Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3

Вече по традиция най-много средства от касата към частни болници отиват в "Токуда", тъй като тя е най-голяма като дейност, но парите са орязани с 25%. Най-силно намаление на средства сред частните клиники има при "Сити клиник".

Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3

Недостигът, който се появи заради наложения от здравното министерство лимит е поет или от пациентите, или е натрупан нов дълг

Десислава Николова
14429 прочитания

Вече по традиция най-много средства от касата към частни болници отиват в "Токуда", тъй като тя е най-голяма като дейност, но парите са орязани с 25%. Най-силно намаление на средства сред частните клиники има при "Сити клиник".

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Само през тази година здравното министерство е издало 76 нови разрешения за дейност на 66 болници.

Зад ведрия анонс на здравно министерство, че здравната каса няма дефицит за миналата година, всъщност стои драстично орязване на средствата на най-големите болници, а оттам вероятно увеличаване на доплащането от пациентите и забавени плащания към европейските здравни каси.

Рекапитулацията само от плащанията към 30-те най-големи болници, които извършват 62% от лечебната дейност, е, че те са получили с близо една трета по-малко в сравнение с 2014 г., показва справка на НЗОК, изготвена по запитване на "Капитал". Това означава, че ако през 2014 г. клиниките са взели от касата за лечение 959 млн. лв., през миналата година те са получили от здравната каса 686 млн. лв., като в това число са включени и лекарствата за химиотерапия.

И тази, и миналата година в бюджета на касата са предвидени 1.3 млрд. лв. за болници, като през 2016 г. лимити няма, но има риск някои клиники да отпаднат заради все още неясната здравна карта.

Разликите

Преглед на оригинала

През миналата година с постановление беше въведен задължителен лимит, според който клиниките не могат да получават повече от 95% от средствата, които са взели през 2014 г. Дори и при това положение обаче се оказва, че бюджетите им са намалени не с 5%, а поне с 11% (с едно изключение), като има и драстични намаления от близо 40% на изплатените средства - на варненската "Св. Марина" и на столичните "Св. Екатерина" и "Царица Йоанна - ИСУЛ". (виж таблицата). В подобно положение са най-голямата болница в България - "Св. Георги" в Пловдив и Военномедицинска академия, както и една от големите столични частни клиники - "Сити клиник".

Най-голямата частна болница - "Токуда", е получила с една четвърт по-малко в сравнение с предишната година, като със същия процент е намалено плащането и за Националната кардиологична болница. Въпреки натовареността си "Пирогов" също е получила с 14% по-малко. Единствената болница, която има символично увеличение, е частната "Пълмед", при която през 2015 г. заработват два нови корпуса с разширение на съществуващите отделения и с нови клиники по урология, АГ и неврология. Нови дейности има и в други болници, но вероятно не навсякъде това е отчетено.

От подредбата на най-големите получатели на здравни вноски се вижда, че все още парите отиват при държавните болници. В топ 30 има само пет частни клиники.

Според постановлението, което въвежда лимитите, клиниките нямат право да получават средства за пациенти, които са приели над лимита си, независимо дали са спешни или не. Общо болниците са лекували за 65 млн. лв. над лимита, което засега си остава за тяхна сметка. В края на годината Българският лекарски съюз за пореден път настоя да бъдат изплатени поне парите за най-спешните лекувани пациенти (около 24 млн. лв.), но без успех.

Кой покрива разликата

Свиването с 270 млн. лв. при топ 30 болници може поне частично да е заради по-малко боледуващи или да е отишло към по-малки лечебни заведения. Но и така е видимо, че има огромно свиване на паричния поток. Затова и много болници въведоха листи на чакащите и отлагаха максимално операции. При други имаше намаление в заплащането на лекарите и медицинския персонал.

"По-малкото средства означават намаляване на потока пациенти и ограничаване на избора им. Не бива да забравяме, че сумата, която касата не е платила, вероятно е поета от болните под формата на допълнителни плащания", коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Той допълва, че е възможно болниците да са отчели дейност до лимита, но да са им изплатили по-малка част. "Те могат да претендират тези пари не само от касата, но и от самите пациенти, като заведат искове срещу тях за това, че им е извършена медицинска помощ, а осигурителят не я е платил. Ситуацията е, че пациентите са дошли със застрахователна полица, която се оказва без покритие, и трябва да си доплатят", смята д-р Кацаров.

Според него при част от клиниките със сигурност се е увеличила задлъжнялостта към доставчиците. Само към средата на миналата година държавните и общинските болници имаха дългове към дистрибуторите си от над 400 млн. лв., като близо 150 млн. лв. от тях бяха просрочени. През последното тримесечие и частните болници обявиха, че отлагат и разсрочват плащания заради намалените суми от здравната каса.

Пациентските организации нямат официални данни за размера на допълнителните плащания за лечение в болници, но като цяло по данни на Световната банка, независимо дали болният е здравно осигурен или не, допълнителните плащания от джоба формират 47% от средствата, които влизат в здравния сектор. На второ място като платец се нарежда здравната каса с 40%.

 

Още нови болници

В отговор на въпрос на "Капитал" от Министерството на здравеопазването обявиха, че само за 2016 г. са издали 76 нови разрешения за дейност на 66 болници. Четири от тях са нови клиники - МБАЛ "Света Параскева" - Плевен, СБПЛР Минерални бани - Полски Тръмбеш, СБР ''Айлин'' - с. Минерални бани, и СБАЛ по дентална и лицево-челюстна хирургия "Медикрон" - София.

Двадесет и седем болници са получили разрешение за разкриване на нови отделения. Девет от тези болници са в столицата.

От ведомството съобщават, че са изпратили уведомителни писма до всички нови болници и клиники, че разрешенията им не могат да бъдат считани за безусловна гаранция за бъдещо финансиране от касата, тъй като предстои утвърждаването на националната здравна карта.

Новите данни показват бурен ръст на лицензирането, и то на фона на заявленията на здравния министър, че има прекалено много лечебни заведения. През миналата година бяха лицензирани шест нови болници и 30 нови отделения. До момента здравната каса е длъжна да сключва договор с всички клиники. От тази година обаче тя може да избира в зависимост от това дали клиниката фигурира в здравната карта за района. Така например в градовете с най-много болници като София касата няма да сключи договор с част от клиниките, които ще бъдат отсети от доминирана от държавата комисия. В същото време държавата е най-големият собственик на болници.
Само през тази година здравното министерство е издало 76 нови разрешения за дейност на 66 болници.

Зад ведрия анонс на здравно министерство, че здравната каса няма дефицит за миналата година, всъщност стои драстично орязване на средствата на най-големите болници, а оттам вероятно увеличаване на доплащането от пациентите и забавени плащания към европейските здравни каси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    dr_doolittle avatar :-|
    Dr_Doolittle

    Къде е онзи чичка , който се радваше ,че Касат е оряала болници и не плаща за извършената дейност. Къде са овцете , които вярват на пропагандата как се крадяло в болниците.Случаите на пациент в болница без основание наистина не са малко , но далеч повече са случаите на пациент лекуван в болница с друга диагноза ,за която НЗОК няма клинична пътека. Но лекуван, изследван, преглеждан изобщо изписван след това здрав или с подобрен статус. И след това НЗОК не е платила за този труд. Е, логично следващия път пациентът да си плаща , щом политическата класа лъже.

  • 2
    vng01656148 avatar :-|
    vng01656148

    Ето да видят някои хора които подкрепяха безрезервно "реформатора" Москов!Това е началото на съсипването на здравеопазването от пишман министъра Москов!Ако искаме да спре разрухата в здравеопазването Москов,Борисов и компания трябва незабавно да бъдат изгонени,защото доброволно тези некадърници няма да си отидат!

  • 3
    antipa avatar :-(
    D-r D

    До коментар [#2] от "protivbspdpsatak":

    Москов не прави никаква реформа. Той рови в системата и с това не само че не я прави по-работеща, а и я хвърля в хаос.

    Нека поразсъждаваме по описаните в статията теми за намалените плащания към болниците.
    Вие сте здравно осигурен. Имате нужда например от операция на херния. По клинична пътека Касата трябва да плати на болницата за нея да речем 500 лв, което включва изследвания, операцията, 5 дни следоперативното възстановяване, храна, медикаменти, превръзки, прегледи и пр. Пациентът дължи само такса по 5 лв на ден, ако не иска изрично проф. А или доц. Б да го оперира.
    Разходите на болницата са сметнати от Касата под микроскоп - 500 лв., а те винаги са повече, защото няма пациент без съпътстващи заболявания - я диабет, я хипертония, които очаквано се обострят при стреса при операцията и болницата трябва да овладии тези състояния - с извън пътеката за херния изследвания, консултации и медикаменти. Неочаквано НЗОК решава да плати 2/3 от тях - 330 лв.
    Кой ще плати на болницата вече похърчените 500 + лв?
    Или пациентът, или бюджетът - няма кой друг!

    Москов вкарва в системата на здравеопазването Бойко Борисовото народняшко говорене и хаотично правене. Но ако в данъчната или пенсионната система говоренето "ще вдигаме - няма да вдигаме - ще вдигаме" се усеща след година или повече, волунтаризмът в здравеопазването убива моментално и безотказно!

    Изгонете Москов от МЗ, ако не искате да си отидете преждевременно!

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "protivbspdpsatak":
    [quote#2:"protivbspdpsatak"]Москов,Борисов и компания трябва незабавно да бъдат изгонени[/quote]
    Аз написах същото, но по-дълго.
    Формулирали сте го пределно ясно!

  • 5
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    До коментар [#2] от "protivbspdpsatak":

    Трябва да проумеете, че здравните грижи са услуга като всяка друга и пазарът им трябва да бъде регулиран, за да се балансират приход и разход на касата. Не може до безкрай да се трупат дефицити, защото Леля Пена не иска да пътува до областния град, а иска в нейното градче да седи крайно неефективната и гълтаща огромен ресурс болница.

  • 6
    subaru avatar :-|
    subaru

    Здравен геноцид от самозабравили се българи срещу самозомбирали се българи.

  • 7
    enot avatar :-|
    enot

    До коментар [#5] от "Компетентен":

    Точно така! За съжаление едва 2-3 процента го схващат!

  • 8
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    До коментар [#3] от " D-r D ": Това няма особено значение. Касата има приход Х лева от осигуровки и българите ще трябва да се лекуват в рамките на тези Х лева. Ако не им харесва качеството на лечението просто ще трябва да плащат повече осигуровки или да си плащат изцяло лечението по пазарни цени. Елементарно е. Ако в касата има 330 лв, няма как да те лекуват за 500 - кой ще ги плати тези пари отгоре???

  • 9
    subaru avatar :-|
    subaru

    До коментар [#5] от "Компетентен":
    До коментар [#7] от "enot":

    "Трябва да проумеете, че здравните грижи са услуга като всяка друга"
    "Точно така! За съжаление едва 2-3 процента го схващат!"

    Не уважаеми. Тази теза можете да прокламирате на някой либертариански семинар или конгрес. Дори и там, със съмнителен успех. Здравните грижи са "услуга", като никоя друга услуга. Москов/с неукротим блясък в очите/, прави "реформа" на "реформата" на съпартийците си от СДС/тогава/ д-р Игнатов, проф. Миланов и д-р Илко Семерджиев/министър на здравеопазването в правителството на Костов/. Тази така наречена реформа ньа Москов, самият д-р Семерджиев нарече "срамна и безнадежно глупава и опасна". Системата е сбъркана фундаментално. Здравната система е социална а не фискална система. Разбраха го дори републиканците /два мандата опозиция на Обама/ в САЩ. Когато една болница е търговско дружестово/в сегашният му вид/ работещо по ТЗ, тя винаги ще бъде търговско дружество. За да бъде проспериращо търговско дружество по ТЗ, тя не може да работи като истинска болница, а когато работи като истинска болница няма как да бъде проспериращо търговско дружество, освен такова в несъстоятелност. Успешната формула отдавна е измислена и работи перфектно в Швеция, Финландия, Дания, Австрия, Франция, Германия..../нарочно изброявам само държави - членки на ЕС/. В България никой от управляващите не обръща внимание и на тотално рухналата доболнична помощ - т.нар. ДКЦ - та/повечето бивши поликлиники отдавна съсипани/, които са всичко друго но не и лечебни центрове. Колкото до сливането/обединяването на търговски дружества по ТЗ в "граждански дружества" по ЗЗД - по Москов/ на болници, най - добре е всички държавни болници в страната да се обединят в една а МЗ да им стане администрация. ДКЦ, които все още съществуват да се превърнат във филиали на МОЛ - вете. Зъ пръстовите отпечатъци, анкетите с пациенти по телефона, "основен и допълнителен пакет", "листи на чакащите" и прочие "реформаторски" напъни за съжаление станали вече факт, просто всеки коментар е излишен. Здравният геноцид не спира вече 26г.




  • 10
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    До коментар [#9] от "subaru":

    Казваш всичко това, но ако не дай си боже се случи нещо с твой близък, ако си средна ръка човек няма да заведеш болния в селската болница, а при първа възможност ще запалите колата към София - ето оттам се пораждат дисбалансите и дефицитите. Тези селски болници са неефективни - нито откъм специалисти, нито откъм достатъчно оборудване, нито откъм адекватен мениджмънт, който по пазарен начин да ги изведе на печалба.
    Трябва да погледнем реалностите. Със сегашното ниво на икономическо развитие, България не може да има социалната политика на богатите държави. Това би означавало да се натовари още повече средната класа, а тя от своя страна да тегли майната на всичко и да избяга в чужбина. Тогава няма да остане никой да издържа системата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK