Един голям пазар тихо се отваря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един голям пазар тихо се отваря

Един голям пазар тихо се отваря

От началото на 2016 г. Украйна сваля митата за български стоки

25060 прочитания

© shutterstock


Бюджетът на държавата ще загуби около 2 млн. лв. заради отпадането на облагането.

Пазар от 43 милиона души се отваря от началото на 2016 г., но е напълно възможно да не знаете. Най-голямата държава между ЕС и Русия - Украйна, сваля митата за български стоки от 1 януари. Всъщност източноевропейската държава ще направи това за всички страни - членки в Европейския съюз, а те от своя страна ще предприемат реципрочни действия по силата на подписаното през лятото на 2014 г. споразумение за асоцииране (СА). В него е включена т.нар. дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия. Така 98% от оборота между ЕС и Украйна няма да бъде натоварван с мита върху вноса, а самите процедури ще бъдат улеснени.

Европейският парламент одобри тази мярка в опит да стимулира икономиката на намиращата се в конфликт Украйна, спестявайки на производители и износители там близо 500 млн. евро годишно. Премахването или ограничаването на митническите тарифи за по-голямата част промишлени стоки, както и улесняването на регулаторните режими вероятно ще стимулират българските износители да погледнат по-сериозно към 43-милионния украински пазар.

Ползи за България

Военните действия на подкрепяните от Русия групи в Източна Украйна на практика сринаха икономиката на някогашния индустриален гигант на СССР. За по-малко от две години брутният вътрешен продукт е намалял с над 30%. В същото време публичният дълг скочи с над 70% в рамките на една година и Киев не обявява фалит единствено заради помощта от Международния валутен фонд (МВФ). Тежката икономическа ситуация там веднага се отрази върху търговските взаимоотношения с България. По данни на Агенция "Митници" през 2014 г. стойността на българския износ в посока Украйна се свива с 55%, а вносът – с 8%. Основният срив е при търговията с горива и други нефтопродукти, които традиционно държат над 40% като дял от износа за Украйна. Стойността на тази група се сви над три пъти за две години. Другите сектори, които преди две години бяха печеливши за българските износители – фармацията и машиностроенето, отчетоха двойно свиване.

През последната година обаче се правят опити за реформи. През третото тримесечие на 2015 г. Украйна отбеляза икономически растеж за пръв път от 5 години. Страната се бори с корупцията, налага прозрачност в държавното управление, насърчава конкуренцията, предвижда поетапна приватизация, информира обществото за разходите, правени от държавни компании, министерства и ведомства. Според анализ на Министерството на икономиката България има потенциал да си върне част от загубените през последните две години позиции на украинския пазар. Основният потенциал е да бъдат предложени основно оборудване за хранително-вкусовата промишленост, електроника, подемно-транспортни машини, оптични уреди и апарати, металообработващи машини, ел. двигатели и генератори и др.

Потенциал на украинския пазар вижда и Атанас Бобоков, председател на съвета на директорите на акумулаторния завод "Монбат". Пред BloombergTV той коментира, че компанията обръща специално внимание на пазари, близки до България като платежоспособност. Според него такъв пазар е именно украинският и той представлява особен интерес. "Украйна, в която от 1 януари ще има 0% мито за български стоки, включително и акумулатори, също е един огромен пазар", каза Бобоков.

За промишлените стоки, които са основният износ на България към Украйна, в момента най-високата ставка е 10%. Предвижда се незабавна либерализация на повечето тарифи с изключение на някои чувствителни стоки, за които митата ще се премахнат в рамките на преходен период от 3, 5 или 7 години. По данни на Агенция "Митници" десетте групи стоки с най-голям дял в стойностния обем на износа (85%) са именно от промишлеността (виж таблица 1).

За селскостопанските стоки митата достигат до 20% или са специфични. За тези стоки са постигнати договорености и митата ще отпаднат напълно от началото на следващата година или в рамките на преходен период. Данните на националната статистика показват, че техният дял не е голям – около 3.5% от общия износ на България към Украйна.

Ефект върху бюджета

Отпадането на митата със сигурност ще намали приходите в бюджета, но данните сочат, че негативният ефект ще е пренебрежимо малък. Числата от българските митници показват, че през 2014 г. приходи от мита при внос на стоки с държава на произход Украйна са 1.9 млн. лв., а на база наличната информация към ноември може да се предположи, че сумата няма да бъде повече. Всъщност приходите в бюджета от украинския внос в България никога не са били особено големи. Дори през пиковата 2013 г. за търговските отношения между двете държави, когато стойността на вноса достига 980 млн. лв., а на износа 830 млн. лв., приходите от мита са едва 2.8 млн. лв.

Поради факта, че 70% от вноса на България е от държави в Европейския съюз, а с много от основните ни търговски партньори извън ЕС България има споразумения за преференциална търговия и ставките са нулеви за много стоки (например с Турция), приходите в бюджета от мита са едно от най-малките пера. През 2015 г. се очакват рекордните 150 млн. лв., колкото са предвидени и в бюджета за 2016 г. Най-голяма част от тези приходи са от китайски внос (48% от общия обем). На второ място по приходи от мита е вносът на стоки с произход Русия (7.4%), следват САЩ (6%) и Япония (5.3 %).

 

Основните икономически аспекти на споразумението

- отпадане на митата за по-голямата част от стоките или постепенното им ограничаване в рамките на няколко години (виж таблица 2);

- намаляване на техническите бариери пред търговията, свързани със стандарти, технически изисквания, опростяването им и избягване на ненужни изисквания;

- свободен транзит на енергийни източници, сигурност на доставките, механизъм за ранно предупреждение при възникване на проблем и за бързо решаване на спорове;

- създаване на зона за свободна търговия между ЕС и Украйна.

Таблица 1   

   
Износ към Украйна на 10-те групи стоки с най-голям дял в стойностния обем   
(Стойност, млн. лв.)   
 2013 г.2014 г.януари - ноември 2015 г.
 825.9363.9367.1
Горива и нефтопродукти529.3155.8172.2
Машини и частти за машини57.842.639.5
Фармацевтични продукти59.440.419.9
Пластмаси и пластмасови изделия27.721.813.4
Електрически апарати, части и консумативи18.29.011.8
Чугун, желязо и стомана21.37.74.9
Оръжия и амуниции3.80.029.5
Препарати за пране и позистване15.213.93.9
Хартия и изделия от целулоза3.38.76.9
Кафе, чай и подправки8.35.24.9
    
Източник: Агенция "Митници"   

Таблица 2
Бюджетът на държавата ще загуби около 2 млн. лв. заради отпадането на облагането.

Пазар от 43 милиона души се отваря от началото на 2016 г., но е напълно възможно да не знаете. Най-голямата държава между ЕС и Русия - Украйна, сваля митата за български стоки от 1 януари. Всъщност източноевропейската държава ще направи това за всички страни - членки в Европейския съюз, а те от своя страна ще предприемат реципрочни действия по силата на подписаното през лятото на 2014 г. споразумение за асоцииране (СА). В него е включена т.нар. дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия. Така 98% от оборота между ЕС и Украйна няма да бъде натоварван с мита върху вноса, а самите процедури ще бъдат улеснени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    proza avatar :-|
    proza

    Един пазар се отваря, а ние няма какво да му предложим. Пазарът сам по себе си няма да ни реши проблемите, трябва и производство.

  • 2
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Това е много добре, остава да се мобилизират земеделските производители и малкото частни предприятия.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Големият майтап ще бъде Украйна да внася у нас повече отколкото ние в Украйна... Даже няма да се учудя от това.

  • 4
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#3] от "mickmick":

    При тази цена, която те имат на газа и електроенергията, енергоемки стоки трябва да са изгодни за внос у нас. Примерно всякакви торове за селското стопанство.

  • 5
    twelve avatar :-?
    Коки

    Само аз ли не виждам таблиците в статията?!

  • 6
    comandante avatar :-|

    При положение ,че Украйна ще става все по бедна не се сещам каква ще е файдата от нея?
    Някогашния индустриален гигант Украйна беше сринат от либертарианска диверсия!Цялата им индустрия която вече не работи бепе за 70% износ към Руска Федерация. За да си настроят икономиката по европейските изисквания им трябва 30 години преход и $1 трилион безлихвено финансиране!

  • 7
    leo_k avatar :-|
    Лео

    При положение, че БВП на Украйна на глава на населението е по-малко от половината на нашия и вероятно пада, какво може да ни купят? А и по принцип не разбирам как увеличаването на вноса може да стимулира нечия икономика?

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Със сигурност ще се отвори пазар. В момента имаме бум в износа за арабските държави, въпреки военните действия и процесите на държавен разпад. Преди това дикатори като Саддам, Асад и Кадафито си слагаха всичко в джоба - само Кадафи - 202 милиарда в лични и на фамилията сметки. Пари да купят нещо отвън не се даваха.

  • 9
    pehlivanov avatar :-|
    ssg

    Тоя голям пазар свободни пари има ли?

  • 10
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    До коментар [#9] от "ssg":

    "Свободни" пари може и да няма. Но има голям капитал - 43 милиона души.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK