Трудът поскъпва рязко заради намеса на държавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трудът поскъпва рязко заради намеса на държавата

В една от областите с най-ниски заплати - административните дейности, разходите за труд са скочили с 20% за една година.

Трудът поскъпва рязко заради намеса на държавата

Минималната заплата и осигурителни прагове изстреляха разходите на работодателите на рекордно високо ниво в ЕС

21456 прочитания

В една от областите с най-ниски заплати - административните дейности, разходите за труд са скочили с 20% за една година.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


С поредното увеличаване на минималната заплата и осигурителните прагове от 2016 г. разходите за труд ще продължат да растат стремително нагоре.
8.3% е безработицата през третото тримесечие. Преди кризата, през 2008 г., показателят беше паднал до 5%.

Трудът в България поскъпва с рекордно за Европа ниво - със 7.4%. Зад скока обаче стои административно повишение на минималната заплата и осигурителния доход, а не съществен ръст в икономиката или съживяване на пазара на труда. Подобряване на двата показателя има, но с малко, а предстоящото след дни ново увеличение на минималната заплата и рекорден ръст на осигурителните прагове, може да го прекъсне бързо.

Увеличените от държавата разходи за труд се отразяват пряко на работодателите. Изследване на ИПИ от тази година показа, че всеки ръст на минималната заплата със 100 лв. води до съкращаването на между 5% и 16% от работните места. И ако мислите, че намесата на държавата спира до догодина, това не е така, защото за 2017 г. има предвиден общ ръст на осигуровките и отново завишаване на най-нископлатения труд. Прочитът на данните би бил съвсем различен, ако идваше от рязко снижаване на безработицата и от пазарно повишение на заплатите в частния сектор. Но такова, без живия засега IT, няма.

Първи в ЕС

Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че общите разходи на работодателите за един отработен час на служителите им са се увеличили със 7.4% през третото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Това е най-високият растеж от четвъртото тримесечие на 2011 г. насам. В скока се включват както плащанията за възнаграждения, които са се покачили със 7.6%, така и други разходи – например за обезщетения, социалните и здравни осигуровки и данък върху социалните разходи, които са се повишили със 7.1%. С това продължава тенденцията за по-бърз ръст на разходите за труд в България в сравнение със средните за Европа стойности. Според данните на Евростат за тримесечието средното увеличение на номиналните разходи на работодателите за труд за всички 28 страни в ЕС е 1.8% на годишна база. България заема първо място заедно с Латвия в ЕС по най-висок ръст на разходите за труд за тримесечието, следвани от Румъния и Естония.

Причината за ръста от 7.4% за година е административното увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2015 г. Това означава, че след вдигането на минималната работна заплата от 380 до 420 лв. и на минималните осигурителни прагове със 7% от 1 януари 2016 г. разходите за труд на работодателите ще скочат още повече.

За сравнение, БВП (брутният вътрешен продукт) на отработен човекочас в България се е повишил едва с 2.9% през същото тримесечие на годишна база. С толкова се вдига и общият БВП на страната за периода. Това показва, че разходите на работодателите за труд се повишават много по-бързо от производителността на труда, както и от общия ръст на икономиката. Опасността е, че тези високи разходи ще се отразят на пазара на труда. В проучването за бизнес климата "Европейски икономически преглед 2016" на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) разходите за труд са поставени на второ място от участниците в анкетата като най-голяма пречка за бизнеса им. 28% от анкетираните се опасяват именно от повишаващите се административно минимални работни заплати и осигурителни прагове.

По сектори

Увеличението е с най-големи темпове точно в един от секторите с най-ниска средна работна заплата – административните дейности. Скокът от 20% на разходите за труд там за една година няма друго обяснение освен последователното вдигане на минималната заплата на 360 лв. през януари 2015 г. и на 380 лв. през юли 2015 г., както и повишаването на минималните осигурителни доходи в началото на 2015 г. Следващите два сектора, в които разходите за труд растат най-много, са културата, спортът и развлеченията, както и IT секторът. С най-малко увеличение са разходите за труд в сектора държавно управление и финансови и застрахователни услуги.

Има сектори, където разходите за заплати не се увеличават много, но плащанията за обезщетения и осигуровки се покачват по-бързо - например при производството на електричество скокът на годишна база на плащанията на осигуровки е 7.2% спрямо 4.1% за възнаграждения. Подобна е ситуацията и при държавното управление. Разходите за осигуровки намаляват единствено при финансовите и застрахователните дейности и то с 8.1%. При операциите с недвижими имоти пък положението е на другия полюс: заплатите растат по-бързо (с 11.6%) от другите разходи (с 4.2%).

