Показателен факт от гласуването в сряда е, че първоначалният вариант на текстовете беше подкрепен през лятото от 180 народни  представители, а сега зад него останаха няколко депутати, сред които Радан Кънев, Атанас Атанасов и Гроздан Караджов.

В гласуваните текстове има, разбира се, и позитивни моменти. ДПС отстъпи и допусна въвеждане на възможност главният прокурор да представя пред парламента не само годишния си отчет, но и други тематични доклади. Правомощие, което лесно може да бъде изпразнено от съдържание, още повече че парламентът целенасочено махна от първоначалният вариант правомощието да изисква и посочва темата на тези доклади.

Друга важна стъпка е въвеждането на явното гласуване на кадровите назначения. Народните представители решиха и членовете от тяхната колегия да се избират с квалифицирано - 2/3 мнозинство, с идеята, че по този начин ще се пресече партизирането на кандидатите. Тези два механизма обаче не са достатъчни и могат лесно да бъдат използвани превратно.

Oбръщането с хастара навън на идеята за конституционни промени беше само поводът за оставката на Христо Иванов. Същинската причина той да си тръгне от поста е категоричният отказ на управляващите да поставят проблема с корупцията на масата и да започнат неговото разрешаване.

Като единствена съпротива във властта срещу статуквото оттеглянето на Христо Иванов ще гарантира повече комфорт на тези, които се ползват от неработещата и зависима система на правораздаване. Мнозинството във ВСС и главният прокурор Сотир Цацаров ще бъдат освободени от неприятната ситуация да трябва да отговарят на неудобните въпроси, които правосъдният министър повдигаше пред тях всяка седмица и така ги изваждаше от медийния комфорт, гарантиран от стратегическия им партньор Делян Пеевски. Последното се видя съвсем ясно през последните седмици покрай настойчивите опити на Христо Иванов да предизвика разследване по твърденията от записите на Румяна Ченалова и Владимира Янева.

Политическите трусове ще продължат дълго

Въпреки липсата на сериозен резултат обаче този парламентарен пирует няма да остане без последствия. Действията и бездействията на ключовите фигури в държавата показаха не само конкретните им възможности и зависимости, но и вероятно ще променят характера на сегашното управление.

Най-сериозното последствие от случилото се е особено видимото доказателство, че 95% от народните представители в сегашния парламент не могат, не искат и няма да направят нищо за истинска съдебна реформа. Срещу смазващото антиреформаторско малцинство се изправиха само няколко депутати от ДСБ. От залата, както и от целия дебат демонстративно отсъстваше премиерът Бойко Борисов, който избра да играе футбол със селския отбор на Бистрица. До момента министър-председателят не е казал нищо по темата, нито е коментирал оставката на Христо Иванов.

От парламентарната зала в сряда всъщност отсъстваше не само премиерът, но и който и да е друг представител на кабинета. Особено видима беше липсата на вицепремиера Меглена Кунева, в чиито ресори влиза и правосъдието. Нещо повече - тя е и лидер на една от основните партии в Реформаторския блок, за които се предполагаше, че стоят твърдо за предложените промени в конституцията. Тежките пукнатини в дясната коалиция станаха видими още преди гласуването, когато един от ключовите хора в ДБГ - Даниел Вълчев, публично се обяви срещу по-сериозните промени в конституцията и атакува правосъдния министър Христо Иванов. Противоречията станаха още по-явни след отхвърлянето на промените в конституцията, когато лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че оттегля подкрепата си за правителството. Същото направи и колегата му Атанас Атанасов, както и депутатът Гроздан Караджов. Нито един представител на ДБГ, или СДС обаче не декларира, че спира да подкрепя правителството, нито дори коментира темата. Нещо повече - когато някой си направи шега, като пусна фалшив имейл от името на ДБГ, че партията напуска правителството, партията на Кунева получи масирана подкрепа от пропагандната машина на Пеевски, която започна да разпространява опорната точка, че това е "атака срещу държавността".

Какво ще се промени?

Пукнатините в Реформаторския блок имат значение, защото те ще определят и колко ще е голяма промяната във формата на сегашната управляваща коалиция. На етапа е почти сигурно, че от нея ще излезе една от партиите в блока - ДСБ. Ако обаче го направи сама, това ще означава, че се слага край и на самата дясна коалиция.

Излизането на ДСБ в опозиция не е добра новина за сегашното управление. В момента управляващите се радват на много голям комфорт, който до голяма степен се дължи на широкия характер на управляващата коалиция. Дори и партиите извън нея трудно могат да се нарекат сериозни опоненти на властта. БСП напоследък е фокусирана в собствения си разпад. В особено изгодно положение е ДПС - партията на Доган и Пеевски практически получава облаги от властта, без да участва официално в нея и съответно да носи каквито и да е негативи. Така ДСБ би била първата истинска опозиция на това правителство.

Най-много от новата политическа ситуация след гласуването на промените в конституцията печели ДПС. След вероятното оттегляне на десните депутати (те самите твърдят че разчитат на между 10 и 15 народните представители от групата на Реформаторския блок) мнозинството ще стане още по-зависимо от гласовете на Местан и Пеевски.

Последствията в дясно също имат значение за това, което ще се случва през следващите месеци. Много вероятният формален разпад на Реформаторския блок е едновременно лоша и добра новина. Лоша, защото на него се възлагаха надежди да влее енергия за промяна в сегашното управление и да компенсира силния конформизъм на ГЕРБ. Механичният сбор от няколко партии обаче така и не успя да се превърне в енергична коалиция с общи цели и координирани действия. Това можеше да се види от самото начало на правителството, дори само от някои номинации за министри на Реформаторския блок. С напредване на времето във властта разломите между партиите ставаха все по-големи, за да се стигне до сегашното противоречие дали трябва да се остава във властта.

Парадоксално същите аргументи могат да се използват и за да се тълкува политическата смърт на Реформаторския блок като добра новина. След като тази коалиция не може да заработи така, както очакваха нейните избиратели, и след като за пореден път десните надежди бяха победени от лични амбиции, няма нужда тя да агонизира дълго. По-добре е политическата енергия да бъде съсредоточена в други проекти, които имат шанс за успех.

В психологията има един известен тест - на дете се дава бонбон и му се казва, че ако не го изяде веднага, след 10 минути ще му дадат два бонбона. Огромна част от децата изяждат веднага единия бонбон. На подобен тест са подложени и политиците от Реформаторския блок и ГЕРБ  в момента. За десните изборът е дали да изядат сега удобствата на властта и (за част от тях) приходите от нея и съответно след това да приключат с участието си в политиката, или да изчакат известно време извън властта с шанс да спечелят повече.

За ГЕРБ изборът е не толкова дали да останат във властта сега, а как да я упражняват. Тестът с бонбоните за тях изглежда малко по-различно. За най-голямата партия дилемата беше дали да отложи съдебната реформа сега, за да си спести конфликти с прокуратурата (и вероятно жертви от собствените им редици), или да тръгне към по-радикална промяна, която да освежи държавата, да задвижи икономиката и да направи всички по-богати. На този тест очевидно ГЕРБ изяде веднага и почти без да се замисли, единия бонбон.

Това е лоша новина за всички ни. Скапаната съдебна система в момента е заключила като със скоби всички колела на българската икономика. Липсата на независимо и обективно правосъдие нарушава нормалната конкуренция, убива предприемчивостта и отблъсква чуждестранните инвеститори. Бедни сме заради корупция и срастване между съда и прокуратурата с мафия, политика и медии.

И това не е всичко. Демонстрираното от управляващите партии (без ДСБ) отвращение от сериозни реформи едва ли ще бъде ограничено само до съдебната система. Ако сегашната коалиция не може да намери воля за най-важната промяна, най-вероятно няма да има нито за полицията, нито за здравеопазването, нито за образованието. За нищо. През едната година на власт вторият кабинет "Борисов" така и не започна сериозни промени в държавата, а сега вече имаме и доказателство, че това няма да се случи и в бъдеще. В същото време нереформираните сектори не само ще дават все по-лоши услуги, но и ще изискват повече пари, за да дават посредствения си резултат. И тъй като икономиката няма как да тръгне нагоре (вижте предния абзац), парите ще се набавят по единствените два други възможни начина - с още повече външен дълг и увеличение на данъците.

Тази политика, разбира се, не може да продължи вечно. Тя води към сериозна криза и въпросът сега не е дали ще се случи, а просто кога. Икономиката няма да се срине близките месеци, но колкото повече време се върви в този режим, толкова по-ниско ще е падането.

Вбесяващият парадокс в тази ситуация е, че реформите все пак ще бъдат направени - когато всичко се срине, просто няма да има друг избор. Борбата сега беше да предотвратим кризата. Да направим поне веднъж нещо умно и добро за всички, преди проблемите да се стоварят върху нас. Уви, получи се както обикновено - тъпо и удобно само на тях.