Главният мюфтия: "Ислямска държава" фалшифицира исляма

изключително е смущаващ този обречен напън да се делегитимира ИД "отвътре". не става, другари. не го ли разбрахте още от скалъпеното "Писмо до ал-Багдади", впрочем, подписано и от такива улеми като ал-Карадауи. което не попречи на същия ал-Карадауи да обяви в по-раншни си фетви американците в Ирак за легитимен обект на отмъщение, както и всички евреи, без значение жени и деца. ИД фалшифицирали текстове? кои? на Корана и на Сунната ли? ИД не разбират от фикх ли? ИД не знаят кой е Ибн Ханбал, Ибн ал-Джаузи и Ибн Таймия ли? ИД не познават механизмите за извличане на съждения от изворите на шариата и фикха ли? ИД вадят извън контекст ли? значи, не е възможно едновременно да "изваждат извън контекста", т.е. да универсализират, без връзка с традицията, както твърди в т. 1 "доктор Хаджи" (в крайна сметка, това важи и за самия Мохамед, кйото според Корана е универсален образец, надисторичен екземплум, в казаното, че е "прекрасен образец"), и в същото време да тълкуват "средновековно", т.е. конкретизиращо, в духа на традицията от т.2. нито едно от двете не може да бъде аргумент. в крайна сметка, самият ал-Газали казва, че шариатът трябва да бъде адаптиран. точно за да бъде удържано ислямското в рамките на собствената си дефиниция.

ама кажете дали тълкуванията им имат основания в Корана и Сунната, и в ханбалитския фикх, както и в суннитската "конституционна теория" на ал-Мауарди (лоши, лоши "радикални" суннитски класици), например, върху която ал-Багдади стъпва при обосновката на легитимността си. поне се опитайте да ги делегитимирате като кажете, че "клетвата за вярност" към ал-Багдади не е от "легитимния кворум" - и ще се провалите, разбира се, както показаха вече изследователи на ИД. и защо не обясни, че добавъчния текст "с меч като милост за световете" не е нищо повече от репродуциране на традиционното схващане, че "няма противоречие между милостта на Аллах и задължението да се води джихад срещу неверниците" (най-малкото защото кораничният текст с "милостта към световете" няма много общо с онова, което ИД цитират. не защото то не е ислямско, а защото е...хадис от Сунната, предаден от Ибн Ханбал, Ибн Кутайба, ал-Байхаки, Ибн ал-Араби и пр.). достатъчно е човек да види многото фетви - и то напълно изрядни мюсюлмански, които във връзка с множеството запитвания относно "привидното противоречие" обясняват, че "няма противоречие между меча и милостта на Аллах". точно както това, че "Аллах ни призовава към справедливост" в Корана, означава, че .... има нужда от шариат. това е "справедливостта на Аллах" на дело. там, където нормата се сблъсква с практиката.

и за да не звуча силно, твърдението, че "в Корана сражението е само при самозащита", е напълно подвеждащо. не идеализирайте корана, бих казал, ако трябва да бъда провокативен, той нали бил "средновековен"? да, само гдето и той, и сунната за всеки мюсюлманин, който им вярва, и ги чете, са много по-важни от това, което казва някой, пък бил и той мюфтията на "мюсюлманското вероизповедание". обяснете им го на господата от ИД. и на тези от боко харам. и на тези от ан-нусра. и на талибаните. какво прави халифатът няколко десетилетия след Мохамед при Гибралтар? води самозащитна война? какво самозащитно има в изколването на Бану Курайза, юдейското племе, от Мохамед? какво общо има призива на Халид ибн ал-Уалид към персите "приемете исляма - и ще се спасите" (буквално, физически), със самозащитната война? какво общо има "воюването с неверниците, докато дадат данъка джизя безусловно и с покорство" със самозащитната война? какво общо имат "книгите за джихада" от Сунната със самозащитната война? но едно е прав - Коранът поставя сражението в "нравствено-етична" рамка. мюсюлманска. така, както поставя и пребиването с камъни в ясна "нравствено-етична рамка", така, както поставя и отрязването на ръцете на крадеца в ясна "нравствено-етична" рамка, така, както поставя наследството за "мъжкото, колкото за две женски", в ясна "нравствено-етична" рамка. само гдето това нищо не означава, освен, че има религиозна обосновка за това или онова действие. нищо повече.

подминаването на всички тези "особености" кара четящите хора да си мислят, че г-н Хаджи крие нещо от изворите на исляма и "някои негови интерпретации", нежели се опитва да тушира "конкурентните дискурси" като тези на ИД-образните му. защото ако са наистина "дискурси", то те по необходимост са абсолютно равностойни по ценност на онова, което твърди г-н Хаджи. ако не са, обаче, трябва да се покаже защо. много скромен опит, който мога да разбера единствено заради нуждата от политическо изказване. неубедително.