Защо цената на бензина не пада и не пада

Защо цената на бензина не пада и не пада

Цената на горивата в България продължава да се задържа, въпреки спада на петрола

26012 прочитания

За последната година цената (януари 2015 - януари 2016 г.) на петрола с марка Brent в левово изражение е паднала с почти 21 процента. А цената на бензина с марка А-95 в България се е качила с 3.7% за същия период. Присъдата изглежда ясна.

Играта с цифрите може да бъде интересна и често объркваща. Ако се вземе друг период (декември 2015 - януари 2016 г.), може да изглежда, че има нормален спад в цените на дребно - около 14%. Затова в петролната индустрия съветват да се гледат само дългосрочните тенденции. С риск да бъдем леко критични към бизнеса в България направихме още малко сметки. Те показват, че последната година и особено последните четири месеца има сериозни аномалии - индустрията работи на доста по-високи маржове от обичайните й и без това високи надценки - в момента единствено в Малта може да се намери по-скъп бензин и дизел без данъци и акцизи. Сравнението именно по този показател показва реално какви са разходите за доставка и преработка на петрола и дистрибуцията на дребно като готово гориво. Спрямо ЕС в момента у нас бензинът е с 27% по-скъп, а дизелът с 45%. Това показва, че или българските компании са безкрайно неефективни, или че пазарът не работи както трябва.

От "Лукойл" винаги са се оплаквали, че рафинерията "Нефтохим" е проектирана да работи с по-ниско качествен петрол и това оскъпява цените им. Това обаче е, меко казано, несериозно. В гръцките рафинерии на "Хеленик петролиум" руският urals съставлява около 40% от преработвания петрол, но те не се оплакват. Освен това в "Нефтохим" се преработва и по-висококачествен азерски и иракски петрол, както личи от отчетите на компанията. По-важното се вижда с просто око на графиката - цената на бензина на едро на "Лукойл" за последните шест години почти идеално следва тенденцията на котировките, определяни от агенция Platts, на А-95 с доставка в региона на Средиземноморието. Те са реалната референтна стойност (а не петролът) на цените у нас, тъй като са в основата на ценообразуването при внос. Средно цената е с 16% по-висока и е нелепо да се твърди, че цените са разходно ориентирани.

Значи му има нещо на пазара. Както и на финансовите директори на компаниите от бранша, които явно са се впуснали ударно да оправят финансовите си резултати в края на годината.

Кой е виновен

При анализа на данните става ясно, че за последната година  (януари 2015 - януари 2016 г.) цената на едро на бензина, който се доставя от "Лукойл - България" (с получаване в "Нефтохим" - Бургас, и без отстъпките за търговците) е паднала с 2.08%. Месеците преди това и след това не са релевантни за сравнение, тъй като цените са значително по-високи от дългосрочния тренд. В същото време маржът между цената на едро и крайните цени (отново без данъци и акцизи) на А-95, т.е. разходите за дистрибуция, стига 39% и 44% съответно през декември 2015 г. и януари 2016 г. Тази разлика е рекордна, като се има предвид, че тя се колебае около 20% през последните години, след като се изчистят пиковите моменти сега и в началото на 2014 г.

Истината обикновено е в сравнението. За последните шест години "Лукойл – България" продава А-95 със среден марж от 16% (ако се изчистят аномалиите от началото на миналата и 2010 г.) спрямо котировки на Platts за доставка в Средиземноморския регион. Очевидно това е разликата в цените, която не позволява масиран внос от чужбина. За последните 12 месеца маржът на "Лукойл – България" е близо 18%.

При търговците (дистрибутори и на дребно) средният марж за последните четири години е около 15%, ако отново се изчистят отклоненията в последните три месеца. За последните 12 месеца обаче разликата между цените, на които те купуват на едро и продават на дребно, стига 26.7%.  В последните четири месеца надценката при бензините е вече 37%. Основно поради тази причина разликата в цените между ЕС и България се разширява, не в полза на българския потребител.

Така че във веригата "Лукойл - България" (като доставчик на горивото) и дистрибутори и търговци очевидно е, че последните имат повече вина за настоящата ситуация.

Какво казва индустрията

Обяснението е привидно просто. При спадаща цена на петрола производителите на горива и търговците трябва да компенсират загубите. Стандартният период, който минава между купуването на горивото и неговата дистрибуция на дребно, е около три месеца. В този период те трябва да продадат купеното по-скъпо гориво. При резкия спад на цените съвсем естествено се увеличава и маржът на дистрибуторите, които искат да покрият загубите си. А особено голямото разтваряне на ножицата между цени на едро и дребно се дължи на устойчивия спад на цените на горивата, който продължава вече 19 месеца (от юни 2014 г.).

Въпросът е каква да е корекцията. 2014 г. например отбеляза рекордни печалби при дистрибуторите на горива, а тогава отново по-бавното падане на цените на дребно спрямо тенденциите на петролните пазари се обясняваше с покриване на загуби. Например "Лукойл - България" намалява загубата си от 71 млн. лв. през 2012 г. на 33 млн. лв. през 2014 г. OMV от 7 млн. лв. загуба през 2012 г. излиза на печалба от 27 млн. лв. през 2014 г. Shell от 0.5 млн. печалба през 2012 достигат през 2014 г. 18.5 млн. лв. положителен финансов резултат. Данните за 2015 г. още не са излезли, но като се имат предвид особено последните четири месеца, те вероятно ще бъдат още по-добри.

Защо спасението не дебне зад границата?

Логично е, ако в България има завишени цени, търговците масово да започнат да внасят горива от другаде. Това обаче по-скоро не се случва.

Първо, защото цените на околните пазари не се различават толкова драстично. Например в Румъния цената на бензина без данъци и акцизи в момента е с 10% по-ниска. Но за последната година, също както в България, вместо да паднат, те са нараснали с 5.2%. Тоест възможностите за внос от близки страни не са чак толкова атрактивни.

По-важната причина обаче е друга и тя се корени във вече далечната 2009 г. Тогава се направиха промени в законодателството, според които вносният бензин и дизел не може да влиза директно в търговските вериги, а трябва първо да мине през регистриран данъчен склад. Целта беше да се повишат контролът и събираемостта на данъците. Освен това тогава влезе изискването за поддържане на 60-дневни запаси, което при вносителите означава да затворят 15% от оборотните си средства.  За сметка на това компаниите, които купуват гориво в България, не трябва да поддържат такива запаси, тъй като те се съхраняват от "Лукойл".

Ефектът обаче освен повече приходи за бюджета беше спад на вноса, особено при бензините след 2011 г. Ако някоя компания иска да е сериозен конкурент на "Лукойл", тя трябва да наеме склад от него, тъй като повечето се контролират от руското дружество. Другата алтернатива за новонавлизащите участници е да купят или изградят собствени складове, при което инвестицията може никога да не се изплати, ако доминантният играч на пазара реши да подкопае евентуалните си конкуренти. Дори и "Лукойл" никога да не е прибягвал до подобни практики, заплахата стои. Така две от големите вериги в България значително ограничиха вноса си, а "Нафтекс" го прекрати през 2014 г.

В същото време "Лукойл" поддържа по-високи цени на едро спрямо международните (виж графиката). При така поставените рамки рационалният избор за съществуващите играчи не е да опитват да разширяват пазарния си дял, тъй като, ако следват доминантния играч, без да рискуват много, те постигат добра възвращаемост.

Това започна да се вижда през 2011 г., когато цените без данъци и акцизи постепенно поеха нагоре спрямо аналогичния показател в ЕС.. Абсурдното е, че това се случи след секторната проверка на Комисията за защита на конкуренцията през същата година. Ако в последните два месеца на 2011 г. цените на А-95 в България бяха с около 2% по-ниски от тези в ЕС, след това те вече са трайно по-високи.

Какво да се направи

Очевидно затегнатите правила за контрол на данъците в България имаха неприятни странични ефекти. При малък пазар като българския много малко на брой компании можеха да инвестират средства в изграждането на акцизни складове. Сега на практика те са пет, но "Лукойл" държи около 80% от капацитета. В такава ситуация може би трябва да има по-сериозна държавна регулация. Депутатът Мартин Димитров предлага да се разшири възможността за ползване на данъчни складове в чужбина, както и да има прозрачност в собствеността им у нас. Първото би улеснило вносители от съседни страни, които няма да са принудени да плащат такси за поддръжката на резервите си у нас. Второто би показало реалния монопол при складовете в България.

При наличие на монопол държавата най-малкото трябва да направи така, че държателите на складове да публикуват публично таксите си, а държавата да направи така, че собствениците им да не могат да предлагат по-добри цени за свързани с тях фирми, а да товарят конкурентите си. Подобна практика е в основата на цялото енергийно антимонополно законодателство на ЕС и е време България да влезе в евросъюза и в тази област.

За последната година цената (януари 2015 - януари 2016 г.) на петрола с марка Brent в левово изражение е паднала с почти 21 процента. А цената на бензина с марка А-95 в България се е качила с 3.7% за същия период. Присъдата изглежда ясна.

Играта с цифрите може да бъде интересна и често объркваща. Ако се вземе друг период (декември 2015 - януари 2016 г.), може да изглежда, че има нормален спад в цените на дребно - около 14%. Затова в петролната индустрия съветват да се гледат само дългосрочните тенденции. С риск да бъдем леко критични към бизнеса в България направихме още малко сметки. Те показват, че последната година и особено последните четири месеца има сериозни аномалии - индустрията работи на доста по-високи маржове от обичайните й и без това високи надценки - в момента единствено в Малта може да се намери по-скъп бензин и дизел без данъци и акцизи. Сравнението именно по този показател показва реално какви са разходите за доставка и преработка на петрола и дистрибуцията на дребно като готово гориво. Спрямо ЕС в момента у нас бензинът е с 27% по-скъп, а дизелът с 45%. Това показва, че или българските компании са безкрайно неефективни, или че пазарът не работи както трябва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


30 коментара
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    Хайде дабвате на грагиките и кой кога е упралвявал

  • 2
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Добър анализ, контрата пак е у държавата.

  • 3
    caliber_.44 avatar :-?
    Калибър

    Няма ли някой да поръча няколко танкера с готов бензин от САЩ или Канада.
    Тогава Лукоил набързо ще се продаде за 1 лев, като Кремиковци.

  • 4
    radkopiratko avatar :-|
    Радко - СВОБОДА или РОССИЯ

    До коментар [#3] от "Калибър":

    Това добре , винаги ще се намери някои да купи 5-6 такера бенз. Мафията тук е направила следното : Не можеш да продаваш бенз ако нямаш изградени АКЦИЗНИ слад/ове . Познай КОЙ има само ТОЙ такива сладове . ПОзна Нали ! Така е тук където Мафията си има държава , а гражданското общество е хванато за гушата и ако гъкне се удушва .

  • 5
    caliber_.44 avatar :-|
    Калибър

    До коментар [#4] от "Радко":

    Знаех си. И да исках да правя бизнес в България, нямаше да стане.
    Едно време мислех, след това се отказах. Мисля, че добре направих.

  • 6
    rordin avatar :-|
    victor troska

    хмм, това обяснява що тук марешки принуди всички да смъкнат цените брутално.

  • 7
    yos2015 avatar :-|
    Yossarian

    Изумително е как след очевидния факт, че проблемът е следствие от приетия закон от ГЕРБ от 2009, гарантиращ монопола на Луков, Капитал препоръчва допълнителни регулации?! Точно отмяната на безумните регулации би решила проблема.

  • 8
    yos2015 avatar :-|
    Yossarian

    Лукойл.... Ех че досаден телефон...

  • 9
    nikitovanch avatar :-|
    nikitovanch

    До коментар [#7] от "yos2015":

    Членка на ЕС сме, такива регулации се налагат от там. ЕС какви ли не глупости регулира, че това ли няма.

  • 10
    nikitovanch avatar :-|
    nikitovanch

    До коментар [#4] от "Радко":

    Е как без акцизни складове ще продаваш? Не мисля, че това е проблемът в случая. При положение, че е акцизна стока е нормално да действа закона, както си му е реда, иначе ще стане така, че сульо и пульо ще продават бензин и то със съмнителен характер.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход