С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 дек 2015, 16:52, 9496 прочитания

Сметката за 2015 г., моля

Централна гара, Северната тангента, Ларгото и много други проекти ще струват на бюджета 400 млн. лв заради забавяне, корекции или наддоговаряне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Месец преди Народното събрание и управляващата коалиция да изпаднат в нокдаун покрай съдебната реформа, в парламента течеше изслушването на предложения от финансовия министър нов бюджет за догодина и на предложената актуализация на стария. След като се изказа пред депутатите, Владислав Горанов бе засечен от журналисти в коридора, където направи едно уточнение. "Има ресурс, който е свързан с необходимостта за финансиране на европроекти, които са стартирали, но по една или друга причина – финансови корекции, наддоговаряне или изключване, ще останат ангажимент на държавата. Сметката обаче трябва да бъде платена от държавата", обяви Горанов. Сумата по негово мнение е 400 млн. лв. от общо малко над 800 млн. лв. в предложената актуализация.

Това откри малко от течащия процес на преоценка, трескави сметки и бясно прехвърляне на пари от един към друг проект в опит да се спаси финансиране, преди мандалото да хлопне в края на 2015 г. - последният срок за одобряване на разходи по този програмен период. Източници от управляващите органи и от правителството обясниха, че не знаят на какво точно базира сметката си Министерството на финансите. "Капитал" се опита да събере максимално много информация, за да получи яснота по въпроса.


Ситуацията към момента изглежда така - изчисленията на финансите вероятно ще са горе-долу верни и тези 400 млн. лв. може би ще стигнат, за да покрият онова, което бюджетът ще дължи към изпълнители и бенефициенти, когато свършат европейските пари и проектите ще трябва да бъдат довършвани. Тази сметка обаче не включва селската програма (виж темата на броя), където се очакват още глоби и вероятно невъзможни за довършване общински проекти ще тежат на бюджета. И най-важното - това е сметката само за 2015 г. За догодина бюджетът вероятно ще трябва да приготви още пари за останките от програмния период.

На хартия милиард, на практика - не съвсем

Бърз преглед на основната публична информация - тази в модула eufunds.bg, показва, че изпълнението на оперативните програми към момента е 7.2 млрд. евро платени от общо 7.9 млрд. евро, достъпни за този период. Най-много пари са разплатени по "Околна среда" (ОПОС) - почти 99% към момента. Следват "Техническа помощ" (ОПТП) с 95%, "Човешки ресурси" (ОПРЧР) и "Конкурентоспособност" (ОПКРБИ) с около 93%, "Административен капацитет" (ОПАК) с 92%, "Регионално развитие" (ОПРР) с 89% и на опашката е "Транспорт" (ОПТ) с едва 80%.

Това обаче е позитивната част от уравнението. Както регионалният комисар Корина Крецу отбеляза наскоро, България все още има да предяви към ЕК плащания за милиард евро. Последната достъпна информация от модула е към октомври, което значи, че тези средства са намалели, но според данните програмите все още има да предявят близо 1.2 млрд. евро. Това значи на практика, че много от програмите са разплатили доста повече, отколкото са получили към момента - т.е. бюджетът чака пари от Европа. Най-много остава да предяви именно отличникът "Околна среда" - въпреки че е почти изцяло разплатена, тя остава да получи над 400 млн. евро. Следват "Транспорт" и "Регионално развитие", които чакат съответно 351 млн. евро и 324.5 млн. евро. България има срок до март 2016 г., в който да изпрати на Брюксел фактурите си и да поиска възстановяване на плащанията.



Това, за което Горанов и подчинените му се подготвят, се крие отвъд тези числа. Първо, наддоговарянето е практика за всички програми и може да се окаже, че част от наддоговорените проекти ще се покриват от бюджета. "Околна среда" е най-големият риск за това. Второ, върху общата сума от 7.9 млрд. има наложени финансови корекции, които обикновено се натрупват в края на срока. Много от тях вече са ясни и са плоски корекции - за ОПОС и за ОПТ например. Други тепърва ще се изясняват, но със сигурност ще има още поне две програми с допълнителни претенции към бюджета. По груби сметки на експерти, с които "Капитал" говори, сумата от корекции ще бъде около 180 млн. евро. Тя няма да увисне цялата на бюджета за тази година, но част от нея ще се разпредели между тази и следващата година.

