Непосилната лекота на фирмената свобода

Яко! Но много днешни хора все още искат друг да носи бремето на свободата, защото означава отговорност и организираност! Наскоро с ужас чух една колежка да казва, че детето й - син явно, имал мечта да работи в офис и да носи костюм! Откачих....

Това, че този начин на управление се "пробва" в България чак сега, в никакъв случай не значи че не е измислен преди 30 години. Докато тук икономиката се управлява в най-добрия случай от бивши мутри (в най-лошия от мутресите им) едва ли ще стигнем височини в управленската политика.

Страхотна идея, която със сигурност би се понравила на хората от екипите, които имат желание да покажат възможностите си, които не се страхуват да носят отговорност и тези, които се наслаждават на работата си. Не можем да пропуснем и факта, че голяма част от българите предпочитат да бъдат напътствани и да не поемат непосилни за тях отговорности. Освен тези два типа, със сигурност в част от екипите би се зародила и неизбежната хитрост и манипулативност, която до голяма степен ще преобърне основния замисъл.

Браво , поздравления !!! Успех им желая !!!

На мен ми изглежда като утопия, но определено ми харесва. Този модел е за свободни, мислещи хора, не просто за изпълнители с ограничени отговорности.

Най-важното нещо: РАЗКАРАЙ НЕПОДХОДЯщИТЕ ХОРА още вчера.

Хаосът се е случил заради тях. Досегашният модел е възнаграждавал и давал власт на определен тип хора. Те се превръщат в защитници на статута.
Махни тези хора преди да правиш каквото и да е друго, защото за тях борбата срещу промяната е битка за оцеляване.

В случая те не са успели, но всичко е щяло да мине далеч по-безболезнено, ако г-н Дамянов беше започнал от хората.

Благодаря за материала!

Както са писали и други преди мен, такава система би могла да работи само при наличието на подходящи хора (отговорни, но не прекалени индивидуалисти, и такива, които се гордеят с резултатите, а не каква позиция им пише на визитната картичка).

В среда като българската, в която над 90/100 от народонаселението се страхува да не се мине и да не настине, и почти всеки се изприщва от идеята да понесе отговорност за каквото и да е, дори за това как е гласувал на предишните избори, че да се поправи, една такава организация бързо ще се изроди в най-лошата форма на комунизъм.

Ако отговорността на решенията не е персонална, а се взема от екип от N човека, какъв е стимулът да се взимат добри решения, ако печалбата ще се консумира едва 1/2N части (защото печалбата се дели 50:50 между компанията и мениджмънта), а вредата ще се разсее само до 1/2N части (защото половината загуба или пропусната полза ще бъде претърпяна от компанията)?

Чел съм Рикардо Семлер преди 8-9 години и много неща съм позабравил, но все пак ми се струва, че неговата идея не е съвсем същата. Семлер също залага на личната отговорност и не седи с хронометър в ръката да записва кой кога пристига и кога си тръгва, а разчита на това, че разумните хора могат сами да си планират ежедневните задачи, както и че повечето срокове при вършенето на работа имат относителен, а не абсолютен характер. Подобна логика проповядват също Ричард Брансън (Virgin) и Ивон Шуинар (Patagonia). Но и при мениджмънт схемите на тримата, всеки в йерархията си носи отговорност за собствените решения. Доколкото всички тези предприемачи залагат на качествени служители, това тегли компаниите им напред.

Както и да е: колкото и да съм скептичен, фактите са, че г-н Дамянов е имал смелостта и волята да рискува всичко в името на едно неортодоксално решение, и е пожънал успех.

Желая успех на всички предприемачи и мениджъри във форума на "Капитал" - знам, че мнозина тук работим за себе си - и за догодина си пожелавам властимеющите да гледат по-малко да ни дрънкат по дебелите кратуни, за да можем да намерим време и сила да отправим поглед в бъдещето и да опитаме да подобрим нашата работа и живота на другите около нас, както това е направил г-н Дамянов.

Чудесен експеримент! На всички скептици притесняващи се от "народонаселението" мога да кажа само едно - хората се учат и адаптират непрекъснато. Не е лесно, но дори и с хубавото човек свиква.