Попитахме бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Попитахме бизнеса

Попитахме бизнеса

Кое ще е най-голямото предизвикателство пред България през следващата година според компаниите и какво мислят те за плановете на правителството

9101 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


След края на десетата годишна среща между правителството и бизнеса, организирана от  "Капитал", поитахме представителите на компаниите:

1. Кое от плановете на правителството ви впечатли и защо? Какво е пропуснато? 2. Какво според вас е най-сериозното предизвикателство пред България?

Ето и техните отговори.

Евгений Кънев, консултант

Номер едно предизвикателство си остава радикална съдебна реформа


Не мога да кажа, че нещо ме е впечатлило, по-скоро впечатляващо ще бъде, ако правителството изпълни правителствената програма, с която дойде на власт. Всъщност направи ми впечатление, че повечето министри говориха конкретно за успехите и абстрактно за проблемите и рисковете. За мен винаги има обективни критерии - например международните икономически и бизнес класации на държавите - дали вървим нагоре или надолу. Защото знаем, че примерно е възможен позитивен икономически спад заради тежки реформи срещу измамен растеж след наливане на бетон в не особено качествена инфраструктура. Но презентацията беше добра и дано годината завърши толкова оптимистично, каквито са очакванията на правителството.

Ако оставим настрана геополитическите рискове и по-конкретно опасността да дадем терен на руско-турски сблъсък в България, номер едно предизвикателство си остава радикална съдебна реформа с единствен резултат справедливо и бързо правосъдие. Тук всички сме съгласни с Моника Маковей, че ако оправим съдебната система, тя ще оправи всичко останало. В икономически план работещата съдебна система ще вдъхне живот на регулаторите на пазарната икономика, ще стимулира конкуренцията и инвестициите и така ще задвижи втория мотор на икономическия растеж след износа - производството за вътрешен пазар и потреблението на домакинствата.

 

Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Амета холдинг"

Трябва да се регламентира възможността за работа на неевропейски граждани


Изключително интересно беше изказването на президента Росен Плевнелиев, който акцентира върху регионалната политика и върху това, че голяма част от нас всъщност правим бизнес със съседните страни. Тази теза беше доразвита и от премиера Бойко Борисов. На практика повечето български компании отбелязват растеж на един общ пазар, в който има около 35 милиона потребители. Става въпрос за региона на Южна Румъния, България, Гърция, Македония, Сърбия, Кипър. Дори не включвам Турция, защото само някои компании успяват да правят бизнес там. Този географски близък пазар е прилично голям и повечето големи български фирми работим на него. Какво ни липсва? Президентът Плевнелиев призна, че оттук нататък най-важно за подкрепата и за традиционните индустрии, и за индустриите, свързани с аутсорсинг и модерни технологии, е наличието на кадри. Очевидно, че свободното движение в ЕС не е проблем, но посоката е извън България. Видимо е вече, че не е проблем да привличаме хора от Румъния, от Гърция, които да работят в България. Това, което липсва обаче, е яснотата, че, за да поддържаме този растеж, ще трябва да привлечем хора от неевропейски дестинации. Виждаме, че в Полша има доста хора от Украйна например, а в Гърция – от Филипините. Това е възможност, която трябва да се либерализира и да се улеснят работодателите в този процес. Има изключително интересни неевропейски дестинации, от които може да се намери квалифициран персонал както за традиционните, така и за модерните индустрии. Смятам, че такава стъпка ще бъде голяма подкрепа за индустрията. Известно е, че има голямо излизане на хора от България. Тази празнота трябва да я запълваме не само чрез замяна на работници с машини, но и с влизането на нови работници от дестинации извън ЕС. Ако правителството направи улеснения в тази сфера, това ще бъде доста сериозен стимул за икономиката в следващите 10 години на развитие.

Най-голямо предизвикателство пред България е да продължат първоначалните положителни резултати, администрацията да бъде последователна и да не спира след определени постижения. Ще дам един пример с ДДС контрабандата от европейски дестинации. На практика няколко законодателни промени в последните години дадоха законова основа на администрацията да действа и в резултат има изключително голяма промяна в ситуацията. Премиерът и администрацията отчитат добри показатели от гледна точа на събираемост на ДДС и изваждането на стоки от контрабандни канали в бялата част. Това е успех, но и първа крачка. Оттук нататък играчите в тази сенчеста индустрия ще стават по-креативни и ще намерят начин да заобиколят наложените правила и новата система. Това е и най-голямото предизвикателство пред администрацията – да продължава да е настойчива и да променя методите си активно според променящите се предизвикателства в областта на контрол върху ДДС измамите.

 

Георги Брашнаров, управител на софтуерната компания "Немечек България"

Нужен е прагматизъм от страна на правителството


Чух сериозна доза оптимизъм, дори повече от оптимизъм. Явно представителите на правителството имаха нужда да повторят и потретят всички добри неща, които са се случили. Което не е лошо. Не чух обаче известна доза прагматизъм: на базата на този оптимизъм къде отиваме и по какъв начин  - с реални стъпки какво може да се промени. 

Според мен през тази година отново успех ще имат компаниите, които имат експортна насоченост. Нашият вътрешен пазар е прекалено труден и потиснат от различни фактори. Не очаквам чак такъв икономически възход - нито европейските фондове ще бъдат като миналата година, нито банковото кредитиране ще бъде свободно заради предстоящия одит на банките. Фирмите, които вече са си изградили експорт, не зависят от тези фактори и се надявам, че ще продължат да растат. Разбира се, при тях също има рискове. Единият е недостатъчният човешки потенциал, а другият е международното положение. Очаквам да продължи натискът за висококвалифицирани специалисти, който няма да спре, независимо какви икономически спадове има. Интересът към подобни експерти расте експоненциално, а образователната система не може да ги произведе.

 

Роберт Дик, регионален мениджър на "EVN България"

За пълната либерализация на пазара на ток трябва по-голяма прозрачност

Една от важните теми за нас е пълната либерализация на енергийния пазар. Както министърът на енергетиката посочи, стартира енергийната борса. За да се осигури пълната либерализация, ние се нуждаем от по-голяма прозрачност. Трябва да се направят и следващи стъпки, за да се осигури пълната либерализация и конкуренция.

За енергийния сектор това е финансовата ситуация на някои компании. Исторически в България тарифите на битовите потребители се субсидират от бизнес тарифите. Това не е просто технически проблем. На политическо ниво трябва да бъде положено усилие, за да се подпомогнат уязвимите потребители, за което подкрепа оказва и Европейската комисия, за което министър Петкова говори.

 

Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България"

Имаме нужда от някои фундаментални реформи

Мисля, че е добър знак, че политици на много високо ниво бяха на срещата. Повечето от тях нарисуваха една доста позитивна картина на ситуацията в момента и на това, което предстои. Ако погледнем по-внимателно, нещата изглеждат малко по-различно както за индустрията като цяло, така и за различните сектори на икономиката. Мисля, че картината, която беше нарисувана във вторник, е твърде оптимистична. Не съм песимист за бъдещето, но съм реалист и смятам, че имаме нужда от някои фундаментални реформи. Липсваше балансът между оптимистичните неща и предизвикателствата, с които трябва да се справим. Липсваше ми фокусът върху това какво трябва да бъде направено и как трябва да се случат реформите, от които всички толкова отчаяно имаме нужда.

Това, което е добре днес, е, че имаме една стабилна политическа ситуация. Както знаем, стабилността може да бъде и крехка и да изчезне в рамките на часове, но ако погледнем назад, да кажем, че в момента я има. Но съдебната реформа е едно от основните неща, които липсват. Борбата с корупцията беше също спомената и е нещо, което хората отчаяно очакват да видят. Административните процедури също трябва да бъдат облекчени. Страната падна и в класацията на най-добрите аутсорсинг дестинации, изпадна от топ 10 и вече не е най-добрата в Европа. Да, данните все още са положителни, но светът става все по-малък и индустрията и бизнесът ще си намерят пътя и ще подминат България. Липсват някои фундаментални неща за инвеститорите, които искат да инвестират дългосрочно. За тях е по-добре да отидат в страни, където виждат по-голяма стабилност и вече завършени реформи, повече действия, отколкото обещания.

След края на десетата годишна среща между правителството и бизнеса, организирана от  "Капитал", поитахме представителите на компаниите:

1. Кое от плановете на правителството ви впечатли и защо? Какво е пропуснато?

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK