За малка България е достатъчна една-единствена Държавна агенция за национална сигурност

Илиан Алипиев е завършил ВНВВУ "Г. Бенковски"; Военна академия "Г. С. Раковски"; курсове за ръководни кадри на МВР и по управление на сигурността; Колеж по изучаването на международни отношения и въпроси на безопасността "Джордж Маршал". Работил на ръководни оперативни длъжности в системата на специалните служби в МВР и МО, като ВРИД председател на "Държавна агенция - МС" и в БАН. Член на Национална асоциация "Сигурност" и на Асоциация на завършилите "Джордж Маршал център".

Текстът е част от специалното приложение на "Капитал" и Risk Monitor за службите за сигурност.

Добре е, че тръгна процес по създаването на такива закони, защото съгласно нашето законодателство, както вече коментирахме, само и единствено законът дава правомощия, а не подзаконовите нормативни актове, които ръководеха дейността на повечето от специалните ни служби. Обсъждането на такива закони води до дебати за структурата, задачите, функционирането и управлението на системата за защита на национална сигурност и до изграждането на нови виждания.

Смятам да се спра основно на слабостите в списването на законите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Първо, рамковият закон тръгва като закон за управление и функциониране на
системата за защита на националната сигурност, след което прераства само и единствено в закон за разузнавателната общност. Една от разпоредбите му сочи, че в секретариата на Съвета за сигурност съществува разузнавателна общност, като впоследствие не са изписани всичките специални служби, а са посочени само три. Тоест, имайки претенциите да бъде рамков закон за националната сигурност, той прераства в закон за разузнавателната общност. Получава се едно противоречие между претенциите, които има рамковият закон със своето заглавие, и по-нататъшното му съдържание.

Второ, в него се регламентират правомощията и функционирането на Съвета за сигурност, където той е определен като координиращ и консултативен орган, но в условията на криза прераства в ситуационен център, чиято пък задача се разписва като управление при кризи. Тоест един и същ орган се явява координиращ и консултативен, или управляващ по отношение на една и съща материя. Налице е заложено противоречие в рамковия закон, което ще създава дезорганизация. А от гледна точка на мениджмънта управлението включва в себе си и координацията, и контрола. Тоест координацията и контролът са част от управленческите функции.  Необходимо е да се преразгледат в този закон функциите на Съвета за сигурност, защото ако му се възложи някакъв вид управление, то ще е преотстъпване на функции, възложени на МС по конституция, а сега възложените му функции по консултация и координация се явяват вид управление!

Трето, противоречиво и недостатъчно експертно е описано управлението на кризи. Необходим е или отделен закон за управление на кризи или материята да е в рамките на закона за МВР.
Четвърто, има и други заложени противоречия в рамковия закон. Поради претенциите му да управлява защитата на националната сигурност се опитах да изготвя структурата на системата ни за национална сигурност. Според неточния чл. 3 на рамковия закон системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и от структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, правоохранителна и охранителна дейност. Намирам терминологично препокриване в рамковия закон между системата за защита на националната ни сигурност и системата на разузнавателната ни общност. Съзирам объркване в терминологията и неразбиране на отношенията между общото и частното. Системата за защита на националната ни сигурност е общото, а разузнавателната ни общност, която е сбор от разузнавателни и контраразузнавателни (специални) служби, е частното. В системата за защита на национална сигурност влизат Народното събрание със своите комисии, целият МС, Конституционният съд, президентът, Консултативният съвет по национална сигурност, разузнавателната общност (специалните служби), съдебната система чрез съд, прокуратура и следствие, МО и Българската армия, МВР, всички ведомства, държавни, областни и общински съвети, ситуационни центрове, кметства. Какви се явяват премиерът или председателят на Съвета за сигурност към МС на председателите на комисии в Народното събрание, на такива по отделни закони, на прокуратурата, съда и следствието, на кметовете на кметства и общини, които са изборни длъжности? Никакви! Явява се и още едно противоречие - законът възлага на премиера управление на националната система за сигурност, върху част от която той няма правомощия. Съветът за сигурност също няма никакви правомощия по отношение на голяма част от системата за защита на националната сигурност, а същевременно му се възлагат правомощия по координация и контрол. Така изписан, рамковият закон акумулира в себе си недопустими противоречия, каквито досега не е имало дори в подзаконовата нормативна база. Създава се безпрецедентно объркване в терминологията, структурирането и управлението на системата за национална сигурност, която се отъждествява само със специалните служби.



Пето, службите на гражданското общество, каквито са полицейските и службите на държавата, каквито са специалните, въпреки че работят в една посока, трябва да имат различен статус. Държавни служители би трябвало да бъдат служителите на специалните служби, но не и на полицейските. Службите на гражданското общество не може да имат структури на прикритие, каквито трябва да имат разузнавателните и контраразузнавателните служби. Затова е и европейското изискване структурно да се разделят полицейските от разузнавателните и контраразузнавателните служби. Рамковият закон въобще не разглежда тези въпроси, дадените правни определения са неточни и непълни, няма критерии кои служби са полицейски и кои са специални. Поради това НСБОП, която е полицейска служба и е към МВР, е посочена за специална.

Шесто, подготовката на кадри е незасегнат въпрос, както и може ли да преминава състав от една в друга специална служба, или е необходим предварителен конкретен специализиран курс.
Седмо, според Закона за администрацията държавна агенция се организира там, където няма министерство. Тоест държавната агенция си е почти министерство. Със създаването по една държавна агенция за всяка специална служба се създават множество министерства, отговарящи за част от националната ни сигурност! На практика се създават пет различни министерства за различни видове сигурност – ДАНС, ДАР, ДАТО, НСО, Военно разузнаване….

Осмо, като цяло стремежът към контрол над тези служби, ако се фетишизира, ще доведе до пълната им парализа, защото те по дефиниция имат особен статут и са секретни. От друга страна, не трябва пък да бъдат безконтролни. В рамковия закон контролът е недоразвит. И в четирите закона има абсурден текст, че гражданите осъществяват граждански контрол в рамките на нормативно установените им права, което значи не законово, а нормативно, т.е. приема се действието на правомощие от подзаконови актове! Бих искал да обърна особено внимание на контрола на ведомствено ниво, който би могъл да бъде осъществяван от този, на когото е възложена функцията по защита на националната сигурност, т.е. на МС, и на публичния контрол, който би могъл да се организира от предварително излъчени представители на публичния сектор, например членове на съюзите на запасните офицери, проучени по реда на ЗЗКИ с издаден достъп до класифицирана информация, които са специалисти в тази област, по определен ред и вътрешни правила, по аналогия на обществените съвети към различните министерства. В случая публичният контрол може да се координира със Съвета по сигурността към МС, в който по описания вече ред да взимат участие прикомандировани членове на съюзите на запасните от МВР, МО и от службите.

И накрая, след проведения дебат считам, че за малка България е достатъчна една-единствена Държавна агенция за национална сигурност, която да включва цялата разузнавателна общност, с няколко структурирани департамента: Външен, състоящ се от военното разузнаване и НРС, Вътрешен, състоящ се от състава на сегашната ДАНС, Технически - състоящ се от бившата ДЗСВ, РКР и аналога на ДАТО, и Общ – състоящ се от обща за агенцията администрация за поддръжка и логистика. Така ще намалее неколкократно личният състав, ще се уеднаквят термините и статусът, ще се подобри координацията, взаимодействието и управлението.

В случая  няма да е необходимо да има рамков закон и конкретни закони за отделните служби, защото в главната си част те се преповтарят. Би трябвало да има един закон за разузнавателната общност - този за ДАНС, но с ново съдържание и нови текстове. Ако има необходимост от рамков закон, той трябва да е за функциониране и управление на цялата система за защита на националната сигурност, като дава определени правомощия на конкретни органи. Законът за МВР трябва да се изгради върху принципно различна основа –  в МВР не бива да има специални служби, полицията може да е извън рамките на МВР, като тя се раздели по примера на ФБР на държавна - в състава на Министерство на правосъдието (МП), и областна - към кметствата и общините. Областните полицаи може да са избираеми, а тези към МП да са държавни служители. Отношенията между тях да се формулират от закон. Охранителните структури на банките, частните и държавните фирми също трябва да се дефинират от закон и да се включат като функционална част от системата за защита на националната ни сигурност.