В петък следобед от прокуратурата все пак излязоха с позиция по случая. Според държавното обвинение е започнала проверка за законността на сделката с МиГ-овете по сигнал на гражданина Ромил Златанов. Първоначално тя е възложена на Специализираната прокуратура, но след това е прехвърлена по компетентност на Софийската градска с указания какво да се разследва. "Категорично сред тези указания не е изискването на информация за иницииране, проведени дискусии и последващо предложение за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили, в частта му, касаеща изпълнение на задачата Air Policing над българска територия. Всяко разширяване на обхвата на проверката, извършена от ДАНС не представлява задача, поставена от прокуратурата", твърдят от пресслужбата на главния обвинител. Което по същество не оспорва наличието на подобна проверка, която се извършва от контраразузнаването, а нейния евентуален възложител.

Да блокираш законопроект

Важният детайл в случая е, че точно в момента парламентът обсъжда въпросния законопроект за изменение на ЗОВС, който евентуално ще създаде правната рамка за съвместни въздушни патрули между български и съюзнически изтребители. Негови основи опоненти са представителите на левицата, "Атака" и ръководството на ВВС, което очевидно се опасява, че допускането на чужди самолети може да доведе до перманентно приземяване на използваните в момента МиГ-ове. За да се успокоят духовете на противниците и страховете на скептиците, в законопроекта изрично е казано, че патрулите са съвместни и че всяко използване на оръжия от самолетите, независимо наши или чужди, ще става по заповед на българския военен министър. По неофициална информация нормативният акт трябва да бъде гласуван на първо четене от депутатите именно в последната работна седмица преди коледните празници. Той вече получи подкрепата на парламентарните комисии по отбрана и външни работи. Изтеклата информация за проверка обаче може да се окаже формален аргумент за отлагането на въпросния законопроект, което работи силно в ущърб на националната ни сигурност и в полза на онези, които имат интерес небето ни да е недобре покрита зона в натовското въздушно пространство.

В момента според ЗОВС единствено самолети от българските ВВС имат право да прихващат съмнителни въздухоплавателни средства над територията ни в мирно време. Не е ясно обаче докога те ще могат да правят това ефективно, тъй като армията ни разполага с четири технически годни МиГ-29, като летателният ресурс на два от тях най-вероятно ще изтече до средата на 2016 г. Дори договорът с Полша да бъде изпълнен безпроблемно и в срок, той ще осигури още три бойни самолета през следващото лято, което е крайно недостатъчно и на санитарния минимум. По принцип, по силата на двустранни договори чужди изтребители от съседни натовски държави, като например Гърция и Румъния, също могат да навлизат над страната и евентуално при нужда да кацат на военните ни летища, но само в случай, че се наложи да довършат преследването на нарушители, които са следвали на своя територия. Така че въвеждането на съвместен "ер полисинг" е по-скоро безалтернативно поне до провеждането на евентуален конкурс за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет за нуждите на въоръжените ни сили. По информация на "Капитал" министерство на отбраната води кореспонденция с поне седем натовски държави, които потенциално биха могли да се включат в съвместни въздушни патрули с българските си колеги.

По-оптималната авиация

Независимо от нашите планове да развиваме ВВС по един или друг начин, стратегическото намерение на НАТО до голяма степен е да развива изтребителната авиация като споделен ресурс. Още през септември миналата година например лидерите на натовските държави се договориха на своята среща в Уелс да подсилят защитата на въздушното пространство по източния фланг на алианса заради ескалацията на кризата в Украйна именно като поощряват по всякакъв начин съвместните въздушни патрули. Тривиалната причина за това е, че ВВС са най-скъпият вид въоръжени сили, но и този, който позволява най-гъвкаво и оптимално използване. За разлика от сухопътните сили и флота, чието пребазиране в добрия случай отнема дни, а в лошия – месеци, бойните самолети на алианса могат да достигнат всяка точка на Стария континент в рамките на часове.

Първите стъпки за по-ефективното използване на бойната авиация датират от времето преди обтягането на отношенията между Русия и НАТО. Става дума за натовския "ер полисинг" над трите прибалтийски членки – Латвия, Литва и Естония, които нямат свои изтребители. От 2004 г. насам защитата на тяхното въздушно пространство се извършва на шестмесечен ротационен принцип от всички останали страни на алианса (без Словакия и България, чиито самолети нямат натовски системи за разпознаване). Освен прибалтийските републики със свои ВВС не разполагат още четири натовски държави – Исландия, Люксембург, Хърватия и Албания. Те също ползват услугите на съюзническата бойна авиация.

Всичко това обаче явно е твърде сложна концепция за българската прокуратура. Която, демонстрирайки за пореден път своята неадекватност и безконтролност, явно има някакви свои си виждания за това какво е добро и какво е лошо за националната сигурност на страната.