Кметицееее, багерът скъса тръба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кметицееее, багерът скъса тръба

Чистата питейна вода, уличното осветление и по-добрите условия за отглеждане на деца няма да задържат младите хора в селските райони. Със сигурност обаче качеството на живот на тези, които остават, ще се повиши

Кметицееее, багерът скъса тръба

Как заради силната си администрация една малка община успя да усвои 25 млн. лв. по програмата за селските райони и какво означава това за жителите й

Силвия Радославова
14877 прочитания

Чистата питейна вода, уличното осветление и по-добрите условия за отглеждане на деца няма да задържат младите хора в селските райони. Със сигурност обаче качеството на живот на тези, които остават, ще се повиши

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


"Когато се извършват строителните работи по проектите с европейско финансиране на територията на общината, макар да имаме и официален надзор, уведомявам населението и казвам – вие сте надзоът по изпълнението. Ако видите, че нещо не е както трябва, идвате и казвате. Те звънят по телефона: "Кметицеее, днеска багерът скъса тръба там", или дори ми пращат снимки по фейсбук. По този начин сами контролираме работата на изпълнителите. Получават се нещата, макар понякога да е комично", разказва кметът на Мирково Цветанка Йотина.

Малката община, разположена на около 65 км източно от София, често е сочена за пример за доброто усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Проектите, които се реализират там, са 10 и на стойност над 25 млн. лв., а по-голяма сума на сключените договори по общинските мерки на ПРСР има само в две общини на България – Суворово и Сатовча (виж картата). За разлика от другите обаче Мирково успява не само да е спечели проектите си, но и да ги осъществи без серия от скандали, лошо проведени обществени поръчки и намеци за корупция. Европейските фондове са и много важни за малката община с годишен бюджет от около 1.5 млн. лв.

"Често чувам да казват, че малките общини нямат капацитет да работят по програмите. Ама всеки път, когато малките общини са си подали проектите на ДФЗ, който уж има капацитет, после стоят и чакат с месеци. Къде е капацитетът, питам аз, и къде е организацията на работа", пита кметът на Мирково Цветанка Йотина
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Ръководството за управление

Само преди около месец кметът на Мирково спечели третия си мандат в общината, която обединява селата Мирково, Бенковски, Смолско, Каменица и Буново. Йотина е член на ДСБ и винаги е издигана от демократичните партии, а в последния си мандат е кандидат на Реформаторския блок. За трите си мандата често й се налага да управлява, докато на власт са партии от опозицията, но казва, че не е усетила негативно отношение, по-труден достъп до европрограмите или някаква форма на политически натиск върху общината заради това. "Единствено не получихме от червените пари, дето ги раздаваха напоследък, но може би за добро."

Още в първия си мандат кметицата събира екипа, за да съобщи, че е уволнявана и знае колко боли, затова няма да постъпи така с никого, но правилата на играта се променят и който не ги приеме, е свободен да си отиде. "Напуснаха шест човека и реших, че бях кмет дотук. Оказа се, че няма незаменими кадри. На работа постъпиха млади хора, а това съвпадна със старта на ПРСР. Екипът, който работеше и все още работи най-активно по фондовете, е от четири души на средна възраст 35 години. Всички те са местни хора", разказва Йотина. Създаването на административен капацитет от млади и мотивирани хора всъщност се оказва ключов момент за успешното управление на средствата.

Мирково е реализирало много проекти по ПРСР – подмяна на водопроводна мрежа и ремонт на пречиствателната станция, изграждане на тротоари, асфалтиране на улици, но и такива като туристическия център в Буново, етнографски и спортен комплекс и кула за ранно оповестяване на пожари. Общината има и проекти и по оперативна програма "Регионално развитие" и по програма за социално подпомагане на Министерството на труда и социалната политика и почти няма сфера, в която да не са участвали за финансиране или да не искат да участват. "Положителните промени, които настъпват в дадена община, не се случват благодарение на един силен кмет, а на екипа му. Тук, когато има много работа и крайни срокове, към 24 часа е нормалното време за напускане на работното място. Много е важно служителите, които се занимават с програмите, да са мотивирани и да си четата законите. Обучението е едно, а да си разбереш процедурите друго", обяснява тя. Йотина съветва колегите си кметове да не се предоверяват на консултанти, макар и сред тях да има добри фирми. По думите й напоследък самозванците, които обещават на общините, че заради връзките си ще избутат проектите, обаче също стават повече. Ако има пробив, според нея, той ще дойде от лошото консултиране, а вътрешният потенциал на експертите в администрацията е гаранция, че това няма да се случи.

Бавно, мъчително и с елементи на злоупотреби

По съвсем различен начин изглежда общата картина. Макар и да има други отличници, усвоили ефективно европейските средства (сред тях общините Чавдар, Горна Малина, Разлог, Павликени, Троян, а също и Сливница, Лозница и Тервел, където изключително добре заработиха местните инициативни групи), прилагането на програмата в първия й период между 2007 и 2013 г. повлече лавина от проблеми за малките общини.

Най-често загубите и лошото управление на парите за селата е свързано и със слабости и злоупотреби или неадекватни решения от страна на местната власт. Такива са примерите в Своге, Кочериново и Неделино, където заради сигнали за длъжностни престъпления кметовете са отстранени, а всички документи по европроектите - иззети, за да бъдат проверявани от Икономическа полиция, прокуратура или ДАНС. Сега вероятно част от тези проекти просто няма да бъдат изпълнени, а субсидиите ще бъдат загубени.

Председателят на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова обяснява, че макар ПРСР да е наистина атрактивен инструмент за инвестиции и подобряване на инфраструктурата и качеството на живот в селата, тя е и програмата с най-големи мъчения за бенефициентите. "Някои общини чакаха с години за одобрение на проектите. Наредбите по ПРСР се приемат тромаво, а между 6 месеца и 1 година е времето, необходимо за изработване на процедурите. Администрацията наследи един стил да се чака за всичко и това чакане да се оправдава с нормативна уредба. Скриването на бездействието зад нея също е чест прийом и призовавам към по-отговорна работа всички, от които зависи програмата", казва Чавдарова. По нейни данни 223 селските общини са договорили над 1 млрд. евро по ПРСР. А според наблюдение на самата местна администрация процесът по усвояването на тези средства е минавал гладко и безпроблемно в нищожен процент от случаите.

Както и в другите общини, така и в Мирково са били налице всички проблеми, които идват от прилагането на програмата – проектите се одобряват твърде бавно от Държавен фонд Земеделие и се случва да мине и повече от година, докато се тръгне към изпълнение. Когато пък това приключи, започват обжалвания от неудовлетворените кандидати по процедурите за обществени поръчки. Понякога си отиват по две и повече години, а времето за изпълнение не стига и се правят компромиси. "Това е и което ни е спирало да имаме още проекти, тъй като по едно време не можеше да се кандидатства по нов, без да си приключил предишния. Често чувам да казват, че малките общини нямат капацитет да работят по програмите. Ама всеки път, когато малките общини са си подали проектите на ДФЗ, който уж има капацитет, после стоят и чакат с месеци. Къде е капацитетът, питам аз, и къде е организацията на работа", възмущава се кметът. Обжалванията на обществените поръчки понякога пък се правят съвсем самоцелно и за елементарни неща. "Само заради това, че например някъде пише точка и запетайка, а трябва да има само запетайка", дава пример Йотина. "При нас е имало и процедури с по 18 кандидата. Минахме през всички етапи на обжалване и смятам, че кметовете не трябва да се страхуват за обществените поръчки. Ако си спазват закона, всичко ще е наред. Обжалване винаги ще има, проверки и одити също", казва още тя.

"Грешки ще има, но от тях се учим. Човек, ако не работи, не греши", казва Йотина. Ако трябва да обясни на какво се дължи успехът в работата по ПРСР в няколко прости стъпки, съветите й към другите кметове биха изглеждали така: 1. Поемайте премерени рискове. 2. Създайте силен вътрешен екип в общината. 3. Научете и прилагайте нормативната база. 4. Свикнете с това, че изпълнителите, загубили конкурсите ще обжалват.

Ефект за 25 млн. лв.

Местните хора от Мирково споделят, че в района вече има по-засилен трафик от посетители през уикенда. Докато разпитваме за пътя до етнографския комплекс, млада жена не пропуска да отбележи с усмивка: "Имаме и спортен комплекс".

Спортният комплекс на Мирково е доста амбициозен проект. Той е за 5.7 млн. лв. и включва плувен басейн, сауна, футболно игрище, игрища за баскетбол и волейбол и няколко закрити зали. С безвъзмездно финансирането от програмата с подобни комплекси се сдобиха десетки малки и големи села в България. Изкушението от самоцелно усвояване на европейски средства обаче доведоха до не дотам приятни последствия. Така например, общините нямат право да събират такси от посетители, да отдават под наем или продават обектите през първите пет години, но същевременно ще правят разходи за поддръжка на тази инфраструктура. Ако тя не се поддържа в изрядно състояние поне 5 години, администрациите трябва да връщат похарчените средства. В случая на Мирково годишната издръжка на комплекса е около 140 хил. лв., заедно с разходите за персонал. "Ще можем да си го позволим, защото скоро ще приключи изплащането на задълженията ни към ФЛАГ и ПУДООС. Те са на приблизително същата стойност и просто ще пренасочим средствата за издръжка на спортния комплекс. За след това вече имаме възможност да разработим програми за отдаване под наем или да въведем такси за вход", обяснява кметът Цветанка Йотина.

И все пак - стадион, басейн, фитнес, музей и канализация трябва да са довели след себе си някакъв видим ефект върху живота и перспективите на Мирково? Ако има някаква цел в ПРСР, то тя е да ревитализира селските райони и да накара хората да искат да останат там. Случва ли се това?

Все още е твърде рано ефектите от усвояването на европейските средства в Мирково да бъдат измерени. Факт е, че качеството на живот на жителите в общината се повишава. Когато има чиста вода, осветление, сметосъбиране, градинки, в които да играят и спортуват деца, и развлечения, животът не изглежда по-лош от този в големия град. Дори напротив. Трите хиляди жители на селата от общината спокойно могат да се съберат в няколко софийски блока, но засега не личи да бързат да напуснат родните си места. Основната роля за това, разбира се, играят разположените в района големи и стратегически важни за страната предприятия - "Аурубис" в Пирдоп, "Дънди прешъс металс" в Челопеч и "Елаците мед", които осигуряват хиляди работни места. Не че негативните демографски процеси не са оставили своя отпечатък и в Мирково. Населението му се е стопило с почти 15% за последните десет години, но за разлика от други български села, където вече отдавна никой не е прекрачвал вратата на училищния двор, тук учениците в местното училище са 90, а 70 деца посещават детската градина. Това означава, че все пак има и такива млади хора, които избират семействата им да останат в района. Жителите на общината разказват, че са доволни от промените и че инвестициите, направени по програмата, имат смисъл за тях. И все пак е наивно да се мисли, че канализацията и новият асфалтов път биха задържали младите хора в селските райони, ако те нямат заетост и икономическите стимули за това. Парите за инфраструктура имат смисъл само ако помагат на вече съществуващ активен живот - те рядко водят след себе си нов, особено в села.

Но в крайна сметка, работиш с това, което имаш. Усилията на местната администрация сега са съсредоточени в това как новата инфраструктура и най-вече големият спортен комплекс да привлекат хора отвън, които да идват и да ползват ресурсите, а заедно с това да оставят парите си в местните ресторанти, къщи за гости и магазини. Това би дало импулс и на малкия и средния бизнес. Заради близостта си до София Мирково има добри перспективи в тази посока, а това, което като че ли не му достига, е по-сериозната реклама на природните дадености и исторически забележителности в района.

Йотина казва, че за селата ползата от програмата е неоспорима. "Моят бюджет за капиталови разходи и ремонти на четвъртокласни пътища на година е 100 хил. лв. Кажете ми с тези 100 хил. лв. кое бих могла да направя в пет села", каза тя. Сега цялата администрация в Мирково чака с нетърпение отварянето на общинските мерки в новата програма, която ще се прилага между 2014 и 2020 г. "Вече имаме 13-14 готови проекта, някои от тях дори са с разрешително за строеж. Кажат ли отваряме мерките на 16 януари, ние ще сме там и ще чакаме", допълва тя.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

"Когато се извършват строителните работи по проектите с европейско финансиране на територията на общината, макар да имаме и официален надзор, уведомявам населението и казвам – вие сте надзоът по изпълнението. Ако видите, че нещо не е както трябва, идвате и казвате. Те звънят по телефона: "Кметицеее, днеска багерът скъса тръба там", или дори ми пращат снимки по фейсбук. По този начин сами контролираме работата на изпълнителите. Получават се нещата, макар понякога да е комично", разказва кметът на Мирково Цветанка Йотина.

Малката община, разположена на около 65 км източно от София, често е сочена за пример за доброто усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Проектите, които се реализират там, са 10 и на стойност над 25 млн. лв., а по-голяма сума на сключените договори по общинските мерки на ПРСР има само в две общини на България – Суворово и Сатовча (виж картата). За разлика от другите обаче Мирково успява не само да е спечели проектите си, но и да ги осъществи без серия от скандали, лошо проведени обществени поръчки и намеци за корупция. Европейските фондове са и много важни за малката община с годишен бюджет от около 1.5 млн. лв.

"Често чувам да казват, че малките общини нямат капацитет да работят по програмите. Ама всеки път, когато малките общини са си подали проектите на ДФЗ, който уж има капацитет, после стоят и чакат с месеци. Къде е капацитетът, питам аз, и къде е организацията на работа", пита кметът на Мирково Цветанка Йотина
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Браво на такива кметове!

  • 2
    zcu00469861 avatar :-|
    zcu00469861

    Трябва да се подновява и създава такава инфраструктура, за може да се привличат и дори бих казал, насила да се викат, инвеститори или просто хора, тъсещи спокойствието на малките населени места.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Колко са собствените средства на общината? Какво могат да поддържат с тях?

    Щото всичко което е по-скъпо за поддръжка ще отиде по дяволите след няколко години. Т.е. ще има закопани едни милиони.

  • 4
    zcu00469861 avatar :-|
    zcu00469861

    До коментар [#3] от "mickmick":

    Гледай на свършеното като рискова инвестиция. Днес ЕС инвестира тези пари и от местната власт се иска да измислят план как после да оползотворят инвестицията. Едни ще "фалират", но други ще успеят.
    Ако едно такова населено място предлага добра пътна, енергийна и телекомуникационна инфраструктура, вероятността да си намериш някакъв инвеститор е доста голяма. Но инвестициите не идват сами, трябва кметовете по места да се раздвижат.

  • 5
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    Работа няма и няма как да има в селата поне в близките 20 години. Работещият вариант за селата е да направят добра среда за живот и да са близо до икономически център - до 25 км отдалеченост примерно, заедно с добър път до града, където хората да работят.
    Всички други подобрения без работа в тези населени места са ала-бала.

  • 6
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    Резултата на един селски кмет за мен не трябва да се мери с усвоените фондове, а с броя жители с които се е увеличило селото/общината по време на неговия мандат. За какво е инфраструктура за милиони, ако жителите намаляват?

  • 7
    tanas2 avatar :-|
    Танас

    Само може да завиждаме на Мирково.
    Чест и почитания на Цветанка .

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Забележете как първенците са фифти фифти инициативни комитети срещу големия капацитет на политическите партии. Нека се замислим на следващите местни избори кои личности имат качествата да подберат кадърен екип.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK