Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 9 дек 2015, 14:40, 2491 прочитания

Трябва да се създаде методика, която да направи връзка между ефективността и финансирането на служби

Eкспертът по институционални изследвания към "РискМонитор" Рада Смедовска в дискусия на Капитал и Risk Monitor за новите закони за сигурност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното приложение на "Капитал" и Risk Monitor за службите за сигурност.
Рада Смедовска е завършила право в Université d’Auvergne Clermont Ferrand (2002). Координатор на правната програма в Институт "Отворено общество" (2002 - 2007), където ръководи проекти, свързани със съдебната и конституционната реформа. От 2007 г. е експерт институционални изследвания към "РискМонитор". Ръководи и участва в различни национални и международни проекти в сферата на противодействието на организираната престъпност. Основните й интереси и публикации са свързани с институционалните политики за противодействие на организираната престъпност и механизмите за контрол върху структурите от сектора за сигурност.

Аз малко ще изместя разговора, защото ми прави впечатление, че всеки път, когато се говори за сектор сигурност, темата за контрола много умело се избягва. За да не я избегнем и ние в тази дискусия, ще кажа няколко думи за контрола и по-специално за ролята на парламента по отношение на специалните служби. Преди време един бивш министър на вътрешните работи беше казал, че през последните години контролът върху службите е абсолютно обезсмислен, обезличен и атрофирал. Това вероятно се дължи донякъде на факта, че самите служби не желаят да бъдат подложени на какъвто и да било контрол от страна на отделните органи. В много аспекти България се различава от общата европейска тенденция по отношение регулацията на контролните функции на отделните власти. У нас почти не се говори за необходимостта от онази многопластова защита, в която взимат участие различни власти, органи и структури. Тоест за системата за вътрешен контрол вътре в самите служби, за контрола от страна на изпълнителната власт, на съдебната, омбудсмана, гражданския контрол. В национален мащаб много повече се акцентира върху парламентарната функция и върху парламентарния контрол. Въпреки този акцент обаче в сегашния си вид, така както са разписани в новия рамков закон за управление и защита на системата за национална сигурност, процедурите за контрол са крайно недостатъчни. Първата разпоредба в частта от закона, посветена на отчетността и контрола, гласи, че върху службите за сигурност се осъществява административен, съдебен, парламентарен и граждански контрол. Това според мен не е достатъчно добре развита система за контрол и наблюдение на този специфичен сектор. Разбира се, положително следва да отчетем въвеждането на постоянна комисия, която да контролира управлението и разходването на бюджета на службите и която предстои да се създаде. Това без съмнение е крачка напред в стремежа за постигане на ефективност на този тип контрол. Едно от предизвикателствата за тази комисия ще бъде всъщност да се види дали при изпълнение на функциите си ще съумее да направи връзката между изразходваните средства и ефективността на съответните служби. При едно бъдещо усъвършенстване на регламентацията относно контрола върху службите следва да се помисли за изграждането на методика от критерии и показатели, които да направят тази връзка между ефективност и изразходвани средства. Това би било удачно средство и за оценка на изпълнението на определени политики, на базата на която оценка впоследствие да се приоритетизират едни политики за сметка на други.

Чудя се доколко практиката, според която детайлите около парламентарния контрол (най-вече мандат и правомощия на постоянната комисия) се регламентират изцяло от Правилника за дейността и организацията на НС, е положителна. Струва ми се, че това по-скоро създава голяма нестабилност и се губи приемствеността. Опитът на предишни парламенти показва, че те с лек замах пренебрегват предишния опит и създават нещо ново. При последните два парламента има приемственост в това отношение, но в бъдеще няма експлицитно заявени гаранции, че тя ще продължи да съществува. Наблюдението върху практиката на постоянната комисия за контрол на службите за сигурност в периода от 2009 до 2015 г. показва, че контролът е по-скоро повърхностен и формален. Въпреки наличието на изисквания за регулярност интензитетът на работата на комисията е различен – ту намалява, ту се покачва. Разликата в работата й обаче не е свързана с дейността на службите или с конкретни събития, а по-скоро се определя от личността на нейния председател. Тоест политиките се дефинират и зависят повече от хората, които стоят начело на комисията.


По отношение на председателството, българският опит се различава от чуждия, защото се председателства от представител на управляващото мнозинство, а пък добрите стандарти предполагат председателство на ротационен принцип или от страна на опозицията. По този начин се избягва възможността една партия да доминира дневния ред през целия парламентарен мандат, ограничава се възможността за постоянно слабо лидерство и членовете се стимулират към повече активност и съпричастност към работата на комисията. Сега например, ако погледнете последната  година, до ноември 2015 г. заседанията на комисията са 20-ина на брой, което на фона на предишната е огромен, защото през 2014 г. те са само 7. Въпреки повечето заседания обаче обсъжданите теми не са многообразни. Повече от половината са посветени на законотворческа дейност, тъй като съвпадат с периода с обсъждането и приемането на четирите закона в тази сфера. Струва ми се, че тематично обемът на тази комисия е прекалено голям, а в същото време не разполага с достатъчния експертно технически капацитет. От всичко това следва, че ефективността на контрола е поставена, общо взето, под въпрос. Няколко стъпки могат да бъдат възприети, за да се постигне ефективност: да се работи по предварително заложена стратегия и програма, като в зависимост от обстановката в сферата на сигурността, тази рамка може да подлежи на актуализация всяка година. Това ще улесни и процеса по изготвяне на конкретни приоритети в работата на контролиращия орган. Kомисията трябва да е подплатена с постоянен експертен състав, който да я подпомага в дейността й, за да не се разчита изцяло и само на подадена от службите информация. Следва да се възприеме и принципът на проактивно действие и провеждане на ad hoc проверки, а да не се разчита единствено на последващия контрол. Редно е да се помисли и за институционализирането на процедура, според която комисията да произвежда редовни годишни отчетни доклади или отделни тематични доклади.

Ако разсъждаваме през призмата на това какво оттук нататък следва да се направи, след като вече имаме закони, регулиращи отделните служби, вероятно е възможно да се разсъждава върху идеята за приемане на специален закон за контрола върху сектора за сигурност, в частност специалните служби. Закон, който да регулира изчерпателно взаимоотношенията между всички отделни структури в този сектор и подробно да разпише всичките тези функции по контрол и наблюдение. В България като че ли за това много не се мисли, но все пак това е една обща европейска тенденция, в която може би рано или късно страната ни ще трябва да се впише.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 3 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

В неделя е последната дискусия, в понеделник се очаква приемането на постановлението

28 мар 2020, 12447 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано 2 Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 1125 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Турбуленциите ще продължат и след оставката на Христо Иванов

По неофициална информация предстои още двама министри от Реформаторския блок да се оттеглят - на здравеопазването Петър Москов и на отбраната Николай Ненчев

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10