Без повече инвестиции в образованието ще вървим надолу

Европейският комисар Кристалина Георгиева специално за срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

Кристалина Георгиева
Кристалина Георгиева    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Кристалина Георгиева
Кристалина Георгиева    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Кристалина Георгиева е Европейски комисар по бюджет и човешки ресурси и заместник- председател на Европейската комисия. В предишния си мандат Георгиева трябваше да се справя

с хуманитарните кризи по света, а сега се стреми да оптимизира реалния ефект от европейския бюджет. Георгиева даде специално видеоинтервю за срещата на правителството с бизнеса, организирана от "Капитал" за десети път.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    "Споменахте образованието. Можем ли да развиваме икономика на знанието със сегашното състояние на образованието?

    Не, не можем. Ние не можем да си позволим да продължаваме да вървим назад. Без повече инвестиции в учители, в училища, в тази област, ние за съжаление рискуваме не само да сме на опашката, но и да продължим да слизаме надолу. Трябва да направим така, че и от страна на държавата да има повече ангажираност в сферата на образованието - да приключим реформата в сферата на средното и висшето образование и да ангажираме повече бизнеса. Трябва да има повече инвестиции от страна на бизнеса в обучението на кадри, да се адаптират образователните програми така, че да отговарят на нуждите на бизнеса, да има повече стажове и повече подкрепа за младите хора директно да попадат в работна среда след края на образованието си.

    И за това европейският бюджет може да помогне. Ние сме предвидили значителни средства, много повече от предишния програмен период, за наука и иновации, за образование и подготовка на нашите млади хора. Само по Хоризонт 2020 имаме 80 млрд. евро. България трябва да положи колкото се може повече усилия да получи повече средства от тези програми. Да не забравяме, че ние сме на опашката и по това каква част от БВП отива за инвестиции в изследователска дейност.
    "
    Въпрос: в коя държава един редовен професор получава 400 евро месечна заплата ? И защо? (излиза скъпо на бюджета, или има някаква друга, по-дълбока причина?)

  • 2
    poluvishist avatar :-|
    полувишис

    инвестиции в образованието? спрете субсидиите на всеки университет, в който има щатни и нещатни преподаватели от ДС, бивши кадри на Мултигруп, ДПС и БПС.

    едва тогава кадърните и умни преподаватели и хора с професионален ще могат да преподават на търсещи и искащи студенти.

    и задължително да се въведат електронни тестове в училищата. за да не може местните депесарски и бепесарски учители да им издействат високи дипломи и високи резултати на матурите.

  • 3
    knb avatar :-|
    Кнб

    Нека не бъдем толкова наивни относто това, което е ЕО.

    Мисля че в интервюто има огромна заблуда относто еврофондовете. Първо това не са еврофондове. Всяка страна учавства в европейските програми с пари и те после се разпределят, като се внимава да не би някоя страна да получи повече. Така че това си са в основната част български пари със съответните удръжки за да се направи конкурса и да се плати на персонала по програмата.

    В първите години на тези проекти, в 1980 това беше като томбола. Има хубави пректи но много скъпи, събират се пари от всички и се дават на един два проекта. И работеше дотолкова добре че го направиха повсеместно. Но едно е томбола да се съберат пари и да се направи едно нещо, друго е да се съберат парите на всички по задължение за да се дадат на половината или поне значителна част от конкурентирте. Това фактически е наказава неполучилите фондове. След 2007 се прие правило че държавите не могат да подпомагат директно бизнеси, т.е. не могат да си направят проектите на местна почва и европейските проекти се превърнаха в инструмен за контрол на властта за да разпределя средствата на този, на който трябва да се даде, в голямото си мнозинство на бизнеси, които не могат да конкурират вече установените на европейско ниво играчи.

    Та да видим проблема. Вече има области, за които да се направи нещо вече не може без европейски фондове. Ако не се получат фондове, то дейността става неигодна или най-малко неконкурентно способна. При това рутинна дейност. Ако се дават на един, то този може да успее или не, но не е решаващ за всички. Ако се дават на мнозиството -- този който не получи фондове пропада. Пример -- производството на месо или зеленчуци. При това положение еропейските програми се превръщат в политически регулатор на стопанската дейност, чийто управление е в ръцете на лобитата в Брюксел и на местната администрация по министерствата, които са политически обусловени. Дават се само ако не могат да конкурират бизнесите, които са против интересите на членовете на журито. При положение че значителна част от учавстващите получават фондове, се стига до положение, при което случайната томбола е по-конкорентноспособна от разпределение чрез жури. Да не говорим за други ефекти, както например изтичането на know-how чрез рецензентите, неспособност за рефинансиране на изследване, защото печабата отива в фирмите и не в изследователите и пр. Въпрос – защо европейските фондове не финансираха проекти, подобни на UBER, въпреки че такива съществуваха? Ще се приеме ли проект, който може да изпрати 0.5 кг спътник за 5000 евро?

    Вместо да се намалят данъците, за да може всеки да започне дейност, която е печеливша се увеличават данъците, давайки печалбата на политически коректните. Тези, които могат да просперират по собствени заслуги се поставят в неизгодна позиция. А новото винаги е политически некоректно и не се споделя от мнозиството. Фактически еврофондовете уравняват и правят конкорентноспособността на икономиката недостатъчна. В по-далечен период прави всичко неконкурентноспособно. При лихва близка до нулата, т.е. средна печалба от няколко процента, данъци 35%, как се живее без европейски "помощи"?

  • 4
    knb avatar :-|
    Кнб

    До коментар [#1] от "gavrilov":

    Наивно е да се счита че Европа е тук за да ни помага. Европа е тук да се възползва от пазара и да прави бизнес в своя полза. Всеки в Европа трябва да се погрижи за себе си и ако е нужно да се бори за това. Между другото консервативните образователни системи са системно по-добри от иноваторските и оринетираните към моментното състояние на нуждите на бизнеса. Системите в Хонг-Конг (1953, базирана на 1720), Япония (1872), Полша (1953), Русия, Финландия (1968, базирана на съветската), са по-добри от останалите. Важното е да няма чести изменения.

    Изискванията на бизнеса са определящи например за мастери и последните години на образованието, но тези необходимости са именно разликата между наличните и желаните човешки ресурси, това е отконението, не правилото. Може да служат само като компенсация на моментното състояние. Ще е същото като да залагаме на борсата пропорционално на последното измененние. Или да регулираме не с PID a с D регулатор с положителен коефицент. Само че залагайки хората. Българските програмисти например са търсени защото имат значителна подготовка по математика или друга дисциплина, не поради моментните им познания на най-новите технологии за програмиране.

    Това, което според мен трябва да се направи е да се усилят специализираните средни училища с бюджета. Също да се подпомагат дългосрочно и нецелево -- без оперативна намеса вузовете от доброволни фондове на бизнеса, а също така и целево, търсейки конкретни проекти и разултати. И да се запомни че ако днес направим промени в първи клас, резултата ще го видим след 20 години.

    В Япония, 1872 г., императора заповядал всички момчета и момичета! (което било скандално) да могат да четат и пишат. Заповедта се изпълнила при внука на императора след 35 години. След половин век се е видял и реален положителен резултат. В началото са били враждуващи, мизерстващи тайфи. Сега Япония има най-сплотената нация.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "полувишис":

    Как ти звучи, че в УНСС има "Съвет на старейшините"? Напълно съм съгласен!

  • 6
    voklev avatar :-|
    voklev

    Абе , тая мръсна комунистка кристалина , няма ли кой да я опраска....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход