Ще бъде ли засегната България

Прекалено много външни и вътрешни негативни фактори пречат на икономиката да достигне желания икономически ръст

Връщайки се седем години назад виждаме, че вътрешната икономическа конюнктура следва плътно международните тенденции
Връщайки се седем години назад виждаме, че вътрешната икономическа конюнктура следва плътно международните тенденции    ©  Надежда Чипева
Връщайки се седем години назад виждаме, че вътрешната икономическа конюнктура следва плътно международните тенденции
Връщайки се седем години назад виждаме, че вътрешната икономическа конюнктура следва плътно международните тенденции    ©  Надежда Чипева

"Хората трябва да са спокойни и уверени, че ако нашата икономика бъде засегната от тази глобална криза, ние имаме готовност да приведем в действие един смел и всеобхватен план, който ограничава и противодейства на рисковете." Така започва текстът на "плана Станишев", с който България трябваше да бори кризата през 2009 г.

Днес, с уроците и спомените от финансовото цунами помело света, едва ли някой би бил толкова безразсъдно дързък в думите си. Но това не пречи и съвсем мълчаливо да игнорира трупащите се рискове и да не се подготвя за тях.

България е малка, относително бедна и отворена икономика. Като такава тя е силно уязвима на външни шокове, а основният и възможен клапан срещу тях - валутният курс, е затворен. А сътресения с капацитет да се превърнат в същинска криза не липсват – икономиката на Китай се забавя, състоянието на Русия се влошава, а военните конфликти в Украйна и Сирия изглеждат нерешими в обозримо бъдеще. Еврозоната засега успява да поддържа икономически растеж, но предвид проблемите на развиващите се пазари, тази способност може и да намалее. Всичко това ще се отрази директно върху България под формата на по-малко износ, работни места и потребление.

А както знаем, едно зло никога не идва само и освен външните фактори през 2016 г. икономическият живот в България ще бъде белязан и от редица негативни вътрешни тенденции. На първо място, не можем да разчитаме на същия обем европейски средства, които по данни на правителството формират до 80% от икономическия растеж. Политическият риск остава твърде висок заради необходимостта от плаващи мнозинства, а реформите в ключови системи като правосъдието остават половинчати. Това пък се отразява под формата на по-малко чужди капитали, които са жизнено необходими, за да заместят публичните разходи и да направят растежа устойчив. На фона на всичко това премиерът Бойко Борисов повежда свръхоптимистичен хор от правителствени представители, че реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) може да достигне 4.5%. Проблемът тук не е, че прогнозата изглежда необоснована, а че мисълта тече в противоположна на здравата логика посока - вместо да се търсят буфери, които да смекчат евентуален удар, се вдигат нереалистични очаквания, които подкопават всяка идея за здравословен консерватизъм.

Поглед към 2008 г.

Връщайки се седем години назад виждаме, че вътрешната икономическа конюнктура следва плътно международните тенденции, а пренасянето на несгодите от еврозоната се случва в рамките на около две тримесечия.

"Много е трудно да се каже еднозначно дали сме на прага на нова глобална криза. Но в момента определено има такива наченки", коментира финансистът Бисер Манолов. Според него има няколко индикатора, които подсказват за такава възможност. Това са състоянието на китайската икономика, падащите цени на петрола и застраховките срещу фалит на развиващите се икономики, които са на нивото от 2008 г. "Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) на количествени облекчения също по никакъв начин не се отразява благоприятно върху икономиката", смята той.

Друг индикатор, който говори за вероятност от глобални сътресения, е т.нар. индекс на инвеститорския страх (VIX), който нараства по време на финансов стрес и намалява, когато инвеститорите се успокоят. В рамките на 12 месеца той е нараснал с 32%, което е най-бързото покачване спрямо всички борсови и финансови индекси. "На противоположния полюс е петролът, който е сред най-падащите. По принцип поевтиняването е добре за крайния потребител, но не е добър икономически индикатор", смята Бисер Манолов.

За икономиста Красен Станчев светът по-скоро не е изправен пред нова финансова и икономическа криза. "Има фактори, които се неутрализират. Движението на акциите вследствие на политиките на основните централни банки се неутрализира от цената на суровините и петрола например", обясни той. Според него обаче политическите рискове все още са големи.

Основни рискове за България

"Структурата на китайската икономика и финансова система, както и събития, които могат да доведат до война, са потенциалните рискове, които биха върнали света в криза", смята икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Той обаче е на мнение, че когато говорим за България, най-големите рискове са свързани със състоянието на Стария континент. "Европа, макар и с растяща икономика и спадаща безработица, може да стагнира отново", смята той.

Във вътрешен план най-голямото предизвикателство вероятно ще бъде свързано с предстоящата оценка за качеството на активите, което ще потиска плановете за кредитна експанзия на банките. "Вероятно още една година ще отчетем замръзнал бизнес кредит. А публичните инвестиции вече са изключително зависими от еврофондовете – при ниско усвояване, което никак не е изключено, това ще има значителен негативен ефект", смята Богданов. Като други рискове той изтъква лошата демография, липсата на квалифицирани кадри, неадекватното образование и миграцията към ЕС.

И въпреки постоянното говорене на властта за стабилност, през изминалата година се видя, че на политическата сцена тя е много крехка. "За България има вътрешнополитически рискове, които са свързани с плаващите мнозинства в парламента", смята Красен Станчев. Според него ситуацията в момента прилича на тази от 2014 г., когато управлението е било неясно и само се е предполагало кой наистина управлява, а това води до нарастващо недоверие у правителството. "Плаващите мнозинства всъщност са най-големият риск както пред фискалната стабилност, така и пред фирмите, които са изправени пред все по-голямата опасност бизнесът им да бъде отнет", смята икономистът.

Все пак той смята, че ситуацията в страната от 2009 г. няма да се повтори. Тогава външният фактор беше спирането на притока на чужди инвестиции, а вътрешният – затварянето на едно огромно предприятие като "Кремиковци", каза Станчев и добавя, че заводът е произвеждал 7% от брутния вътрешен продукт (БВП), за него са работили над 400 подизпълнители, плащало е 25% от цената на електроенергията в страната, а БДЖ и няколко пристанища са зависели основно от работата на предприятието.

"Приликите между сега и тогава са малко. Разликите обаче са по-важни. Сега се съживяват опитите за силово изземване на бизнеси. Вече имаме примери на законопроекти в тази посока. Засега те залежават, но могат да се съживят много бързо, ако на управляващата коалиция й потрябва подкрепа", обяснява Красен Станчев.

Къде е ръстът

На фона на доста песимистичните прогнози за състоянието на глобалната икономика през 2016 г. прогнозата на управляващите за икономически растеж в България от 4.5% изглежда малко вероятно да се сбъдне. "Смятам, че растеж от 4.5% за следващата година е невъзможен. Дори ръст над 2% може да бъде определен като твърде оптимистичен. Просто няма компонент, който да донесе по-голям растеж", смята Бисер Манолов. Според него през тази година ще бъде засегнат и един от двигателите на растежа – износът, а опасност има и за вътрешното потребление.

"Износът, дори да продължи да расте, не може да постигне темпове, които да допринесат в такава степен за общия икономически ръст", е коментарът на Лъчезар Богданов за възможността нарастването да достигне 4.5%. "Ефектът от поевтиняването на енергоизточниците ще е увеличение на разполагаемия доход на домакинствата, което може да увеличи вътрешното потребление, но все пак част от този ефект вече го усетихме през 2015 г.", добавя той. Решаващи за темпа на растеж според него ще са частните инвестиции, които от своя страна са най-силно зависими както от външната среда, но и от поведението на банките и политическите рискове. "И все пак, да не забравяме, че изпращаме 2015 г. като най-силната след 2008 г. – рекорден ръст, две поредни години увеличение на работните места, спад на безработицата, ръст на износа. На тази висока база трудно се постига още по-висок растеж", добавя икономистът.

Растеж от 4.5% не е възможен през 2016 г., смята Красен Станчев. Той е на мнение, че такъв все пак може да бъде постигнат в обозримо бъдеще, но трябва да бъдат изпълнени няколко условия. "На първо място трябва да се балансира бюджетът, да се замразят пенсиите и други такива плащания. Да се направят реформите в осигурителния и здравния сектори, да се премахнат онези регламенти, които нарушават правото на собственост и увеличават разходите. И разбира се – да се въведе ред при обществените поръчки", смята икономистът.