Светлина в газовата тръба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светлина в газовата тръба

Финалното инвестиционно споразумение за газовата връзка с Гърция беше подписано от трите акционера в проекта

Светлина в газовата тръба

След три години България може да има алтернативен маршрут за доствка на газ през Гърция

11384 прочитания

Финалното инвестиционно споразумение за газовата връзка с Гърция беше подписано от трите акционера в проекта

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Изграждането на интерконектора между България и Гърция трябва да започне през октомври 2016 г. и да струва 220 млн. евро.

Почти седем години след газовата криза, която остави България без доставки на газ за близо 20 дни, София най-накрая вижда светлина в тръбата - окончателното инвестиционно решение за изграждането на интерконекторната връзка ICGB между България и Гърция беше подписано. Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България и е сред ключовите за финансиране от Европейската комисия (ЕК).

Инвестиционното решение беше подписано в четвъртък в Министерския съвет от трите акционера – "Български енергиен холдинг" (БЕХ), гръцката DEPA и италианската Edison. То все още не е окончателен договор за строеж, но полага параметрите, които ще залегнат в него. Освен това на негова база може да започне търсене на финансиране.

Малко по-рано от Министерския съвет разпространиха информация, че правителството и ЕК са се споразумели да създадат работна група за проекта за газов хъб "Балкан". След подписването вицепремиерът Томислав Дончев съобщи, че тя ще има за задача да изготви до пролетта на следващата година реалистичен сценарий за изграждането му.

Предизвикателствата пред връзката с Гърция

Идеята е изграждането на газовата връзка да започне през октомври 2016 г. и да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г. Сигурни количества газ за тръбата обаче ще има чак след 2020 г., когато азербайджанското находище "Щах Дениз 2" влезе в експлоатация. Дотогава възможностите са доставка на втечнен газ от двата гръцки терминала - бъдещия край Александруполис или от съществуващия в Ревитуса. Интерес за доставки са проявили също OMV, Gas de France и Nobal Energy, коментира изпълнителният директор на ICGB от българска страна Теодора Георгиева за "Капитал Daily". Въпросът обаче е доколко изгодни ще бъдат тези доставки.

Друго предизвикателство пред проекта са предстоящите пазарни тестове, които трябва да покажат какъв е търговският интерес към него. На предишния тест едва 1.2 млрд. куб. метра от 3-те млрд. капацитет на тръбата бяха резервирани, и то от "Булагргаз" и DEPA, която е акционер в проекта. Това означава, че оставащият капацитет би създавал основно разходи, но не и приходи. Според Георгиева обаче подписването на финалното инвестиционно решение ще даде положителен сигнал към потенциалните търговци.

Друго предизвикателство е осигуряването на финансиране. По предварителни оценки интерконекторът трябва да струва около 220 млн. евро. До момента ЕК е отпуснала 45 млн. евро за неговото финансиране (от които 16-17 млн. са отишли за отчуждаване на земи по пътя на трасето според премиера Бойко Борисов). Според Георгиева от структурните фондове на ЕК могат да бъдат отпуснати още около 80 - 90 млн. евро, което обаче ще бъде трудно начинание, тъй като, за да се получат тези пари, акционерите в ICGB трябва да се откажат от изключението си от европейските правила, което им позволява да резервират 50% от тръбата за себе си. Затова държавата е одобрила държавна гаранция за заем от 110 млн. евро за проекта. Според Георгиева Европейската инвестиционна банка вече била предложила да финансира проекта, и то срещу изгодна лихва.

Надеждите за хъб

По думите на Дончев най-важно за проекта "Балкан" е той да бъде напълно съгласуван с европейското законодателство и да получи всички необходими разрешителни. Клаус-Дитер Борхард, директор "Вътрешен енергиен пазар" на ЕК, който беше на подписването, също изрази подкрепата си за газовия хъб: "Да, ако се уредят регулаторните въпроси и ако успеем да изградим газовите връзки със съседните страни", посочи той. Проектът за газов хъб беше включен и в списъка на ЕК за приоритетни проекти от общ интерес.

През 2016 г. в България ще се проведе инвестиционна конференция, на която ще се търсят партньори за изграждането на хъба, посочи още Дончев по повод осигуряването на финансиране.

Проектът ще разчита на каспийски газ от газопровода TANAP, който се изгражда, на втечнен газ от терминали в Гърция, на местен добив и не се изключва газ от Русия до България през Черно море, посочи още Дончев.

"Не става въпрос само за 3 млрд. куб. метра газ (сегашния капацитет на интерконектора между България и Гърция - бел. ред.), те са нужни само за диверсификацията. Уговорихме се с Ципрас, ЕК, Кери и представителите на Азербайджан и Туркменистан, че можем да постигнем над 10 млрд. куб. метра и нашата цел е 20 млрд." Това заяви премиерът Бойко Борсов след официалното подписване по повод перспективата за превръщането на България в хъб. "Колкото повече газ пренасяме, толкова повече пари ще взимаме", допълни той.

Изграждането на интерконектора между България и Гърция трябва да започне през октомври 2016 г. и да струва 220 млн. евро.

Почти седем години след газовата криза, която остави България без доставки на газ за близо 20 дни, София най-накрая вижда светлина в тръбата - окончателното инвестиционно решение за изграждането на интерконекторната връзка ICGB между България и Гърция беше подписано. Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България и е сред ключовите за финансиране от Европейската комисия (ЕК).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    Е колко да е светло ... Полша и Прибалтийските републики вече си изградиха терминали за втечнен газ и купуват свободно от различни доставчици ...
    А в БГ едвам сега започваме да изграждаме алтернатива на Газпром ...
    Срам, тъма и студ ...

  • 2
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    " Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България ..."
    Първо помислих, че газът е за Гърция, но явно е обратно. И става ясно, че газът ще идва от Азербайджан, или от кораби. Първия вариант е обречен. Турците се похвалиха, че не Русия е спряла ТП, а самата Турция се отказала и ще търсят газ от друго място. Т. е. целия капацитет на ТАНАП е изчерпан и даже няма да им стигне. За Гърция няма да има. Втечненият газ пък е скъп. Лоша новина, но има и по-лоша. ЕС явно ще изклинчи и няма да финансира. Данъкоплатецът във всички случаи ще се изръси яко, а газ може и да не дойде. Бедна, нещастна Българийо, какво ли те чака?

  • 3
    twelve avatar :-|
    Коки

    СЕДЕМ ГОДИНИ се тутат, докато подпишат намерение.... И после не били защитавали руските интереси....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK