"Хибридна", но все пак война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Хибридна", но все пак война

Пробити от специалните служби на Русия и без ясни указания от столицата, силите на украинската армия, намиращи се в Крим, не успяха да противодействат ефективно на светкавичната хибридна операция.

"Хибридна", но все пак война

Как "волята на противника" може да бъде подчинена, без да се унищожава армията му

28052 прочитания

Пробити от специалните служби на Русия и без ясни указания от столицата, силите на украинската армия, намиращи се в Крим, не успяха да противодействат ефективно на светкавичната хибридна операция.

© VASILY FEDOSENKO


Когато в ранното утро на на 9 март 1230 г. българският цар Иван Асен II решава да обяви война на Епирското деспотство, това се случва по почти ритуален начин. Той заповядва пергамента с мирния договор, нарушен от византийците, да бъде набучен на копие. В последвалата битка при Клокотница българският монарх обръща в бягство войската на противника, пленява василевса Теодор Комнин и присъединява нови територии към българската държава.

Ето такава представа за войната запечатват в съзнанието ни учебниците по история, многобройни романи и филми. В нея една държава директно напада друга, две армии се срещат на бойното поле и победителят в този сблъсък подчинява противника, като може да завладее цялата или част от неговата територия. Историята ни дава много подобни примери, но те са по-скоро изключение от общото правило.

Войната отдавна не е самостоятелен акт. Границите между военното и невоенното време, между бойците и цивилните твърде често се размиват. Преди близо 200 г., осмисляйки опита от кампаниите на Наполеон, пруският генерал Карл фон Клаузевиц формулира тезата, че войната е продължение на политиката с други средства. Армията се явява само един инструмент в много по-широк спектъра от "средства", ограничаван само от наличните ресурси, въображението и намерението да се спазват (или не) възприети международни норми.

Военната история е богата на примери на използване на икономически санкции, блокади, въздействие върху финансовата система на противника (например чрез печатане и разпространение на фалшиви парични знаци), икономически саботаж, пропаганда и психологически операции. Те са насочени не само към въоръжените сили, но и към населението на противниковата държава. Палитрата от не чисто военни средства включва неща като иницииране и подпомагане на бунтове срещу управляващите, "революционни" и "освободителни" движения, пряко внедряване на агенти сред управляващия елит, създаване на противоречия и настройване на съюзници един срещу друг и много други.

Мирният договор на върха на копието

Комбинираното прилагане на военни и невоенни инструменти прави войната "хибридна". Терминът се използва сравнително от скоро. Анализатори на военните действия между "Хизбула" и Израел през 2006 г. въвеждат термина хибридна заплаха за първи път. Той се появява през същата година и в официален документ – Прегледа на отбраната на САЩ. Изследователи обаче проследяват проявленията на хибридна война назад във времето – чак до I век, когато въстаналите юдеи използват срещу римските легиони на Веспасиан криминални банди, редовни войници и доброволни отряди, а тактиката им включва серия от засади и дори използване на крадени обсадни машини. Бъдещи изследвания вероятно ще открият и по-ранни примери на хибридни конфликти.

В България, а и в Европа, за "хибридна война" се заговори масово след руската агресия срещу Украйна и анексирането на Кримския полуостров. За броени часове след бягството на Янукович военни подразделения от руската военна база в Севастопол и от Русия овладяха ключова инфраструктура на полуострова, в т.ч. основното гражданско летище в Симферопол и инфраструктурата за комуникации, радио- и телевизионни предавания. Пробити от специалните служби на Руската Федерация и без ясни указания от столицата, силите на украинската армия и службата за сигурност, намиращи се в Крим, не успяха да противодействат ефективно. С отрязан достъп до украински и световни медии, местното население бе подложено на масирана руска пропаганда и психологическо въздействие. Резултатите от последвалите псевдодемократични процедури, потвърдени от членове на парламентите на страни от Европейския съюз, в т.ч. от българската партия "Атака", дадоха формален повод (макар и в противоречие с международното право) на Кремъл да анексира Крим. Това позволи на президента Владимир Путин да затвърди успеха от бързото и решително използване на сила, както и да стартира реализирането на подобни сценарии в Югоизточна Украйна.

Анализ на тези процеси бе извършен в мандата на служебното правителство през 2014 г. В хода на подготовка за срещата на върха на НАТО в Уелс през август 2014 г. екипът на министъра на отбраната д-р Велизар Шаламанов публикува своя "Визия 2020", определяща Русия като заплаха за националната ни сигурност и рисковете от новата "хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война", повишените способности на руската армия за конвенционални бойни действия, пропагандното, икономическото и енергийното влияние на Русия върху България.

Подобни опасения изразиха и други страни - членки на НАТО. През септември 2014 г. Срещата на върха намери военния отговор: удвояване на силите за отговор на НАТО (NRF - NATO Response Force), създаване на сили с много висока степен на готовност (VJTF - бригадна група, част от NRF, с готовност за действие в рамките на 1-2 дни), създаване на инфраструктура за командване и управление, предислоциране на въоръжение и техника, увеличаване на присъствието на съюзнически войски и провеждането на регулярни учения на територията на страни от източния фланг на НАТО. Основната част от тези елементи на Плана за повишаване на готовността (Readiness Action Plan) вече са реализирани. Счита се, че този комплекс от мерки е достатъчен, за да възпре потенциален противник от използване на военна сила срещу страна - член на НАТО, като част от хибриден конфликт или ако възпирането не сработи, да бъдат неутрализирани подразделения от "зелени човечета".

Новостите в хибридната война и основни предизвикателства

Конфликтът в Украйна демонстрира, че не само термините са нови. Взаимното икономическо проникване, новите информационни и комуникационни технологии и зависимостта ни от тях, свободното движение на хора и капитали са сред факторите, създаващи възможности за използване на по-богат инструментариум от средства за хибридно въздействие. Иначе същността на войната не се променя. Тя остава продължение на политиката и целѝ да се подчини волята на противника, в резултат на което той да приеме условия, съответстващи на целите на агресора.

За постигане на тези цели обаче не е задължително да се унищожава армията на противника или да се завладяват неговите градове с военнослужещи. Хибридният инструментариум дава възможности за пряк достъп до "волята на противника" и нейното манипулиране чрез финансиране на политически партии, изнудване на корумпирани политици или назначаване на агенти на чужда държава на висши длъжности в ръководството на страната.

Така например през 2003 г., Централната военна комисия на Китай прима концепция за информационни операции, която предвижда три взаимно обвързани стратегии: провеждане на координирани стратегически психологически операции, явни и прикрити медийни манипулации и "нормативна война" за манипулиране на стратегии, отбранителни политики и възприятия на целеви аудитории в чужбина. Макар традиционно операциите от този вид да са насочени към Тайван, годишният доклад на чешкото разузнаване за 2014 г. отбелязва, че китайската администрация и специалните служби насочиха усилията си към осигуряване на влияние върху чешките политически и държавни структури и събиране на политическа разузнавателна информация с активното участие на избрани чешки елити, в това число политици и държавни лица.

Друг начин за влияние е чрез овладяване на ключови икономически сектори, например енергиен, финансов, телекомуникационен, и утвърждаване на монополно положение. Така могат сравнително лесно да се предизвикат кризисни ситуации и съответно срив на доверието в управляващите. Подобен ефект може да се постигне чрез кибератаки, като се търси въздействие върху критични инфраструктури – финансова, енергийна, транспортна, комуникационна и др. – през киберпространството, както и чрез ограничаване на достъпа до критични ресурси – вода, основни хранителни продукти, енергийни източници, лекарства.

Алтернативен подход дава пропагандното и психологическо въздействие върху населението на страната. Реализацията му е сравнително лесна, когато потенциалният агресор има силно влияние в традиционни, електронни и онлайн медии, както и когато определени групи от населението се асоциират с него по етнически, религиозни, езикови или други признаци.

На практика се прилагат невоенни инструменти от няколко групи, преди, паралелно със и след използването на военна сила.

Отговорите на НАТО и ЕС

Двата съюза, в които България членува, имат необходимия потенциал за ефективен отговор на всички възможни предизвикателства на хибридната война.

НАТО вече направи решителни стъпки в тази посока, като засили конвенционалните сили с висока степен на готовност на източния си фланг и създаде необходимите предпоставки за тяхното използване при необходимост. От концептуална гледна точка основният въпрос е да се определи какъв е прагът за тяхното задействане, когато например потенциалният агресор използва невоенни инструменти и има готовност да използва военна сила, но все още не го е направил. Формулиран по друг начин, въпросът е как да се постигне единно разбиране за ситуацията и да се вземат адекватни решения от Северноатлантическия съвет, т.е. от 28-те страни - членки на НАТО, когато няма ясно начало на "войната".

НАТО постепенно намира решение на въпроси от този вид. Пример за това е съюзната политика за киберотбрана. Предполага се също, че самото създаване на силите с много висока степен на готовност (VJTF) вече има възпиращ ефект. Това обаче не отменя възпиращата роля на ядрените оръжия на страни - членки на НАТО.

Европейският съюз има по-ограничени амбиции и съответно капацитет за военна реакция. В светлината на руската агресия в Украйна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова за сформиране на общи Европейски въоръжени сили. Създаването им обаче може да се дискутира само в далечна перспектива.

В същото време ЕС развива и прилага широк спектър от политики, които между другото служат като антидот на невоенните инструменти на хибридната война. В тази категория попадат политиките за прозрачност на финансирането на политическите партии, върховенство на закона и противодействие на корупцията, политики за насърчаване на конкуренцията и разбиване на монополи, за енергийна сигурност и диверсификация на външни доставки на енергийни източници, граничен контрол, свободни и плуралистични медии с прозрачна собственост и т.н. Можем да бъдем уверени, че всички тези политики и мерки ще се усъвършенстват паралелно с развитието на рисковете и заплахите за функционирането на ЕС, в това число хибридните заплахи за отделни страни членки и съюза като цяло.

Добрата новина, обявена от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини в началото на месеца, е, че двете организации декларират готовност и предприемат практически действия за интегриран отговор на хибридните заплахи.

Хибридната заплаха и България

В свои публични изявления президентът Росен Плевнелиев и министрите на отбраната и външните работи също повдигат проблема за хибридното въздействие спрямо България. Но това са изключения, които не компенсират липсата на публичен, може би дори и професионален дебат по подобни заплахи и мерките, които е необходимо да предприемем, за да ги неутрализираме.

От ключово значение е готовността ни да реализираме решенията от срещата на върха в Уелс в пълния им обем. Това включва адекватен принос към Силите за отговор на НАТО, в т.ч. към Силите с много висока степен на готовност, поемане на съразмерен "товар" в изграждането на отбранителни способности и достигане равнище на финансиране на отбраната от 2% от брутния вътрешен продукт, участие в съюзни органи и изграждане на инфраструктура за командване и управление на наша територия, постоянно разполагане на въоръжение и техника на съюзни войски, регулярно домакинстване и участие в съюзни учения. В пряк интерес на националната ни сигурност е укрепването на механизмите за взимане на решение за задействане на VJTF (силите с много висока степен на готовност) на основата на споделени ценности и обща отговорност за сигурността и отбраната на НАТО.

Тези мерки се разбират добре и се споделят в експертната общност. По-сложният въпрос е в противодействието на невоенните компоненти на хибридната война. В това отношение няма чудодейни рецепти. Основните действия са свързани с прилагане на принципите на доброто управление, върховенството на закона и пазарната икономика. Сред тях са осигуряването на прозрачност на финансирането на политически партии и медии, медийната свобода, прозрачна собственост на ключови икономически сектори, сигурност на доставките на енергийни източници, намаляване на корупционните рискове и елиминиране на корупцията на "високите етажи" на властта.

Разбира се, ефективното противодействие предполага изграждането на професионални служби за сигурност, които идентифицират неправомерно чуждо влияние. А също и правосъдна система, която санкционира такива влияния и възпира бъдещи хибридни действия на потенциален противник.

------------

*Проф. Тагарев е бивш служебен министър на отбраната в периода март - май 2013 г. В момента е ръководител на Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната, ИИКТ-БАН

Когато в ранното утро на на 9 март 1230 г. българският цар Иван Асен II решава да обяви война на Епирското деспотство, това се случва по почти ритуален начин. Той заповядва пергамента с мирния договор, нарушен от византийците, да бъде набучен на копие. В последвалата битка при Клокотница българският монарх обръща в бягство войската на противника, пленява василевса Теодор Комнин и присъединява нови територии към българската държава.

Ето такава представа за войната запечатват в съзнанието ни учебниците по история, многобройни романи и филми. В нея една държава директно напада друга, две армии се срещат на бойното поле и победителят в този сблъсък подчинява противника, като може да завладее цялата или част от неговата територия. Историята ни дава много подобни примери, но те са по-скоро изключение от общото правило.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    bagatur74 avatar :-|
    bagatur74

    В България отдавна съседът ни от югоизток прилага икономически, религиозен, политически и културен шпионаж, който застрашава нашия суверенитет. Влиянието му може да бъде квалифицирано, като особено застрашаващо националната сигурност и идентичност. Геополитиката се изменя бавно и думите съюзник и приятел съотнесени към нас са най-малкото оксиморон.

  • 2
    historian avatar :-|
    historian

    А не важи ли същото и за голямата регионална сила отвъд морето на северизток от България?

  • 3
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    "Разбира се, ефективното противодействие предполага изграждането на професионални служби за сигурност, които идентифицират неправомерно чуждо влияние. А също и правосъдна система, която санкционира такива влияния и възпира бъдещи хибридни действия на потенциален противник."

    Коментарът е излишен.

  • 4
    diegos avatar :-|
    diegos

    Проф. Тагарев колко далечни примери дава, чак в древна Юдея се разходи... пък да си спомним Панама 1989-та... от това по хибридна война- здраве.

    Да не говорим колко такива хибридни дивотии са направили САЩ в съседите си и разни държави по Карибите и Централна Америка...
    :)

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "bagatur74":

    И още нещо,което сте пропуснали: в БГ, допреди на 17-ти ДСП рязко да смени курса, имаше парламентарно представена политическа сила с протурска идеология. Всичко това прикрито зад приказки за евроатлантическа солидарност, добросъседство и пр пропаганден пушек.
    В тая схема като глупав слон е оплетен и българският мин.-председател.

    Турската външна политика става все по-агресивна и конфронтационна. Единствената съседна страна, с която Анкара няма конфликти е България. Причината? Протурската политика на ДПС, която устройва и другите партии, защото иначе трябваше неппекъснато да поставят въпроса за изплащане на компенсациите за имотите на прогонените тракийски българи, възлизащи на 20 млрд. долара, с които турската страна е съгласна, но не изплаща.

    Ако трябва да избираме мужду Турция и Русия, аз нямам колебание - предпочитам православните християни.

  • 6
    rxb1418346119385170 avatar :-|
    Nikolai Tsekov

    Много от коментаторите тук въобще забравят, че не Русия, а Турция е военен и стратегически съюзник на Бг. Русия е ВРАГ на България, не заради руския народ, а заради престъпните психопати, които владеят Кремъл. Забравихте ли, че русниците десетки пъти напрушаваха българското въздушно пространство над Черно море и нито молби, нито ноти ги накараха да спрат. Но ето че Турция за разлика от западните съюзници има топки и наказа агресора. Русия е вече напърлно компрометирана диктатура, чиито единствен път за оцеляване е разпалването на конфликти по границите си като средство за отвличане на вниманието на населението си от вътрешната морална и икономическа разруха. В този случай България също може да се окаже прицел на руската наглост и единствено НАТО е гаранцията, че Русия ще бъде отново шамаросана....

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#4] от "diegos":А дивотиите по близкия изток и северна Африка към хибридните ли се отнасят или това обикновени интервенции ?
    Проф. Т.Тагарев - брат -близнак на Местан. Защитава НАТО във вреда на България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK