България завършва втора поредна година с дефлация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България завършва втора поредна година с дефлация

Най-много поевтиняват транспортът и съобщенията на годишна база.

България завършва втора поредна година с дефлация

Основен фактор са ниските цени на петрол и суровини на международните пазари

15203 прочитания

Най-много поевтиняват транспортът и съобщенията на годишна база.

© Георги Кожухаров


Засега прогнозите на МФ и ЕК са, че 2016 г. ще приключи с инфлация.

За втора поредна година икономиката на България е в дефлация, а причината отново са по-ниските цени на петрола и на суровините на международните пазари. След като страната завърши 2014 г. с 1.4% дефлация, и през 2015 г. средногодишната инфлация се оказва отрицателна, макар и с минималния 0.1%. Ако обаче ползваме изчисленията според европейската методология - т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), дефлацията е по-висока - 1.1%. Вносната дефлация вече се отразява и на износа, и на вноса ни, които се забавят. Цените в малката потребителска кошница, в която се включват 100-те най-необходими стоки и услуги, все пак се покачват с 0.6% през декември на годишна база и спадат с 0.1% на месечна база.

Външните фактори

Дефлацията се беше настанила трайно (19 поредни месеца) в България от втората половина на август 2013 г. до февруари 2015 г. От март нататък последва кратък период от 4 поредни месеца с инфлация, като в средносрочната си бюджетна прогноза Министерството на финансите (МФ) отдава пролетното покачване на цените, на поевтиняването на еврото спрямо долара (за периода януари - юни то е било 23% на годишна база) и лекото поскъпване на храните на годишна база в края на първото тримесечие на 2015 г. Принос имаше и проинфлационната политика на ЕЦБ, която започна програма по изкупуване на активи в еврозоната, чиито вторични ефекти се усещат и при нас. През лятото обаче инфлацията замръзна, а след това отново се върна към отрицателни стойности.

Разбивката на цените по потребителски групи на НСИ показва, че основната причина за дефлацията продължават да са низходящите движения на петролните цени. За цялата 2015 г. цените на транспорта са спаднали с 9.1% спрямо 2014 г., а през декември - със 7.6% на годишна база. Според Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч", тъй като България е нетен вносител на енергийни ресурси, българският бизнес и домакинствата могат само да спечелят от спадащите им цени, въпросът е с колко. На сходно мнение е и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ): "Ако погледнем ХИПЦ, най-голям спад на цените има при течните горива, личните превозни средства и тяхната поддръжка, както и спад при месото и месните продукти. Рискове може да има за производителите, но, от друга страна, по-ниските цени стимулират търсенето и това би трябвало да доведе до по-високо потребление."

Според експертите опасни последици от дефлационните процеси няма. Причината е, че дефлационната спирала има значение само ако търсенето е свито поради липса на достатъчно разполагаем доход и отлагане на потреблението. Според Стайков в случая дефлацията се поражда от огромното предлагане, не от свиване на търсенето. Освен това тя не се дължи на държавна намеса, а е нормален процес заради разминаването на търсенето и предлагането. Разбира се, възможно е да има някои трудности за компаниите - износители на суровини, чиито цени са ниски. Лъчезар Богданов смята, че действително "част от експортно ориентираните компании ще имат трудна година, но цените на суровините както на селскостопанските продукти, така и на металите по принцип са волатилни и циклични. При тези компании въпросът е как са управлявани, за да се справят с ефектите".

Дълготрайната дефлация обаче води до по-ниски приходи в държавния бюджет от данъци, които ще трябва да се компенсират чрез други мерки. В средносрочната си прогноза от МФ добавят. "Въпреки че част от бюджетните разходи, например пенсиите, са обвързани с икономически индикатори като осигурителен доход и инфлация, тяхното задържане на ниски нива за няколко поредни години се отразява върху разполагаемия доход и покупателната способност на потребителите". За 2016 г. финансовото ведомство предвижда инфлация от 0.5%, докато Европейската комисия - 1%. През тази година вероятно най-голямо влияние върху инфлационните процеси ще оказват отново външни фактори: забавянето на китайската икономика, което може да свие търсенето на суровини в световен мащаб, както и нивото на предлагане и цените на петрола (особено след като ОПЕК не намали добива, а САЩ стана износител), металите и селскостопанската продукция на международните пазари.

Годишни и месечни изменения

С изключение на транспорта, съобщенията и здравеопазването всички останали стоки на годишна база поскъпват, макар и с малко. И за декември, и средно за цялата година най-голям ръст на цените на годишна база има в образованието (2.7%  и 2.8% съответно) и ресторантите и хотелите (1.8% и 1.1%). Любопитно е, че макар през декември да има спад в цените за наеми и комунални разходи (ток, газ, вода), средният им ръст за цялата година спрямо 2014 г. е бил най-високият от всички останали потребителски групи- 3.4%.

На месечна база увеличаване на цените през декември има при групата развлечения и култура, транспорт, ресторанти и хотели, алкохол и тютюневи изделия, както и очаквано при сметките за наеми, вода, ток и газ. Въпреки предпразничния сезон храните, облеклото и обувките всъщност са поевтинели с 0.5% спрямо ноември.

Засега прогнозите на МФ и ЕК са, че 2016 г. ще приключи с инфлация.

За втора поредна година икономиката на България е в дефлация, а причината отново са по-ниските цени на петрола и на суровините на международните пазари. След като страната завърши 2014 г. с 1.4% дефлация, и през 2015 г. средногодишната инфлация се оказва отрицателна, макар и с минималния 0.1%. Ако обаче ползваме изчисленията според европейската методология - т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), дефлацията е по-висока - 1.1%. Вносната дефлация вече се отразява и на износа, и на вноса ни, които се забавят. Цените в малката потребителска кошница, в която се включват 100-те най-необходими стоки и услуги, все пак се покачват с 0.6% през декември на годишна база и спадат с 0.1% на месечна база.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK