След края на кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След края на кризата

След края на кризата

"Анатомия на кризата" търси разбулването на някои митове за икономиката на България

28929 прочитания

© shutterstock


Неефективността на активната фискална политика за намaляване на колебанията в стопанската активност не е изненадваща поради отвореността на българската икономика.

Политическата криза от 2013 - 2014 г. в бюджетно отношение е сравнима с тази от 2009 г.

"Обикаляла света кризата, стигнала до България и казала: "В къщи си е най-добре!" Сигурно сте чували този популярен виц, с който одушевената криза получава българска националност с типичната лекота, с която сме свикнали да раздаваме паспорти. Вероятно защото икономически кризи в България изобщо не липсват - и през този, и през миналия век. Това, което често пропускаме, взрeни в пъпа си, е, че тя гостува и на много други, а понякога решава да навести почти целия свят наведнъж и изведнъж. Другото, което често не виждаме, е кога е свършила. Според авторите на "Анатомия на кризата" - през 2014 г. Асенка Христова, Атанас Георгиев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Десислава Николова, Калоян Стайков, Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Петър Ганев и Явор Алексиев са обединили усилия, за да ни съобщят какво смятат за мит и какво - за реалност. Като например, че последните години са били най-страшните за българската икономика изобщо или че България е много бедна и деиндустриализирана страна. Реалност пък е фактът, че в България пенсиите, заплатите и социалните плащания не са били намалявани за разлика от други западноевропейски страни. Това, разбира се, се дължи доста много на факта, че те и бездруго са вече доста ниски.

Освен това България има относително силна фискална позиция в началото на рецесията и не изпада в дългова криза за разлика от някои страни в еврозоната, които трябваше да финансират дефицитите си с нови дългове. В крайна сметка "рецесията от 2009 г. промени българската икономика – развитие, което беше стъпило на постоянния прилив на ресурс отвън, се замени с развитие, което стъпва на възможността да се изнася за външни пазари", обобщава Петър Ганев. Но специфичното точно при тази криза обаче не е, че е "най-страшната" изобщо, а изключително бавното възстановяване от нея, за което допринасят и някои типични за България характеристики и слабости. Според авторите икономическата криза от 2009 г. не е била толкова проблемна за българската икономика, колкото последвалата политическа нестабилност през 2013 - 2014 г. В този смисъл, препятствията пред икономиката не се изчерпват само с кризите, но и с "по-дълбокото предизвикателство... да разбие модела на клиентелизма".

Защо все пак изминалата криза не е най-страшната, а България не е толкова бедна?

Колко "по-страшна" е дадена криза от друга вероятно е трудно да се измери с абсолютна точност, но според Красен Станчев повечето недоразумения в стопанската политика в България след 2009 г. произтичат именно от заблудата, че това е "най-тежката криза" в историята на страната. Той посочва, че кризите от края на 50-те, средата на 70-те, края на 80-те и 1996 г. са били много по-тежки, а основната разлика с последната е, че са били продукт на местни фактори, а тази е била внос отвън. Спецификата за България се определя от това, че страната е малка, отворена и настигаща икономика, членка на ЕС и с валутен борд. Интересното е, че ако се разглежда динамиката на реалния БВП като сезонно изгладени тримесечни данни, спад има само през първото и четвъртото тримесечие на 2009 г., тоест кризата в България не отговаря на една от дефинициите за криза - наличието на две последователни тримесечия на спад в стопанската активност. Все пак криза в България има - но тя започва и завършва малко по-късно, отколкото в света като цяло - от четвъртото тримесечие на 2008, когато е пикът на реалния БВП, до първото тримесечие на 2010 г., когато е дъното на спада.

Ако кризата може да бъде определена като бърз и неочакван преход към рецесия, то показателите за рецесия, които би трябвало да се отразят отрицателно на жизнения стандарт, са спадът на доходите на домакинствата, фалитът на предприятия и безработицата.

На практика обаче доходите са се увеличавали по време на кризата. Според данните на Евростат ръстът на реалните разполагаеми доходи на домакинствата между 2003 и 2013 г. е бил 43.2%, което е най-високият темп в ЕС. Дори през най-тежките години разполагаемите доходи са нараснали с 4.8% за 2010 г. и 7.9% за 2011 г. Номиналният ръст на реалния доход от заплата на домакинство е бил средно 11% годишно, като единствено през 2010 г. има лек спад от 4.6%. Накратко, спад на доходите по време на кризата липсва, а средните заплати на заетите са се увеличавали със 7-8% годишно. Освен това, докато през 1997 г. под прага на бедността (1 щатски долар на човек на ден) са били 36% от населението в България, то през 2013 г., Красен Станчев взема за аналогичен критерий този за получаващите социални помощи, се оказва, че бедните в България са 2.8% . За сравнение, хората, които са се класирали за помощи за деца (около 7.3 щатски долара на ден на човек), са били около 8% от населението. Авторът посочва, че разминаванията с твърденията на Станишев или синдикатите, че "половината от населението е бедно" идват от променените методики на изчсилени. Всъщност Евростат пресмята "прага на риск от обедняване", според който в такъв риск са хората с разпологаем доход след разпределение по-нисък от 60% от средния за страната.

Що се отнася до безработицата, тя действително е достигнала почти 13% през 2011 – 2013 г., но е с 1/3 по-ниска от 1999-2001 г. например. Това съвсем не означава, че 13% е ниско ниво, но показва, че е имало и по-страшни кризи. Книгата оборва и твърденията за "небивал" фалит на малките предприятия. Действително, продажбите на бизнеса са спаднали заради по-ниското потребление и свития достъп до чужди инвестиции, както и заради проблемите на големите предприятия, например ликвидацията на "Кремиковци". Но според Агенцията по вписвания между 2010 и 2013 г. фирмите в несъстоятелност са били около 500 на година, а този брой като дял от действащите фирми е сравнително нисък спрямо други европейски страни през този период.

Деиндустриализирана ли е България?

Още един мит според авторите се оказва и деиндустриализацията на България. На практика, докато чуждите инвестиции намаляват рязко по време на кризата, двигател на възстановяването на българската икономика се оказва износът. Благодарение на активизирането на външната търговия и на членството в ЕС експортно ориентираните производства запазват важната роля на индустрията при създаването на добавена стойност. Според Лъчезар Богданов България е сред страните в ЕС с относително добре развита индустрия като дял в общата добавена стойност, като изпреварва Италия, Испания, Франция и Великобритания. На практика през последното десетилетие износът на основните експортни стоки е нараснал двойно, като изключение правят само облеклата. Така например експортът на електрически машини и на други машини и апарати се е увеличил съответно с 350% и 250% за десетте години. Продажбите на фармацевтични продукти навън са скочили пък с 970%. Данните показват, че по време на кризата структурата на експорта се е изменила така, че инвестиционните стоки са увеличили своя дял, а те традиционно са сред продуктите с най-висока добавена стойност, пише Десислава Николова.

Като цяло суровините и материалите все още доминират структурата на износа, но износната база се диверсифицира. Това означава, че България има индустриални производства, които успешно намират чужди пазари, и изобщо не е "деиндустриализирана". Същевременно се е увеличил и износът на услуги най-вече благодарение на туризма, аутсорсинга на различни бизнес услуги, финансовите, застрахователните, строителните и др. услуги. Бурно развитие е отбелязал ИТ секторът, където продажбите за износ на ИТ компаниите през 2014 г. са били 4.9 пъти повече от обема на износа през 2009 г.

За сметка на това периодът след 2010 г. се е отличавал с много нисък ръст на БВП и спад и стагнация на инвестициите. Преките чужди инвестиции са достигнали нива, 4 пъти по-ниски отпреди кризата, а тяхното разпределение по сектори също се е променило. До 2008 г. огромна част от инвестициите са били съсредоточени в строителството и недвижимите имоти, както и в други сектори, благоприятствани от строителния бум – финансите, промишлеността, туризма и търговията. Само за една година обаче инвестициите са се сринали двойно – от 6.7 млрд. евро през 2008 г. до 2.4 млрд. евро през 2009 г., а и след това не се наблюдава особен ръст. От 2010 г. насам инвестиционният интерес се е пренасочил към комуналните услуги (производство и разпределение на ток, газ, вода), преработващата промишленост и добивната промишленост. Преструктурирането всъщност е добра новина, защото диверсифицирането на инвестициите е здравословно за икономиката. Остава немалкият проблем с размера им.

Какво още се е променило след кризата?

В началото на кризата България има предимството да разполага с натрупан фискален резерв, с който да финансира дефицитите си. След фискалната консолидация обаче от 2011 и 2012 г., политическата нестабилност води до растящи дефицити през 2013 и 2014 г. и именно тогава консолидираният държавен дълг почти се удвоява и достига 27% от БВП към края на 2014 г. Въпреки завръщането на политическата стабилност през 2015 г., средносрочната прогноза на финансовото министерство предвижда запазване на дефицита до 2018 г. Това означава, че последиците от икономическата рецесия от 2009 г. и политическата криза от 2013 – 2014 г. за бюджета са сериозни – около 10 поредни години дефицити. Така според авторите се наблюдава завръщане към илюзиите, че "държавата може да решава неограничен брой частни проблеми с публичен ресурс". И докато някои от трансформациите в българската икономика са положителни - диверсифициране и развитие въз основа на износа, то остава предизвикателството да се осъществят необходимите реформи в многобройни сектори.

Неефективността на активната фискална политика за намaляване на колебанията в стопанската активност не е изненадваща поради отвореността на българската икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    bzm avatar :-|
    bzm

    К.Станчев ,дгдуха! Той един най-обикновен льольо! НЯМА по-страшна криза от тази и то защото имаме и съпътстваща демографска такава. Даже и да се възстановят нещата, няма с кога да поемеш напред.Държава ,в която пенсионерите и чиновниците се явяват средна класа е обречена. Тиквония няма да я бъде! Спасявайте децата!

  • 2
    ban avatar :-|
    ban

    Мда проценти, проценти и пак проценти, когато някой напише колко електрически машини сме произвели и изнесли може и да им повярвам!

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • -12
    • +107

    До коментар [#1] от "bzm":


    [quote#1:"bzm"]Спасявайте децата![/quote]

    Невиждано земетресение? Ядрен удар? Гражданска война?

    Да, БГ не е Калифорния, нито Люксембург, но обективно сме в горните 33% от населението на земята. Нищо че нямаме петрол и стотици острови. Член на ЕС и НАТО. Оттам нататък - кой каквото сам си направи. Тиквоча не оре и не жъне, а и не му е работа. Вярно е че държавата е малко малоумна, но ако поогледаш съседите ще разбереш че Австрия е най-близкото по-прилично място. Колкото до децата - проблема е че са малко :-) Засега. Ако не потръгне - ще внасяме, като повечето европейски държави. Немската раждаемост е по-зле от БГ, добре че Мюмюн ражда по 4-5 та докарва бройка, но и както виждаш - все внасят :-) Чувам че и на Албиона Ахмед било най-популярно име за момче, да му се не види и англичаните :-)
    Ако искаш се беси, но не всявай паника. Наздраве за Коледа!

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#2] от "ban":


    [quote#2:"ban"]колко електрически машини сме произвели и изнесли може и да им повярвам![/quote]

    Няма принуда във вярването. Факт е че от 0 моловете за 10 години станаха точно 10. Факт е че при "тоя скъп бензин" няма къде да се паркира, а задръстванията са ужасни. Факт е че преди 25 години БГ работник бачкаше за около 40 кг. свинско, сега за повече от 130. Факт е че най-пропадналия Кауфланд е в пъти по-обилен от кой да е комундеслки Кореком. Иначе и аз съм леко фрустриран че се хвалим с моста на Кольо Фичето в Бяла, вместо с построената по същото време Айфелова кула. Но все пак БГ е не биваш империя, а бивша провинция, и то на двете най-скапани империи - османската и СССР.

  • 5
    ban avatar :-|
    ban

    До коментар [#4] от "misho73":

    Аз те питам за това колко сме произвели и изнесли! Едно кило хубаво свинско струва десет лева, работници с такива заплати не знам

  • 6
    ban avatar :-|
    ban

    До коментар [#3] от "misho73":

    Ти май си замаян от промоциите в кауфланд и нищо не разбираш, българите, и другите при които има ниска раждаемост, са притеснени за своето бъдеще и още повече за бъдещето на децата. Тези, които имат деца въобще не се интересуват от бъдещето, затова и раждат консуматори, които държавите хранят с данъци и заеми, като пълнят гушите на едрия бизнес.

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "ban":


    [quote#5:"ban"]Аз те питам за това колко сме произвели и изнесли![/quote]

    Касови апарати. Само тази позиция е към 200 млн./година. по мои сметки. Турбини за ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове. Компоненти за автомобили (много). И разни други работи, които не се виждат на жълтите павета.
    Килограм свински врат устойчиво е 5.90. Поне аз за толкова го купувам. Средна заплата в частен сектор (без сивата икономика) - 850 (НОИ). 148 кг. Държавните черпаклий - повече.
    П.С. Не преча да си спасяваш децата. Не те принуждавам да ми вярваш. Не твърдя че БГ е балканската Швейцария. Просто обективно потвърждавам казаното в статията с личния си опит. Честита Коледа!

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#6] от "ban":


    [quote#6:"ban"]са притеснени за своето бъдеще и още повече за бъдещето на децата[/quote]

    Правилно. Притесненията се реализират с икономическа активност, предприемачество и спествоност. Все положителни действия.


    [quote#6:"ban"]Тези, които имат деца въобще не се интересуват от бъдещето[/quote]

    Ту се притесняват ту не?!? Добре - аз съм с две и се интересувам. И не мисля че съм родил консуматори, не че е лошо само по себе си. Е, ти ако си от някоя гностична секта и отричаш пържолите, ските и бързия интернет - к'во пък се вълнуваш толкова?

  • 9
    ban avatar :-|
    ban

    До коментар [#7] от "misho73":

    Свински врат 5.90. Дего видя това, и таз заплата средната знаеш ли как се смята, па дали е бруто или нето! Па ти ако си 73 набор колко деца имаш!?

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#6] от "ban":


    [quote#6:"ban"]Тези, които имат деца въобще не се интересуват от бъдещето, затова и раждат консуматори, които държавите хранят с данъци и заеми, като пълнят гушите на едрия бизнес.[/quote]

    Сега се позамислих и стигнах до извода че горе-долу описваш нормалния икономически цикъл. Какво по дяволите му е лошото на това хората да правят деца, да ядат и пият и да си живеят живота? Възвишени цели? Пирамиди за отвъдното? :-)
    Пич, ти си исихаст и мизантроп. Имаш сериозна нужда от антидепресанти и базови познания по бихейвиористична икономика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK