Икономиката през 2016: Малък ръст заради Китай, банките и политиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката през 2016: Малък ръст заради Китай, банките и политиците

Икономиката през 2016: Малък ръст заради Китай, банките и политиците

През годината ще тежат отложените реформи в много сектори и държавната намеса на пазара на труда

23648 прочитания

Прогнозите за износа не са добри, а потреблението ще се движи от правителството.

Отминаващата 2015 г. може да бъде определена като една от най-добрите години за българската икономика след началото на кризата, поне ако съдим по статистическите данни. Индикации, че 2016 г. ще е по-добра, няма, дори напротив - по-силно ще тежат нерешени стари проблеми, ще се зададат и нови. В плана за 2016 г. правителството залага индивидуалното потребление да нарасне, икономистите отдават повече значение на инвестициите, докато бизнесът се надява да има по-голям пазар, на който да изнася своята продукция. Всички очакват стабилизиране на икономическия растеж около нивата от тази година (2.1–2.5%), който темп обаче се определя като недостатъчен за бързо възстановяване на пазара на труда и догонване на развитите държави.

Рисковете тази средно оптимистична прогноза за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) да не се изпълни са твърде много. Те са както вътрешни, свързани с политическата несигурност, предстоящия преглед на активите във финансовия сектор, недостига на квалифицирана работна ръка и забавеното усвояване на европейските субсидии, така и външни - темповете на възстановяване на европейската икономика, паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и военните конфликти в различни краища на света. Стоят и проблемите с дефицита в енергийната и транспортната система на България, които според много експерти могат да се стоварят във всеки един момент върху правителството, а оттам да се пренесат и върху реалния сектор. И да натоварят всеки с още държавен дълг от милиарди.

Вътрешни рискове

През 2015 г. държавата се стабилизира. Управляващата коалиция оцеля, липсваха големи сътресения в публичните финанси, каквито имаше през 2014 г. (КТБ и ПИБ). Ръка на българската икономика подаде и международната конюнктура. Цената на петрола падна до едни от най-ниските си нива за последното десетилетие, което макар и с голямо закъснение започна да се отразява и върху цените на горивата. А оттам върху разполагаемия доход на хората, които могат да купуват стоки и услуги с по-висока добавена стойност. Най-голяма част от икономическия растеж се дължи на ударното усвояване на европейски средства през миналата година заради приключването на програмния период в края на тази година.

Събитието на тази година определено ще бъдат предстоящите стрес тестове и оценка на качеството на активите на банковата система, пенсионните фондове и застрахователите. Засега не е ясно дали ще се наложи рекапитализиране на търговски банки, но в бюджета за 2016 г. правителството се е подготвило за такъв сценарий. Над 2 млрд. лв. от възможния нов дълг са предназначени именно за тази цел, а освен това Министерството на финансите e разписало и опция за до 900 млн. лв. държавна гаранция при нужда Фондът за гарантиране на влоговете да тегли заеми, както и до 1 млрд. лв. за Българската банка за развитие. Изрично е написано и че държавната насърчителна банка може да се ползва като инструмент за рекапитализиране на кредитни институции.

Като оставим настрана влиянието върху бюджета, предстоящите стрес тестове ще се отразят негативно върху кредитирането през първата половина на 2016 г. "Отрицателните лихви и свръхликвидността в еврозоната ще продължават през цялата 2016 г. и това все по-силно ще натиска надолу лихвите и в България - по депозити и кредити, което ще повлияе положително върху потреблението и инвестициите", коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Според него обаче положителният ефект ще се отложи, докато не премине прегледът на финансовите активи и стрес тестовете, тъй като банките ще бъдат ангажирани основно с този процес в началото на годината.

Другият основен риск пред икономиката е свързан с намаляването на притока на европейски субсидии през 2016 г., тъй като трябва време, докато започнат да се изпълняват проектите по новите оперативни програми. Правителството е предвидило над 2 млрд. лв. за капиталови разходи през тази година, с които да компенсира намаления приток от Брюксел. В тези инвестиционни разходи обаче са заложени 600 млн. лв. от концесията на летище София, която може и да не се случи. "Еврофондовете в годините след кризата замениха в голяма степен частните инвестиции. Въпросът е доколко сега липсата на тези средства ще може да се замести с частни инвестиции", коментира Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика.

Голям риск според експертите и бизнеса е политическата нестабилност, особено на фона на събитията около приемането на промените в конституцията. "Икономическите прогнози за 2016 г. са трудни заради нестабилната политическа ситуация в света. В България политическата обстановка също е несигурна. Чуват се коментари, че може да има нови избори и ново правителство, а предстоят и президентски избори", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". Според него е притеснително и това, че се взимат постоянно нови заеми, което рефлектира върху данъците, най-вече върху косвените.

Всичко дотук носи най-съществения риск за публичните финанси - опасно растящия дълг. През миналата година привидно държавният бюджет се стабилизира - нямаше го ударното взимане на нови държавни заеми, а дефицитът бе свит с малко. За разлика от 2014 г., когато в рамките само на половин година държавният дълг нарасна с 8 млрд. лв., а дефицитът на касова основа достигна 3.7% от БВП. Но разходите продължават да растат над приходите и ако вярваме на тригодишната бюджетна прогноза на правителството, дефицит ще има поне до 2018 г. Така ще се навършат десет години, откакто държавата си позволява да харчи повече, отколкото събира. Хроничният дефицит означава постоянно нарастване на дълговото бреме, което, от една страна, носи повече разходи за лихви, а от друга - рискът се увеличава и рефинансирането ще става все по-неизгодно.

Външни проблеми

Външните рискове са много и все по-сериозни. Миналата година бяха украинската криза и руските санкции, тази година вече има "надграждане" с бежанските потоци в Европа, терористичните актове, ескалацията на конфликта в Сирия и проблемите между Турция и Русия. "Въпреки че тези проблеми засега не са оказали силен негативен ефект, те могат да имат много сериозни последици не само за България, но и за Европа като цяло. Вътрешният риск е свързан с темпа на реформите - или тяхното забавяне. България има много проблеми и нерешаването им задържа развитието", смята Георги Ангелов.

Както през миналата година, така и през тази взаимоотношенията между Украйна, Русия и Европейския съюз ще продължат да тежат на България. Страната ни вече усеща загубите от санкциите директно чрез износа. Експортът на българските фирми към Русия е намалял с над 25% спрямо година по-рано. През износа ще усетим пряко и косвено проблемите в Китай, където икономическия ръст през третото тримесечие падна под 7% - невиждано ниско ниво от началото на 2009 г. През последните две години азиатската държава се превърна във втория най-голям пазар за български стоки извън Европейския съюз след Турция, с годишна стойност на експорта над 1.1 млрд. лв. Добрата новина е свързана с Украйна. Източноевропейската държава все още е далеч от възстановяването, но българският износ за първите десет месеца вече отчита ръст от 18% на годишна база. През следващата година експортът в тази посока може да нарасне, тъй като от 1 януари митата за внос на стоки от всички държави в ЕС ще отпаднат.

Проблеми могат да се очакват и от други географски посоки. Според Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, освен по-слабото търсене в Китай негативни ефекти може да очакваме и по линия на лихвените нива в САЩ. През декември Федералният резерв взе решение да вдигне нивото с 0.25 процентни пункта, а според някои анализатори можем да очакваме още едно вдигане около края на първото тримесечие. "Износът ще отчете известно забавяне на растежа поради по-слабото търсене в Китай и негативния ефект, който по-високите лихви в САЩ ще имат върху някои по-уязвими търговски партньори като Турция", смята Павлов.

Положителните ефекти от падащите цени на горивата изглеждат изчерпани и вероятно няма да успеят да повлияят по същия начин върху икономическото развитие, както беше през 2015 г. През миналата година цената на петрола сорт брент се срина с близо 40% до около 36 долара за барел. Прогнозите на международните институции като рейтинговата компания Moody`s и инвестиционната банка Barclays обаче са за средни нива между 40 и 60 долара през 2016 г. Това означава, че в цената на нефта трудно може да се търси допълнителен тласък на вътрешното потребление. Той може да дойде по линия на курса долар/евро, но средносрочните прогнози са движението на двойката да не надвиши 1.2 долара за евро. Но и при това минимално поскъпване на единната валута може да се очаква нефтът, преизчислен в евро, да поевтинее още.

Износ, инвестиции, потребление

Изминалата година беше добра за износителите. Те, от една страна, се възползваха от по-евтините горива, за да изнасят повече за Европейския съюз. От друга страна, помощ им оказа скъпият долар, който ги направи по-конкурентни на пазарите извън ЕС. Данните за първите десет месеца на годината показаха, че въпреки забавянето от последните месеци износът расте с 6% на годишна база. За 2016 г. прогнозите не са толкова оптимистични именно заради международните фактори. "Догодина износът ще пострада и няма да бъде водещ двигател на растежа най-вече заради забавянето на китайската икономика", смята Десислава Николова.

Макар и отчитащи значително повишение през тази година (40%), чуждите инвестиции бяха основно в разширение на производството на вече съществуващи компании, а по-рядко има нови инвестиции "на зелено". Всъщност над 60% от чуждите вложения през 2015 г. се дължат на рафинерията "Лукойл Нефтохим", която изгради новото си съоръжение. Като цяло новите инвестиции са малко и са основно под формата на дълг, т.е. чуждите компании предоставят на своите дъщерни дружества заеми, които могат да са за разширяване на производството, но могат да са и изцяло свързани с покриване на текущи разходи.

Пазарът на труда продължи умереното си подобрение и през 2015 г. За първи път от началото на кризата броят на заетите в икономиката надхвърли 3.1 млн. души. Лошата новина е, че липсват кадри, които да заемат дори малкото създадени квалифицирани работни места. "През 2015 г. видяхме бърз ръст на дела на предприятията, които описват недостига на работна ръка като фактор, който затруднява дейността им", коментира икономистът Явор Алексиев. По неговите думи недостигът на кадри в услугите е на най-високото си ниво от 2007 г. насам, а в промишлеността и строителството – от 2008 г. "В условията на все още висока безработица (9.7% през третото тримесечие) тези данни са крайно притеснителни и поставят под съмнение продължаващото възстановяване на трудовия пазар през 2016 г.", смята той. Друг негативен фактор е, че за пореден път ще бъдат увеличена минималната работна заплата и осигурителните прагове.

Очаквания

Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика

Ръстът на икономиката ще се забави през 2016 г.

Очакванията ми за тази година са икономическият растеж да се забави. И по линия на износа има рискови фактори, и по линия на вътрешното потребление. Догодина експортът ще пострада и няма да бъде водещ двигател на растежа основно заради забавянето на китайската икономика. Последните години имаме много сериозна пряка експозиция към този пазар, но също така и непряка - по линия на Европейския съюз и най-вече Германия. Въпросът е доколко вътрешното потребление и инвестициите ще успеят да компенсират износа. Аз съм по-скептична от правителството, което разчита на вътрешното потребление.

Притеснява ме и пазарът на труда. Много е възможно положителната тенденция от предходните две години да бъде прекъсната и създаването на нови работни места да се забави. На няколко пъти беше вдигната минималната работна заплата и се планира рекордно повишение на осигурителните прагове с 8.5%. Това ще засегне много сериозно разходите за труд. Друг ограничаващ фактор е недостигът на квалифицирана работна ръка. Този дефицит е на нивото от 2008 г., когато икономическият растеж беше на най-високото си ниво. А тогава безработицата беше два пъти по-ниска.

Еврофондовете замениха в голяма степен частните инвестиции в годините след кризата. Въпросът е доколко тази година ще има готови проекти, по които да се усвояват средства. Ясно е, че на публичните инвестиции не може да се разчита, така че въпросът е доколко частните инвестиции ще успеят да заменят европейските пари.

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк:

Потреблението ще доведе до стабилен растеж

Растежът на БВП ще се стабилизира на ниво от 3% през 2016 г. Най-голяма роля за това ще има индивидуалното потребление, което очаквам да получи подкрепа от възстановяването на пазара на труда и така да направи домакинствата по-сигурни за перспективите пред работните места и доходите им. По-голямо от очакваното забавяне в еврозоната е основният риск на външния фронт, докато затягането на монетарните условия в САЩ ще има минимален директен ефект, тъй като американските инвеститори притежават малка част от външните пасиви на страната, а текущата сметка е на излишък от повече от 2% от БВП. На вътрешния фронт основният риск е свързан с възможните негативни изненади от предстоящите стрес тестове и оценката на качеството на активите на банковата система и пенсионните фондове.

Непосредствен риск за публичните финанси не виждам. Важно е дали събираемостта ще продължи да се подобрява и най-вече какво ще се случи с инвестиционните разходи, които въпреки спада на финансирането от ЕС са заложени на много амбициозни нива - близки до тези от 2015 г. При неизпълнение на инвестиционните разходи с повече от 1.5% от БВП спрямо планираните 7% догодина може да се стигне до забавяне на икономическия растеж.

Пазарът на труда ще продължи да се възстановява с умерени темпове. Това означава, че ако правителството не предприеме допълнителни решителни мерки за ускоряване на растежа на БВП, икономиката ще се върне към нивата на заетост отпреди кризата някъде през 2020 г.

Изкореняването на корупцията, по-силното прилагане на антимонополното законодателство и създаването на усещане за по-честно и справедливо общество имат огромен потенциал за ускоряване на икономическото развитие и доходите, който остава неизползван.

Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество"

Най-големите рискове са външни

Основните фактори с най-голямо влияние върху икономиката ще продължат да бъдат външни - най-вече темповете на възстановяване на европейската икономика, евтините горива, агресивната политика на ЕЦБ и отрицателните лихви, както и развитията в конфликтните точки от региона. В същото време през 2016 г. ще влияе и вътрешен фактор - т.нар. преглед на активите на финансовия сектор, който ще потиска кредитирането в началото на годината, но след приключването му можем да очакваме постепенно увеличение на кредитирането и инвестициите.

Публичните финанси вървят към стабилизация заради повишените приходи и спадащия дефицит, но рискът все още не е изцяло минимизиран. Това ще стане, когато дефицитът бъде премахнат и дългът започне устойчиво да намалява. Позитивен ефект в тази посока ще има ускоряването на икономиката и понижението на лихвите, които чисто механично спомагат за намаление на дълговото бреме.

Неизбежно евросредствата ще намалеят в сравнение с 2015 г., която все пак е последна за програмния период и много проекти бяха завършени, за да не се загуби финансиране. Но 2016 г. предлага и много нови възможности - както за правителството, така и за бизнеса. Фондът "Юнкер" е нещо, което ще работи с пълна сила и потенциално може да предложи финансиране за инвестиции, което да замени спадащите еврофондове, но ще изисква повече активност и предприемчивост. Както и различен подход: вместо "усвояване" ще има нужда от пазарни проекти.

Антон Петров, регионален представител на Viohalco

България има нужда от по-голям ръст

България има невероятни перспективи да тръгне нагоре. Има политическа стабилност в момента, банковата система се стабилизира, потреблението също нараства. Ще продължим да растем с 1.5-2% годишно. България обаче има нужда от по-голям ръст, а той може да дойде от експорта. Трябва да има условия експортно ориентираните компании, каквито например са металургичните, да работят и да изнасят. Те правят продукти с висока добавена стойност.

Румен Цонев, изпълнителен директор на "КЦМ 2000"

Светът ще тежи на икономиката

Не очаквам драматични промени в средата, приключихме с революциите. Има установено положение и работещи компании. От икономическа гледна точка очаквам много трудна година, подобна на периода 2008-2009 г. Има голям проблем с ръста на световната икономика. Говорим за намалено потребление, за преструктуриране на икономиката. България е част от всичко това. Икономическите сътресения в световен мащаб, протекционистичните мерки, включително в Турция, ни поставят в неизгодна позиция. Трябва държавата да защити индустрията. Не говоря за преференции, а за защита.

Фотограф: Юлия Лазарова
Прогнозите за износа не са добри, а потреблението ще се движи от правителството.

Отминаващата 2015 г. може да бъде определена като една от най-добрите години за българската икономика след началото на кризата, поне ако съдим по статистическите данни. Индикации, че 2016 г. ще е по-добра, няма, дори напротив - по-силно ще тежат нерешени стари проблеми, ще се зададат и нови. В плана за 2016 г. правителството залага индивидуалното потребление да нарасне, икономистите отдават повече значение на инвестициите, докато бизнесът се надява да има по-голям пазар, на който да изнася своята продукция. Всички очакват стабилизиране на икономическия растеж около нивата от тази година (2.1–2.5%), който темп обаче се определя като недостатъчен за бързо възстановяване на пазара на труда и догонване на развитите държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Капитал опитайте да разнообразите малко даващите прогнози извън кръга Г. Ангелов и института, в който жена му е и.д. плюс Кристофор Павлов за вкус.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK