Само осем централи на биомаса успяха да хванат последния влак на преференциалните цени в енергетиката. Привилегията окончателно отпадна от 1 януари тази година освен за най-малките покривни фотоволтаични инсталации, които обаче са блокирани по административен път. Така биомасата, която в последните две години се превърна в една от най-примамливите инвестиции, окончателно загуби привлекателността си със започването на 2016 г. Атрактивната за повечето инвеститори преференциална тарифа вече не съществува и решените да се занимават с подобен бизнес ще трябва да оцеляват на пазарен принцип. Те обаче едва ли ще са много.

В края на 2015 г. след сериозна лобистка съпротива основно от ДПС парламентът одобри премахването на преференциите за централите, правещи енергия от оборски тор. Преди това през март бяха отменени и високите цени за всички останали централи на биомаса над 1.5 мегавата. Така много започнати проекти и такива, които са почти напълно завършени, не успяха да се възползват от високата цена. Други все пак успяха да се вмъкнат в кратките срокове, преди законодателните промени да бъдат окончателно приети. От изчисленията по подадената информация от електроразпределителните дружества излиза, че от средата до края на 2015 г. са инсталирани около 10 МВ.

Равносметката на мегаватите

Близо 61 мегавата (виж таблицата) са всички присъединени централи на биомаса към края на 2015 г., сочат данните, представени в резултат на запитване на "Капитал Daily" от трите електроразпределителни дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Числото не е никак малко, като се има предвид, че тези централи могат да работят 7500 часа годишно. При преференциална цена средно от 450 лв. за мегаватчас това ще струва на Националната електрическа компания (НЕК), а оттам и на хората и фирмите около 200 млн. лв. годишно.

Трябва все пак да се има предвид, че в бройката вероятно влизат и централи, които са били присъединени, но не получиха преференциална цена заради законодателните промени, които ограничиха атрактивните цени само до оборския тор.

Новите централи

През втората половина на 2015 г. на територията на ЕВН реално са успели да се присъединят три нови централи, с което в момента работят общо 17, става ясно от сравнението на данните, с които "Капитал Daily" разполага. Инсталираната мощност на новите мощности е близо 4 мегавата. Това не е изненада, тъй като след отнемането на преференциите за проектите над 1.5 мегавата атрактивни станаха именно малките централи, използващи оборски тор. Точно затова от самата ЕВН бяха информирали енергийната комисия в парламента, че повечето от проектите на тяхна територия са започнали да се трансформират, така че да отговорят на условията за преференциална цена. Между тях бяха и проектите, свързани с бившия депутат от ДПС Венцислав Каймаканов.

От ЕВН коментираха, че имат още три проекта, които са в много напреднала фаза на присъединяване. От дружествата не дават информация за конкретните инвеститори, така че е невъзможно поименно да се види кой е успял в последната минута да получи от високите цени.

При ЧЕЗ от средата на 2015 г. също са присъединени четири нови централи, с което техният брой вече е 12. Отделно дружеството има 13 обекта, които са в процес на изграждане, общо за 11.6 мегавата.

При "Енерго-про" инсталираните мощности са най-скромни - от средата до края на 2015 г. има присъединена само една нова централа за 1.5 мегавата.

Малко по-различна е ситуацията при ЕСО. Според данните на дружеството към тяхната мрежа има присъединени две централи. Едната за 3.2 мегавата, влязла в експлоатация през 2011 г., а другата е за 17.9 мегавата присъединена през 2013 г., която поради мащаба си вероятно е заводска централа.

По план до края на 2017 г. към мрежата на ЕСО трябва да бъдат присъединени още две централи общо за 21.3 мегавата. Поради мащаба им вероятно също става въпрос за заводски съоръжения, но от ЕСО отказаха да предоставят допълнителна информация за проектите.

След закона

Законодателните промени от последната година попречиха на много почти завършени проекти за биомаса да получат преференциална цена. Естествен резултат от това е, че инвеститорите имат намерение да съдят държавата. Такъв е случаят с централата на ЧЕЗ в Смолян, която е напълно завършена, но не работи. Нейната мощност е общо за 5 мегавата, два от които за електроенергия и три за производство на топлоенергия. Според Андрей Бъчваров, който е председател на  Българската асоциация за биомаса и управител на проекта за биомаса на ЧЕЗ, компанията има намерение да съди държавата за пропуснати ползи. Той самият обаче признава, че опитът му с подобни проекти в други страни показва, че липсата на преференциални тарифи не е толкова лоша, тъй като те са дългосрочно зло и изкривяват пазара.

В подобна ситуация е и централата на "Ебиос енерджи", в която основен дял държи "Електра холдинг". Основен акционер в последната е "Луксур енерджис" на испанеца Хосе Оскар Лейва Мендес и Камелия Рускова. Те има изградени две централи от по 5 мегавата край пловдивското село Строево, които обаче също не успяха да вземат преференциална цена.

Според Андрей Бъчваров именно тези два проекта са били основният мотив за законодателните промени от март, които сложиха край на тарифите за подобни проекти.

Със сигурност "Грийн форест проджект", свързана с "Белла България", има намерение да пусне централата си в Етрополе от 5 мегавата, след като модифицира технологията, за което "Капитал Daily" писа. Не е ясно дали тя е сред присъединените, но явно от компанията не са се отказали от намерението си, тъй като в средата на януари са публикували обява за работа, според която се търси биолог за работа в централата.

При всички положения инвеститорите, които пропуснаха преференциалния влак, ще трябва да се справят с пазарните условия (освен ако не намерят вратичка в законодателството) като всеки друг бизнес.