С поредното увеличаване на минималната заплата и осигурителните прагове от 2016 г. разходите за труд ще продължат да растат стремително нагоре.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

61 коментара
  • 1
    arax avatar :-|
    arax

    Няма нищи по-евтино в България от трудЪ ;) Изработеното е спроред заплатеното ;)

  • 2
    drbbbb avatar :-(
    Tru Soulja

    Имаше една форумна калинка дето обясняваше , че бизнеса не бягал от България , щото осигуровките били по-високи отколкото при съседите,Румъния , Сърбия , Гърция...Така е при герберите , задушаване на бизнеса докато не хлопне кепенците или не избяга.Ще използвам думата "мръсници" заради модераторите.

  • 3
    tdd48354868 avatar :-|
    George Palazov
    • -25
    • +122

    Знаете ли защо на обущаря децата ходят боси? Защото няма кой да му плати за да им направи обувки.
    България е с най-ниските заплати в ЕС. И твърденията как увеличение с 40 лева ще увеличи безработицата са нелепи, освен това и статистиката ги опровергава. Безработицата през 2015 година намалява въпреки увеличението на минималната заплата. Освен това и децата вече знаят, че работещите на минималната заплата получават много повече пари “на ръка“, а се осигуряват на минимума, за да не плащат осигуровки. За съжаление от Института за пазарна икономика продължават да обслужват интересите на мафиотите и олигарсите, които знаят само да крадат и източват и за които плащането дори на най-ниските заплати е непосилен разход, понеже са некадърни да правят бизнес, да организират производство и да бъдат коректни спрямо работниците, доставчиците и държавата. Такива измислени бизнесмени трябва да фалират и да отстъпят място на тези, които искат да развиват истински бизнес и да бъдат полезни на обществото.

  • 4
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    Иначе няма откъде да крадат, горките олигарси и марионетките им - министри, депутати и разная сволоч.

  • 5
    drbbbb avatar :-|
    Tru Soulja

    До коментар [#3] от "George Palazov":

    И кои са тия олигарси дето дават минималната заплата?

  • 6
    ivanalex2 avatar :-|
    ivanalex2

    Манипулативна статия, откъдето и да я погледнеш. Обслужва интересите най-вече на работодателите и на сивия сектор, за които е най-добре МРЗ и осигуровките да са много ниски, за да укриват доходи чрез плащане на ръка.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "George Palazov":

    След като така "аргументирано" се изказвате по темата, че МРЗ няма отношение към едно и друго, остава да цитирате и статистически данни по отрасли и региони за процентното съотношение на доходите от трудови правоотношение. А и е нормално да кажете откъде работодателите вземат тези "черни" пари, за да плащат на ръка. Аз знам, ама вие - едва ли...
    Нима се опитвате да кажете, че съотношенията в доходите в Монтана/Враца/Ямбол/Шумен са подобни на тези в София/Пловдив/Варна?

    МРЗ има отношение към социалните и здравни плащания и към данъка, който влиза в бюджета. При 420 лв заплата работодателят плаща реално 495, а работникът плаща от 90 лв данъци и осигуровки.
    Другите глупости, които пишете няма смисъл да се репликират.

  • 8
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    Нормално е най-високият ръст на доходите в ЕС да е в България. Ръстът дори е прекалено нисък, другото са глупости.

  • 9
    viliyo avatar :-|
    Viliyo

    До коментар [#3] от " George Palazov ": Айде като МРЗ не влия на безработицата, да я направим 1000лв. Тогава ще видиш не само безработица, ами и как пада борда за часове.

  • 10
    glog avatar :-|
    glog

    Статията, разбира се, е манипулативна. Защото в нея изолирано се разглежда само с колко е нарастнала у нас цената на труда. И не се казва нищо за това, каква, след това увеличение на цената на труда, е частта на цената на труда спрямо общата цена на разходите за произвеждането на дадена стока! По-голямо ли е това съотношение ЦЕНА ЗА ТРУД/ОБЩА ЦЕНА НА РАЗХОДИТЕ в България, отколкото в другите държави на ЕС? По-голямо ли е то спрямо средното за ЕС? И защо авторите на статията са се срамували да го дадат, макар че именно то, неговата стойност е важна, а не с колко е нараснало?

    Проблемът е, че това съотношение беше най-малко в България от всички държави на ЕС. За да започне да се изравнява с тяхното, то трябва у нас да расте по-бързо, отколкото в другите държави от ЕС. И точно това е направила държавата със своята намеса. А тази намеса се е наложила, защото без нея алчните като акули български бизнесмени вместо да увеличат, по-скоро биха го намалили. И биха по този начин усилили емиграционния поток на българите към другите държави, в които степента на присвоения от бизнеса наемен труд (или резултати от този труд) е значително по-малка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK