Кметицееее, багерът скъса тръба

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

"Когато се извършват строителните работи по проектите с европейско финансиране на територията на общината, макар да имаме и официален надзор, уведомявам населението и казвам – вие сте надзоът по изпълнението. Ако видите, че нещо не е както трябва, идвате и казвате. Те звънят по телефона: "Кметицеее, днеска багерът скъса тръба там", или дори ми пращат снимки по фейсбук. По този начин сами контролираме работата на изпълнителите. Получават се нещата, макар понякога да е комично", разказва кметът на Мирково Цветанка Йотина.

Малката община, разположена на около 65 км източно от София, често е сочена за пример за доброто усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Проектите, които се реализират там, са 10 и на стойност над 25 млн. лв., а по-голяма сума на сключените договори по общинските мерки на ПРСР има само в две общини на България – Суворово и Сатовча (виж картата). За разлика от другите обаче Мирково успява не само да е спечели проектите си, но и да ги осъществи без серия от скандали, лошо проведени обществени поръчки и намеци за корупция. Европейските фондове са и много важни за малката община с годишен бюджет от около 1.5 млн. лв.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Често чувам да казват, че малките общини нямат капацитет да работят по програмите. Ама всеки път, когато малките общини са си подали проектите на ДФЗ, който уж има капацитет, после стоят и чакат с месеци. Къде е капацитетът, питам аз, и къде е организацията на работа", пита кметът на Мирково Цветанка Йотина Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Ръководството за управление

Само преди около месец кметът на Мирково спечели третия си мандат в общината, която обединява селата Мирково, Бенковски, Смолско, Каменица и Буново. Йотина е член на ДСБ и винаги е издигана от демократичните партии, а в последния си мандат е кандидат на Реформаторския блок. За трите си мандата често й се налага да управлява, докато на власт са партии от опозицията, но казва, че не е усетила негативно отношение, по-труден достъп до европрограмите или някаква форма на политически натиск върху общината заради това. "Единствено не получихме от червените пари, дето ги раздаваха напоследък, но може би за добро."

Още в първия си мандат кметицата събира екипа, за да съобщи, че е уволнявана и знае колко боли, затова няма да постъпи така с никого, но правилата на играта се променят и който не ги приеме, е свободен да си отиде. "Напуснаха шест човека и реших, че бях кмет дотук. Оказа се, че няма незаменими кадри. На работа постъпиха млади хора, а това съвпадна със старта на ПРСР. Екипът, който работеше и все още работи най-активно по фондовете, е от четири души на средна възраст 35 години. Всички те са местни хора", разказва Йотина. Създаването на административен капацитет от млади и мотивирани хора всъщност се оказва ключов момент за успешното управление на средствата.



Мирково е реализирало много проекти по ПРСР – подмяна на водопроводна мрежа и ремонт на пречиствателната станция, изграждане на тротоари, асфалтиране на улици, но и такива като туристическия център в Буново, етнографски и спортен комплекс и кула за ранно оповестяване на пожари. Общината има и проекти и по оперативна програма "Регионално развитие" и по програма за социално подпомагане на Министерството на труда и социалната политика и почти няма сфера, в която да не са участвали за финансиране или да не искат да участват. "Положителните промени, които настъпват в дадена община, не се случват благодарение на един силен кмет, а на екипа му. Тук, когато има много работа и крайни срокове, към 24 часа е нормалното време за напускане на работното място. Много е важно служителите, които се занимават с програмите, да са мотивирани и да си четата законите. Обучението е едно, а да си разбереш процедурите друго", обяснява тя. Йотина съветва колегите си кметове да не се предоверяват на консултанти, макар и сред тях да има добри фирми. По думите й напоследък самозванците, които обещават на общините, че заради връзките си ще избутат проектите, обаче също стават повече. Ако има пробив, според нея, той ще дойде от лошото консултиране, а вътрешният потенциал на експертите в администрацията е гаранция, че това няма да се случи.

Бавно, мъчително и с елементи на злоупотреби

По съвсем различен начин изглежда общата картина. Макар и да има други отличници, усвоили ефективно европейските средства (сред тях общините Чавдар, Горна Малина, Разлог, Павликени, Троян, а също и Сливница, Лозница и Тервел, където изключително добре заработиха местните инициативни групи), прилагането на програмата в първия й период между 2007 и 2013 г. повлече лавина от проблеми за малките общини.

Най-често загубите и лошото управление на парите за селата е свързано и със слабости и злоупотреби или неадекватни решения от страна на местната власт. Такива са примерите в Своге, Кочериново и Неделино, където заради сигнали за длъжностни престъпления кметовете са отстранени, а всички документи по европроектите - иззети, за да бъдат проверявани от Икономическа полиция, прокуратура или ДАНС. Сега вероятно част от тези проекти просто няма да бъдат изпълнени, а субсидиите ще бъдат загубени.

Председателят на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова обяснява, че макар ПРСР да е наистина атрактивен инструмент за инвестиции и подобряване на инфраструктурата и качеството на живот в селата, тя е и програмата с най-големи мъчения за бенефициентите. "Някои общини чакаха с години за одобрение на проектите. Наредбите по ПРСР се приемат тромаво, а между 6 месеца и 1 година е времето, необходимо за изработване на процедурите. Администрацията наследи един стил да се чака за всичко и това чакане да се оправдава с нормативна уредба. Скриването на бездействието зад нея също е чест прийом и призовавам към по-отговорна работа всички, от които зависи програмата", казва Чавдарова. По нейни данни 223 селските общини са договорили над 1 млрд. евро по ПРСР. А според наблюдение на самата местна администрация процесът по усвояването на тези средства е минавал гладко и безпроблемно в нищожен процент от случаите.
Както и в другите общини, така и в Мирково са били налице всички проблеми, които идват от прилагането на програмата – проектите се одобряват твърде бавно от Държавен фонд Земеделие и се случва да мине и повече от година, докато се тръгне към изпълнение. Когато пък това приключи, започват обжалвания от неудовлетворените кандидати по процедурите за обществени поръчки. Понякога си отиват по две и повече години, а времето за изпълнение не стига и се правят компромиси. "Това е и което ни е спирало да имаме още проекти, тъй като по едно време не можеше да се кандидатства по нов, без да си приключил предишния. Често чувам да казват, че малките общини нямат капацитет да работят по програмите. Ама всеки път, когато малките общини са си подали проектите на ДФЗ, който уж има капацитет, после стоят и чакат с месеци. Къде е капацитетът, питам аз, и къде е организацията на работа", възмущава се кметът. Обжалванията на обществените поръчки понякога пък се правят съвсем самоцелно и за елементарни неща. "Само заради това, че например някъде пише точка и запетайка, а трябва да има само запетайка", дава пример Йотина. "При нас е имало и процедури с по 18 кандидата. Минахме през всички етапи на обжалване и смятам, че кметовете не трябва да се страхуват за обществените поръчки. Ако си спазват закона, всичко ще е наред. Обжалване винаги ще има, проверки и одити също", казва още тя.

"Грешки ще има, но от тях се учим. Човек, ако не работи, не греши", казва Йотина. Ако трябва да обясни на какво се дължи успехът в работата по ПРСР в няколко прости стъпки, съветите й към другите кметове биха изглеждали така: 1. Поемайте премерени рискове. 2. Създайте силен вътрешен екип в общината. 3. Научете и прилагайте нормативната база. 4. Свикнете с това, че изпълнителите, загубили конкурсите ще обжалват.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ефект за 25 млн. лв."