Който не е бърз, плаща

Третият елемент са проектите, които се бавят и няма да успеят да поискат плащания за извършени работи до края на годината. Това де факто ги праща или в неизпълнение, или за довършване с пари от бюджета. Тъй като при първия вариант всички дадени пари се дължат обратно, тези проекти ще бъдат довършени с национално финансиране.

Големи примери за подобни проекти са Северната тангента на София, реконструкцията на Ларгото и на Централна гара. Всички те ще останат да висят на бюджета с някаква сума. Тангентата, която струва над 200 млн. лв., се забави многократно заради отчуждавания, преправяния на проекта, обжалване на изпълнителя (който беше избран с изключително съмнителна процедура). За нея отдавна е ясно, че ще бъде разплатена частично с държавни пари догодина. Прословутият и скандален проект за Ларгото, който предвиждаше изграждане на нови римски арки в центъра на София, също най-вероятно няма да успее да се вмести в рамките. Така държавата ще плати и част от него, макар и малка. Същата е ситуацията с ремонта на Централна гара, който видимо не е близо до завършване. Там пък имаше забавяне не само заради обжалването на поръчката (отново съмнителна), а и заради затрудненията на единия от изпълнителите - "Водстрой 98" (който участва и в Северната тангента).

От "Транспорт" посочиха, че освен Централна гара проектите, за които ще се търси финансиране "от бенефициентите, държавния бюджет или заемни средства", са: обходът на Габрово, жп линиите Първомай - Свиленград, Септември - Пловдив, част от Пловдив - Бургас и интермодалният терминал в Пловдив. Източник от Национална компания "Железопътна инфраструктура" обясни пред "Капитал", че очаква сумата, която се търси, да е между 40 и 50 млн. лв., но това звучи доста скромно на фона на проектите. От програмата обясниха, че в момента върви разплащане със средства на бенефициентите, които после ще си искат парите от ЕК, "за да можем в максимална степен да се възползваме от европейското финансиране".

От "Околна среда" пък обясниха, че се надяват в сектор "Води" да не се налага да се губи нищо, нито да се продължават проекти с държавно финансиране. Това се дължи на факта, че тя е единствената програма, която успешно фазира проекти - т.е. прехвърли такива, които не могат да завършат сега, към следващия период. В сектор "Отпадъци" обаче ситуацията е по-различна. Там има рискови 4 проекта на обща стойност 123 млн. лв., като най-застрашен е този на община Бяла, а другите са в Никопол, Разлог и Стара Загора. Песимистичният вариант, казват от ОПОС, е за около 50 млн. лв. под риск от тези 123 млн.

От третия голям орган, който има проекти под въпрос - "Регионално развитие", не успяха да отговорят на въпросите на "Капитал" до редакционното приключване на броя. Там обаче преди време ръководителят Деница Николова и министър Лиляна Павлова посочиха няколко десетки проблемни проекта.

Общата сметка на "Капитал" след консултация с експерти за парите, дължими по забава на проекти, е също около 180 млн. евро.

Пари назаем... само вземаме

Друг източник на разходи, които вероятно от финансовото министерство очакват да тежат на бюджета, са парите, отпуснати на общини, за да покрият или финансови корекции, или авансово за окончателни плащания по проекти. От министерството дадоха на "Капитал" информация за разходите, направени по тези две линии. По първата - механизмът за безлихвени заеми, който да покрива корекциите на общини, са предоставени досега 50.4 млн. лв. Разбивка на общините не беше предоставена. Това е механизъм, който беше договорен, след като стана ясно, че по "Околна среда" и "Регионално развитие" много общини ще имат задължения за зле извършени обществени поръчки или проблеми в изпълнението на самите проекти. Държавата беше обещала да преразгледа всички корекции, за да стане ясно къде отговорността ще се носи от самата община и къде - от държавните органи, които не са синхронизирали правилата с европейските. Този преглед обаче е отпаднал, обясни експерт пред "Капитал". Така към момента не е ясно коя община, получила безлихвен заем, ще трябва да го връща и коя не.

По втората линия министерството предоставя на общините авансови средства, за да покрият своята част от финансирането към проектите и да направят окончателни плащания. Според финансовото ведомство сумата по тази линия е 313.6 млн. лв. Част от тези пари ще бъдат възстановени до март догодина, когато пристигнат парите от Брюксел, но каква част - не е ясно.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1945 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 779 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кметицееее, багерът скъса тръба

Как заради силната си администрация една малка община успя да усвои 25 млн. лв. по програмата за селските райони и какво означава това за жителите й

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов