С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 11 дек 2015, 17:29, 20430 прочитания

Цацаров нанесе въздушни удари по НАТО

След като атакува военния министър заради ремонта на МиГ-29, прокуратурата започна да се меси и в държавната отбранителна политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Подмолната война срещу скъсването на военно-техническата зависимост между българските въоръжени сили и Русия навлезе в следваща, по-активна фаза. След като на 27 ноември парламентът най-накрая ратифицира споразумението между България и Полша за удължаване на летателния ресурс на изтребителите ни МиГ-29, през изминалата седмица дойде поредният удар по архитекта на инициативата – военния министър Николай Ненчев. Малко след като парламентарният дебат по темата приключи, в ролята на острие влезе и държавното обвинение. Във вторник от отбранителното министерство потвърдиха това, което от известно време циркулира в публичното пространство – че договорката с Варшава е попаднала в полезрението на прокуратурата.

Оказва се обаче, че това не е всичко. Държавното обвинение не просто е започнало да проверява различните аспекти на договора за ремонт на шест двигателя за бойните ни самолети, а също разследва и подготовката за евентуално въвеждане на съвместна охрана на въздушното пространство заедно с други държави от Северноатлантическия алианс. Или по-популярно казано – разследва т.нар. натовски ер полисинг. Този факт е, меко казано, странен и скандален, тъй като представлява директен опит за намеса в отбранителната политика и коалиционните ангажименти на страната ни. Защото не прокуратурата, а парламентът и правителството имат изключителното право, а и задължение, да преценяват по какъв начин най-ефективно България да защитава своята национална сигурност – в случая въздушното пространство. И политическият консенсус в момента е (с изключение на проруската партия "Атака"), че това ще се случва най-добре в рамките на НАТО особено в контекста на все по-влошеното техническо състояние на бойната авиация. По всичко личи обаче, че ведомството на Сотир Цацаров не мисли точно така и като че ли разглежда западните ни съюзници като... потенциален риск за сигурността. По принцип работата на прокуратурата би трябвало да е да провери дали някой не се е облагодетелствал незаконно покрай сделката за МиГ-овете. А не да преценява къде е по-добре да се ремонтират – в Русия или в Полша.


За момента няма много официална информация от прокуратурата по темата с въпросната проверка. Неофициално се твърди, че сигналът, по който се работи, е дошъл от ДАНС (където всъщност преди време бе преместено и военното контраразузнаване). С проверката е натоварена Софийската градска прокуратура, оглавявана от близкия до ДПС и Делян Пеевски магистрат Христо Динев. Източници на "Капитал" твърдят, че в Министерството на отбраната са поучени пет въпроса от държавното обвинение. Те обхващали съдържанието на досегашните договори с руската компания РСК МиГ (фирмата, ексклузивно поддържала изтребителите последния четвърт век), анализа, по който са сравнявани цените на руснаците и поляците, както и хода на преговорите с Полша. Най-странен бил последният въпрос, с който се изисквала информация, свързана с инициирането на обсъждане за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) в частта "ер полисинг".

В петък следобед от прокуратурата все пак излязоха с позиция по случая. Според държавното обвинение е започнала проверка за законността на сделката с МиГ-овете по сигнал на гражданина Ромил Златанов. Първоначално тя е възложена на Специализираната прокуратура, но след това е прехвърлена по компетентност на Софийската градска с указания какво да се разследва. "Категорично сред тези указания не е изискването на информация за иницииране, проведени дискусии и последващо предложение за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили, в частта му, касаеща изпълнение на задачата Air Policing над българска територия. Всяко разширяване на обхвата на проверката, извършена от ДАНС не представлява задача, поставена от прокуратурата", твърдят от пресслужбата на главния обвинител. Което по същество не оспорва наличието на подобна проверка, която се извършва от контраразузнаването, а нейния евентуален възложител.

Да блокираш законопроект



Важният детайл в случая е, че точно в момента парламентът обсъжда въпросния законопроект за изменение на ЗОВС, който евентуално ще създаде правната рамка за съвместни въздушни патрули между български и съюзнически изтребители. Негови основи опоненти са представителите на левицата, "Атака" и ръководството на ВВС, което очевидно се опасява, че допускането на чужди самолети може да доведе до перманентно приземяване на използваните в момента МиГ-ове. За да се успокоят духовете на противниците и страховете на скептиците, в законопроекта изрично е казано, че патрулите са съвместни и че всяко използване на оръжия от самолетите, независимо наши или чужди, ще става по заповед на българския военен министър. По неофициална информация нормативният акт трябва да бъде гласуван на първо четене от депутатите именно в последната работна седмица преди коледните празници. Той вече получи подкрепата на парламентарните комисии по отбрана и външни работи. Изтеклата информация за проверка обаче може да се окаже формален аргумент за отлагането на въпросния законопроект, което работи силно в ущърб на националната ни сигурност и в полза на онези, които имат интерес небето ни да е недобре покрита зона в натовското въздушно пространство.

В момента според ЗОВС единствено самолети от българските ВВС имат право да прихващат съмнителни въздухоплавателни средства над територията ни в мирно време. Не е ясно обаче докога те ще могат да правят това ефективно, тъй като армията ни разполага с четири технически годни МиГ-29, като летателният ресурс на два от тях най-вероятно ще изтече до средата на 2016 г. Дори договорът с Полша да бъде изпълнен безпроблемно и в срок, той ще осигури още три бойни самолета през следващото лято, което е крайно недостатъчно и на санитарния минимум. По принцип, по силата на двустранни договори чужди изтребители от съседни натовски държави, като например Гърция и Румъния, също могат да навлизат над страната и евентуално при нужда да кацат на военните ни летища, но само в случай, че се наложи да довършат преследването на нарушители, които са следвали на своя територия. Така че въвеждането на съвместен "ер полисинг" е по-скоро безалтернативно поне до провеждането на евентуален конкурс за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет за нуждите на въоръжените ни сили. По информация на "Капитал" министерство на отбраната води кореспонденция с поне седем натовски държави, които потенциално биха могли да се включат в съвместни въздушни патрули с българските си колеги.

По-оптималната авиация

Независимо от нашите планове да развиваме ВВС по един или друг начин, стратегическото намерение на НАТО до голяма степен е да развива изтребителната авиация като споделен ресурс. Още през септември миналата година например лидерите на натовските държави се договориха на своята среща в Уелс да подсилят защитата на въздушното пространство по източния фланг на алианса заради ескалацията на кризата в Украйна именно като поощряват по всякакъв начин съвместните въздушни патрули. Тривиалната причина за това е, че ВВС са най-скъпият вид въоръжени сили, но и този, който позволява най-гъвкаво и оптимално използване. За разлика от сухопътните сили и флота, чието пребазиране в добрия случай отнема дни, а в лошия – месеци, бойните самолети на алианса могат да достигнат всяка точка на Стария континент в рамките на часове.

Първите стъпки за по-ефективното използване на бойната авиация датират от времето преди обтягането на отношенията между Русия и НАТО. Става дума за натовския "ер полисинг" над трите прибалтийски членки – Латвия, Литва и Естония, които нямат свои изтребители. От 2004 г. насам защитата на тяхното въздушно пространство се извършва на шестмесечен ротационен принцип от всички останали страни на алианса (без Словакия и България, чиито самолети нямат натовски системи за разпознаване). Освен прибалтийските републики със свои ВВС не разполагат още четири натовски държави – Исландия, Люксембург, Хърватия и Албания. Те също ползват услугите на съюзническата бойна авиация.

Всичко това обаче явно е твърде сложна концепция за българската прокуратура. Която, демонстрирайки за пореден път своята неадекватност и безконтролност, явно има някакви свои си виждания за това какво е добро и какво е лошо за националната сигурност на страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1325 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 1027 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Един голям пазар тихо се отваря

От началото на 2016 г. Украйна сваля митата за български стоки

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10