Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 11 дек 2015, 17:03, 22493 прочитания

Пир в селските райони

Най-голямата европрограма изхарчи 6 млрд. лв. без достатъчен контрол, прозрачност и със сбъркани правила

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Постигна ли програмата за селските райони 2007-2013 желаните ефекти

Кметицееее, багерът скъса тръба

Как заради силната си администрация една малка община успя да усвои 25 млн. лв. по програмата за селските райони и какво означава това за жителите й

Къщи без гости

Държавата създаде перфектна схема за строеж на частни къщи с обществени пари

Слънчев удар

Драмите около "селските фотоволтаици" са идеален пример за ефекта от принципа "да изхарчим едни пари"

Ако се чудите, докато карате по добре асфалтиран път в някое село, откъде са се появили парите за него или пък кой е финансирал прясно ремонтираната детска площадка, където старци играят табла и пият бира, и откъде по дяволите се взе чисто новият зелен трактор, който с мръсна газ се опитва да ви задмине отляво, отговорът вероятно е един и същ - Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Със своя бюджет от 3.2 млрд. евро за периода 2007-2013 г. тя е реалистичната възможност за малките общини да видят инфраструктурата си модернизирана, за фермерите да получат да модерна техника, а за предприемачите в селските райони да стигнат до финансиране на своята бизнес идея.

Карайки по същия път обаче, можете да видите доста добре изглеждаща къща, която се кичи с табелата "еко хотел". Тя изглежда празна, в което няма нищо чудно – околността не предполага туризъм и вероятността някой друг освен собствениците й да преспи в нея, зависи от това дали случайно преминаващ ще спука гума. Тогава той ще разбере, че къщата е на септична яма, въпреки че селото гордо се пъчи с табелата си за завършен ВиК проект. Тези "постижения" също са резултат от ПРСР.


Освен с подобни анекдоти, за приключващата тази година селска програма (за периода 2007-2013 г.) трудно може да бъде направена точна оценка. От една страна, са официалните отчети на управляващия орган на програмата в лицето на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), според който България ще успее да използва около 93% от близо 3.2 млрд. евро бюджет, което не е лошо на фона на средно 95-процентната усвояемост в другите страни членки. Безспорно има положителен ефект да вложиш толкова много пари в места, които не са виждали инвестиции от десетилетия. От друга страна, има усещане, че в периода 2007-2013 г. ПРСР работеше по-скоро заради самото усвояване на средствата. Например колко благосъстояние създава един обновен площад в обезлюдяващо се село? Действително ПРСР успя да върне интереса на бизнеса към селските райони, но колко от него е устойчив (т.е. би възникнал без субсидии) и колко не, тепърва времето ще показва.

Оттам следва и генералният проблем. Може ли администрацията да прилага реални критерии за оценка в една такава програма? За разлика от оперативна програма "Транспорт" или "Регионално развитие", които залагат на големи проекти, ПРСР финансира хиляди начинания, които трябва първо да бъдат правилно програмирани, след това отсети, финансирани и накрая контролирани. При ПРСР този процес се къса. Залагат се твърде общи критерии, което позволява на всеки да кандидатства за всякакви безсмислени начинания. Освен това селската програма е най-слабо одитираната, безспорно най-непрозрачната и, трето - с доста повече корекции от оперативни програми. Често има усещане, че някои допустими проекти - за закупуване на луксозни автомобили, яхти, къщи за гости и т.н., са вкарвани само за да могат за тях да кандидатстват добре свързани лица. И като се има предвид, че ПРСР е най-голямата европейска програма, разхищенията са просто огромни.

Да получиш милиарди и да закопаеш милиони



Програмата имаше няколко основни цели – да се повиши конкурентоспособността в селското стопанство, да се изградят и модернизират преработвателни предприятия, да се опазят земята и природните ресурси и да се създаде заетост и да се повиши качеството на живот в селските райони. Не случайно мярката за закупуване на техника предизвиква опашки от селски стопани и предприемачи. "За разлика от директните плащания ПРСР остава най-разумният вариант за подпомагане на земеделските производители, защото създава възможности за инвестиции и повишаване на производителността. Това е, от което има нужда селското стопанство у нас", казва Николай Вълканов, икономически анализатор и управител на "ИнтелиАгро".

Подпомагането и на фермерите, и на селските общини обаче невинаги се случваше в услуга на горните цели. Често проекти се подаваха не заради добрата и целесъобразна идея, а просто заради наличието на субсидия. Така например фермерите масово започнаха да се сдобиват с ненужна техника на раздута цена, бяха построени стотици къщи за гости, половината от които не обслужват селския туризъм, а личните цели на собствениците си. И може би най-фрапантно - заради едно чиновническо решение бяха изградени десетки стадиони, зали и спортни комплекси на места, където нуждата от такива не само е под въпрос, но те натовариха бюджетите на малките общини до степен, че могат да фалират заради разходите по издръжката на новата спортна инфраструктура. Стимулирането на създаване на стопанства на млади фермери се изроди в бум на изкуствено онаследявани ферми от синове и дъщери на стари земеделци. "Ефектът от това е, че сега има и такива млади фермери, които просто не знаят къде се намират стопанствата им, но от друга страна, няма как да се счита, че е укоримо наследяването на земеделските стопанства, защото това е една от възможностите за навлизането на млади хора в земеделието", обяснява зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев.

Само по мерки 311, 312 и 321 за изграждане на къщи за гости, закупуване на автомобили, изграждане на фотоволтаични инсталации и спортни съоръжения, са одобрени проекти за близо 600 млн. лв. (като не всички от тях са се случили). В резултат на лесния достъп до пари (при добри връзки) се образуваха цели "експлотационни клъстери" - инвеститор във ВЕИ централа кандидатства през друга фирма за закупуване на автомобили за селски туризъм, а през трета - за изграждането на селска къща. Част от проектите очевидно нямат икономически смисъл, но оправданите за тях е на принципа "законно е, значи няма проблем". Този парадокс стои в основата на най-известния скандал в програмата: проекти за покупка на скъпи автомобили, джипове, яхти и дори хеликоптери, които Европейската комисия категорично отказа да признае като разход по ПРСР. Преди обществото да се възмути от подобни проекти, чиновниците не виждаха нередност в тях. Подобна практика води до сериозно разхищаване на средства, усилия и подклажда корупционната среда. Колко точно средства са потънали по този начин е трудно да се прецени. Но не е необосновано да се предположи, че става дума за поне 10% от цялото европейско финансиране.

Твърдението на администрацията е, че тези проблеми се дължат основно на недобронамереност от страна на кандидатстващите, които се опитват да се възползват от всяка възможност да получат субсидия. "Някои от бенефициентите се изкушиха да изработят проекти, чиято основна цел беше те да бъдат изпълнявани, за да се получи финансиране. Това противоречи на нормалната бизнес логика проектите да функционират не заради подпомагането, а то да изпълни ролята си и да субсидира жизнени проекти. По този начин се създадоха "изкуствени балони" в някои сфери на земеделието, което не е добро бизнес решение", признава Васил Грудев.

В това със сигурност има доза истина, но остава усещането, че самите управляващи органи носят доста вина. Например никак не е трудно да се прецени, че изграждането на ВЕИ централа със субсидия, която покрива поне 60% от разходите, създава условия за свръхвъзвращаемост спрямо подобен проект, който разчита само на преференциалната цена. Или че къща за гости в село в Делиормана едва ли може да привлече и един турист, независимо от мениджърските умения на местния хотелиер. Критериите за оценка на ефектите от проектите пък почти не засягат икономически индикатори – колко работни места са създадени, може ли инвестицията да привлече бизнес в района. Най-честият измервател за това добре ли са оползотворени средствата е оценката колко души ще ползват новоизградения път или ВиК инфраструктура например. Но не е ли абсурдно, че никой не отчита дали към изградената канализация действително има присъединени къщи? А отговорът често е не - за това трябва да платят собствениците, но те нямат особено желание. А самата канализация трябва да се придобие от ВиК компанията, която разбираемо не иска да инвестира в поддържането на нещо, което малцина ползват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Братя Бобокови са официално обвиняеми, S&P запази рейтинга на България 1 Уикенд новини: Братя Бобокови са официално обвиняеми, S&P запази рейтинга на България

SpaceX успешно изпрати хора в Космоса, улични сблъсъци на протестиращи с полицаи в различни градове в САЩ

31 май 2020, 2032 прочитания

Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка от 350 метра 3 Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка от 350 метра

Все още не е ясно откъде и кога ще дойде финансирането - 11 млн. лв., за целия участък от бул. "България" до ул. "Луи Айер"

31 май 2020, 3085 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Маскарадът свърши

Имитацията на промени в съдебната система и оставката на правосъдния министър ще предизвикат серия от кризи в политиката, държавното управление, а след време и в икономиката

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10