Правителството показа, че не иска да се бори с корупцията

Реформа ли са гласуваните в сряда текстове, или поне могат ли да бъдат основа за това?

Постигнатото в сряда несъмнено е основа за реформа и не бива да се отричат неговите позитиви. В крайна сметка ВСС беше разделен.  Това е постижение, защото съдът и прокуратурата ще започнат да се управляват отделно, което е основа да започнем да правим разлика между тях въпреки огромното упорство да се отстоява измислената теза за някаква еднинна магистратура, която следвала от обстоятелството, че българската конституция придава към съдебната власт освен съда и прокуратурата и следствието.  Различното третиране на съда и прокуратурата означава по-адекватно управление на техните функции и особено тези на прокуратурата.  
Парламентът в същото време отказа да формира една парламентарна квота в прокурорската колегия, която да стане основа за някаква демократична отчетност.  Защото е ясно, че при такова овластяване на главния прокурор прокурорската колегия трудно ще бъде независима от него. И въпросът беше да има противотежест на тази фигура. Да има кой да задава въпроси на главния прокурор.
 Парламентът се отказа от това. Отказа се и да признае международния стандарт, че в съдийската колегия трябва да има мнозинство на съдии, избрани от съдии. 
Оттук нататък вече е въпрос на обществен и институционален натиск това разделение да се превърне в нещо, което прилича на демократичен колективен процес на вземане на управленски и кариерни решения в държавното обвинение. В крайна сметка решаващи ще бъдат характерите на хората, които ще попаднат в съответните колегии.