Дефицит под 3% и 1.8 млрд. лв. по-малко дълг спрямо заложеното в бюджета за 2015 г. Това бяха добрите новини, с които Министерството на финансите ни честити коледните и новогодишните празници. И те наистина изглеждат добри, особено след като предварително обществеността беше подготвяна за доста по-високи стойности на двата показателя. За съжаление и в двата случая подобрението не може да се отдаде нито на повишената събираемост на приходите, нито на по-ниските разходи. В първия случай добрите резултати се дължат на номиналното покачване на брутния вътрешен продукт (БВП) за годината, а във втория – на ударното взимане на заеми в последните два месеца на 2014 г. Тук трябва да се отбележи и заслугата на предишния финансов министър - Петър Чобанов, който вече беше подсигурил близо 2 млрд. лв. във фискалния резерв за предстоящия голям падеж, с които впоследствие неговият наследник Владислав Горанов имаше възможност да оперира.

Основният въпрос обаче остава как финансовият министър успя да покрие бюджетен дефицит от 2.3 млрд. лв. за 2015 г., при положение че нетното увеличение на дълга през миналата година е едва 700 млн. лв.? Азбучна истина е, че надвишаването на разходите над приходите може да се покрие или с взимане на нов дълг, или с продажба на активи. Но през миналата година от приватизация няма почти никакви постъпления в бюджета, така че тайната се крие другаде. А именно в сложните дългови операции, започнали през ноември 2014 г. и завършили с погасяването на последната краткосрочна емисия година по-късно. Трябва да се уточни, че през различните месеци на годината нивото на дълга е било и по-високо. Състоянието на държавните финанси обаче е от значение само към края на бюджетната година.

Помощ във всичко това изигра фискалният резерв, който беше използван активно от финансовото министерство, за да се справи със сложната ситуация, в която се намираха държавните финанси в четирите месеца между ноември 2014 г. и февруари 2015 г. При идването на новата власт имаше около 6 млрд. лв. по депозити в БНБ. Три месеца по-късно резервът беше изтънял до такава степен, че на Горанов му се наложи публично да обяви, че свободният ресурс, с който може да оперира държавата, е около 500 млн. лв. В крайна сметка резервът завърши годината със 690 млн. лв. по-малко пари на депозит спрямо 12 месеца по-рано. От това число става ясно, че дори сборът между стойностите на нетното повишение на дълга и нетното намаление на резерва не са достатъчни да покрият дори половината от постигнатия дефицит.

Дългови игри

Сложните операции с българския дълг започнаха веднага след влизането на Владислав Горанов във финансовото министерство. В средата на ноември 2014 г. екипът му успя да договори 6-месечен мостов заем на стойност 2.9 млрд. лв. от четири международни банки - Citibank, HSBC, Societe Genеrale и UniCredit. Две седмици по-късно вътрешният пазар даде на държавата 1.56 млрд. лв. С получените средства се осигури спешното финансиране, с което да се върнат парите, взети по време на кабинета "Орешарски" за спасяването на Първа инвестиционна банка (ПИБ), за изплащане на гарантираните депозити в затворената Корпоративна търговска банка (КТБ) и за покриването на допълнителния бюджетен дефицит.

Тези две операции всъщност доведоха до рязкото увеличаване на държавния дълг през декември 2014 г., който пък сега се използва за база за сравнение и помага чисто статистически да бъде регистрирано минимално нетно нарастване на годишна база. Впоследствие всички операции с дълга бяха насочени единствено към рефинансирането на тези два големи заема и пълненето на резерва, който впоследствие да се използва при голямото харчене в последните месеци на 2015 г.

Все още обаче остава неясно как със 700 млн. лв. Министерството на финансите успя да покрие тройно по-голям дефицит. Тази "магия" започна през януари 2015 г., когато беше падежът на т.нар. дълг на Милен Велчев. За неговото покриване държавата имаше нужда от 1.9 млрд. лв., но тези пари вече бяха набавени от предишния финансов министър Петър Чобанов. Той още през лятото излезе на международните пазари, за да осигури необходимите средства и те вече бяха отчетени както в статистиката за общия дълг, така и в статистиката за фискалния резерв. Плащането на това задължение всъщност намали номиналната стойност на държавния дълг, оставяйки пространство на правителството да вземе нов заем, с който да покрие целия дефицит за 2015 г.

Трябва да се отбележи, че въпреки приоритета на Владислав Горанов през годината да търси основно външно финансиране с по-дълъг матуритет (над 10 години), на вътрешният пазар бяха емитирани ДЦК на стойност 1.3 млрд. лв. Освен това трябва да се има предвид, че от началото на тези сложни еквилибристики ПИБ успя да върне на държавата близо 800 млн. лв., които също са помогнали да се запази ниското нетно ниво на новия дълг за годината.

Фискален резерв

След инфарктните първи два месеца на 2015 г., в които резервът е бил на толкова ниско ниво, че на правителството реално му се е налагало да използва за текущи нужди средства от целевите фондове вътре, нещата коренно се променят. През март финансовото министерство успява да емитира на международните капиталови пазари три облигации на обща стойност над 6 млрд. лв. С парите веднага е върнат мостовият заем, взет 4 месеца по-рано във връзка с ПИБ и КТБ, а останалата сума влиза в резерва. Така в края на третия месец на годината неговата стойност достига 11.1 млрд. лв. (9 млрд. лв. на депозит в БНБ), или близо до нивата от предкризисната 2008 г.

Това обаче е "междинен резултат", който, както се оказа в края на годината, не е показателен. Данните на Българската народна банка към декември показаха, че по сметките на държавата там са останали под 6 млрд. лв.  Намалението само за декември е близо 2.6 млрд. лв. Предварителните данни на МФ за изпълнението на бюджета към последния месец на годината показват, че правителството е изхарчило 1.8 млрд. лв. от тези средства за покриване на дефицита и близо 800 млн. за плащане на последния краткосрочен заем на държавата. Трябва да се има предвид, че във фискалния резерв освен парите на седмичен депозит в БНБ влизат още неразплатените средства от Европейския съюз, както и депозити в търговски банки.

Приходи и разходи

Предварителните данни към края на годината показаха, че приходите в централния бюджет са надхвърлили 1.92 млрд. лв., основно заради по-добрата събираемост на преките и косвените данъци. Оказва се обаче, че разходите са нараснали дори с повече – 2.17 млрд. лв. Парите бяха разпределени в последния момент между министерства и общини за заплати, текущи разходи и ударно завършване на проекти по европейските програми.

Това в крайна сметка доведе до ситуацията, в която бюджетният дефицит като дял от БВП да бъде намален до 2.7%, но заради очакваната по-силна икономика номинално дефицитът ще е с няколко десетки милиона по-голям от първия вариант на бюджет 2015. Остава успокоението, че не се изпълни актуализираната фискална рамка, която предвиждаше дефицит от 3.3%. За съжаление счетоводните козове в ръкавите на финансовия министър вероятно са се изчерпали и всеки лев дефицит отсега нататък ще се превръща отново в лев дълг.