата всеки битов потребител ще може да изпълни правото си за смяна на доставчик. Реално на борсовия пазар битовите потребители няма как да участват. Малките стопански потребители също няма как да участват. На него ще са държавните централи, евентуално някои частни, големите енергийни потребители и търговци на електроенергия", обяснява Атанас Георгиев. И добавя: "До момента, в който нямаме изготвени стандартизирани товарови профили за битовите потребители, нищо коренно няма да се промени."
Иванка Диловска

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

"Стандартизираният профил допълва електромера, който не може да замерва почасово", обяснява Пламен Стефанов, управител на "Енерго-Про енергийни услуги". "С негова помощ данните, които се засичат веднъж месечно, се разпределят почасово. Те са необходими само на доставчиците, потребителите ги интересуват показанията на електромера", казва още той. 

Профилът е нещо като стандартизирана инфраструктура, която доставчиците могат да ползват – метафорично казано, това е като слота на телефона, в който потребителят може да вкара симкарта на различните телекомуникационни доставчици. 
Тодор Галев

Фотограф: Цветелина Белутова

Но дори и тези профили да бъдат създадени бързо, едва ли милионни потребители ще се втурнат да си търсят нов доставчик на ток. "Аз така и не съм видял анализ колко точно потребители се очаква да се възползват от възможността, казва Тодор Галев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, развитието в Сърбия и в Румъния показва, че енергийно бедните домакинства не излизат на свободния пазар по ред причини". В България според Световната банка делът на тези домакинства е 61%. Въпреки че методологията на СБ е спорна и реалният процент на енергийно бедните домакинства е по-нисък, той все пак показва, че броят на бъдещите клиенти на свободния пазар, така или иначе, е ограничен.

"Това е процес, в който ще се върви към пълна либерализация, но тя е като комунистическото бъдеще, никога няма да настъпи, но винаги ще се стремим към нея", шегува се Иванка Диловска.

2. Ще има ли повишение на цените?

Инстинктивният отговор е да. Причината е практиката за кръстосано субсидиране. В момента цената за енергията, която ЧЕЗ начислява на битовите си потребители, е приблизително 11 стотинки за киловатчас (отделно са таксите за пренос, балансиране и ДДС). За бизнес клиентите тя е 15.6 ст. за киловатчас. Тоест малките предприятия плащат с 41% повече за същата електроенергия. Това е практика, наложена от регулатора от години, с което се цели да се поддържат по-ниски цени за бита. 

С либерализацията "малкият бизнес, който е на ниско напрежение с регулирани цени, при първа възможност и с удоволствие ще избяга към свободния пазар", смята Иванка Диловска. В резултат на това електроснабдителните дружества вече няма как да продължат да продават тока за бита на цени под неговата себестойност. 

Какъв точно ще е натискът за повишение обаче е въпрос с повишена трудност. "Какво ще бъде движението на цените зависи от това какъв ще бъде избраният модел за либерализация, т.е. дали ще продължи да има регулирани цени, дали ще се дадат стимули за излизане на свободния пазар и т.н. Либерализацията сама по себе си не може да доведе до това един потребител, излизайки на свободния пазар, да получи по-висока цена спрямо регулирания", казва Пламен Стефанов.
Пламен Стефанов

Фотограф: Цветелина Белутова

Един от основните компоненти, който определя какво ще се появи в сметката на потребителите, е т.нар. задължение към обществото. Чрез нея се събират средства от всички потребители, с които се покриват преференциалните плащания към производителите на зелена, високоефективна (топлофикационни и заводски когенерации) електроенергия, както и по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "Ей И Ес-Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" (т.нар. американски централи). В момента тази цена е 36 ст. за всеки продаден в България киловатчас електроенергия. 

"Въпросът за добавките си е чиста политика", твърди Иванка Диловска. "Например в Германия тя е 6.2 евроцента за киловатчас, докато във Франция – държава в същия регион, на същото ниво на развитие, тя е 2 евроцента."

След последните изменения, които направи КЕВР в България, в момента тя е 1.8 евроцента. Реално обаче пълната цена за задължението към обществото е скрита – част от нея е вкарана в цените на регулираните потребители (с което се облекчава бизнесът на свободния пазар), част се покриват от нововъведената 5% такса върху приходите на всички електропроизводители, а съществена част са отложени за бъдещ период. Тоест колко точно ще бъде тази цена, тепърва ще се решава. "Добрата новина е, че субсидиите за ВЕИ стават все по-малко и няма да има такива драми, на каквито бяхме свидетели през последните години, обяснява Иванка Диловска. Разходите за комбинираното производство ще зависят и от цената на газа и от това доколко то ще се развива. Разходите по дългосрочните договори на американските централи ще зависят най-вече от цената на въглеродните емисии. Ако схемата за търговия с емисии се развива успешно, там може да има натиск за повишение."
Константин Стаменов

Фотограф: Цветелина Белутова

Третият компонент са разходите за поддръжката на мрежата, т.е. самата доставка на електроенергията. "В момента преносът и разпределението струват около 4 стотинки на киловатчас. В същото време в съседните държави тази компонента е между 8 и 16 ст. за киловатчас", сравнява цените Иванка Диловска. "Тъй като на европейско ниво се върви към унификация на изискванията към мрежите, към сигурността на снабдяването и към това те да са умни, да присъединяват децентрализирано производство, да сменят доставчици бързо, от тази гледна точка може да се очаква и тук да има една ценова конвергенция, т.е. и тук не можем да очакваме намаляване на цената."

"Не виждам нито един елемент в цената за населението, който да можем да очакваме да бъде намален. Дори да няма либерализация, пак трябва да се вдигне цената за енергията", заключава Диловска. 

Опитът в другите държави е показателен, но не е еднозначен, тъй като условията са били различни. "В много държави първо е паднала цената, пък после се е вдигнала. Включително мисля, че тази година имаше в Англия замразяване на цените за населението", проследява ситуацията Костантин Стаменов. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Президентът е подложен на силен натиск да подпише бързо указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор; КС отмени законовите критерии за защита на личните данни в журналистиката; Готви се нов Закон за управление на агрохранителната верига

18 ное 2019, 482 прочитания

Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова 1 Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова

На пленума в неделя не се стигна до дебат за оставката на лидера въпреки раздвижването на вътрешната опозиция

17 ное 2019, 1513 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Срещу ИДИЛ е нужна сухопътна операция с американско участие

Кларк Ървин, бивш генерален инспектор в Министерството на националната сигурност на САЩ при Джордж У. Буш, пред "Капитал".

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10