Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 18 яну 2016, 15:57, 13022 прочитания

Търси се: качествена наука за 350 млн. лв.

През февруари започва кандидатстването с научни проекти по новата оперативна програма за образование и наука

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Европейските средства за наука

- 545,8 млн. лв. за научната ос на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"
- 350 млн. лв. от тях за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност
- бенефициенти: публични и частни научни организации, висши училища, иновационни клъстери. Бизнес организации като асоциирани партньори
- срок за кандидатстване: юли
- 4 приоритетни области: "Мехатроника и чисти технологии", "Информатика и информационни и комуникационни технологии", "Индустрия за здравословен живот и био-технологии", "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии"
Когато преди три години тогавашното правителство одобри създаването на оперативна програма за наука и образование, която да финансира с европейски средства проекти в двете сфери до 2020 г., за научните среди настана малък празник. От нея се очакваше да попълни липсите, на които държавата години наред не обръща внимание - инвестиции в качествени научни изследвания, адекватна работна среда за добрите изследователски екипи, подготовка на млади учени. И макар идеята на оперативните програми не e да заместват държавни политики, застоят в научната сфера в България беше твърде дълъг и изследователите с право гледат на европейските средства като на помощ свише. Сега дойде времето да покажат, че има с какво да се състезават за тези пари.

През февруари започва кандидатстването за най-голямата ос от оперативната програмата "Наука и образование за интелигентен растеж" - тази за научни изследвания и технологично развитие. Бюджетът й е близо 545,8 млн. лв., които идват от Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране. Oсновните приоритети са повишаване на качеството на научните изследвания и развитието на иновациите. Предложения ще се подават до юли, като планът е до края на годината договорите да бъдат подписани и проектите да започнат да се изпълняват.
 
Кой може да кандидатства


Проекти ще се приемат от публични и частни научни организации, институти, лаборатории, предприятия за научноизследователска и развойна дейност, висши училища и техни звена, съществуващи центрове за върхови постижения и такива за компетентност, юридически лица с нестопанска цел и иновационни клъстери. Всички те ще могат да привличат за асоциирани партньори и бизнес организации.
 
Какво ще се финансира

Най-мащабното перо от тази част на оперативната програма е изграждането и модернизирането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. За тях са отделени 350 млн. лева, а задачата им е доста амбициозна - да преодолеят някои от основните проблеми в сферата на науката, сред които липсата на инфраструктура за качествени изследвания и иновации, както и за подготовка на висококвалифицирани кадри за развитието на икономиката. Плановете са програмата да финансира три до четири центъра за върхови постижения и осем до десет центъра за компетентност.
 
Според изискванията на програмата центровете за върхови постижения са научни комплекси, в които се провеждат изследвания според най-добрите световни стандарти и практики. Те трябва да имат критична маса от учени на високо ниво, добре дефинирана организационна структура и собствена програма за научни изследвания. "Центровете за върхови постижения са с акцент върху привличане на висококвалифицирани изследователи и създаване на научна инфраструктура, на лабораторна среда на най-високо ниво, сравнимо с водещите европейски центрове", заяви зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков при представянето на тази част от програмата пред учени и университетски преподаватели в края на декември. За да получат финансиране, центровете трябва да имат дългосрочни програми за развитие на научните изследвания и да докажат добро качество, количество и въздействие на научната си продукция - например да имат международно високо оценени публикации.
 
Центрове за компетентност пък са научни комплекси, в които изследвания, технологично развитие и иновациите са напълно интегрирани, в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики. Работата им ще бъде оценена от гледна точка на тяхната измерима научна продукция и технологични иновации, а в структурата им трябва да има както учени от високо ниво, така и технологични разработчици. Центровете за компетентност ще имат приложен фокус и важен критерий, за да бъдат финансирани, ще бъде връзката им с бизнеса и ползата от изследванията им за икономиката на страната и на региона, в който се намират.

За какво може да са проектите



И двата типа научни центрове трябва да следват националната стратегия за интелигентна специализация. Това означава, че ще се финансират дейности в областите
- "Мехатроника и чисти технологии"
- "Информатика и информационни и комуникационни технологии"
-"Индустрия за здравословен живот и био-технологии"
-"Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии"

Според условията на програмата ще се финансират само нестопански дейности, като развитие на научна инфраструктура, провеждане на научни изследвания и разпространение на научните резултати. Затова важно е, че дейностите по програмата не изискват съфинансиране от бенефициентите, а получените резултати трябва да са публични. Стопанските дейности, свързани с комерсиализацията на получените научни резултати, ще се финансират от оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност".
 
"Не трябва проектите за тези центрове да се фокусират върху изследванията, които се правят днес", подчертава проф. Денков и допълва, че фокусът трябва да бъде върху бъдещото развитие на съответната научна област, а изследванията - да бъдат и пазарно ориентирани, за което може да помогне включването на асоциирани партньори от бизнеса. "Трябва да се покаже как научната експертиза, която ще се развива по проекта, ще подпомогне развитието на българската икономика в дългосрочен план, така че тя да бъде конкурентоспособна на световния пазар", каза още заместник-министърът.
 
И как ще бъдат оценявани

Идейните проекти и за двата типа центрове ще бъдат оценени от независими експерти, избрани с обществена поръчка. "Залагаме изисквания за липса на каквито и да било връзки на оценителите с кандидатстващите организации", увери пред "Капитал" проф. Денков. Използва се експертизата на Европейската комисия за провеждане на възможно най-обективна селекция на печелившите проекти. Сред критериите за оценка ще са капацитетът на организациите за провеждане на качествени научни изследвания, както и реалистичността и значимостта на проектите им за развитие.
 
За оценката на същинската работа на избраните проекти също има конкретни индикатори. Центровете за върхови постижения ще трябва да подготвят поне 70 нови изследователи, а над 100 трябва да работят в подобрени инфраструктурни обекти за научни изследвания. Планира се построяването на три или четири нови инфраструктурни комплекси и изпълнението на поне 40 съвместни научноизследователски проекти заедно с бизнеса.
 
Центровете за компетентност ще трябва да подготвят 180 нови изследователи и да отворят места за 250 учени. Ще трябва да се построят поне осем нови инфраструктурни комплекси и да се осъществят 110 съвместни проекти заедно с бизнеса.
 
Идеята на зам.-министър Денков е избраните научни проекти да бъдат представени публично от ръководителите им, така че хората да са информирана за какво се дават средствата. "Ще го направим на специално организирана конференция, на която ръководителите на спечелилите проекти да обяснят основната идея, научната програма и основните планирани дейности по проекта", обясни проф. Денков.
 
В научната област са планирани още и инвестиции в достъпа до научна информация (научни бази данни) и в развитието на регионални научни центрове, чийто фокус ще бъде значението им за съответния регион.

Плановете за научните инвестиции на оперативната програма наистина звучат много амбициозно. Но това е лесната част. Предстои да видим дали общността наистина ги заслужава.
 
Докъде са останалите оси на ОПНОИР

В последните месеци на миналата година бяха отворени другите две големи оси на оперативната програма, като интересът към тях е много голям. За подобряване на средата в детските градини например са подадени 140 проекта, а за образователна интеграция в училищната мрежа – 160.

Подадени са и три системни проекта от Министерството на образованието и науката (МОН), които ще се изпълняват в партньорство с други организации – това са проектите за кариерно ориентиране в училищната мрежа, за студентски практики и за включващо обучение на деца със специални образователни потребности. Два от тези проекти вече са утвърдени и изпълнението им започна този месец. До края на януари предстои да се подадат още два проекта от МОН – за развитие на рейтинговата система и за студентски стипендии, а през февруари трябва да се подаде и най-големият проект в областта на училищната мрежа - за развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез извънкласни дейности. Тези проекти трябва да подпомогнат развитието на няколко стотици хиляди деца и младежи през следващите три години, във всяка от образователните степени – от детските градини до висшите училища.
 
"Общата сума на вече планираните операции е 740 млн. лв., т.е. около 60% от общия ресурс на програмата", коментира пред "Капитал" проф. Денков. "Започнахме изключително амбициозно, екипът е много мотивиран и ако се движим с тези темпове, през първата половина на тази година ще тръгнат средства от оперативната програма към всички системи на образованието и науката", допълни той.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кризата в развитие: Въпроси и отговори за работодатели 6 Кризата в развитие: Въпроси и отговори за работодатели

Какви мерки и действия може да предприеме бизнесът в условията на извънредно положение

31 мар 2020, 10395 прочитания

Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска 3 Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска

И още: Петролът продължава да се срива, срокът за чакалнята на еврозоната за България се изтегля за следващата година, а кабинетът обсъжда актуализация на бюджета

30 мар 2020, 3352 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Без ефекта "Лукойл" чуждите инвестиции в България реално намаляват

За януари-ноември 2015 г. те са били 567 млн. евро без операциите на рафинерията

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10