С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 22 яну 2016, 16:45, 2956 прочитания

Ще запази ли България финансова стабилност

Вторият панел от срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Владислав Горанов, министър на финансите

Фотограф: Надежда Чипева

Що се отнася до растежа – появиха се много спекулации дали се поставят твърде амбициозни задачи пред нашата икономика или не. Това, което бих могъл да коментирам, е, че потенциал за по-голям растеж от този, който нашите сметки в момента показват, има. Голям инвестиционен ресурс от страна на правителството допълни инвестициите в 2015 г. и увеличи базата за растеж. Същото проявление като номинална маса на инвестиции от страна на разходи през правителството вероятно няма да се състои в този обем в 2016 г. Очаква се веднага след като климатичните условия го позволят, да се влее един доста сериозен ресурс като инвестиции по линия на програмата за енергийно ефективно саниране. На база поети ангажименти имаме около 1900 договора за саниране, които ангажират близо 1 млрд. лв., които потенциално в следващите няколко месеца до есента на 2016 г. биха могли да минат през малките и средните фирми като икономически обороти и допълнителни инвестиции. Приносът на нетния износ на българската икономика в растежа ще бъде може би по-ограничен спрямо 2015 г. Големи резерви обаче имаме в крайното потребление.

В последните години не успяваме да променим пределната склонност за спестяване на българина и в книгите пише, ако се увеличат заплатите, теоретично потреблението трябва да нарасне – не, вместо това нарастват спестяванията.


Растежът, наистина ако говорим за професионални оценки, би трябвало да се движи в границите между 2% и 3% в следващата година с потенциал, пак казвам, ако успеем да върнем доверието на хората в икономиката и за по-сериозен растеж. Два от големите шока според мен са преодолени – обезценяването на жилищата приключи отдавна и по този начин благосъстоянието на хората се повишава, от една страна. От друга страна, бизнеса сякаш успя да се пренасочи от това поведение в силните години, когато икономиката прегряваше, в едно рационално балансирано пазарно поведение, което дава органична основа за растеж.

Дългът не е причина за нищо, той е следствие от политиката на което и да е правителство и натрупаните дисбаланси. Ако зависи от мен, максимално бързо дългът ще спре да е тема или поне новият дълг няма да е тема, защото аз съм убеден, че несъразмерното му увеличаване в една малка и отворена икономика, като България ще постави рано или късно под съмнение нейния суверенитет. Затова ние трябва да сме особено предпазливи към бързото нарастване на държавния дълг.

През миналата година, когато трябваше да подпомогнем през бюджета доброто приключване на оперативните програми, се наложи доста допълнителни разходи да направим, което ни попречи по-амбициозно да намалим дефицита, респективно оттам новия дълг. Мисля, че за съжаление, ако няма няколко години последователна политика в тази посока и устойчивост, темата за дълга рано или късно ще премине в тема за данъчната система. Ако в следващите няколко години успеем да сведем дефицита до нула, смятам, че едно от основните ни конкурентни предимства, заради което през годините намалявахме данъчната тежест, ще може наистина да изиграе своята роля. Защото най-лесното и най-грешно решение ще бъде да тръгнем да променяме в момента данъчната система – нещо, което поне като общ политически ангажимент не виждам риск сега да се случи.



Аз мисля, че така структурираната данъчна система може да се справи, ако обаче избягваме популистки решения и прехвърляне на допълнителни дефицити екзогенни и външни за фиска вътре върху него, нещо което се свързва и с въпроса за енергетиката. Аз смятам, че ако премахнем възприятието, че енергетиката е елемент от социалната политика и започнем на един чисто нормален и пазарен принцип да работим, бихме могли тези грешни решения от миналото, които доведоха до натрупването на огромни дефицити в нея, да бъдат преодолени.

Доста по-въоръжени сме и доста по-внимателни от това, което се случи в 2014 г. (фалитът на КТБ - бел.ред.) В резултат от него знаете, че успешно въведохме в нашето законодателство директивата за възстановяване и преструктуриране на банки и финансови институции, която дава по-сериозен набор от инструменти не само на централната банка като надзорен орган, а на самия мениджмънт на банките, защото въвежда механизъм за ранна реакция. Разбира се, неслучайно в ликвидната част на финансовия план на държавата сме включили и един ресурс, който трябва да бъде там, ако се наложи да се използва. От днешна дата бих могъл да кажа, че няма да ни се наложи, но нека минем през катарзиса, ако мога така да го нарека, на оценката на качеството на активите, за да можем да върнем доверието във финансовата система.

Лошото е, че вероятно колегите във финансовия сектор в момента ще бъдат малко по-консервативни и малко по-предпазливи, готвейки се за прецизната инвентаризация, която предстои – нещо, което би могло да стагнира кредита и вероятно се проявява в тази посока. Доброто е, че всички разбраха, струва ми се, че правилата на играта не могат вече да бъдат заобикаляни. И ако платихме много висока цена като общество, мерена в милиарди, тази цена според мен, независимо че е огромна, си струваше, защото разкри пред нас как забавените и грешни решения създават и политическа нечистоплътност.

Нямайте съмнение, че ние много бързо искаме още утре да осъмнем в еврозоната. Само ще ви пресъздам един от първите си разговори по темата. Тогава (Волфганг) Шойбле се усмихна благосклонно и каза само: "Първо влезте в Шенген." Тоест процесът е двустранен, не трябва само ние да го искаме, трябва и те да ни искат в това семейство. Ние трябва да си решим нашето домашно, което най-малкото съдържа планираните действия в 2016 г., минаването и на прегледа на финансовата система, за които гуверньорът говори. Оттам нататък, когато сме готови, така както смятаме, че сме готови с Шенген, ще трябва и отсрещната страна да има желание да ни приеме.

Димитър Радев, гуверньор на Българска народна банка


Фотограф: Надежда Чипева

Определено прегледът на качеството на активите и свързаните с това стрес тестове ще бъдат събитието на 2016 г. поне за централната банка и за банковия ни сектор. Може би накратко да се опитам да отговоря на три въпроса – първо, защо го правим, второ, как протича процесът и, трето, какво очакваме. Мисля, че на първия въпрос беше даден отговор по време на първия панел с три букви и в това има много истина, но в по-широк план става въпрос за доверие в централната банка, за доверие в нашата банкова система като цяло. И тук аз имам предвид доверието не само на бизнеса и на широката публика, но също така доверието на международните финансови институции, доверието, ако щете, и между самите банки. Вторият въпрос - за евроинтеграцията в по-широк план и конкретно във връзка с присъединяването на страната към еврозоната. Това нещо просто няма как да стане, ако няма стабилност в банковия сектор. Затова ние се нуждаем от един такъв преглед, който да даде отговор на този въпрос дали нашият банков сектор е стабилен. Аз се надявам и съм убеден, че отговорът ще бъде положителен, но той трябва да дойде по този ред на базата на независима задълбочена оценка. Така че това са двете основни причини, поради които пристъпваме към това упражнение.

Как протича процесът до момента? В съответствие с плана, който аз обявих още при избора ми за управител. Резултатите до момента са няколко – първо избрахме независим консултант на БНБ след тръжна процедура. Това е вече зад нас, имаме избран независим консултант, това е "Делойт България", но той участва в прегледа със своите чуждестранни консултанти – хора, които са участвали в подобни проверки за ЕЦБ, а също така и за други европейски централни банки и компетентни институции. Само няколко дни преди Нова година изпратихме указание до търговските банки със съответните критерии как те да изберат оценители. Там става въпрос за доставчици на услуги, оценители на обезпечение с идея те да направят този избор и да уведомят Централната банка до края на тази седмица. След което Централната банка ще прегледа това, което те предлагат, ще изпрати становище и предложение до 11 февруари. До 15 февруари трябва да са подписани договорите между търговските банки и оценителите.

Третият много важен момент, може би критичен, свързан с успеха на това начинание – методологията, по която трябва да се извърши прегледът. Тя ще се базира максимално на тази, която използва ЕЦБ, и ще бъде публикувана на 15 февруари.

Така че от 15 февруари нататък ще започне същинската част по прегледа на качеството на активите и ще бъде последвано със стрес тестове. Най-общо казано, всички активи в балансите ще бъдат обект на този преглед, но не всички кредитни портфейли ще бъдат предмет на анализ, само тези, които се класифицират като портфейли с най-висок риск, т.е. имат най-висок рисков профил. Отделно ще се анализират кредитите във всеки един от тези портфейли на база на извадки, резултатите ще се екстраполират на базата на статистически модели. Всичко това ще бъде обяснено в методологията, много важна част от прегледа ще бъде също така и заключението относно справедливата пазарна стойност на обезпеченията по тези кредитни портфейли. Така че това е най-трудната, трудоемка част от цялото упражнение, тя трябва да приключи някъде до края на месец юни, най-късно началото на месец юли и тя ще послужи като основа за толкова често повтаряните стрес тестове.

Стрес тестовете всъщност ще използват оценката на активите като входяща информация, ще се направят на база на два сценария с макроикономически допускания – един основен и един негативен. Резултатите от стрес тестовете се очакват най-късно до началото на месец август, когато планираме да обявим резултатите от цялата тази проверка, включително и мерките, които се предприемат за решаване на проблеми, ако такива се появят.

Какво очакваме накратко? Първо, очакваме това, с което започнах, че прегледът ще потвърди, че нашата банкова система като цяло е стабилна. Ние разполагаме с институционалната и организационната рамка да отговорим на тези проблеми адекватно, имаме закона за възстановяване и преструктуриране на банки, създадохме дирекция "Преструктуриране" в БНБ, която е на директно подчинение на управителя. Набираме сега хора, убедени сме, че тази дирекция ще бъде напълно оперативна към датата на приключването на прегледа. Имаме и това, на което ние казваме фискален буфер в бюджета, считаме, че може би до него няма да се прибегне, но той е едно задължително условие при подобен род прегледи. На следващо място очакваме, че резултатите от прегледа ще послужат за изпълнение на, както я наричат, Програма за оценка на финансовото състояние на страната, или FSAP. То се прави от МВФ с участието на Световната банка; вероятно знаете, че развитите страни, страните от Г-20, правят това нещо регулярно. Ние правим опит, вече навлизаме в трета година с предложение такава оценка да бъде направена. Досега тя беше отклонявана, но само преди дни получихме потвърждение от ръководството на МВФ и Световната банка, че такава оценка ще бъде направена непосредствено след приключването на прегледа на активите. Много важен знак, защото всъщност тази оценка се приема от международната финансова общност като, най-общо казано, знак за качеството на финансовата система на отделно взета страна.

Коренно е различна ситуацията от тази от 2014 г., имал съм повод няколко пъти да посоча, че всъщност един от големите проблеми тогава беше, че се изпадна в ситуация, която има проблем в банковата система, но няма инструмент да се реагира адекватно. Тези проблеми определено не могат да се решават, когато се събират политици в една стая и обсъждат какво трябва да стане без ясна институционална рамка.

По отношение на интеграцията в европейската финансова инфраструктура, аз мисля, че никой не поставя под съмнение стратегическата цел за членство в еврозоната. Координационният съвет, който беше създаден и който е оглавяван от министъра на финансите, определено ще вземе становище. Това, което правим в банковата система, е един от елементите на всички тези условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да имаме първо съдържателна дискусия и след това да имаме реални стъпки.

Имал съм повод да посоча, че пред нас са два сценария – единия от тях е за следване на традиционния път през валутния механизъм 2, или това ,което му казват ERM2. Изпълнение на критериите, пълноправно членство, с което ставаме членове на всички сегменти на тази европейска финансова инфраструктура, включително банковият съюз, включително единният банков надзор. Втори асиметричен подход, който допуска на базата на механизма за близко сътрудничество, който беше въведен наскоро, да се присъединим към определени сегменти на зоната, но без да сме пълноправен член на еврозоната. И това е една сериозна дискусия, която трябва да се проведе кой от тези алтернативни сценарии ще изберем. Вторият вариант, разбира се, може да се реализира, но пак казах – при него приемаме значителни отговорности, без да имаме право на предимствата, които дава пълноправното членство, а те са свързани.

Това, което зависи от банката, ние го правим и затова изрично подчертах, включително тази оценка на активите и стрес тестовете, една от основните цели на това упражнение е също така да създаде това доверие, за да може да седнем с нашите партньори и да водим разговори. Но това не е единственото условие. Има редица изисквания и с фиска, пазара на труда, структурните реформи, не искам да споменавам съдебната реформа.

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк и председател на УС на АББ

Фотограф: Надежда Чипева

Имаше един важен елемент в изказването на министъра на финансите, който беше свързан с усещането за сигурност. Усещането за сигурност – дайте си сметка колко силен двигател на икономическия растеж е усещането за сигурност при следните изходни параметри – лихвените проценти по кредитите на банките в момента са 2.5% до 3%, или с 300 базисни точки, както ние казваме, по-ниски от 2007 г. Това е средната цена на новоотпусканите кредити в момента в сравнение с 2007 г., когато банковият кредитен портфейл растеше със 70%.

Сега ръстът на кредитния портфейл на банките е 0%, или близко до нулата, при много по-добри условия от тогава. Лихвените проценти и по депозити и по кредити падат бързо и бутат надолу и свиват лихвения марж, т.е. основният източник на доходи на банките. Той се свива и единственото спасение пред банките да компенсират свиващия се марж от конкуренцията е да увеличат обемите. Само че самите банки не могат да увеличат обемите, ако бизнесът и хората не искат да инвестират и да потребяват.

Нека оценката на качеството на активите да си остане занимание на Централната банка във взаимодействие с ЕК и на търговските банки. Оценката на качеството на активите се възприема като някаква магия, която ще бъде използвана и веднъж завинаги ще се въдвори справедливост в банковия бизнес и банковата практика. Нищо подобно. Оценката на качеството на активите се старае да е обективна, но вътре в нея има стотици допускания и тези допускания в една или друга степен са субективни. Особено там в среда, където няма обективни измерители, където няма статистика за всеки важен елемент. И в мъничките допускания на пръв поглед, които правиш тук и там можеш да произведеш плюс-минус стотици, даже милиони, даже милиарди разлика.

Много по-важен елемент са две неща. Първо, ако в банковия сектор - а ние няма как да не приемем, че това се е случвало в миналите няколко години - е допуснато да се вършат или да се разпространят практики, които не са от т.нар. тип добро банкиране или не са разумно банкиране, те трябва да се изчистят. И второ – оценката на качеството на активите да завърши заедно със стрес тестовете през август.

Аз съм бил в банковия надзор. Ако искаш да имаш стабилна банкова система, трябва да има перманентен, настойчив, силен, уверен и подкрепен от политиците банков надзор. Политиците - далече от банковия надзор, само освен когато е необходимо да му помагат. Само така, без много шум, българската банкова система може да бъде солидна, стабилна и наистина да бъде център на стабилност, както е била немалко години в миналото. Банковият надзор е перманентен процес, той има нужда от тишина, няма нужда от шум, резултатите от неговата дейност не трябва да са всеки ден в медиите, той трябва да работи. И ако ние сме избрали правилните хора и смятаме, че сме го направили да ръководят централната банка, сега е моментът да им дадем шанс да си свършат работата.

Ние виждаме, че ръстът на българската икономика се случва дори без банковото кредитиране и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да играят толкова решителен принос, да дадат такъв решителен принос, както беше през 2005, 2006, 2007 г. По 10 млрд. евро ПЧИ, 10 млрд. кредити в левове от банките, новоотпуснати само за една година – това всичко влиза в икономиката, в онези години 2006-2007 г. и растяхме с 6% в най-добрия случай. Сега стигаме близо 3% без ПЧИ в този мащаб и без банково кредитиране. Ами ако има банково кредитиране? Това, което исках да кажа, е, че онзи 6-процентен растеж преди кризата е структурно неустойчив, ако го погледнем внимателно. Той е пълен вътре с недвижими имоти, с преостойностяване на недвижими имоти, с хаотично строителство навсякъде. Един сектор – основен мотор на икономиката. Сегашният 3. процентен растеж е разпределен между много сектори. Той се движи в немалка степен от износа. Той е създаден от предприятия, които вие не забелязвате. Ние в банките ги виждаме, ние ходим при тях и виждаме какво правят всеки ден. Те са започнали преди 15-20 години, постепенно увеличават производствените си мощности и често казват: "Ние даже не зависим от България, а само от това, което ще изнесем навън." Завоювали са си позиции, стъпили са здраво. Тези хора са гръбнакът на тази икономика. Още не се осмеляват да направят по-смели стъпки и да вземат кредит и да разширят производството. Трябва им стабилност и чувство за стабилност.

Оливър Рьогл, председател на УС и изпълнителен директор на Райфайзенбанк България

Фотограф: Надежда Чипева

Оптимист съм за развитието на банковия сектор. На първо място, в макроикономически план държавата стои добре, България все още има едно от най-ниските нива на задлъжнялост. Допълнителният взет заем нямаше негативно отражение върху показателите на страната, тя остава стабилна в очите на международната финансова общност. А в частност в банковия сектор не очаквам никакви проблеми, той остава изключително добре капитализиран с много висока ликвидност.

Виждаме увеличаващи се възможности за кредитиране; разбира се, ниският ръст на икономиките през последните години беше пречка, забавяща развитието, но се надяваме това да се промени във всички сегменти – корпоративни клиенти, големи, малки, средни предприятия, домакинства и т.н. Ръстът на растежа няма да достигне нивата от 2006 г., но трябва да си даваме сметка, че част от него беше изкуствен, задвижван от бума на пазара на недвижими имоти. Миналата седмица се появиха две публикации на Moody's и на Fitch, които също така чертаят една положителна картина и очаквания за стабилен ръст като анализът на банковия сектор също е положителен, много по-положителен, отколкото този за други страни.

Може би за някои банки ще бъде необходимо да увеличат провизиите си, за други - да помислят за консолидация, но като цяло за големите банки, а 2/3 от сектора се държи от международни групи, включително ние като "Райфайзен", това не би трябвало да има отражение. Така или иначе, ние сме преминали през целия този процес миналата година, а когато стрес тестовете и отговорността за банковия надзор се пое от ЕЦБ, тя направи свой преглед на качеството на активите, така че ние като част от международната група "Райфайзен" също бяхме предмет на този анализ,

България предлага чудесни възможности за експортно ориентираните компании. Чехия, Полша, Словакия – тези държави се развиха много бързо. Те са вече прекалено скъпи и в момента са в позицията например да прехвърлят част от работата си в България, тъй като Китай е прекалено далеч. Така че ако България успее да разреши въпросите, свързани с недостатъчно добрата защита на ПЧИ, проблемите в съдебната власт, като заздрави съдебната власт, производството за експорт има много добро бъдеще в България поради ниските данъци.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1332 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 954 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Големите рискове пред България и ЕС и как да ги избегнем

Първият панел от срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото