Достойни сте
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Достойни сте

Достойни сте

Кои са съдиите, които излязоха пред Съдебната палата след бламирането на реформата

27632 прочитания

© Георги Кожухаров


Съдийската работа е попска казваше покойният председател на Конституционния съд и Върховния касационен съд Румен Янков. Магистратът, мислеше той, трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Koe от тези качества не предполага съдията да излезе с тогата си пред Съдебната палата?

На 11 декември 2015 г. десетки съдии излязоха между двата лъва на Съдебната палата, за да покажат на обществото, че повече така не може и искат промяна повече от всякога. Повярвайте, за много от тях тази форма на показност е била изключително трудно решение. Също толкова трудни са били и онези моменти, в които гражданите, застанали под стълбите, започнаха да ръкопляскат на магистратите и да скандират "Достойни сте!".  И знаете ли кое хубавото - през следващите няколко дни примерът на магистратите в София беше последван от техни колеги от цялата страна.

Кои бяха тези съдии, които много добре знаеха, че още на следващия ден ще бъдат залети от помията на пропагандата, че Висшият съдебен съвет ще им прати една проверчица, че прокуратурата ще обърне мазето за да намери някоя папчица, или ако няма, да измисли някое дело?

Потърсихме някои от тези съдии с четири въпроса. 1. Защо решихте да станете съдия? 2. Защо излязохте пред Съдебната палата? 3. Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим? 4. Страхувате ли се?

Яна Димитрова, Районен съд - Разлог

Съдия Яна Димитрова
Фотограф: Надежда Чипева

Защо решихте да станете съдия?

Реших да се явя на конкурс за съдии , след като упражнявах адвокатска професия малко повече от 5 години. Конфликтът между вътрешното ми убеждение и тезите, които се е налагало в нередки случаи да защитавам, ме насочи към професия, в която такъв конфликт по правило не съществува. Впоследствие се оказа , че това правило не е съвсем валидно, основно поради все по-осезаемата липсата на адекватност в нормативната база.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Поводът да подкрепя колегите си и да изляза с тях пред Съдебната палата са неслучилите се промени в конституцията. Личната ми причината е, че с всяка изминала година - вече 14 години, професионалното ниво на магистратите пада стремглаво, а кадровата политика е, меко казано, недобра.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Всеки човек (независимо от професия, възраст, пол и др.) има собствено обяснение/усет за  достойнство, чест, независимост и др. морални и етични категории. Децата не правят изключение. Те поради липсата на житейски опит и качествени (и некачествени) натрупвания естествено и логично отговарят на въпросите какво е съд и какъв трябва да бъде съдията, включително и по отношение на независимостта, макар да не използват тази дума. Практиката ми и тази на колегите в симулирани процеси показва, че без да познават закона, децата се ориентират точно по въпросите "редно - нередно"  и "справедливо - несправедливо".

Страхувате ли се?

Не, не се страхувам. Никой не може да отнеме знанията и уменията от друг. Работата на каквато и да е позиция не е самоцел и не е страшно да смениш попрището. Тогата тежи, а дава самочувствие само на тези, на които им липсва. Вярвам, че независимостта също не се взима, тя се дава и по тази причина разбирам призива на председателя на ВКС на РБ като такъв за гласност. За съжаление стигнахме до точката, в която съдът трябва да излезе от обичайното си състояние на консервативна система, в която комуникацията с гражданите се осъществява чрез съдебните актове и да плати своя дан за случването на нужните промени. В заключение искам да отговоря задочно на ваш колега (не зная дали не ви обиждам), който зададе въпроса: "Къде бяхте през последните 25 години, защо мълчахте, а сега проговорихте?" Господине, преди 25 години бях в 6-и клас, а вие къде бяхте? Трябва ли да минат още 25 години?

Алексей Иванов, Софийски апелативен съд

Съдия Алексей Иванов
Фотограф: Георги Кожухаров

Защо решихте да станете съдия?

Това беше вече преди повече от 22 години. Тогава исках да работя сериозна юридическа работа. Исках да разбера повече как функционира системата на правораздаването. Явих се на конкурс, който беше организиран от председателя на Софийски градски съд, и го спечелих. Така започна моята кариера в съда.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Почувствах се лично огорчен, от резултата който беше предложен и гласуван, като "съдебната реформа". В системата на правораздаването има нужда от сериозни, професионални и наистина радикални промени в сравнение даже с предложените първоначални промени на Конституцията на Република България. Вече е очевидно, че никой не се ангажира с провеждане на нужната реформа. За сметка на това всички упреци се стоварват върху съда и обществото се "насъсква" срещу съдиите. Съдиите обаче не разполагат с правомощия да променят настоящата несъвършена нормативна уредба. Излязох, за да покажа, че искам да настъпи промяна към по-добро.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Съд е място, където честни и уважавани човеци, които се наричат съдии, разясняват на хората техните права и задължения по закон. И ако някои от доведените пред него хора е извършил сериозно нарушение на закона, то тогава съдията му дава възможност да осмисли своята лоша постъпка, като го наказва за извършеното от него. За да може един съдия да бъде честен, той трябва да бъде независим. Ако един съдия е зависим, то той вече не може да бъде честен.   

Страхувате ли се?

Не, не се страхувам, но очаквам да има последици, защото злото също не спи.

Владимир Вълков, Софийски районен съд

Съдия Владимир Вълков
Фотограф: Надежда Чипева

Защо решихте да станете съдия?

Мъдростта на дядо ми, който никога не се е занимавал с право, онагледи разбирането, че доброто и справедливото не се нуждаят от закона, за да съществуват. То произтича от усещането на всеки човек, осъзнал своето място в социалната общност. На съдията е възложено да отстоява тези ценности. Същевременно обаче като измерител за дължимо поведение съдията дължи да се основава при преценката си не на собственото си разбиране, а на утвърденото. На съдията се пада честта, но и отговорността да разчете облеченото в закона правило, за да възстанови баланса в отношението между спорещите. Възможността да допринеса за този резултат ме провокира да стана и съдия.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Понеже считам закона за еманация на виждането за добро и справедливо, считам, че този резултат дължи да отстоява и всеки народен представител. В крайна сметка, бидейки овластен да създава регулативната рамка, депутатът е и мой представител без оглед на обстоятелството дали съм гласувал за него. Като съдия се ползвам от всички права на гражданин, елемент от които е и възможността да изразявам свободно своето мнение. Считам, че заеманата от мен длъжност и ме задължава да реагирам, когато наложената рамка не намира разумно обяснение. Консултативният съвет на европейските съдии утвърждава еднозначно, че гаранция за независимост на съдията е структуриран орган, гарантиращ решаване на кадровите въпроси по отношение на съдията от авторитети, припознати като такива от самите съдии. Ако и въпросът за прословутата една бройка в гласувания на първо четене вариант е мислим компромис при указаното в конституцията съотношение на представителството на органите на съдебната власт и политическата квота, не няма разумно обяснение предложеният вариант преди второто четене и възприет от Народното събрание. Излязох пред Съдебната палата, за да заявя, че представеният от законодателя вариант не съответства на очакването ми като гражданин да бъде гарантирано авторитетно управление на съдебната власт. Считам, че именно заеманата от мен понастоящем длъжност – съдия, ме ангажира да реагирам еднозначно срещу лансираната в публичния дебат невярна теза, че с решението се гарантира независимостта ми като съдия. Вярвам, че всяка отговорност произтича от пренебрегната възможност да повлияеш на негативния резултат. В сферата на кадровата политика това ще рече, че овластеният да я упражнява орган следва еднозначно да определи кому се пада тази тежест. Паритетът между съдийската и политическата квота еднозначно показва, че политиците не желаят да предоставят на съдиите възможността да формират политика, а оттам и да носят последиците за възникнали проблеми. Възприетата формула поставя кадровата политика непосредствено в зависимост от предпочитанието на политическата квота, която има и значителен превес при определяне личността на всеки от членовете по право на съдийската квота – председателя на ВКС и на ВАС. Паритетът определя кадровата политика като изключително зависима от личностите на всеки един от членовете по право. Не считам, че основният закон следва да поставя съществения въпрос КОЙ правораздава от една или друга личност. Логиката предполага принципно утвърдена уредба, която еднозначно зачита възможността на съдиите да определят макар и опосредено чрез своите представители в кадровия орган, стандарти, на които следва да отговаря всеки с признато му право да съди според човешките закони.
От друга страна, в рамките на прокурорската квота безусловно е гарантирана кадровата политика, осъществявана от главния прокурор и подвластните му до момента на конституиране на ВСС 4 прокурора и 1 следовател, които след прекратяване на мандата им във ВСС отново се явяват подчинени на главния прокурор. От тази гледна точка липсва разумно обяснение предпочитанието на политиците да наложат паритет в съдийската квота и да гарантират възможност за представителите на съдебната власт, осъществяващи обвинителната функция, да кадруват без да се нуждаят от чиято и да било подкрепа. От тази гледна точка и кадровото решение зависи изключително от личностните качества на главния прокурор и на избраните от прокурорите и следователите техни представители. Нелогично е конституцията да утвърждава такъв подход, и то по отношение на онази част от българската съдебна система, непосредствено ангажирана с обвинителната функция. Под една или друга форма резултатът от действията на прокуратурата се измерва с доказано в съда обвинение. Въпросът дали и при какви условия следва да бъде повдигнато обвинение, непосредствено засяга обществения интерес, поради което и повече от логично е кадровото решение било за делегиране на власт, било за налагане на наказание, да се опира на консолидирано мнение с относително странични наблюдатели на процеса, каквито се явяват избраните от Народното събрание членове на ВСС в квотата на прокуратурата. Тезата на функционално предпоставения паритет не намира сериозна опора и по простата причина, че кадровият орган следва да функционира, дори и един от неговите членове да не е в състояние да се отзове по уважителни причини. Нито буквата, нито разумът на закона обосновава подобно виждане.

От друга страна, именно защото при структуриране на органа решението следва да почива на разумното предположение, че всеки от неговите членове упражнява добросъвестно възложената му дейност в колективния орган, нелогично е противопоставеното възражение за нефункционалност на това разпределение. Привлечената подкрепа за едно или друго решение легитимира конкретното решение. От друга страна, противопоставянето на определено решение от представителите на обществото в лицето на овластените членове от Народното събрание е гаранция за утвърждаване образа на прокурора като блюстител на законните интереси и препятства утвърждаването на обвинителния уклон като критерий за израстване в йерархията.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Съдът е място, на което конфликтът се разрешава чрез аргументи, основани на гарантирани от писания и неписан закон общоприети ценности. Човекът се усеща като такъв в контактите си с останалите хора. Добруването на всеки един от нас задължава всеки друг да се въздържа от действия, с които може да причини вреда или да предприеме действие, ако е необходимо, за да бъде предотвратена вредата. Причинената вреда провокира у пострадалия жажда за справедливост. Понякога законът гарантира възможност някой да принуди другиго да извърши нещо, без да е необходимо той да е съгласен – например да ходи на училище, да плаща данъци и осигуровки. Тези задължения са необходими, за да можем като общество да подпомогнем неспособните да се грижат сами за себе си. Така и наложеното от правилата задължение може да повдигне въпрос налага ли се това ограничение за добруването на всички останали. Въпросът сам по себе си поражда несигурност. Усещането за принадлежност към общност определя индивида като човек. Типично за всеки индивид е усещането му за дължащо му се поведение, но употреба на сила е оправдана само когато това усещане съответства на общоутвърденото разбиране. Дори и да съответства на тези изисквания обаче, употребата на сила е приемлива, доколкото някой, без да е емоционално обвързан с когото и да било от спорещите, го потвърди. Това е съдията.
Съдията е човек, поради което и като всеки друг е подвластен на чувства. Веднъж приел да служи на обществото обаче, дължи при разрешаването на чуждия спор да се абстрахира от собствените си чувства и да приложи утвърденото правило за поведение. Затова е много важно дали съдията е в състояние да разбере съдържанието на това правило. За да станеш съдия, трябва да учиш продължително и да се доказваш многократно. Веднъж доказал се, съдията дължи във всеки възложен му случай да гарантира, че взетото решение почива на преценка на фактите и съдържанието на правото, приложима към всеки друг подобен случай. Затова се казва, че съдията е подчинен единствено на закона, който дължи да приложи по вътрешно убеждение. На това почива и доверието, че всеки пострадал било от действията на друг човек, било от актовете на овластени със закон държавни органи, може да потърси и ще получи авторитетно решение на възприетия от него проблем. Само друг съдебен състав и по правило съставен от съдии с повече опит е овластен от закона да прецени дали и доколко изводите на съдията, а когато съдът заседава по някои наказателни дела и на мнозинството представители на обществото – съдебните заседатели, съответстват на утвърдените правила на логиката и общоутвърдените ценности. Затова е много важно съдията да решава без да чувства притеснение нито, че конкретно решение по конкретно дело ще увреди негови лични права и интереси, нито да го възприема като условие, за да получи материална облага. Макар и хората да се обръщат към съда – институцията, на която законът признава правото да съди другиго, съдията определя какво ще бъде решението. Затова е много важно самият закон да предвижда реални гаранции, че нито заплатата му, нито признанието за професионалните му достижения ще зависят от решението на определен казус по конкретно дело. В този смисъл съдията следва да е независим както от председателя на съда, в който работи, така и от Висшия съдебен съвет, от който орган зависи оценката на работата му.
Съдията трябва да е независим и от общественото мнение, защото този, срещу когото упражнява предоставената му по закон власт, се ползва от установените в закона права, включително и да бъде защитен срещу неоправдано формираното усещане, че е засегнал чужди интереси. Негодуванието в обществото за допуснато нарушение само по себе си не оправдава отговорността на посочения с пръст. В спора се ражда истината. Само безпристрастният съдия може да гарантира, че на всички доказателства ще бъде обърнато необходимото внимание, за да се установи в максимална степен реално случилото си, на което, по предписание от закона, съдията не би могъл да е свидетел. Своята представа за случилото се той дължи да извлече единствено от събраните по делото доказателства. Затова и съдията дължи да се отклони от общественото мнение, когато по спор за имуществени права държавният орган, отстояващ интересите на обществото, не е в състояние да докаже своята претенция. Самият закон счита за престъпник този, за когото в състезателно производство е категорично доказано, че подсъдимият е извършил конкретно действие или бездействие, което законът определя за престъпление. Ето защо и понеже съдията не правораздава според собствените си представи за добро и справедливо, създаденото сред обществото впечатление за извършено престъпление не е достатъчно. Самият закон задължава съдията да се увери от събраните доказателства, че твърдяното е действително извършено, и то от посочения от обвинението човек. Само друг съдебен състав и по правило съставен от съдии с повече опит, е овластен от закона да прецени дали и доколко изводите на съдията, а когато съдът заседава по някои наказателни дела и на мнозинството представители на обществото – съдебните заседатели, съответстват на утвърдените правила на логиката и общоутвърдените ценности. Невъзможността съдията да опише в мотивите си, в които дължи да възпроизведе съображенията си, довели го до постановяване на присъдата, го задължава да обяви, че подсъдимият е невинен.

Затова е много важно нито заплатата, нито кариерното развитие на съдията да зависи от съпоставката на взетото от него решение по което и да било дело с формираното обществено очакване за изхода от това дело.

Страхувате ли се?

Нямам причина да се страхувам от открито заявено несъгласие с безпринципна политика както от страна на политическия елит, така и от натоварените да осъществяват управлението на съдебната власт. Считам, че страхът е състояние на духа, предизвикано от невъзможност да бъде преодоляна конкретна по съдържанието си заплаха. При гарантираната ми от закона несменяемост такава не съществува за работното ми място. Вярвам, че законът ми дава достатъчно гаранции, за да се защитя и срещу превратно упражнена дисциплинарна власт. Макар и развитието ми в йерархията да зависи в една или друга степен от оценката на дейността ми, подобна зависимост сама по себе си не оправдава безропотното подчинение на безпринципно упражнената власт.

Нели Куцкова, Софийски апелативен съд

Съдия Нели Куцкова
Фотограф: Надежда Чипева

Защо решихте да станете съдия?

Честно казано, когато се кандидатирах за свободната длъжност младши съдия  в Софийския градски съд, още не бях наясно какво бих искала да работя след това. Само знаех, че за един начинаещ юрист това е най-добрата професионална школа. Но след като станах младши и поработих известно време, вече съвсем осъзнато реших, че искам да работя като съдия. За мен е най-ценното в тази професия, независимо от нейната тежест и неблагодарност е, че никой не може да ти нареди как да мислиш. А дори да ти нареди, ако имаш характер, можеш да отстояваш виждането си и ЗАКОНЪТ ти дава право да не се подчиняваш на нареждания. Защото при съдиите (за разлика от много други професии), човек излага мнението си и се подписва със собственото си име.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Идеята не е моя, а на по-младите колеги, но аз без колебание се присъединих. Не мога да говоря от името на всички. Според мен водещото беше, че ние искахме да покажем чрез мълчаливото си присъствие, но и с открити лица, че не сме съгласни с подмяната на идеята за реформа, че не всички съдии са от категорията "Янева - Ченалова", че не се срамуваме от работата си и искаме съдебната система да се изчисти от зависимости. Защото това е важно не само за нас, а най-вече за гражданите.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Чрез практически примери, не теоретично. Например, когато има спор между две деца за нещо, колко е важно възрастният човек (да речем учителката), която трябва да реши спора, да има еднакво отношение и към двете деца и да не се съобразява какво работят родителите на едното или другото.

Много от моите колеги провеждат симулирани съдебни процеси с деца дори под 12-годишна възраст, в които децата събират доказателства, изслушват аргументи, анализират, спорят и преценяват. И резултатите са впечатляващи – децата показват изключителен усет за обективност и справедливост.

Страхувате ли се?

Не си спомням да съм се страхувала някога в професионално отношение – включително много преди призива на съдия Панов, който е доста по-млад от мен. Но неговият призив и изобщо цялата му реч са уникални по своята сила и въздействие както върху колегите, така и върху множество мислещи хора извън нашата гилдия.

Иван Георгиев, Софийски районен съд

Съдия Иван Георгиев
Фотограф: Капитал

Защо решихте да станете съдия?

В моите представи съдийската работа винаги е била най-важната, най-отговорната и най-престижната сред юридическите професии. Основното ми желание беше да работя в областта на правото, като вземам решения, независимо от работодателя си или от клиентите си. В личен план вярвах, че работата като съдия ще ми даде спокойствие, а това спокойствие, от друга страна, ще ме направи добър професионалист.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Съдебната палата е храм на правосъдието, а съдиите са пазителите на този храм, защото чрез тях говори справедливостта. С излизането си пред съда, заедно с много мои колеги, личното ми желание беше да покажем символично, че в Съдебната палата няма да бъде допуснат никого, който няма работа там.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Съдът е мястото, където хората решават своите спорове. За да бъде решен един спор в полза на този, който е прав, съдията (решаващият спора) трябва да се запознае с проблема и да отсъди справедливо. Справедливият съдия решава спора, без да се интересува кои са спорещите, на кого са роднини, какво работят и колко са богати. Единственото важно е кой е прав и кой е сбъркал.

Страхувате ли се?

Не! Съдията е съдия, за да взема обективни решения. А обективните решения не могат да зависят от никакви вътрешни емоции, положителни или отрицателни, бъдещи очаквания или пък външни повлиявания.

Весислава Иванова, Софийски апелативен съд

Съдия Весислава Иванова
Фотограф: Юлия Лазарова

Защо решихте да станете съдия?

При все че в моя род няма нито един юрист, още от дете исках да уча право. Когато го завърших, се насочих към съдийската професия, убедена, че, упражнявайки я, ще имам най-пълноценна възможност за обогатяване на правните си познания, но най-вече, че ще работя нещо, което едновременно ми харесва и е значимо и полезно. 

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Защото справедливостта и утвърждаването на върховенството на закона трябва да се отстояват ежедневно, а от съдията - абсолютно задължително. Те са сред най-големите достижения на съвременната демокрация. 

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

С пример от детския му свят, изясняващ достъпно, че спорът между двама се решава от трети, който само с това са занимава, и затова е много важно отсъждащият в спора да е честен и да го реши справедливо, без да се оставя да му се месят разни други хора. 

Страхувате ли се?

В строго професионален план се страхувам само от едно - да не допусна грешка по делата, защото се касае за човешки съдби. А иначе - изпитвам страх да не осъмна някой ден бездушна, безразлична и потънала в апатия.

Атанас Атанасов, Софийски градски съд

Съдия Атанас Атанасов
Фотограф: Юлия Лазарова

Защо решихте да станете съдия?

Защото съдийската професия е най-тясно свързана с необходимостта да се търси и налага справедливост, а при мен тази необходимост има и първостепенно значение и за личностния ми мироглед.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

За да покажа, заедно с моите колеги, че няма от какво да се срамуваме, да обясним конкретните измерения на нуждата от промяна и защо съдийската независимост не е наша привилегия, а гаранция за справедливото решаване на делата на хората.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Съдът е мястото, където всеки може да потърси защита, а такава може да му бъде дадена от мъдър, справедлив и свободен да реши делото съдия.

Страхувате ли се?

Страхувам се не от силата на статуквото, а от пълзящата и скрита негова способност да се захранва от мълчанието. Слава богу, напоследък мълчанието е нарушавано все по-често.

Емил Дечев, съдия Софийски градски съд

Съдия Емил Дечев
Фотограф: Георги Кожухаров

Защо решихте да станете съдия?

Реших да стана съдия, защото считам, че справедливостта е най-важният принцип в правото и без нея право и закон стават кухи понятия. А съдията е именно този орган, който по силата на закона трябва да реши едно дело справедливо.

Защо излязохте пред Съдебната палата?

Излязох пред Съдебната палата, защото исках да покажа, че поредната имитация на съдебна реформа не ме удовлетворява. Политиците може да считат, че обсъждането на съдебната реформа и оценките за нея са политически проблем и са прави, но той освен това е и мой професионален проблем, който се отразява пряко върху моята и на колегите ми ежедневна работа. При това положение няма как да стоиш безразличен макар на някои много да им се иска да постъпим точно така, за пореден път.

Как ще обясните на едно 12-годишно дете какво е съд и защо трябва да е независим?

Съдът е мястото, където може да получиш справедливост.

Страхувате ли се?

Не за себе си, иначе за обществото и държавата много отдавна се страхувам, че затъва в блатото на мафиотската стабилност.

Автор: Инна Павлова

Съдийската работа е попска казваше покойният председател на Конституционния съд и Върховния касационен съд Румен Янков. Магистратът, мислеше той, трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Koe от тези качества не предполага съдията да излезе с тогата си пред Съдебната палата?

На 11 декември 2015 г. десетки съдии излязоха между двата лъва на Съдебната палата, за да покажат на обществото, че повече така не може и искат промяна повече от всякога. Повярвайте, за много от тях тази форма на показност е била изключително трудно решение. Също толкова трудни са били и онези моменти, в които гражданите, застанали под стълбите, започнаха да ръкопляскат на магистратите и да скандират "Достойни сте!".  И знаете ли кое хубавото - през следващите няколко дни примерът на магистратите в София беше последван от техни колеги от цялата страна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Не разбрах какво им е пречило до сега да съдят справедливо ?
    От какво ги е било страх и защо сега се "осмеляват " да излязат с протест. Срещу какво и кого ?

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Има още много, не са само те. Който има общуване с тези среди знае, че отвътре няма скрито-покрито. Всичките, които кацнаха с парашута и дипломата от ЮЗУ, но които никой никога не е виждал на лекции, се знаят поименно. Трябва малко мая и тестото ще бухне цялото. Процесът е необратим. Измислените работи си отиват по естествен път, еволюцията не може да бъде спряна с рушвети и политически бандитизъм.

  • 3
    red.mary avatar :-P
    red.mary

    Браво!
    Най-важно от всичко е да бъде СЪДЪТ СПРАВЕДЛИВ!
    Хора, които е разбират срещу какво протестират и защо сега, явно са имали щастието да не са в ситуацията да се надяват съдът да е справедлив и да се страхуват, че е повлиян от няКОЙ. Късметлии.
    Но за да не разчитаме на късмета си, да разчитаме на правото!
    И за да е независим съдът, най-напред трябва да е законово облечен в независимост от нашите избранници и представители! в Народното събрание.
    Кото се правят на неразбрали. Е, като дойдат избори ще разберат!

  • 4
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#1] от "ahasver":

    "Този коментар е скрит, защото отбягвате този потребител. Ако искате все пак да го видите, натиснете тук.
    Не разбрах какво им е пречило до сега да съдят справедливо ?
    От какво ги е било страх и защо сега се "осмеляват " да излязат с протест. Срещу какво и кого ?"

    От мафията, която от половин век управлява България открито, и след това четвърт век - прикрито!
    От онези, които създадоха организираната престъпност в България, преззеха прокуратурата и съдебната система и върховете й - ВСС и главния прокурор, МВР и ДАНС (Пеевски, Писанчев) и службите, от медиите на мафията - Пеевски, агент Бор, Блъснатия, Гочева и други всеизвестни перачи, които застреляха дори и Кръстника си Андрей Луканов като куче, направиха стотици, над хиляда атентата и убийства, които грабят, рекетират и сплашват непрекъснато, измудват с досиета и производства в съда, и дръзнаха дори и да "обезкостяват" журналисти, и да започват разследвания дори и срещу президента Плевенлиев, или да събарят с лъжи и атентати дори и кабинети и премиери като Филип Димитров, и инсталираха перача нарепубликата Пеевски дори и за шеф на най-голямата служба в България - ДАНС!

  • 5
    dimko avatar :-|
    dimko

    Нямам какво да добавя към това Заглавие - искам и очаквам Реформа ...

  • 6
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    И аз споделям мнението, че в съдебната система има и дори преобладават нормалните хора - съдии, прокурори, следователи и прочее.
    То затова е необходима реформа, за да има механизъм от техните среди да излизат началниците и членовете на висшите съд, инспекторат, ВСС и т.н., а не както е досега и в момента. То затова е и толкова яростна съпротивата, защото те, веднъж си прибират парите и положението от нас, като данъкоплатци, втори път си прибират рушветите и привилегиите, като част от задкулисието и на всичко отгоре те определят кариерното развитие на колегите си.
    Но самия факт, че вече има хора от техните среди, които излизат с лицата си и имената си , показва че условията и времето за промени е назряло (и дори презряло:)) и поне според мен, духа е излязъл от бутилката и път назад няма. Да, ще има мъчителни забавяния и отлагания ще има, за мошениците ден година храни, но реално са пътници.

  • 7
    funcy74 avatar :-|
    МилевГео

    Вече е ясно...праораздаването и правоприлагането страда от скопеното законотворство(потурчено от лобизма на мутрите и чуждите интереси), резултат на ниския морален, интелектуален и образователен "ценз" в това, което наричаме народно събрание. Предтавете си кои са били авторите на Търновската конституция и на новата ни конституция от 90-те и кои са тези, които имат претенцията да "коват" законите сега. Алеко би с е застрелял сам в настоящето....сигурен съм!

  • 8
    chichka avatar :-|
    chichka

    [quote#1:"ahasver"]Не разбрах какво им е пречило до сега да съдят справедливо ?
    От какво ги е било страх и защо сега се "осмеляват " да излязат с протест. Срещу какво и кого ?[/quote]
    +++ от мен.
    Но не разбрах, съдиите на стълбите пред Палатата.. носеха ли на тогите си надпис: "Ние оправдахме Масларова, Брендо, Бисеров, Маргини....."
    Щото ако не.... то е просто театър за балъци! А вие им се възхищавайте.

  • 9
    teodeo avatar :-|
    teodeo

    Чест и почитания за тези хора. Каквато и да казват, обикновеният съдия в тази кочина-държава е чист. Десет тоги обаче пролет не правят..., уви!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK