С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 27 дек 2015, 19:33, 27356 прочитания

"Хибридна", но все пак война

Как "волята на противника" може да бъде подчинена, без да се унищожава армията му

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато в ранното утро на на 9 март 1230 г. българският цар Иван Асен II решава да обяви война на Епирското деспотство, това се случва по почти ритуален начин. Той заповядва пергамента с мирния договор, нарушен от византийците, да бъде набучен на копие. В последвалата битка при Клокотница българският монарх обръща в бягство войската на противника, пленява василевса Теодор Комнин и присъединява нови територии към българската държава.

Ето такава представа за войната запечатват в съзнанието ни учебниците по история, многобройни романи и филми. В нея една държава директно напада друга, две армии се срещат на бойното поле и победителят в този сблъсък подчинява противника, като може да завладее цялата или част от неговата територия. Историята ни дава много подобни примери, но те са по-скоро изключение от общото правило.


Войната отдавна не е самостоятелен акт. Границите между военното и невоенното време, между бойците и цивилните твърде често се размиват. Преди близо 200 г., осмисляйки опита от кампаниите на Наполеон, пруският генерал Карл фон Клаузевиц формулира тезата, че войната е продължение на политиката с други средства. Армията се явява само един инструмент в много по-широк спектъра от "средства", ограничаван само от наличните ресурси, въображението и намерението да се спазват (или не) възприети международни норми.

Военната история е богата на примери на използване на икономически санкции, блокади, въздействие върху финансовата система на противника (например чрез печатане и разпространение на фалшиви парични знаци), икономически саботаж, пропаганда и психологически операции. Те са насочени не само към въоръжените сили, но и към населението на противниковата държава. Палитрата от не чисто военни средства включва неща като иницииране и подпомагане на бунтове срещу управляващите, "революционни" и "освободителни" движения, пряко внедряване на агенти сред управляващия елит, създаване на противоречия и настройване на съюзници един срещу друг и много други.

Мирният договор на върха на копието



Комбинираното прилагане на военни и невоенни инструменти прави войната "хибридна". Терминът се използва сравнително от скоро. Анализатори на военните действия между "Хизбула" и Израел през 2006 г. въвеждат термина хибридна заплаха за първи път. Той се появява през същата година и в официален документ – Прегледа на отбраната на САЩ. Изследователи обаче проследяват проявленията на хибридна война назад във времето – чак до I век, когато въстаналите юдеи използват срещу римските легиони на Веспасиан криминални банди, редовни войници и доброволни отряди, а тактиката им включва серия от засади и дори използване на крадени обсадни машини. Бъдещи изследвания вероятно ще открият и по-ранни примери на хибридни конфликти.

В България, а и в Европа, за "хибридна война" се заговори масово след руската агресия срещу Украйна и анексирането на Кримския полуостров. За броени часове след бягството на Янукович военни подразделения от руската военна база в Севастопол и от Русия овладяха ключова инфраструктура на полуострова, в т.ч. основното гражданско летище в Симферопол и инфраструктурата за комуникации, радио- и телевизионни предавания. Пробити от специалните служби на Руската Федерация и без ясни указания от столицата, силите на украинската армия и службата за сигурност, намиращи се в Крим, не успяха да противодействат ефективно. С отрязан достъп до украински и световни медии, местното население бе подложено на масирана руска пропаганда и психологическо въздействие. Резултатите от последвалите псевдодемократични процедури, потвърдени от членове на парламентите на страни от Европейския съюз, в т.ч. от българската партия "Атака", дадоха формален повод (макар и в противоречие с международното право) на Кремъл да анексира Крим. Това позволи на президента Владимир Путин да затвърди успеха от бързото и решително използване на сила, както и да стартира реализирането на подобни сценарии в Югоизточна Украйна.

Анализ на тези процеси бе извършен в мандата на служебното правителство през 2014 г. В хода на подготовка за срещата на върха на НАТО в Уелс през август 2014 г. екипът на министъра на отбраната д-р Велизар Шаламанов публикува своя "Визия 2020", определяща Русия като заплаха за националната ни сигурност и рисковете от новата "хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война", повишените способности на руската армия за конвенционални бойни действия, пропагандното, икономическото и енергийното влияние на Русия върху България.

Подобни опасения изразиха и други страни - членки на НАТО. През септември 2014 г. Срещата на върха намери военния отговор: удвояване на силите за отговор на НАТО (NRF - NATO Response Force), създаване на сили с много висока степен на готовност (VJTF - бригадна група, част от NRF, с готовност за действие в рамките на 1-2 дни), създаване на инфраструктура за командване и управление, предислоциране на въоръжение и техника, увеличаване на присъствието на съюзнически войски и провеждането на регулярни учения на територията на страни от източния фланг на НАТО. Основната част от тези елементи на Плана за повишаване на готовността (Readiness Action Plan) вече са реализирани. Счита се, че този комплекс от мерки е достатъчен, за да възпре потенциален противник от използване на военна сила срещу страна - член на НАТО, като част от хибриден конфликт или ако възпирането не сработи, да бъдат неутрализирани подразделения от "зелени човечета".

Новостите в хибридната война и основни предизвикателства

Конфликтът в Украйна демонстрира, че не само термините са нови. Взаимното икономическо проникване, новите информационни и комуникационни технологии и зависимостта ни от тях, свободното движение на хора и капитали са сред факторите, създаващи възможности за използване на по-богат инструментариум от средства за хибридно въздействие. Иначе същността на войната не се променя. Тя остава продължение на политиката и целѝ да се подчини волята на противника, в резултат на което той да приеме условия, съответстващи на целите на агресора.

За постигане на тези цели обаче не е задължително да се унищожава армията на противника или да се завладяват неговите градове с военнослужещи. Хибридният инструментариум дава възможности за пряк достъп до "волята на противника" и нейното манипулиране чрез финансиране на политически партии, изнудване на корумпирани политици или назначаване на агенти на чужда държава на висши длъжности в ръководството на страната.

Така например през 2003 г., Централната военна комисия на Китай прима концепция за информационни операции, която предвижда три взаимно обвързани стратегии: провеждане на координирани стратегически психологически операции, явни и прикрити медийни манипулации и "нормативна война" за манипулиране на стратегии, отбранителни политики и възприятия на целеви аудитории в чужбина. Макар традиционно операциите от този вид да са насочени към Тайван, годишният доклад на чешкото разузнаване за 2014 г. отбелязва, че китайската администрация и специалните служби насочиха усилията си към осигуряване на влияние върху чешките политически и държавни структури и събиране на политическа разузнавателна информация с активното участие на избрани чешки елити, в това число политици и държавни лица.

Друг начин за влияние е чрез овладяване на ключови икономически сектори, например енергиен, финансов, телекомуникационен, и утвърждаване на монополно положение. Така могат сравнително лесно да се предизвикат кризисни ситуации и съответно срив на доверието в управляващите. Подобен ефект може да се постигне чрез кибератаки, като се търси въздействие върху критични инфраструктури – финансова, енергийна, транспортна, комуникационна и др. – през киберпространството, както и чрез ограничаване на достъпа до критични ресурси – вода, основни хранителни продукти, енергийни източници, лекарства.

Алтернативен подход дава пропагандното и психологическо въздействие върху населението на страната. Реализацията му е сравнително лесна, когато потенциалният агресор има силно влияние в традиционни, електронни и онлайн медии, както и когато определени групи от населението се асоциират с него по етнически, религиозни, езикови или други признаци.
На практика се прилагат невоенни инструменти от няколко групи, преди, паралелно със и след използването на военна сила.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 613 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 578 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Икономиката в графики

За разлика от последното допитване (през 2013 г.), когато експертите посочваха като показателни факторите за растеж и за увеличаване на благосъстоянието, сега погледите са насочени към фиска

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10