Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 15 яну 2016, 17:14, 8909 прочитания

Дискретните лупинги на военната реформа

Планът за развитие на въоръжените сили до 2020 г. крие любопитни детайли, но отново показва липса на визия как да модернизираме армията си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Седмицата между Коледа и Нова година е един много специфичен период за управлението на страната ни. В него държавното ръководство обикновено взима голяма част от онези решения, които има желание да скрие от вниманието на интензивно празнуващите по това време граждани. В повечето случаи става дума за инициативи, свързани с безшумно преразпределение на големи обществени ресурси. Или такива, които имат потенциал да провокират обществено недоволство.

Точно във въпросната седмица, в последния работен ден на миналата година, българското правителство без много шум прие нов план за развитие на въоръжените сили, чийто стратегически хоризонт е до 2020 г. Внасянето за разглеждането му и неговото одобрение се случиха без какъвто и да било публичен анонс както от страна на Министерския съвет, така и от ресорното отбранително ведомство. Всичко това е изключително странно, тъй като въпросният документ конкретизира как точно ще се преструктурира българската армия през следващите пет години. А предвид натрупалите се във времето недостатъчно финансиране, ескалиращи проблеми и изключително динамична геостратегическа среда около България, въпросните промени във въоръжените сили има шанс да се окажат доста радикални и драматични. И ще са свързани с ударно харчене на много, много пари просто защото инвестициите в реални бойни способности на войската ни са отлагани не просто с години, а вече с десетилетия.


Игра на криеница с НАТО

Както може да се предположи, планът за развитие на въоръжените сили до 2020 г. е съставен от две части – публична и секретна. Дори само явната му част обаче съдържа някои любопитни детайли. На теория планът е разчетен при драстично увеличаване на средствата, които страната ни отделя за отбрана. Целта е да се достигне препоръчваното от Северноатлантическия алианс ниво от 2% от брутния вътрешен продукт, при положение че дори след тазгодишното увеличение на военния бюджет страната ни отделя за армия само 1.35%, или около 1.187 млрд. лв. "При извършването на прегледа бяха отчетени: динамичният и бързо променящ се характер на стратегическата среда на сигурност, както и приближаването на зони на нестабилност до нашите граници; поетият политически ангажимент на срещата на върха на НАТО в Уелс за постепенно увеличаване на разходите за отбрана и достигане на 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП); необходимите способности за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, изпълнение на ангажиментите към НАТО и ЕС и принос към националната сигурност в мирно време; националните ангажименти по изпълнение на Плана за готовност за действие на НАТО (Readiness Action Plan – RAP)", се казва в новоприетия стратегически документ.

Всичко това обаче са по-скоро пожелателни разсъждения, а реалността е малко по-различна. На практика истински големите харчове за завършването на модернизационните проекти са изнесени за времето след края на мандата на настоящото правителство. Според документа "развитието и реорганизацията на въоръжените сили ще се извърши на два основни етапа – от 2016 г. до 31 декември 2018 г. и от 2019 г. до 31 декември 2020 г.". Тоест само първата фаза обхваща управлението на кабинета "Борисов", и то в случай че през този период има политическа стабилност и не се стигне до предсрочни парламентарни избори. Дори обаче в този първи етап настоящото управление прави отстъпление и тихомълком поорязва разходите за отбрана. На теория сегашното правителство обеща пред централата на НАТО в Брюксел, че ще отделя по 1.35% от БВП за армия, колкото е бил бюджетът на страната ни през 2014 г. Това обаче, изглежда, важи само за настоящата година. Още през 2017 г. Министерството на финансите намалява парите за армия на 1.172 млрд. лв., или 1.28% от прогнозния БВП, което според плана ще е с 55 млн. по-малко от обещаното. През 2018 г. пък военният бюджет е предвиден да е 1.214 млрд. лв., с което хазната ще ореже разходите за отбрана с 64 млн. лв. спрямо уж поетия политически ангажимент. Чак за втората фаза на плана (2019-2020 г.) вече е предвидено парите за армията да достигнат 1.5 на сто от БВП. Ангажиментът към НАТО за 2 на сто трябва пък трябва да бъде достигнат чак през 2024 г., тоест много отвъд полезрението на настоящия стратегически документ.



Въпреки цялото това шикалкавене армията ще получи нелоша финансова инжекция. Просто тя няма е да толкова голяма, колкото вероятно му се иска на генералитета и колкото ни препоръчва НАТО, за да приведем армията си поне в общи линии в приемлива бойна готовност. Грубо казано, през всяка от следващите три години военното министерство най-вероятно ще има на разположение по около 200 млн. лв. допълнително спрямо финансирането, с което трябваше да се оправя през миналата година. Така при разумно бюджетиране, управление на проектите и постепенно освобождаване от несвойствени дейности отбранителното ведомство най-накрая ще може да направи първите си реални инвестиции в модерни бойни способности от години насам.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 25% в приходите може да участва в схемата 60/40 Всяка компания със спад 25% в приходите може да участва в схемата 60/40

Правителственото постановление е претърпяло съществени промени и ще бъде обсъждано днес на тристранния съвет

28 мар 2020, 719 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Игрите на дълга

Министерството на финансите успя да покрие дефицит от 2.3 млрд. лв. с нетно увеличение на дълга от едва 700 млн. лв.

Още от Капитал
Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10