Законът за сигурността дава максимална оперативност на Съвета за сигурност

Текстът е част от специалното приложение на "Капитал" и Risk Monitor за службите за сигурност.

Георги Кръстев има опит в сферата на националната сигурност на експертни и ръководни позиции. Защитил е докторска дисертация за управлението на службите за разузнаване и сигурност в България от създаването им до началото на ХХІ век. Ръководи екипи и участва в работата по подготовка на стратегически и нормативни документи в сферата на националната сигурност. Има аналогичен опит и в политиките за интеграция на граждани от етнически малцинства, намиращи с в маргинализирано положение.

Да започна с това, че законите са в сила от началото на ноември. Добри или лоши, към този момент това е оптималният законов вариант. Оттук нататък ще видим какви ще са резултатите от тяхното прилагане. Работи се по правилника на Съвета по сигурността и за неговия секретариат. Всъщност законът достатъчно подробно описва механизма на работата на съвета, така че не остават много неща за неговата регламентация. Съсредоточаваме се повече върху работата на самия секретариат като перспектива - централизиращо, координиращо, консултативно звено за службите на оперативно равнище.

Приетите закони, особено рамковият закон, дават възможност да се започне следващата работа. Например попълването на рамковия закон с една глава, която регламентира изцяло държавната служба в сектора за сигурност, специализираната държавна служба или специалната държавна служба (зависи как ще се нарече), която да регламентира общия статут на служителите. Това няма да стане бързо, ще е необходимо време, но една от задачите, които трябва да решим, е да се стабилизира тази служба. Не става дума просто за статута на отделните служители, а изобщо за уреждане на обществените отношения по повод държавната специална служба.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На следващо място са въпросите, свързани с международното сътрудничество, парламентарния контрол и възможността структурите на гражданското общество да се ангажират, било чрез възлагане на дейности, било по тяхна инициатива с разработването на някои проблеми от/за национална сигурност, участие в изработването на годишния доклад за състоянието на българската национална сигурност и ред други инициативи. Тоест с тези закони, специално с рамковия закон, нормативно да се уредят тези отношения, които бяха заложени в стратегията за сигурност от 2011 г.

Що се отнася до назначенията и възможността НС в пленарната зала или в комисия да изслушва кандидатите за назначаване на ръководителите на службите за сигурност - различни етапи от обсъжданията на проектите, имаше варианти. Изслушването в комисията да бъде в два варианта: единият - блокиращ, т.е., ако комисията каже не, МС да предложи друг и изслушването да бъде преди издаването на указ от президента; другото да бъде консултативно - независимо какво е мнението на комисията на НС, процедурата продължава към президента. Все пак се стигна до сегашния вариант, защото според конституцията МС и президентът имат ясно разписани правомощия в сферата на националната сигурност и процедурата е, че МС предлага на президента указа за назначаване на длъжностни лица. Няма правна основа да се проведе консултация в НС. Аз все пак мисля, че НС има редица възможности и във все по-голяма степен прилага различни форми на контрол върху службите за сигурност, изслушванията на ръководителите са по най-различни поводи и бих казал, че придобиват редовен характер. След приемането на законите, най-вече на закона за националното разузнаване, вече няма никакво ограничение пред парламентарния контрол, тъй като всички служби за сигурност с изключение на НСО стават вече част от системата на изпълнителната власт. Най-голямата полза от Закона за НСО е, че той подлежи на промяна, защото правилникът за дейността на НСО не подлежи на този контрол и на тази промяна, както закона. В редица медии и публични изказвания на народни представители бяха изразени позиции, които не съответстват на положенията в закона – например за задържането, за навлизането в жилища, бяха представени такива ситуации, че наистина хора се задържат от служители на НСО, че НСО влиза без предупреждение в жилища, в имоти, а такива неща няма. Без да влизам в подробности, но разбирате, че има ситуации, при които служителите от НСО трябва да задържат човек, не може просто да го изтласкат, особено ако осъществява посегателства срещу охранявано лице или обект. Най-правилно е да го предадат на полицията веднага.

Ползата от тези закони е, че ги има. Няма как бюджетите на разузнаването да са изцяло публични.



Във всички държави са доста пестеливи откъм информация към обществото. В НС обаче е предвидено да се създаде комисия, която специално ще се занимава с преглед на разходването на бюджетите на разузнавателните служби, което дава увереност за една по-голяма прозрачност. Това, което обаче за мен е едно предизвикателство, е едно ново разбиране за това как се финансира секторът за сигурност, как се финансира защитата на националната сигурност при отбрана, защото става дума действително за управление и способности. Реагирането на миграционнния натиск бе прекрасен пример.

Не мога да не ви върна как лятото на 2013 г. когато секретариатът на съвета за сигурност беше закрит изцяло. Той не че много можеше да свърши в състав един секретар и двама технически сътрудници, за разлика от този идеализиран период 1998 до 2001 г., когато секретариатът имаше един състав от 10 души с възможност да привлича и други служители от службите. След 2001 г. секретариатът беше сведен до един технически екип, ръководен от секретар. Ситуирането на секретариата като самостоятелно структурно звено в администрацията на МС вече дава по-голяма възможност и ясна перспектива на развиване на капацитета на тази институция. Още повече че секретариатът е и национален ситуационен център. Едва ли ще може да бъде структуриран в рамките на 2016 г. , но към края на 2016 г. или в началото на 2017 г. вече ще работи в неговия пълен капацитет. Секретариатът ще дава възможност и самият съвет да е постоянно действащ, както е записано в закона. Освен функцията на МС и правомощията, които има, има ясно разписани правомощия на министър-председателя като председател на съвета и също като орган по назначаване на секретаря, който го определя за съвета. Тоест имаме една максимална оперативност.

Нека да отбележа и законовото регламентиране на понятието разузнавателна общност. Това също е много важно, защото формира висш експертен потенциал, капацитет за функциониране на Съвета по сигурността, без да обособява една част от Съвета по сигурността спрямо друга - нещо, което според мен би се случило, ако беше възприета функцията или структурата на разузнавателен борд. Това е теоретично проблематизиране дали съветът, дали разузнавателна общност или разузнавателен борд взимат решения. Разузнавателната общност не взема решение. Тя застава на позиция. Тази позиция, както е записано сега, секретарят на Съвета по сигурността я представя. Секретариатът има също за задача да състави стратегически преглед на сигурността и отбраната. Това е едно понятие, което не се възприе веднага, но постепенно се наложи. То е вече възприето от редица други държави. Едва след като се направи стратегическият преглед на сигурността и отбраната, тогава вече може да говорим за управление на способности и за реагиране при кризи и т.н.

Когато подготвяхме проектите на законите, цялата работна група бе на мнение, че няма как изпълнителната власт да напише какво представлява парламентарният контрол. Намесва се статутът на правилника за дейността на НС, който е с ранга на закон. Така че тук може да се сбият два акта от еднакъв порядък. Много ясно трябва да се разграничи контролът от хващането за гушата, т.е. контролът не трябва да се разглежда като нещо, което има пряко въздействие върху дейността на службите и тяхното управление. Това, което ще раздвижи контрола в най-широкия и в най-позитивния смисъл на думата по отношение на службите за сигурност в интерес на обществото, е институционизирането на възможността да работи неправителственият сектор в тази сфера. Трябва да има механизми, по които отделни организации или в консорциум да предоставят алтернативен годишен доклад по сигурността. И двата да се четат в НС. Трябва да има това раздвижване, иначе специализацията, професионализацията, изискванията за спазване на тайната, които са несъмнено важни и разбиращи се от само себе си, ограничават възможността да се направи паралелен граждански доклад за състоянието на сигурността. Това би било стимул и за самата администрация, и за службите. Съпоставката на доклад на администрацията с оценката на положението, което се базира на анализ на практическата обстановка, ще покаже, че е нещо някъде се губи в администрацията.