Окончателното приемане в парламента на внесената от АБВ подменена съдебна реформа донесе всички пожелани от ДПС резултати, огласявани в контролираните от Делян Пеевски медии. Съдебната реформа, за която бе постигнат "историческият компромис" между управляващите и ДСП от лятото, в сряда бе на практика подменена и обезсмислена с категоричното съдействие на ГЕРБ и с мълчаливото съдействие на част от Реформаторския блок (всички от ДБГ и СДС без един). Бламиран, правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка, която премиерът Борисов светкавично одобри. А съпредседателят на парламентарната група на РБ Радан Кънев и депутатът от РБ Гроздан Караджов оттеглиха подкрепата си от правителството на Бойко Борисов, като Караджов заяви, че общо 15 депутати от РБ имали нагласа да минат в опозиция. По неофициална информация на "Капитал" очакванията са за още две оставки на министри - на здравния Петър Москов и на отбраната Николай Ненчев.

Това е резултатът от окончателното приемане на внесените от АБВ предложения (зад които стоят и ДПС) за промени в конституцията.

Разцепление в Реформаторския блок и евентуалното напускане от ДСБ би променило характера на коалицията, дори формално представителите на ДБГ и СДС да останат в нея. В късния следобед в парламента пристигна вицепремиерът по коалиционната политика Румяна Бъчварова за спешна среща с партиите от управлението, след която заяви, че не очаква преформулиране на управляващата коалиция.

Евентуалното излизане на ДСБ от управлението обаче ще оголи още повече зависимостта на ГЕРБ от ДПС и подчинението на статуквото, дори партиите на Меглена Кунева и Божидар Лукарски да останат. Така би се задълбочил проблемът с вътрешния, но най-вече с имиджа на правителството пред чуждите му партньори, на първо място ЕС. Имитацията на реална съдебна реформа и оставката на Христо Иванов без съмнение са много лош сигнал в момент, когато Европейската комисия подготвя поредния мониторингов доклад за България.

Статуквото остава

Министърът на правосъдието обяви оттеглянето си веднага след като депутатите гласуваха частта от промените в конституцията, която засяга разпределението на квотите във ВСС. То бе ключово за реформата. Върху него бе изграден и т.нар. исторически компромис - за да получат одобрението и гласовете на ДПС за тази промяна и за реформата като цяло, през лятото реформаторите и правосъдният министър се отказаха от други ключови промени като въвеждането на явно гласуване във ВСС, намаляване на мандата на съвета и др.

Идеята, подкрепена през лятото, бе съдийската колегия да включва шестима съдии, председателите на ВКС и ВАС и петима членове, излъчени от Народното събрание. Това разпределение бе гаранция, че съдийската колегия няма да е доминирана от парламентарно избрани членове, които е много по-възможно да бъдат политически обременени и да влияят на решенията на колегията.

Прокурорската квота пък включваше четирима държавни обвинители и един следовател, главния прокурор и шестима, излъчени от Народното събрание. Целта тук бе да се намали огромното влияние, което главният прокурор има във ВСС чрез директно посочените от прокуратурата членове на ВСС.

По време на гласуването на проектопромените на второ четене в парламентарната комисия миналата седмица обаче мнозинството от депутатите дадоха заден ход и приеха поправки, внесени от АБВ, за ново разпределение на квотите във ВСС - съдийската колегия да се състои от шестима избрани от съдии, шестима от парламента и двамата председатели на върховните съдилища. А прокурорската - от главния прокурор, четирима избрани пряко от прокурорите, един от следователите и петима от парламента.

Това разпределение на практика обръща наобратно първоначалната идея и не само обезсмисля разделението на съдебния съвет, но и влошава положението му - в съда ще могат да кадруват избраните от парламента, а прокуратурата остава непробиваема за външна квота, защото прокурорите и главният прокурор ще имат мнозинство.

Гласуването

Христо Иванов бе напълно бламиран при гласуването в парламента. Това се случи въпреки специалната среща, на която част от ръководството на РБ опитваше да убеди до последно ГЕРБ и Патриотичния фронт да подкрепят проекта на Министерството на правосъдието.

Първо бяха гласувани текстовете за квотите на съдийската колегия. Поправките бяха приети с 204 гласа "за", като ключова роля имаха ГЕРБ - без тях текстовете нямаше да могат да минат. Обяснението, което председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов даде за поведението на партията впоследствие, бе, че така или иначе гласовете на ГЕРБ и РБ не стигали, за да мине реформаторският проект, затова подкрепили този на АБВ.

В същото време обаче се оказа и че десет от депутатите на РБ (всички от ДБГ и трима от СДС) са се въздържали. Това е направил и един депутат от БСП и двама независими. Други десет от РБ са били против.

Впоследствие Петър Славов от Реформаторския блок предложи редакционна поправка, с която да се върне предложението на вносителя, т.е. одобреният на първо четене проект, но то бе отхвърлено с гласовете на ДПС, БСП и АБВ, а ГЕРБ, ПФ и БДЦ се въздържаха и "за" гласуваха всички от РБ, 1 от ПФ и 1 независим.

ГЕРБ предаде каузата съдебна реформа

"Казах, че съм дошъл да свърша конкретни неща, имам конкретна кауза, като голяма част от тези неща се реализират, но въпросът е ценностен - дали в България политическата система може да постави независимостта на съда над зависимостта си под различни форми от свръховластената фигура на главния прокурор. Независимо от това как се казва той" - така правосъдният министър Христо Иванов отговори на въпроса защо подава оставка от поста си.  Той добави, че се оттегля и заради цялостната ситуация в последните седмици, в която се очертала липса на политически ресурс за промяна.

"Това не е личен въпрос дали съм предаден. Става дума за една кауза, която беше предадена. Оттук нататък следват важни решения, които трябва да се вземат, които аз очертах. Надявам се, че моята оставка да послужи за преосмисляне", каза Иванов, попитан дали се чувства предаден от премиера Бойко Борисов и ГЕРБ.

Очаква се разцепление

Христо Иванов подаде оставка с думите: "За съжаление оставихме послание, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. С това гласуване в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което с голямо облекчение мога да обявя, че повече няма да изпълнявам правомощията на министър на правосъдието." След това оставки са депозирали и тримата заместници на Христо Иванов в правосъдното министерство. Премиерът е разписал оставките на Иванов и на двама от заместниците, но е отказал тази на зам.-министър Андрей Янкулов.

Впоследствие и Радан Кънев, който напусна залата веднага след гласуването на текста за квотите на двете колегии на ВСС, обяви, че изтегля личната си подкрепа от правителството. Според него в близките дни предстои да се вземе политическо решение какво ще се случва оттук нататък по отношение на оттеглянето на други министри, на това дали той ще подаде оставка от ДБС или дали ДСБ ще напусне мнозинството.

Последваха и новините за оставките на заместниците на Христо Иванов и за оттеглянето на подкрепата от Гроздан Караджов. "До този момент никога не съм правил компромиси в работата си, не можех с мълчание да допусна това да се случи за първи път. Призовавам всеки със своите действия да се разграничи от статуквото!", заяви депутатът.  И допълни: "Днес мнозина измениха на думата си и застанаха срещу съвестта си. Но това е денят на истината, когато се вижда не само кой‪#‎КОЙ‬ е, но и какъв е – какъв министър, какъв депутат, каква личност"

По неофициална информация на "Капитал" предстои още двама министри от Реформаторския блок да подадат оставка - на здравеопазването Петър Москов и на отбраната Николай Ненчев. При евентуално разцепление на парламентарната група на Реформаторския блок се очаква решението да се оттеглят от властта да бъде подкрепено от между 10 и 13 депутати от общо 23-ма, а според Караджов - до 15 депутати.

Разбира се, теоретично възможен е и вариант, в който от властта да се оттеглят и представителите на другите две по-големи партии в Реформаторския блок - ДБГ и СДС. До момента обаче нито един техен представител не е коментирал темата. Така при евентуално разногласие разпадът на сегашния управленски формат ще доведе и до разпад на Реформаторския блок.

Какво още одобри парламентът

Парламентът също така отхвърли предложението на Реформаторския блок тайното гласуване при вземане на кадровите решения във ВСС да бъде заменено с явно. В последващото гласуване на текста обаче беше решено въпросният чл. 131 от конституцията (който урежда начина на гласуване във ВСС) изцяло да отпадне. Това означава, че решението дали гласуването във ВСС ще бъде тайно или явно ще бъде взето чрез промени в Закона за съдебната власт. "За" отпадането на текста гласуваха 190 народни представители, 27 гласуваха против, а един се въздържа.

Според одобрените на второ четене текстове Висшият съдебен съвет ще осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Пленумът се състои от всички членове на ВСС. Той ще приема проекта на бюджета на съдебната власт, решения за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС, ще организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, ще решава общи за съдебната власт организационни въпроси, ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт и т.н.

Колегиите на ВСС в съответствие със своята професионална насоченост ще назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, ще правят периодични атестации, ще налагат дисциплинарните наказания, ще назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт и т.н.

Заседанията на пленума на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. Съдийската колегия на ВСС се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор.

Парламентът прие, че Народното събрание може да изслушва и приема доклади от главния прокурор по отношение на наказателната политика на държавата. Предложението на ген. Атанасов от РБ думата да бъде "изисква" бе отхвърлено.

Депутатите разшириха и правомощията на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ВСС). Инспекторатът ще може да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.