Да избомбиш съда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да избомбиш съда

Правосъдието в Окръжен съд – Благоевград, не е за всички, а само за избрани

Да избомбиш съда

За (не)зависимото правосъдие в един окръжен съд в Южна България

27649 прочитания

Правосъдието в Окръжен съд – Благоевград, не е за всички, а само за избрани

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Случаят, за който ще разкажа, засяга частен спор, развил се пред провинциален окръжен съд. Той обаче е показателен за дефектите на българското правосъдие. Пиша настоящия текст с ясното съзнание, че ще бъда обвинен пред всякакви държавни и гилдийни органи, както и че ще се натъкна на стандартната контраатака, че "тенденциозно" и "поръчково" целя да бламирам предстоящото преизбиране на съдия Катя Бельова за председател на Окръжен съд – Благоевград. Ще отговоря така – да, като гражданин на една (поне по конституция) правова държава, като доскорошен дългогодишен преподавател по право в СУ "Св. Климент Охридски" и като практикуващ адвокат аз целя именно това – съдия Бельова да НЕ бъде преизбрана за председател на поверения й досега съд. Защото подобни личности са вредни за професията, която упражнявам, и за хората, които защитавам – по същия начин, по който са вредни всякакви "каки", "Красьовци", "Пеевци" и всички подобни на тях, които превърнаха "съд" и "правосъдие" в мръсни думи, събуждайки чувства на безнадежност, гняв и отвращение.

Авторът Стефан Стефанов е практикуващ адвокат и доскорошен дългогодишен преподавател по право в СУ "Св. Климент Охридски"
Фотограф: Капитал

Като юрист аз не искам съд, в който председателят да разпределя дела сам на себе си и да затваря съда, когато и както му скимне. Не искам съдия, който сезира прокуратурата и ме глобява, а след това "безпристрастно" гледа дело, по което съм страна. Не искам да упражнявам професията, която обичам, пред облечени в тоги самозвани "каки", за които правото не означава нищо. Не искам "частен", а честен съд. Защото "частни" могат да бъдат само интересите, пачките и "кошниците с плодове". Съдиите могат и трябва да бъдат единствено честни (и компетентни).

"Етичното поведение и високият професионализъм на съдии и служители е резултат от прилагането на ясни правила и стандарти, валидни за екипа на Окръжен съд – Благоевград, включително за председателя... Човек решителен, с усет за справедливост, умерен, мъдър, спокоен, да не позволява да има "фаворити с привилегии".

Започвам с цитат от концепцията на съдия Катя Бельова – действащ председател на Окръжен съд – Благоевград, и кандидат за нов председателски мандат. Защото бутафорността и опияняващата лексика на тази "концепция" са показателни за целия управленски модел на съдебната власт в България. Модел на красивите думи, преизпълнените проекти, приканящите кутии за сигнали за корупция, усвоените милиони европейско финансиране, зад които обаче властва зловонният дъх на задкулисието, безотговорността, клиентелизма и не на последно място - некадърността.

По-долу ще изложа факти от "кухнята" на Окръжен съд – Благоевград, а идеята ми е очевидна – да проверя дали описанието на този съд (и на неговия ръководител) в концепцията на съдия Катя Бельова отговаря на реалността. Или е поредната и добре позната приказка, при която на бала на Висшия съдебен съвет идва "гнила ябълка", пременена като Снежанка, а той – въпреки предупрежденията – се оженва за нея, омаян от лъжовните й прелести.

Ето и историята. Представете си, че сте управител на две дружества. Единствените разлики между двете компании са, че в първата ("Рубидент инвест" ООД) сте съдружник с жена, с която доскоро сте имали дългогодишно съжителство на семейни начала, а втората е собственост на майка ви и че първото дружество притежава скъп недвижим имот, а второто – нищо.

Решавате, че искате да "измъкнете" недвижимия имот от "Рубидент инвест" ООД (увреждайки бившата си партньорка) и да го поставите под контрола на друга ваша компания, където няма да се налага да го делите.

За целта теглите 300 000 лв. от банковата сметка на майка си (като неин пълномощник), вкарвате ги по сметката на "семейното" си дружество и същия ден то ги дава назаем на "Рубидент инвест" ООД.  И отново в същия ден парите се връщат по сметката на майка ви, от която са излезли минути преди това – под формата на връщане на заем от "Рубидент инвест" ООД към нея (падежът на който все още не е настъпил!).

Резултатът от тези "грациозни" юридически стъпки е, че майка ви реално не се е лишила от никакви пари, но същевременно "несемейното" дружество "Рубидент инвест" ООД е задължено за 300 000 лв.

Като финален шрих съм схемата сключвате договор за особен залог на търговското предприятие на "Рубидент инвест" ООД в полза на "семейното", за да обезпечите заема от 300 000 лв., даден от последното.

Това, което ви остава да направите, за да измъкнете недвижимия имот от активите на "Рубидент инвест" ООД (под носа на бившата си партньорка), е да проведете принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози – процедура, за която са ви нужни само 14 дни.

Всичко това не е очевидно незаконно. Макар да е неморално. Още повече че представлявате и двете компании и подписвате сам всички юридически документи по схемата. А това едното ви дружество да провежда принудително изпълнение спрямо друга ваша компания, е все едно едната ви ръка да отреже другата, защото сте огладнели.

Подобни груби схеми са ежедневие в юридическата практика и законът предоставя достатъчно правни средства за разобличаването им.

Задачата обаче добива повишена сложност, когато в схемата са замесени и съдии, а още повече – председатели на окръжни съдилища.

Нека предположим, че защитата на увредената от горната схема съдружничка в "Рубидент инвест" ООД (дружеството длъжник, притежаващо скъпия недвижим имот) следва да се осъществи пред Окръжен съд – Благоевград.

В периода 26 ноември 2015 г. – 5 януари 2016 г. съдружничката в увреденото дружество "Рубидент инвест" ООД и нейният баща (в качеството му на кредитор) подават в Окръжен съд – Благоевград, общо четиринадесет обезпечителни и искови молби, чрез които да защитят активите на "Рубидент инвест" ООД от описания по-горе пладнешки обир.

Системата за "случайно" разпределение на делата е така добра да разпредели пет от тях на председателката на Окръжен съд – Благоевград, Катя Бельова и други три на командированата (и поради това зависима от нея) съдийка Стойка Янева-Мирчева. Други четири дела са разпределени на семейния съдийски тандем Надя и Петър Узунови, като последният е и съдията, на когото председателката на съда е възложила разпределението на делата. (Същият съдия вече втора седмица не се произнася по отправено до него искане за отвод и молба за оттегляне на иска от съдружничката в "Рубидент инвест" ООД, нито администрира подадената срещу бездействието му жалба за бавност).

Като краен резултат общо осем от заведените четиринадесет дела (близо 60%) са разпределени на председателката на Окръжен съд – Благоевград, Катя Бельова и на командирован съдия под неин контрол, а други над 25% – на фамилията Узунови (въпреки че в съда работят още седем граждански съдии).

Никой от посочените съдии не уважава която и да е от обезпечителните молби срещу "Рубидент инвест" ООД. Вместо това съдия Бельова силно се "обижда" от отправено до нея искане за отвод и глобява съдружничката в "Рубидент инвест" ООД с максималната глоба от 300 лв., като наред с това сезира прокуратурата за извършване на проверка дали използваните в искането за отвод изрази "осъществяват състав на престъпление от общ характер".

Освен че косвено потвърждава основанието за отвод на съдия Бельова (наличие на пристрастност), сезирането на прокуратурата показва и очевидна некомпетентност, тъй като дори третокурсниците по право знаят, че престъплението "обида" не е от общ характер, а се преследва само по тъжба на пострадалия (каквато съдия Бельова не е подавала).

Но проявите на некомпетентност (или пристрастност) не спират дотук. На 27 ноември 2015 г. съдружничката в "Рубидент инвест" ООД сезира съда с молба за обезпечаване на два различни бъдещи иска, единият от които е идентичен с вече подаден такъв. Използвайки тази частична идентичност между двата иска, съдия Бельова "изземва" молбата за обезпечаване на бъдещи искове, без да я пуска през системата за "случайно" разпределение на делата, и казвайки на бялото черно, я третира като молба за обезпечаване не на бъдещ иск, а на такъв по висящо исково дело. Целта на подобно процедиране е очевидна – под формален и измислен предлог (частична, а не пълна идентичност между вече предявения и бъдещите искове) новото обезпечително дело да остане под контрола на съдия Бельова, без да се рискува с разпределянето му на друг съдия.

Излишно е да посочвам, че съдия Бельова оставя молбата за обезпечаване на иска без уважение – под предлог, че вече предявеният иск бил нередовен поради невнасяне на държавна такса. С други думи, подменяйки еднолично и в противоречие със закона предмета на делото, съдия Бельова използва доводи, относими към едно исково дело, за да отхвърли молбата по друго (обезпечително) дело! Все едно да ви ударя шамар, а вие, вместо да ми отвърнете, да оберете банка (твърдейки "идентичност" на двете деяния)!

Фотограф: Надежда Чипева

Но услужливите рефлекси на съда не се изчерпват с подобни псевдоюридически фокуси. При положение че в съда продължават да постъпват нови обезпечителни молби срещу "Рубидент инвест" ООД, с които системата за "случайно" разпределение на делата започва да се задъхва, на 1 декември 2015 г. в Окръжен съд – Благоевград, е получен сигнал за бомба (без в този ден да се разглеждат дела с голям интерес). Дотук – нищо необичайно за българските съдилища. Да, но далеч не е обичайно при получен сигнал за бомба съдът да остане затворен за 24 часа – от 14.00 ч. на 1 декември до 13.30 ч. на 2 декември. Дори в огромна съдебна палата като тази в София сградата не се затваря за повече от 3-4 часа. Загрижената за гражданите и колегите си председателка на Окръжен съд – Благоевград, обаче се нуждае от два работни дни, за да се увери, че под бюрото й няма бомба! Като краен резултат от тази необичайна съдебна ваканция изискването на закона съдиите да се произнасят по молби за обезпечение "в деня на подаването" им се оказва заобиколено с изискан (бих казал - "бомбен") финес, тъй като в продължение на два работни дни просто няма съдии, които да се произнесат по молбите на съдружничката в "Рубидент инвест" ООД.

Виждайки очевидното – че правосъдието в Окръжен съд – Благоевград, не е за всички, а само за избрани, и че съдия Бельова е твърдо решена да удържи рубежа до заветната дата 11 декември 2015 г. (когато активите на "Рубидент инвест" ООД ще бъдат продадени от заложния кредитор), съдружничката в "Рубидент инвест" ООД решава да смени постоянния си адрес и да потърси правосъдие от независим и компетентен съд. Тя подава в Окръжен съд – Кюстендил, молби за обезпечаване на бъдещи искове, които са напълно идентични с тези, с които преди това неуспешно е сезирала Окръжен съд – Благоевград, в продължение на седмици. И още на следващия ден получава не една, а четири обезпечителни заповеди, забраняващи на заложния кредитор да продава активите на "Рубидент инвест" ООД.

Коментарът е излишен – това, което за съдия Бельова и за очевидно обвързани с нея съдии от Окръжен съд – Благоевград, е неоснователно, се оказва основателно за съдиите от Окръжен съд – Кюстендил. Едната от двете групи съдии очевидно е некомпетентна и/или пристрастна, а горните факти ясно показват коя е тя.

За да запази допуснатите в нейна полза от Окръжен съд – Кюстендил, обезпечения на бъдещи искове, в началото на месец януари 2016 г. съдружниката в "Рубидент инвест" ООД подава искова молба в Окръжен съд – Благоевград. Тази искова молба е "случайно" разпределена от съдия Петър Узунов (отговарящ за разпределението на делата) на... поверилата му тази задача председателка на съда Катя Бельова.

След този предизвестен триумф на системата за "случайно" разпределение на делата съдружничката в "Рубидент инвест" ООД подава второ искане за отвод на съдия Бельова с довода, че след като й е наложила максималната глоба от 300 лв. за обида на съда и е сезирала прокуратурата, съдия Бельова не може да бъде безпристрастен арбитър по спора. Разбира се, водена от своя професионализъм и неоспорима безпристрастност, съдия Бельова отказва да се отведе от разглеждането на делото. (В чия полза би било решението й по спора е лесно да се предположи.)

Поради очевидната пристрастност на съдия Бельова съдружничката в "Рубидент инвест" ООД оттегля предявения иск и подава наново същата искова молба. Убедена, че системата за "случайно" разпределение на делата е компрометирана, тя започва исковата си молба със следното нестандартно обръщение:

"Уважаеми разпределящи,

Опитът ми показва, че системата за случайно разпределение на делата в Окръжен съд – Благоевград, е също толкова "непробиваема" и "сигурна", колкото и тази в Софийския градски съд.

Поради това бих искала да изразя категоричното ми желание настоящата искова молба да бъде разпределена на някого от предпочитаните от мен съдии, от които имам своите основания да очаквам благоприятно за мен решение.

Ето защо настоятелно моля настоящата искова молба да бъде "случайно" разпределена на някого от следните съдии в Окръжен съд - Благоевград: Катя Бельова, Надя Узунова, Петър Узунов, Лилия Масева, Николай Грънчаров и Стойка Янева. Това са съдии, които и досега се произнасят по всички искови молби, молби за обезпечение и искания по реда на чл. 536 от ГПК, които подавам."

Тази втора искова молба е "случайно" разпределена от съдия Петър Узунов на (познайте)... Петър Узунов. Можем да потърсим обяснението на тези, меко казано, странни съвпадения при разпределянето на делата чрез няколко въпроса. На първо място - защо председателят на съда Катя Бельова не разпределя делата лично или чрез заместник-председателя на съда, а е поверила тази ключова задача на съдия Петър Узунов, чийто брат Димитър Узунов е член на Висшия съдебен съвет? Възможно ли е въведената наскоро от Висшия съдебен съвет централизирана система за случайно разпределение на делата да бъде пробита, ако достъп до входа и изхода й имат двама братя? Има ли повишен риск от компрометиране на системата, ако делата се разпределят от съдия, чийто съпруг разглежда граждански и търговски дела в същия съд? Каква е статистическата вероятност 85% от четиринадесетте молби на едно лице да бъдат разпределени на този, който разпределя делата, на съпругата му, на този, който го е избрал за разпределящ, и на командирован съдия, зависим от председателя на съда?

Като финален шрих към портрета на съдия Бельова бих добавил, че наскоро срещу нея приключи проверка от Инспектората към ВСС, а предметът на проверката е именно странното функциониране на системата за "случайно" разпределение на делата. По тази проверка е установено, че съдия Бельова е разпределила голямо дело за несъстоятелност осем пъти (!) – преди същото да се падне при нея. А даденото от съдия Бельова обяснение на това "каскадно" разпределение е, че тя е искала да демонстрира пред студенти... "как НЕ трябва да се манипулира системата". Ако наивно приемем, че подобни услужливи студенти действително е имало или че някой би могъл да е толкова глупав да повярва на подобно обяснение, остава въпросът защо съдия Бельова не е използвала за обучителния си експеримент някое дело с малък материален интерес, а е избрала силно конфликтно дело за несъстоятелност, засягащо сериозни интереси. И още – защо като резултат от експеримента съдия Бельова е разпределила делото на себе си, а не на първия съдия, който системата е посочила? И въз основа на какви обективни и публично оповестени критерии еднолично е преценила, че първите седем разпределения на делото са "експериментални", а последното (към нея) – "истинско"?

*Фактите в този текст са внесени под формата на сигнал във Висшия съдебен съвет. След публикуването на сигнала на страницата на съвета започнаха да се появяват хвалебствия от всякакви женски организации, университети, общини.

"Оценявам високо справедливото ви отношение, но с оглед обстоятелството, че в изпълнение на процедурата по чл. 9 от Правилата за избор на административен ръководител в органите на съдебна власт дължа отговор на конкретно поставените въпроси именно в рамките на  процедурата по избора, и се  въздържам от предварително изявление във в. "Капитал", поемайки отговорността от това, с цел избягване на обвинения за субективизъм и привилегия от моя и ваша", коментира съдия Катя Бельова.

Димитър Узунов, член на ВСС и брат на съдия Петър Узунов, който разпределя делата, не отговори на запитването на  в. "Капитал"

Случаят, за който ще разкажа, засяга частен спор, развил се пред провинциален окръжен съд. Той обаче е показателен за дефектите на българското правосъдие. Пиша настоящия текст с ясното съзнание, че ще бъда обвинен пред всякакви държавни и гилдийни органи, както и че ще се натъкна на стандартната контраатака, че "тенденциозно" и "поръчково" целя да бламирам предстоящото преизбиране на съдия Катя Бельова за председател на Окръжен съд – Благоевград. Ще отговоря така – да, като гражданин на една (поне по конституция) правова държава, като доскорошен дългогодишен преподавател по право в СУ "Св. Климент Охридски" и като практикуващ адвокат аз целя именно това – съдия Бельова да НЕ бъде преизбрана за председател на поверения й досега съд. Защото подобни личности са вредни за професията, която упражнявам, и за хората, които защитавам – по същия начин, по който са вредни всякакви "каки", "Красьовци", "Пеевци" и всички подобни на тях, които превърнаха "съд" и "правосъдие" в мръсни думи, събуждайки чувства на безнадежност, гняв и отвращение.

Авторът Стефан Стефанов е практикуващ адвокат и доскорошен дългогодишен преподавател по право в СУ "Св. Климент Охридски"
Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    dedo_andro avatar :-(
    дедо Андро

    И ний чакаме правосъдие? Бедна ми, бедна Българийо!

  • 2
    t_ avatar :-|
    t_

    Добре де, ясно е, че майката дала пари назаем на новото дружество и то ги е дало на Рубиден инвест. На какво основание Рубиден инвест връща сумата на майката. Ясно е, че в основанието за превода са написали връщане на заем, но има ли преводи от сметката на майката към Рубиден на такава стойност? Има ли документи изобщо за даден заем от майката на Рубиден?

    Знам, че в случая не става дума точно за това, а за обезпечителните заповеди, но все пак, за какво говорим изобщо?

  • 3
    wbk1424190256390809 avatar :-|
    Безуспешно чакащ промяна

    Като един абсолютно незапознат с дълбочините на правото човек, освен объркан останах и доволен от прочетеното. Сложните (или може би за просветените, не до там сложните) схеми, които се въртят по това дело обаче не мога да разбера защо не се разследват, докажат и накажат.

    Тук почвам да говоря като програмист, тъй като делата се разпределят от софтуер. Няма непробиваем софтуер, но има трудно заличими последици от действия по един софтуер. Ако софтуерът за случайно разпределение (който никой не може да ме убеди, че е сложна работа, особенно след като съм сигурен, че не стои зад него комплексен изкуствен интелект, а е най вероятно вариацията на функцията Random, използвана в съответния програмен език, сред списък от възможни кандидати) записва всеки опит за разпределение и неговото време, спокойно човек може да анализира резултатите и да ги съпостави с факти. Напирмер, ако имам генерирани повече от един опит за разпределение през кратки интервали от време(това е лесно да се дефинира) ще си помисля, че някой е "разпределял", докато делото не се е "разпределило" правилно. Друг ще е въпросът, защо някой може да разпредля дела и изобщо защо някой трябва да има контрол върху процеса, но да не навлизаме там.

    Наистина ли в България не остана нито един оргън(човек, коза, куче), който да може или иска да разгледа случая? Явно е, че са замесени "големи" клечки, но ... никой? Наистина ли? Елементарна експертиза от средно добър програмист може да даде много светлина, за това какво е правено или какво е прикривано от този софтуер. Експерт(да повторим, не братовчет, а експерт) може да ви обясни всяко поведение на човек, използвал системата с достатъчно информация записана от самата система. Дори може спокойно да посочи методика за автоматично засичане на съмнителни действия!

    Остана май само да напишем култовото за времето си: "format c:" и да почваме от начало май...

  • 4
    mitaka71 avatar :-|
    mitaka71

    В случая е налице престъпление по чл.317 от НК за ползване на документ пред ЧСИ във връзка със започването на процедурата по ЗОС, за който е ясно че издателят му е нямал намерение да се задължи-това най-малкото. Също има и длъжностно присвояване по чл.203 от НК на "отпуснатата" в заем сума при разпореждането й обратно по сметка на майката-независимо, че хубостникът е съсобственик в процесното ООД.
    Така, че колегата явно е цивилист и е тръгнал по ГП ред, но е попаднал на настоящето правосъдие-
    Хора, основния проблем пред съдебната реформа не е Прокуратурата, а гражданския съд, където се вършат безобразия като описаното-Затова никакъв чужд инвеститор няма да инвестира у нас, дори да направят Данък печалба и отрицателен, защото за един ден може да бъде отнет по същия начин бизнеса му.
    Отделен е въпросът и че сме страшно крадливо племе!

  • Dimov

    До коментар [#2] от "t_":

    Защо копаете във фактологията на този казус? Авторът можеше да го направи и по-"обрасъл" с факти (вкл. като пояснение за заема), но той правилно отбелязва:
    "Подобни груби схеми са ежедневие в юридическата практика и законът предоставя достатъчно правни средства за разобличаването им."

    За мен целта на статията е да се даде публичност на (евентуалните) безобразия в ОСБ. Обществото ( и в частност съдружничкара-ищец) нямат доверие във ВСС. А и то, как да имат... Трябва да си бежанец от Конго, за да имаш доверие в съдебната система на РБ.
    Закономерно, медиумът (Капитал) дава повече надежди.

    [quote#1:"дедо Андро"]Бедна ми, бедна Българийо![/quote]
    +1

  • 6
    plovdivski avatar :-|
    Тъпата майна

    Не разбрах врътката със заема, а ми е любопитна.

    Майката (А) дава 300,000лв. на фирма Б, която ги дава като заем на фирма В.

    Въпросите са ми
    - А дава парите на Б под формата на увеличение на капитала, или някаква нова схема, която на мен не ми е ясна?
    - Как фирма В връща заем на А при положение, че заема й е даден от фирма Б? И фирма В продължава да дължи пари на фирма Б.

  • 7
    bogomogo avatar :-|
    bogomogo

    Не знам, но наистина не се издърьжа вече! На всички е ясно, че рибата се вмирисва откъм главата, но вонята вече е непоносима.

  • 8
    stefanov_3 avatar :-|
    stefanov_3

    До коментар [#6] от "Тъпата майна":

    1. Мама дава 300 000 на Фирма Б на неясно правно основание - вероятно, отново заем. Всъщност цялата схема се завърта от лицето Борислав Календерски, действащ в три качества - на пълномощник на Мама и на управител на фирми Б и В. Той тегли парите на каса от сметката на Мама и ги внася (пак казвам - на все още неизвестно ни основание) по свметката на фирма Б, представлявана също от него

    2. Фирма Б дава парите назаем на Фирма В (по банков път)

    3. Фирма В (Рубидент инвест ООД) ги връща по банков път по сметката на Мама с правно основание "връщане на допълнителна парична вноска във Фирма В". Т. е., Рубидент инвест си връща допълнителната парична вноска, направена от Мама, с тази важна особеност, че този дълг не е изискуем, защото падежът му е чак през 2016г. и че в същото време идентичното задължение на Рубидент инвест ООД за връщане на допълнителна парична вноска към увредената съдружничка остава непогасено.

    4. Като "гарнитура" към ястието Борислав Календерски връща частично и допълнителна парична вноска към себе си

    Всичко това става в рамките на минути - парите излизат от сметката на Мама и понеже банковите сметки на фирми Б и В са в същата банка, парите се завъртат за отрицателно време и се връщат при Мама.

    Надявам се да съм отговорил изчерпателно.

    Стефан Стефанов

  • ПАВЛА

    Батко и братко. Поредна серия.

  • 10
    bjg1448729387481542 avatar :-|
    Ivan Nikolov

    До коментар [#8] от "stefanov_3":

    Здравейте,
    Може ли малко по-подробно, да разкажете как са осчетоводени:
    - парични вноски от "Мама" към Б
    - после контролно "заема" от Б към В, ако си е като реален заем - ок.
    - и по-интересното:
    * Господина/"пича", като собственик ли(връщане от с/ка на собственик, съдружник..) във В си връща допълнителната парична вноска директно към Мама , че и с "гарнитура". Ясно е, че е собственик/пълномощник на всички по схемата
    Предполагам дяловете Му със "семейната" са 50/50 ?. И може би законово "пича" може да се разпорежда с Б и В, като "семейната" просто да си седи и блее?!? Как, кога, при какви условия е създадена Б и с какъв статут е Б в момента на превъртанията.

    Подхода ми заприлича на някакво подобие на цесия или изкуствено създадена предпоставка за такава.
    Предварително Ви се извинявам, но без реални факти от кухнята, а не от "кухнята" описаният от Вас случай не е ясен. За съда то е ясно..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK