НАП проверява 300 души с минимални доходи и скъпи покупки

При засичане на разминаване между декларираните доходи и закупено имущество данъчните започват проверка.

НАП извършва проверка на 300 души, които се осигуряват на минималния осигурителен доход в последните години, но са закупили недвижими имоти и автомобили. От приходната агенция съобщават, че сред проверяваните има собственици на къщи в престижни райони и на луксозни лимузини. 

Как се прави засичането

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Традиционно данъчни проверки се извършват всеки месец след селекция на рискови физически лица на база анализ на получаваните официални доходи и съпоставянето им с данните за недвижими имоти и превозни средства. Тази проверка също е рутинна, обясни говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров. Данните за собствеността на превозните средства и имотите автоматично постъпват в НАП от полицията и общинските власти, а чрез софтуер се сравняват с информацията на приходната агенция за доходите на съответното лице. Освен това всички регистрирани по ДДС компании изпращат всички фактури в НАП, откъдето данъчните също имат данни за направените скъпи покупки.

Когато липсва логично обяснение за произхода на средствата за покупките, НАП започва проверки и ревизии. Ако ревизираното лице не успее да докаже откъде се е получила разликата между стойността на имуществото, което е придобило, и декларираните доходи, се съставя ревизионен акт и разликата се облага с 10% данък върху доходите за 5 години назад и допълнително се начисляват лихви. Ако укритите данъци са в големи размери, се носи и наказателна отговорност. При укрити данъци в особено големи размери наказанието е лишаване от свобода до 8 години според Наказателния кодекс. За голям размер се считат суми над 3 хил. лв., а особено големи размери - 12 хил. лв. През 2015 г. са били направени 2500 производства, като всяка проверка отнема средно между 3 и 6 месеца, обясни Бъчваров. Продължителността й може да се удължи, ако физическото лице има доходи извън страната.

НАП се свързва с бивши служители на фирми



От около година насам НАП също се свързват всеки месец по телефона или лично с работници, чиито заплати са били близо до минималния осигурителен праг за съответната длъжност и са напуснали или са били уволнени. Въпросите към тях от данъчните служители са свързани с това при какви условия са работили, докато са били наети, били ли са принудени да подпишат договор на по-ниско от реалното възнаграждение, за да се избегне плащане на данъци и осигурителни вноски, както и дали са забелязали при вече бившия работодател отклонения от данъчно облагане. НАП съобщава, че по този начин често се разкриват схеми за укриване на данъци и осигуровки, на базата на които се стига до ревизии със значителни разкрития. Зам. изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова коментира, че "луксозните покупки без официални доходи са гарантирано грешен ход. Въпросът е не дали, а кога това ще бъде открито от НАП и ще трябва да се плащат данъци с лихвите за години назад".

Подаването на корпоративни декларации вече става и по интернет

От 11 януари започва функционирането и на услугата за подаване на годишните декларации за корпоративни данъци по интернет. Вече са подадени 1278 корпоративни декларации по електронен път, най-много очаквано от София (325) и Пловдив. НАП припомнят, че срокът за подаването им е 31 март. До тази дата трябва да се плати  и дължимият корпоративен данък след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път, ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва само ако данъкът е внесен в срок до 31 март 2016 г. Освен по интернет плащанията на данъка може да се извършат в банка или чрез пощенски запис. Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лв. за юридическото лице и 200 лв. за управителя на фирмата.

Лицензираните собственици на складове трябва да подават информация в НАП От 1 февруари 2016 г. всички лицензирани собственици на данъчни складове (броят им е 400) ще трябва самостоятелно и за своя сметка да осигурят интернет достъп до автоматизираните системи за отчетност и на органите по приходите на НАП. Тогава влизат в сила промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Достъпът трябва да позволява извършването в реално време на контрол на суровините, материалите, произведените или складираните акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код, и да гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима. От приходната агенция съобщават, че лицензираните складодържатели следва да подадат в Централното управление на НАП в непрозрачен плик идентификационни данни за електронен адрес, на който може да се достъпи автоматизираната система за отчетност, потребителско име и парола за достъп.