С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 яну 2016, 16:43, 3360 прочитания

Възможен ли е растеж и отвъд еврофондове и кои сектори имат потенциала да го постигнат

Третият панел от срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Иван Михайлов, управител на "Вистеон България"


Нивото на образование все още е доста високо, кадрите са квалифицирани, сега проблемът е те да са тук или частично да се върнат. Не съм сигурен обаче, че ще се върнат, защото поне за момента ние не им даваме достатъчно стимули. Ние сме на ръба на един много особен преход, в момента има инвеститорски интерес отвън, който се интересува колко е конкурентоспособността или какво е нивото на конкуренция в България. Твърде много конкуренция може би ще доведе до някакъв отлив, може би на инвеститори, но за момента пазарът е доста благодатен и ние трябва да го насърчаваме.

Трябва да предоставяме по-високо ниво публични услуги – здравеопазване, обучение и т.н. Важно е и кои фирми присъстват в България и какъв бизнес, и най-вече в експортната част, защото той привлича останалия.

Ивайло Славов, изпълнителен директор на BulPros

Фотограф: Капитал

BulPros е млада компания, тя е на 5 години. Може би е интересно, скоро излязоха изследванията на "Делойт" - Fast 50 и нашата компания е №100 от всички компании в Европа по бързо развитие, в последните 5 години, в дигиталния бизнес, технологиите и т.н. и имаме ръст от 756% от 2011 до 2014 г.
От много години си говорим с хора от БАСКОМ, от БАИТ, от Българската аутсорсинг асоциация каква точно трябва да бъде ролята на държавата, как да ни помага, за да постигаме тези резултати. Има много инициативи в тази посока, за мен основната роля на държавата не е да помага директно на фирмите, а е по-скоро да създава условия, в които един бизнес, който расте, да расте по-добре, по-бързо.


Въпросът е, как да създадем още 37 хил. работни места с потенциала, който има тук. За да можем да го постигнем, трябва т.нар. синя карта. В Полша няма име на карта. Ние имаме офиси във Варшава със 60-70 служители и там за месец и половина един специалист от Казахстан, от Украйна получава разрешение за работа. 20 хил. IT специалисти са влезли в последните 12 месеца в Полша, създадени са чисто нови работни места, предимно от Украйна и Беларус. Тези 20 хил. души, от тях има много, които биха искали да живеят в България...

Но тук тази "синя карта", която съществува от няколко години, ни отнема между 6 и 9 месеца минимум, за да може един човек да започне да работи някъде. Защото той бива подлаган, въпреки че е софтуерен специалист, на всякакви видове тестове, за да докажем, че не намираме аналог в България, след като знаем, че няма. Ако наистина стане така, че тази процедура стане 2 месеца, може би една голяма част от българските компании в технологичния сектор сравнително бързо могат да запълнят огромните празнини в човешкия ресурс. Говорим за повече от 10 хил. отворени работни места в момента. Ако успеем да направим работещи подобни инициативи, може да не сме от 9-о на 12-о място в A.T.Kearney. Падаме основно защото има недостатъчна подкрепа на държавата.

Божидар Лукарски, министър на икономиката

Фотограф: Капитал

По темата със "сините карти", по която ние заедно започнахме работа с колегите под егидата на Министерството на икономиката, мисля че постигнахме някакъв напредък. Впоследствие темата благородно ни беше иззета от МВР и от МТСП и се надявам по най-бързия начин да бъде довършена, защото действително, както си говорихме, 10 хил. души работна ръка са минимумът, който е необходим за IT индустрията. Но основното нещо, от което се оплакват всички инвеститори, е проблемът на образованието и по-специално на средното образование. Липсата на квалифицирани кадри от средния управленски персонал и изпълнителския персонал на по-високо ниво, особено в техническите производства и особено в бързо развиващите се – машиностроене и автомобилостроене, са нещото, което все още спъва инвестиционния поток към България.



Съвсем конкретен пример – в края на миналата година компания на небезизвестния дизайнер Хуго Бос искаше да открие голяма фабрика във Видин с 600 квалифицирани шивачки. Оказа се, че не могат да съберат повече от 60 в рамките на месец и половина. Построили са своите мощности и въпреки всичко не могат да открият фабриката вече от средата на декември. За сметка на това има две професионални гимназии, които бълват безработни ресторантьори, бармани и хотелиери.

Другите сектори, които имаха най-голямо развитие през 2015 г., са добивната промишленост, енергетиката, комуналните услуги. Като делът на всичките през 2015 г. е 24%. Операциите с недвижими имоти, които са белег за излизане от кризата, през второто и третото тримесечие на 2015 генерираха растеж от близо 7% и това ни дава надежди за развитие на този отрасъл през следващите години.

Сред основните приоритети във външноикономическата ни политика е разширяване на нашето пазарно присъствие, подпомагане на българските производители и износители и подобряване на условията за достъп на чуждите пазари. Насърчаването на българския износ е свързано именно с такива стоки – иновативни, с по-висока добавена стойност, затова неслучайно това е целта на европейската оперативна програма. Такива са машиностроителната продукция, електротехниката, автомобилостроенето, козметика и фармация и химическа промишленост, в която България винаги е била традиционно силен производител. Хранителните и селскостопанските продукти, които в последните години като че ли отбелязаха някакъв застой, за щастие, в последната година се забелязаха перспективи за навлизането на тези продукти на трети пазари. Една новост - от тази година Българската агенция за инвестиции ще издава и заповеди за одобряване на инвестиционни проекти, които могат да ползват данъчни облекчения за нови инвестиции, по Закона за корпоративното подоходно облагане. Приоритет имат и проекти в общини с висока безработица.

Томислав Дончев, вицепремиер по еврофондовете и икономически политики

Фотограф: Капитал

Сега, вероятно водени от традиционните очаквания към това, което ще кажа, вие очаквате да ви забъркам един омаен коктейл, в който да има европейско финансиране като турбина, нитро или др. термини от автомобилния бранш спрямо българската икономика, да добавим реформи, примерно свързани с административната тежест, обезателно е да добавим политическа стабилност и да ви заредя със здравословен оптимизъм. Няма да го направя. Не че поне половината от това, което маркирах, не е вярно, но няма да го направя.

Ще започна с рисковете, защото да се познават рисковете е сигурно най-големият шанс някой от тях да не се активира. Съпротива срещу реформите. Когато сме тук в тази зала, когато си говорим за реформи, можем да влезем в един много бърз и лесен консенсус колко е хубаво да се направи дадена реформа. Ако сме сурови реалисти обаче, трябва да си дадем сметка, че дали организирана, дали мълчалива, дали консенсусна, но много често срещу ключовите реформи, от които имаме нужда, има добре организирана съпротива.

Продължаващ усилващ се натиск за нови публични разходи. Дори да има ръст на БВП в последното десетилетие, мисля, че има само една година, когато чисто номинално няма растеж, очевидно проблемът е в справедливото му или поне разумно разпределение. Бедността, като изключим най-крайните й форми, когато човек няма достатъчно средства да покрие базисни разходи, е въпрос на социална триангулация, т.е. разликата между мен и другия.
Демографската картина. Не знам защо често я изпускаме, но държава, в която има 3.1 млн. заети, 2.2 млн. пенсионери, 279 хил. безработни, 604 хил. ученици, 257 хил. студенти, очевидно няма как да е устойчива обществена структура. Ние натрупахме огромен опит в привличането на европейско финансиране и на частно финансиране. Голямата задача, която стои пред нас, е да се научим да привличаме и да задържаме хора. Тя е с пъти по-трудна от първите две, които коментирах.

Корупцията. Обикновено я коментираме в неправилен ракурс, коментираме я като индивидуален спорт, т.е .някъде има един злодей, който върши такива лоши работи и от това следва корупция. Не е вярно, това е колективен спорт, отборен. И вина за нея имат не само представителите на държавната администрация или пък политиците, защото процесът е минимум двустранен. Но тя крие един риск, който се споменава рядко – обикновено я свързваме само с опасността от изтичане на публичен ресурс, което е вярно, но това не е най-страшното. Най-страшното в корупцията е, че подменя конкуренцията, ако има силна корупция, няма смисъл да се стремиш да ставаш по-добър и да се състезаваш, тя изкривява правилата на играта, и то много дълбоко.
Какви са ни шансовете наред с рисковете? Първият шанс е изключително богатият травматичен опит, който имаме. Почти не е имало риск или глупост, която да не сме я правили последните 25 години.

Някои добри стъпки, дори крачки. Опитът ни да използваме по най-добрия начин рециклираните пари, тези от финансовия инженеринг, създаването на фондовете, плюс инициативата за малки и средни предприятия. Това означава близо 750 млн., които могат да бъдат вкарани на пазара още тази година
И стигам до задачите. На първо място – образованието, клише, но е вярно. И тук не говоря само за това да създаваме качествена работна сила, това е упражнение за 10 или 15 години напред - ако я създаваме сега, тя ще се появи на пазара след десетилетия. И трябва да започнем да мислим дори в несистемни категории – като говорим за образованието, да не заключаваме само за ролята на традиционните образователни институции. На нас ни предстои да мобилизираме неактивна на пазара на труда сила, а това не може да се направи с традиционните институции. В противен случай шансовете за растеж се подкопават изначално.

Ефектът от европейските пари. Обикновено, когато говорим за средствата от ЕС, коментираме само ефекта от парите. 40 млн. за пречиствателна станция се завъртат в икономиката и имат положителен ефект. Но не това е интересното. Ако тази пречиствателна станция се намира на черноморския бряг и работи добре, това означава с пъти по-силен сезон, и вероятно възвращаемостта от тези пари би била огромна.

Изравняването на регионалните дисбаланси. Тази тема се коментира рядко, което е грешка, защото ако коментираме потенциала за растеж, дайте си сметка за разликите между БВП в София и поне 1/3 от областите в България. Ако в София е 24-25 хил. лв. на глава от населението, ние имаме цели области с по 5-6 пъти разлика. Представете си, че на база умни, дългосрочни политики ние успеем да витализираме икономическата ситуация там, това как ще се отрази на общата картина? Естествено, благоприятно.

Трябва да се научим да бягаме от мрачната гравитация на енергетиката, която винаги циклично кара правителствата да се опитват да инжектират огромни суми публично финансиране в нови проекти – добри или не чак толкова добри. Считам, че в енергетиката има огромен потенциал, вкл. и да се случват големи проекти, но считам, че те основно трябва да са базирани на частно финансиране.
Имаме общата колективна задача да се опитаме да превърнем или да укрепим предприемачеството като ценност и това е проблем. Имайки повече от едно поколение, за което успехът е или въпрос на далавера, или въпрос на късмет, не е това, което трябва да бъде публичната перцепция.
И да стигнем до реформите, без да ги маркирам и без да приоритизирам някоя от тях. По темата категорично говорим неправилно. Създава се нелепото обществено усещане, че има един пакет реформи, който след като го приложим, всичко ще си дойде на мястото. Не е вярно, светът се променя толкова бързо, че ако искаме държавната машина, публичните услуги да са в съответствие с нуждите, веднага след като се приключи първият пакет реформи, трябва да започне следващият. Те са част от живота, хайде да не ги натоварваме с толкова стрес.

Илияна Цанова, заместник-управител, Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

Фотограф: Капитал

Планът "Юнкер" е може би най-стратегическият на Комисията за справяне с последствията от икономическата и финансовата криза и е директно насочен към възстановяването на икономическия растеж и конкурентоспособността на Европа. Той има три основни стълба, които са много тясно свързани помежду си. Първият е подобряване на инвестиционната среда в Европа. И тук става въпрос за няколко конкретни мерки, които бяха идентифицирани от инвеститорите като наистина сериозни бариери за икономическата активност. Първата бариера е, че регулаторната рамка като цяло не е достатъчно ефективна. Втората е, че пазарите в Европа не са достатъчно обединени и това съществено ограничава потока от капитал и работна ръка в Европа. Третата мярка са структурните реформи, които трябва да проведе всяка страна членка, така че тя сама да реши бариерите към привличането на чуждестранни инвестиции, които има в нейната територия.

Втория стълб е Фондът за стратегически инвестиции. Той е базиран на 16 млрд. евро ресурс под формата на гаранции от ЕС, чиято цел е 1 евро от тази гаранция да привлече 15 пъти повече допълнителен финансов ресурс от частния или публичния сектор.

Планът се изпълнява от Европейска инвестиционна банка и от Европейския инвестиционен фонд. Тук не говорим за грантови безвъзмездни средства, а за възмездни средства под формата на кредитиране, под формата на гаранции. Цялата гама на финансовите инструменти е покрита и те трябва да бъдат насочени към проекти, които генерират паричен поток, които имат възвращаемост.

Приоритетните сектори са инфраструктура, иновации, околна среда. Това са проекти, които са свързани с енергетика, енергийна ефективност. В Европа в момента проблемът не е с ликвидността, такава има в изобилие, проблемът е с липсата на апетит на инвеститорите и на търговските банки да поемат риск. Така че целта на фонда е по някакъв начин да поеме по-рисковата част на определени инвестиции и да сподели риска с финансовите посредници, така че да можем да отпушим инвестиционната активност.

Третият важен елемент е Центърът за техническа помощ. Откриваме, че няма сериозен набор от готови проекти, в които може да се инвестира бързо. Затова е нужна техническа помощ за подготовка на проекти. Това е безвъзмездна помощ, от която могат да се възползват общини, публичен сектор, но и частен сектор. Бих апелирала към българските компании, ако имат нужда от такава техническа помощ за подготовка на проект, да я потърсят.

Как бихме могли да подкрепим българския бизнес? Нямаме квоти по държави, т.е. българските проекти ще се конкурират с проекти от абсолютно цяла Европа на база на качество, на база на потенциал. До момента в рамките на 2015 г. са одобрени около 108 проекта, които имат етикета "Фонда Юнкер". И най-големият ресурс, за мен не е изненада, беше насочен към Обединеното кралство, към Италия, към Франция – по-големи икономики.

Първата област, за която може да се кандидатства, е за инструменти, които са насочени директно към финансовите посредници – търговски банки, фондовете за рисков капитал или за дългово финансиране. Втората е за финансирането на проекти, които имат пряко отношение към повишаване на конкурентоспособността на българската икономика – това са проекти в сектор енергетика, които осигуряват енергийна независимост, енергийна диверсификация на доставките, проекти за транспортна свързаност. Третият елемент е възможността за техническа помощ от Фонда.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката

Фотограф: Капитал

Три са основните приоритета в енергетиката. На първо място, това безспорно е финансовата стабилизация на сектора. Той е свързан с дефицита, който се генерира в едно от дружествата - НЕК, Той е 3.7 млрд. лв., като 2.3 млрд. лв. от него е формиран в резултат на невъзстановени инвестиционни разходи - това са по двата големи проекта АЕЦ "Белене" и "Цанков камък", а 1.4 млрд. лв. е тарифният дефицит. Предварителните финансови резултати за отминалата вече 2015 г. показват, че НЕК, която за 2014 г. отчете загуба от 586 млн. лв., през 2015 г. по прогнозни данни тази загуба е свита близо с малко над 350 млн. и към настоящия момент тя е около 220 млн. лв. А последните месеци НЕК реализира положителен финансов резултат от своята регулаторна дейност.

Една от основните компании в държавната енергетика - ЕСО ще увеличи своята печалба за 2015 г. спрямо 2014 г. близо 3 пъти, това също е един много добър показател за развитието на българската енергетика. "Булгаргаз" - едно дружество, което определено изпитва ликвидни проблеми, но в резултат на доброто ръководство ще отчете печалба за 2015 г. Близо 40 млн. са намалени разходите от месец юли досега в държавните енергийни дружества.

Едни от основните проблеми в сектора идват от това, че години наред българската енергетика не е била положена на реално пазарни основи, пазарни условия. От миналата 2015 г. и през 2016 г. въвеждаме пълна либерализация на електроенергийния пазар. Днес, 19 януари, енергийната борса започва своята работа в реално време. Информацията, която получих преди броени минути, е, че има 24 сделки, а средната цена, която е постигната за мегават/час, е 44.05 лв. Смятам, че това е един добър старт и първата, и задължителна крачка за пълната либерализация на електроенергийния пазар.

Другото много важно обстоятелство, около което трябва да обединим своите усилия, е да помислим и за нещо много важно, а то е свързано с българските потребители. А именно, механизмът за защита на уязвимите потребители след пълната либерализация на електроенергийния пазар. В тази връзка имаме и създадена съвместна работна група с нашите колеги от ЕК, миналия петък бяхме на първото заседание на тази комисия, работим много усилено. И до края на април ще имаме критерии, по които ще бъде определена категорията "уязвими потребители" в България, съответно ще бъдат разработени и механизмите за тяхната защита.

Третият въпрос е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на енергийни ресурси. Това, което правим, е да изградим междусистемната свързаност на България със съседните нам страни, така че да можем да диверсифицираме източниците и маршрутите за доставка на природен газ: интерконекторите Гърция - България, България - Румъния, България - Сърбия, и Турция - България. Изградим ли тази инфраструктура, създадем ли необходимите условия, това неизбежно ще доведе и до въвеждане на абсолютно пазарни условия и конкуренция на пазара на природен газ.
Създаването на газоразпределителния център "Балкан" на територията на България ще ни даде още една възможност за това, да развием енергийните пазари.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 673 прочитания

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 1498 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ще запази ли България финансова стабилност

Вторият панел от срещата на бизнеса с правителството на "Капитал"

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10