Антонио Акуня: България вече е сред лидерите в отварянето на данни

Антонио Акуня е ръководител на правителствения портал за отворени данни на Великобритания data.gov.uk от 2011 г. Страната е сред лидерите в Европа в тази област и досега има над 20 000 отворени масива (в България вече са почти 120). Акуня беше в България като част от делегацията на британския премиер Дейвид Камерън и разказа за опита на страната си в областта. Акуня е работил в частния и държавния сектор, като има магистърска степен по дипломация и международна търговия от Уестминстърския университет в Лондон.

Според вашия личен опит в областта кои са най-големите предизвикателства при отварянeто на данните?
-Най-голямото предизвикателство при подобни мерки е как да промениш поведението на хората. Да, винаги има трудности около внедряването на нови технологии, но те са решими. Докато човешкият фактор винаги е налице, защото крие промяна на навиците. А хората не искат да се променят. Много е трудно да накараш държавен служител да се промени.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Под промени в поведението имате предвид и хората да свикнат да използват повече отворени данни ли?
-Не, основно хората в държавни институции да се научат да предоставят данните. Когато правителството каже: хайде да публикуваме тази информация, те да не отговарят - е, защо сега, ще говорим по-нататък. Вместо това трябва да пускат тия данни, като пазят сигурността и личната информация на хората, но всичко да е достъпно. Точно за тази промяна в навиците говоря. Докато държавните служители разсъждават така: аз съм събирал тия данни в продължение на години и информацията си е моя. Това за тях е някаква власт, която трябва да се отнеме. Трябва да разберат, че ако пуснат информацията и я комбинират с информацията от друг източник, ще научат още повече. Във Великобритания все още продължаваме този процес. И още не сме спечелили войната, а само отделни битки.

Какви точно отворени данни използват най-много компаниите и потребителите?
-Зависи от бизнеса на съответната компания. Например здравни данни - хората искат да знаят къде са докторите, кои са най-добрите болници и т.н. Също така картите. Интересуват се и от бюджета и финансовите показатели, за да държат правителството отговорно. И много на брой отделни, сегментирани неща. Например вие сте компания, която се занимава с глина в индустриално количество. Една геоложка карта на коритото на река може да ви покаже дали има високо ниво на токсичност. Така фирмите харчат по-малко пари за обработка и проверка на глината. На вас или на мен може и да не ви е интересно, но компаниите могат да спечелят милиарди като ограничат тестовете върху почвата и т.н. Така че никога не можеш да кажеш кои данни са най-важни или не са.

Когато започвахте проекта data.gov.uk, кои бяха най-големите пречки? Как си сътрудничехте с различните министерства и агенции?  
-На първо място е нужна политическа воля. Имахме писмо лично от британския премиер, което ни даваше достъп навсякъде. Освен това обществената подкрепа за тези мерки растеше. Министерствата бяха здраво натискани от медии и граждани, които им казваха - "вие разполагате с тези данни, искаме ги". Част от пречките тогава бяха, че някои от тези държавни служители дори не знаеха къде са данните. И не можеш да идентифицираш процеса - кога е създадена информацията, къде е съхранявана, коя е последната версия на файла и т.н. Точно това имам предвид под поведенчески промени.



Имаше ли в началото голяма съпротива от страна на министерствата, когато изисквахте от тях информация?
-Да, естествено. Казваха ни какво имате предвид под публикуване на данни. И тогава премиерът им казваше, че наистина трябва да се публикува тази и тази информация. Така че имаме силна политическата подкрепа. Също така не бива да се забравя, че веднъж започнал, процесът е много трудно да бъде спрян. Не можеш да кажеш, че вече няма да си прозрачен и да се върнеш назад.

Досега на сайта си имате над 370 външни приложения, които използват данните на портала ви. Какви са те?
Сред тях има много интересни. Например приложения с карти, които показват най-безопасния път до дома. Те използват данни кои улични лампи светят или не работят, както и информация от полицията къде минават патрулите. Могат да се използват от жени, които се прибират късно и се притесняват да минат по неосветени улици, а приложението им предлага маршрут. Има и такива, които използват данни от държавната организация, която оценява с рейтинг хранителните заведения - например колко са чисти с оценки от 1 до 5. Хората проверяват тези оценки, за да изберат къде да ядат. Но интересното тук е, че не се използва само един тип данни, а те се внедряват в други лайфстайл услуги като Foursquare, Yelp и др. Такива данни могат да се използват и при покупката на жилище - потребителят не готви и вижда, че в квартала му има много заведения с висока оценка.

Как следите колко успешен е достъпът до отворените данни?
Първо, не става въпрос дали хората използват тези данни, а по-важното е ние да ги публикуваме. Използването на отворените данни е непроследимо - знаем, че Microsoft и IBM работят с тях, но не знам как точно. Ето защо създадохме и секцията на сайта ни с приложенията, за да видим каква е активността. Но достъпът до данните е отворен за всеки -  може да ги свали и никой няма да знае как ги използва.

Не публикувате лични данни през портала ви. Но опасна ли е информацията, която излиза от data.gov.uk?
-Всички данни може да са опасни, ако попаднат в грешните ръце. Ако имате достатъчно сили и време, можете да направите много неща с тази информация - да я сравните и добавите към други обществено достъпни данни. И така да разберете невидими неща - например, че в определен град има трима болни от дадено заболяване. Но въпреки всичко рисковете са много малки. Ако се следват правилните процедури и споделяме пред обществеността какви точно са те, рисковете са много ниски. Но е факт например, че и сега Google борави с много ваша информация, анализира я и търси модели. Никога няма да има съвършена система, както и изцяло "невинни данни".
   
Колко независими сте като част от цялото правителство?
Ние сме под контрола на кабинета на премиера, който е действителният център на правителството  Те имат властта да посочат което и да е министерство и да го задължат да ни предостави данни.

Колко напреднали са различните държави от ЕС в отварянето на данни?
-Зависи от отделните държави. Великобритания го прави от пет години, други държави от по-скоро. В европейския доклад за напредъка в областта са посочени три вида държави - напредналите, които определят тенденциите, тези, които следват, и новаците. И България е сред определящите тенденциите страни. Защото страната ви вече прави неща, които са ясни и носят резултат. Великобритания е много напреднала, но България може да я настигне до една година, защото е малка и стартира необременена. Технологията е налична, добрите примери са ясни и ако има воля, нещата ще се случат. А нещата трябва да се случват по естествен път - защото държавите осъзнават, че отварянето на данните е важно, а не защото някаква европейска директива ги задължава.