С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 яну 2016, 16:45, 5191 прочитания

Големите рискове пред България и ЕС и как да ги избегнем

Първият панел от срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Росен Плевнелиев, президент на Република България


Преминаваме през период на световни турбуленции, рекорден брой кризи и взаимодействието между тях правят международната среда несигурна и непредсказуема. България остана стабилна, въпреки неспокойния, по-опасен и непредсказуем свят на тежко противопоставяне между глобални и регионални сили, конвенционални и хибридни войни, замразени конфликти, провалени държави, терористични атаки, природни бедствия и невиждана миграционна вълна.

Въпреки тях имаме 2,8% ръст на икономиката, 12% ръст на експорта, 40% ръст на чуждестранните инвестиции, 2,8 млрд. лв. ръст на приходите в бюджета. Дефицитът намаля чувствително до 2,6% от БВП, безработицата падна до най-ниското ниво от 2009 г. насам. Миналата година записа и най-добрия резултат в усвояването на еврофондовете.


България бе сред петте най-добри икономики [в ЕС] през 2015 г. и е интересно да влезем в детайли защо това е така. Причината е само една и тя се нарича експорт.

Кои са двата основни двигателя на българския експорт? Единият е Германия. За последното десетилетие българският износ за Германия нарасна три пъти. Общият стокообмен с Германия се увеличи два пъти и достигна до рекордните 6 млрд. евро за 2015 г.

Вторият основен двигател на българския експорт, двигател и на българския растеж, е регионът на Югоизточна Европа – нашият общ дом. Само за последните 5 години износът на България към региона се увеличи с 50%. до 9 млрд. евро. Никога досега сътрудничеството и добросъседството не са били толкова решаващ фактор за положителното развитие. Търговският обмен между България и Румъния се увеличи 10 пъти, между България и Сърбия се увеличи 3 пъти, между България и Гърция се увеличи 6 пъти.



Добросъседството се изплаща. Ето ви още един пример – преди три години на моето държавно посещение в Турция обявихме амбициозен план. Работихме заедно с него, с министър-председателя в продължение на години. Този амбициозен план предвиждаше да удвоим двустранната търговия с Турция от 2,5 млрд. на 5 млрд. долара. Целта вече е постигната. 100% ръст за 3 години.

Ето някои факти – само преди 5 години броят на румънските туристи в България беше 300 хил., сега е 1,5 млн. Преди 10 години българските туристи в Сърбия бяха 50 хил., сега са 350 хил. Българите поставиха абсолютен рекорд през 2015 г. в Гърция – 1,6 млн. българи посетиха Гърция за една година – това е ръст от 50% за една година.

На Балканите възникнаха и трансгранични клъстери, а тези регионални клъстери вече играят водеща роля и за нашата икономика. Ето един пример със сектор автомобилостроене. Преди няколко години големите фабрики на Ford и Renault отидоха в Румъния, на FIAT – в Сърбия. Но България спечели също от това. Над 30 нови фабрики, над 20 хил. нови работни места в автомобилостроенето в България, а производството на автокомпоненти се превърна в най-бързо развиващия се индустриален сектор в страната през последните години.

Днес България е припозната като водеща сила в сферата на информационните и комуникационните технологии. Ние сме регионалният иновационен хъб. Развитието на София като регионален център на предприемачеството не бе подминато от световни медии като Wall Street Journal, Forbes, TechCrunch и др. Причините са ясни – България има бърз интернет, има ниски данъци, има евтина и бърза регистрация на нови фирми и, разбира се, присъстват най-добрите инвестиционни фондове в тази област. Преди 13 години, когато създавахме клъстър Информационни и комуникационни технологии в едно складово помещение в сграда номер 12 на Бизнес парк София - никога няма да забравя – не си представяхме, че ще имаме такъв ръст и такъв успех, но това е факт, бяха създадени над 17 хил. работни места, а перспективата е те да се удвоят, ако обезпечим индустрията със съответните кадри с това, но това няма как да стане, ако не мислим и не действаме регионално. Аутсорсинг индустрията се разви също с бързи темпове. Аз с гордост приех наградата за България, отличена като най-добра аутсорсинг дестинация на Европа за 2015 г. Очакванията за растеж са големи и бяха създадени 35 хил. работни места, очаква се да се удвоят. Но за да се удвоят и българските аутсорсинг и българските софтуерни компании те трябва да се обърнат към региона.

Мислете мащабно, мислете наднационално и преди всичко мислете регионално.
Бъдете двигател на този регион. Бъдете амбициозни, регионът се развива и ние имаме своята мисия да подпомагаме, а защо не и да водим това развитие.

Оплакваме се, че талантите бягат от нашата държава, но талантите от региона вече идват при нас, защото предоставяме най-добрите условия за стартиране на компании и за финансиране на иновативни проекти.

Тук искам да благодаря на всички в тази зала, които са посветени на това на Балканите да се строят мостове, магистрали, железопътни линии, енергийни коридори, газови интерконектори и всички останали мрежи защото това ни прави заедно много по-конкурентоспособни, следователно и по-важни за световната икономика. Примерът е с Китай, който направи специална програма от 16 млрд. долара за Югоизточна Европа и се възползва от динамиката в региона.

ЕК обаче също има своите инструменти за това. До 2020 г. ЕК планира да инвестира в региона 50 млрд. евро.

Бизнес средата в България и в региона може да бъде и много по-добра. Всеки ден в България и в региона виждаме сблъсъка между олигархичния модел на икономиката и истинското предприемачество. Сблъсъкът между отговорния бизнес, който е изграден с мисъл за следващото поколение, и, разбира се, сенчести структури, които са изградени с помощта на зависимости и задкулисие. Това е сблъсък между старо и ново, между минало и бъдеще.

Необходими са неотложни реформи. Не само в България, но и в региона. Решенията са реформи, които трябва да отговорят на въпроса и тук, и в региона. Да дадем път на правилата и на демократичните институции или на връзките, да дадем път на таланта и на отговорното предприемачество или на задкулисието. Отговорът мисля, че е ясен, безспорно реформите са на дневен ред, съдебната реформа е в центъра на всичко, което трябва да се направи, защото без нея нищо друго няма смисъл – без работеща съдебна система, която да осигури върховенството на закона, няма да се повиши качеството на живот, няма да има и инвестиции.

Обръщам специално внимание на предстоящите промени в закона, съдебната власт, процесуалните закони, приемането на ефективно антикорупционно законодателство, а защо не и последваща реформа – промяна в конституцията.

Ние тръгнахме от Балканите, където всеки беше срещу всеки, тръгнахме от Балканите, където интересите на великите сили се сблъскваха със страшна сила и тръгнахме от Балканите, където само преди 20 години имаше бомбардировки и етническо прочистване. Накъде сме тръгнали? Надявам се отиваме към Балкани, където различните религии и народи живеят в мир и разбирателство, където границите падат, а не се местят, където се строят мостове, магистрали и енергийни коридори, за да свържат икономиките и хората,
За целта обаче трябват институции, защото институциите и нищо друго са символ на демократичната държава и на социално отговорната икономика.
Eдна от тях е възможността да имаме Европа на различни скорости, тази възможност може да се задълбочи покрай идващата друга криза в ЕС, а именно потенциално излизане на Обединеното кралство от ЕС.
Първо – влизане в Шенген.
Като интеграционен процес ние трябва да стартираме процедури, включително в подкрепата на БНБ, Министерство на финансите, които са на прав път и се подготвят добре, така че ние да извървим своя път по един достоен начин заедно с нашите европейски партньори, към влизане на България в валутния механизъм ЕRM ІІ и последващо влизане в еврозоната.

България трябва да извърви своя път и към активирането на Европейския енергиен съюз
Друг интеграционен проект, разбира се, е единният надзорен механизъм на Европейския банков съюз, пълноправното членство в него, това се все интеграционни проекти, те трябва да се случват.

Бойко Борисов, министър-председател на Република България


Защо считам, че ръстът на икономиката през 2016, и се разминаваме с икономистите тук, ще е повече от 3%? Защото през 2015 г. в държавата влязоха само от фондовете около 7 млрд. лв. и затова икономистите считат, че това е пикът на нашия растеж. Само че според мен тези пари сега и особено в иновациите, конкурентоспособността тези стотици милиони, които влизат, те тепърва ще строят, ще купуват машини и ще наемат нова работна ръка. И тепърва, в следващата година, 2016-2017, ще започнат да произвеждат по-качествено, по-конкурентоспособно, с по-голям ръст на печалба. Затова съм убеден, че и износът ще се увеличи, защото и, може би виждате, като минете сега покрай Северната тангента или особено по "Тракия" като карате нагоре, колко заводи се строят в момента, колко има построени, почти не се вижда полето вече. Затова, ако ние не си объркаме държавата, аз съм голям оптимист за финансово-икономическата стабилност.

Това са... близо 3 млрд. сме събрали повече приходи, които в предишните години не са били събирани. Това подпомага българското производство, това дава възможност да правим и социални политики. Ами ние извън бюджета за тази една година за двете Коледи и единия Великден сме дали над 150 и няколко милиона лева допълнително за пенсионерите.

Още преди година време аз предупредих ЕС, че заради начина, по който разглеждаме бежанската вълна, ще имаме голям проблем. Месеци наред защитавах тезата, че ние трябва да затворим външните граници за нелегална миграция. Този хаос с влакове, с рейсове да се извозват бежанци, да се вкарват в сърцето на Европа, доведе до тежък пробив в Шенген. Дори страната, от която е номиниран комисар Хан - Австрия, излезе от Шенген - временно, но излезе и затвори границите си. Седем държави затвориха границите си в Европа, а това, разбира се, Виктор Орбан много шумно го прокламираше, но аз на всички срещи на ЕНП им казах "нека да затворим и да постъпим както братята американци". След това – със зелени карти, който иска да дойде, но да бъде проверяван от службите, да бъде добре дошъл.

Единственият оптимизъм към ЕС в случая е, че ние винаги действаме малко бавно, като дойде криза, дали е финансова, дали е сега с мигрантите, но накрая намираме решение, макар и по-бавно.

Не, ние нито сме проруски, нито сме протурски. Ние като държава имаме своята ясна, евро-атлантическа политика и искаме да имаме добри отношения с нашите съседи.
Но само ви напомням през какво сме минали, на какъв натиск съм бил подложен през това време, ако щете, и публичен. Защото от Анкара ни казаха: "България загуби всичко", от Анкара, в присъствието на Путин и Ердоган. Сега нещата се промениха, ние строим усилено интерконектора и това, което знам от г-жа Петкова, нямаме проблеми с интерконектора с Гърция, със Сърбия, с Румъния, с Турция. Така че се надявам в скоро време за нашия газоразпределител "Балкан" да се осигури достатъчно количество газ от много източници.

Нашата цел е действително България да бъде един остров на стабилност на Балканите.

Пет закона трябва да се внесат [за съдебната реформа] и това като партия ние ще го направим с всичко, което имаме като възможности в парламента. Това са Законът за съдебната власт, антикорупционният закон придобил граждански вид като Закона на Кунева, двата кодекса [НПК и ГПК] и Законът за борба с тероризма. Тези 5 неща трябва да влязат по дати в парламента.

Това, че главния прокурор ще го викат да се отчита в парламента, също е крачка напред, но в Закона за съдебната власт би могло така да се направи (и ние ще работим по това), че да се осигури независимост на прокурорите, които работят по дадените дела.

Защото всичко това, което говорим, е много крехко, и има своите граници. Ако си спомните как политически ние атакувахме предишното правителство, то беше в 4-5 сфери – спрени еврофондове, сега усвоени 98-99%. Висока безработица – сега падна под 10%, спрени инфраструктурни проекти – успяхме всичките да ги приведем в ред. Тогава митницата нямаше дори началник, сега близо 3 млрд. - събрани пари от контрабандата.

И всичко това трябва ли да го захвърлим, добре, ако го захвърлим какво следва? Ето, вие сте бизнесът посъветвайте ме. На президента, предполагам, не му се прави за 3-ти път служебно правителство, 3 месеца. Избори, но този път няма да се направи лесно правителство,

От името на правителството мога да ви кажа, че до последно ще се борим за тази стабилност и ще я отстояваме, готов съм и на всякакъв друг вариант. Между другото след това пък следват президентски избори октомври, сиреч, никакъв шанс партиите да седнат да говорят разумно, никакъв шанс.

Иван Кръстев, председател на УС, Център за либерални стратегии, изследовател, Институт по хуманитарни и социални науки във Виена, основател и член, Европейски съвет за външна политика


През 2006 г. много от нещата, които сега ни притесняват – отворени граници, това, че сме взаимозависими, изглеждаше само като възможност. В момента взаимозависимостта, от една страна, е възможност, от друга страна е и риск. Казвам го, защото, ако погледнете какво се случва на световните пазари през този януари... според Еconomist от 1970 г. няма толкова трудна година.

И едно от нещата, които според мен се променят, е, че през 2006 г. хората от бизнеса можеха да решат да не четат външнополитическите статии във вестника, тъй като съществуваше усещането, че външната политика не само на една страна, а въобще геополитическата карта на света в много малка степен засяга начинът, по който функционират бизнесите.

В една друга ситуация, в която има санкции на различни страни в света, в друга ситуация, в която има много силни страхове в различни национални държави, че те губят контрол върху икономиката си – това не е точно така.

През 2016 г. едно от ключовите неща, които ще се случат, е, че много от проблемите на ЕС ще бъдат решавани не на ниво правителства, ще бъдат решавани на ниво избиратели. През април например в Холандия ще има референдум за ратифициране на търговското споразумение с Украйна.

Ако това споразумение не бъде ратифицирано, основното съобщение, което ЕС изпраща не само към Украйна, но и към Балканите и към всички, е: "Ние се страхуваме вече от разширяване." Така през 2015 въпросът не е кой нов ще дойде в ЕС, а кой стар ще си отиде. Това е друго виждане за света.

Изключително важно е наистина да се появи бизнес общност, която започва да мисли, но да не мисли от гледна точка просто на своя конкретен икономически интерес, което всеки от вас прави, но от гледна точка на това какъв ЕС България иска. Тъй като в някакъв смисъл мисля, че ние успяваме да усвояваме пари, успяваме да постигаме неща с европейска помощ, но ЕС и за добро или за лошо след 5 години няма да прилича много на ЕС, в който влязохме през 2007 г. В Източна Европа мисля, че едно нещо сме научили за последните 100 години – който няма място на масата е в менюто.

Какво трябва да притеснява България? Ако трябва да бъда честен, едно от нещата, които трябва да ни притесняват, е, че и в Турция, и в Русия, в момента съществува вътрешноикономически проблем и популярността на политическите лидери до голяма степен е свързана с тяхната външна политика. Ако искаш да консолидираш подкрепата на населението през външна политика, това винаги, разбира се, е проблем за околните, тъй като те са тези, за които тази външна политика съществува. Но ако ЕС като цяло има проблем от това напрежение, според мен за България по исторически и географски причини този проблем е много по-силен. И ако България допусне сблъсъкът между Русия и Турция да се случи на нейна територия - икономически или политически, дори сблъсък на идеи, мисля, че това ще доведе до изключително негативно развитие на страната за следващите 10-20-30 години. Тъй като сблъсъкът между Русия и Турция в България не е просто сблъсък между икономики, той ще бъде етнически, той ще бъде религиозен, той ще бъде политически по своя характер.

От тази гледна точка е притеснително желанието на определени политически фактори в България да поканят Анкара и Москва за решаване на свои вътрешнополитически и икономически проблеми. Според мен е доста важно България да спечели от това как се е държала през тези години, а не да привнесе външен конфликт в своята вътрешна политика. Много по-притеснителен е ентусиазмът на определени политически среди в България с протурска и с проруска ориентация, отколкото е политиката на Москва и на Анкара или Москва.

За България и тези 1 млн. българи, които живеят в ЕС, е от изключително значение как страната преговаря с ЕС. Да бъда честен, тях толкова не ги интересува колко фондове сме усвоили, а ги интересува примерно възможно ли е при едно преструктуриране на ЕС наистина да се получи ядро и да има периферия, и техните права да бъдат различни. По различен начин да изглеждат техните права, когато живеят и работят във Великобритания или в която и да било друга страна.

И затова си мисля, че 2016 от тази гледна точка е различна от предните години, когато за нас въпросът беше наистина ще успеем ли максимално да използваме капацитета, който идва от Европа за вътрешно развитие. Сега въпросът е да си представим и какво бихме могли да загубим, ако премълчим различни неща, които сега се обсъждат.

Йоханес Хан, еврокомисар, Европейска политика за съседство и преговори за разширяване


Днес бих искал да говоря и в малко по-широка перспектива за това, че сме свидетели на появата на нова организация на света. В нея европейската икономика все още има дял от 23% от световната икономика и 53% от глобалните социални разходи, като обаче тук живеят само 7% от световното население.
Не трябва да забравяме, че само допреди 20 години ЕС имаше само 12 държави членки, беше много по-хомогенен и постигнатото през този период успя благодарение на решимостта и ангажираността на всички страни. Така че ЕС не само успя в това си начинание, но и стабилизира Европа, без да загуби своята привлекателност. На това можем да станем свидетели всеки ден, дори гледайки бежанците по границите, чиято единствена цел е да се доберат до Европа, т.е. говорим за милиони хора, устремили се към нашия континент, което, разбира се, представлява и политическо, и икономическо предизвикателство, но така или иначе свързано и породено от убеждението, че Европа предлага възможности. Европа трябва да има своята роля във вземането на решения на международно ниво, включително на ниво Международен валутен фонд, необходимо е да признаем обаче, че трябва да отстъпим роля и на новите развиващи се икономики, което ще затрудни процесите в бъдеще на глобално ниво, но и изисква допълнителни усилия за обединяване.

Много важно е това да го знаем, защото, ако погледнем числата, които дават представа за мащаба на страните ще видите, че делът на Европа и отделните й страни в световната икономика всъщност намалява. И това не е просто критика, това е реалност, с която трябва да се съобразим и да предприемем действия, да я променим. Затова е важно да ползваме различни добри примери и в това отношение България е натрупала уникален опит, от който могат да се възползват всички други страни в региона.

Може би си спомняте какво значи да правиш големи интензивни реформи, каквито вие предприехте през 2007 г., за да може да подготвите влизането си в ЕС. Това са реформи, които изискват тежки решения в краткосрочен план и България се изправя пред тези предизвикателства, като постави в ред своите публични финанси и като укрепи своята стабилност, на която България се радва и днес, както четем и по макроикономическите данни, които министърът на финансите ни представя. И това може да бъде за пример не само за страните, които кандидатстват да влязат в ЕС, но и на сегашните членове на сегашния съюз. Също така важно е да се вземат такива решения, които да укрепват икономическото развитие в регионален план. Ние сега разработваме макроикономически стратегии за развитие в регионален план и такава регионална политика може да бъде балканската, която да прониква във всички сфери на живота – от енергетиката до транспорта, от екологията до макроикономическата политика. И ключовите елементи според моя опит и в сегашната, и в миналата комисия са силният фокус, който трябва да се дава върху икономическото развитие, върху регионалното икономическо развитие и тук става въпрос за дневния ред за свързаността на Европа и това е всъщност в центъра на дейността на ЕК за развитието на ЕС.

Икономическото развитие в региона трябва все по-голяма степен да се подчинява на усилията за реформа и растеж, да се фокусират инвестициите върху иновациите, не само върху инфраструктурата, а и да се създават нужните стратегически решения, които България вече всъщност е взела и започва да реализира, това е да осъществи множеството реформи, които ще позволят икономиката й да се развие. Да се активизират пазарните сили, да се стабилизира и укрепва конкуренцията, да се създават условия и за присъединяване на другите балкански страни в ЕС.

България трябва да продължи да се възползва от предимствата на членството си в ЕС и да се възползва по максимално добър начин от условията на икономическата среда, подобрявайки конкурентоспособността като ключово условие за растеж за създаване на работни места и най-важното за благосъстояние на гражданите. Това, разбира се, изисква както икономически реформи, така и усилия за добро управление, зачитане на върховенството на закона ефективна и добре функционираща публична администрация като гаранти за благосъстояние. За съжаление много държави в региона все още са изправени пред сериозни предизвикателства, особено в областта на върховенството на закона и на независимостта и отчетността на съдилищата, борбата с организираната престъпност дава известни резултати, но недостатъчни, за да могат да бъдат разрушени изградените криминални мрежи. Разбира се, корупцията остава много широка разпространена в много области на обществения живот и икономиката. Силната политическа воля е абсолютно необходимо усилие за изкореняване на корупцията и в това отношение съм съгласен с президента – необходими са допълнителни усилия.

Давам си сметка, че бавното вземане на решение на ЕС се отразява не добре на региона, и отправям апел към всички европейски лидери за взимане на необходимите решения. Укрепването на външните граници вече трябваше да бъде факт, а не все още да говорим за него. Нямаме време за губене, времето за действие отдавна е настъпило, настъпило е и времето да проявим лидерски качества. Но казвайки това, уверявам ви, че ще направим всичко необходимо и аз като комисар, отговарящ за регионите и политиката на добросъседство, лично ще положа всички необходими усилия за това Югоизточна Европа да не се превърне в център за прием на имигранти за сметка на държави, които са решили да затворят своите граници.

Това са, дами и господа основните икономически, политически и геостратегически предизвикателства, пред които е изправена Европа. България се превръща във важен интерфейс между региона на Западните Балкани и останалата част на Европа с изключително важна роля на европейско ниво и заедно, сигурен съм, ще успеем да преодолеем всички кризи, пред които е изправена Европа. Няма алтернатива на това да успеем, в началото на ХХI век светът е нов, живеем в условия на глобална конкуренция, в която Европа трябва да защитава своите позиции и достижения и това именно поражда необходимостта да работим и отстояваме интересите си заедно. В противен случай ще се загубим и ще се превърнем в някаква жалка имитация, нещо като световен Дисниленд.

Ако желаем да внесем дори минимална доза рационалност в политиката, целта ни трябва да е да укрепим и да подобрим мирните си отношения със съседите, за да можем да дадем тласък на икономическата дейност, което ще допринесе за преодоляване на тези наслоени различия и противоречия.

Ако погледнем текущата ситуация, ще видим, че понякога в ЕС са необходими месеци да се споразумеем по най-елементарни въпроси, което ме кара аз лично да подлагам на съмнение този модел на взимане на решения с единодушие. Мисля, че единодушието в бъдеще трябва да бъде модел, който се ползва за взимане на решения за промени на основния договор, но в ежедневен порядък решенията трябва да се взимат по по-адекватен начин, по-своевременно. Което означава, че трябва да преминем към модел за вземане на решения с обикновено мнозинство, което е гаранция, че няколко или малък на брой държави, няма да бъдат в състояние да блокират толкова важни решения, а ЕС ще бъде в състояние да предприема действия много по-експедитивно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1383 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 987 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ще запази ли България финансова стабилност

Вторият панел от срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми