През 2016 г. денят на свобода от правителството в България ще бъде 6 май. Това означава, че до тази дата ще работим, за да платим данъците си към държавата, и след това започваме да работим и печелим за себе си. Датата е символична (известна по света като Tax Freedom Day) и се определя на базата на това колко дни са необходими да се попълнят предвидените приходи в бюджета от данъци, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано. Изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ) показват, че през последните години тази дата идва все по-късно. През 2015 г. например тя беше 2 май, през 2014 г. - 30 април, през 2013 г. - 1 май, а през 2012 г. - 20 април.
Бюджетният дефицит увеличава дните за отработване
Трайната тенденция тази дата да настъпва все по-късно означава, че изземваното от данъкоплатците се увеличава. Влияние за това оказва и нарастването на бюджетния дефицит след 2013 г., уточняват от ИПИ. Заради него се увеличават т.нар. дни за отработване – дните, които в бъдеще трябва да изработим, за да се финансират по-големите разходи. Така през 2016 г. в бюджета е заложен дефицит от 1.8 млрд. лв., което означава, че ще останат близо 8 дни за отработването му. За периода 2014 - 2016 г. натрупаният бюджетен дефицит е от над 7 млрд. лв., тоест на практика това е цял допълнителен месец, в който данъкоплатците трябва да работят само за държавата.
Изчисленията, чрез които се пресмята датата, са на база съпоставка на предвидените приходи в консолидирания бюджет на държавата спрямо БВП на страната. Използват се официалните данни или прогнози на правителството, като от очакваните приходи за годината се изваждат помощите, които не се финансират от българските данъкоплатци, а са предимно европейски средства. Taка според заложените очаквания за БВП в бюджет 2016 г. българите ще изработят средно по 241 млн. лв. за един календарен ден, а предвидените приходи в бюджета (без помощите) са над 30 млрд. лв. Това означава, че ще трябват малко над 126 дни, за да се изработят.
Най-много дни за плащането на ДДС и осигуровки
Разбивката на данните показва, че най-много дни ще се отделят, за да се попълнят приходите от ДДС - 35 дни. ИПИ изчисляват, че 30 дни ще са нужни за осигуровките – 21 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Толкова дни са били необходими и през миналата година. От 2016 г. се вдигнаха отново минималните осигурителни прагове (средно със 7%) и нараства осигурителната тежест, но това може и да не доведе до повече приходи (и съответно до повече дни за генерирането им) заради риска, че някои от работниците, които се трудят на минимално заплащане, могат да останат безработни или да преминат към сивата икономика, най-вече в регионите с по-лошо икономическо развитие. Около 19 дни са необходими за осигуряването на приходите от акцизи. Приходите от подоходните данъци ще бъдат генерирани за 12 дни, от корпоративните данъци – за 8 дни (с един повече спрямо 2015 г.). Още 8 дни ще са необходими за плащането на държавните и общинските такси, както и 8 дни за отработването на дефицита.
Разбира се, данните са усреднени стойности, а трябва да се има предвид, че данъчната тежест е различна за всеки. По-голямата част от нея е поемана от работещите българи, които си плащат данъците, внасят осигуровки и потребяват повече, или т.нар. средна класа. За тях свободата от данъци най-вероятно настъпва по-късно – чак през лятото, докато за безработните или за тези, които работят в сивата икономика, денят идва доста по-рано.
