Кой плете интриги на гърба на мюсюлманите
В навечерието на избора на главен мюфтия мюсюлманското изповедание е обвинявано в зависимост от Турция. Атаките маскират същинския проблем - отказът на България да се погрижи за мюсюлманите
Какво е общото между бившия премиер на България Иван Костов, офицера от Държавна сигурност и главен мюфтия на комунистическия режим Недим Генджев и медиите, контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски? Фактът, че от около месец са намерили общ враг в лицето на Главното мюфтийство - институцията, която се грижи за мюсюлманите в България.
Необичайният синхрон между тези на пръв поглед несъбираеми фигури се изразява в оспорването на легитимността на ръководството на изповеданието начело с д-р Мустафа Хаджи и твърденията, че то е загубило българския си характер, защото е "овладяно" от ислямистка Турция и е проводник на нейните интереси.
Началото на атаката срещу Главното мюфтийство съвпадна с политическия разкол в ДПС и отстраняването на Лютви Местан от председателския пост в партията. На 26 декември, когато отлъченият политик посети "Тюркян чешма" в село Могиляне, за да отбележи годишнина от "възродителния" процес, той беше придружен от турски дипломати и от главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи.
Присъствието на мюсюлманския духовен лидер там беше изтълкувано от медиите на Пеевски като вземане на страна и оттогава близките му кафяви сайтове наричат д-р Хаджи "личния мюфтия на Местан" и през ден бълват "скандални разкрития" за "опасната му зависимост" от Анкара. На този влак удобно се настани и Недим Генджев, който от години води съдебни битки, за да си върне властта над изповеданието, и търси медийно внимание. По-необичайно беше включването на Иван Костов, който хем громеше ДПС, хем защитаваше удобната за тях теза, че Дианетът (председателството по религиозните въпроси на Турция със статут на министерство - бел. авт.) командва българските мюсюлмани.
Всичко това се случва в навечерието на най-важния избор, който предстои на мюсюлманите тази неделя - на главен мюфтия и на председател и членове на Висшия мюсюлмански съвет. Имат ли обща цел и интереси различните говорители срещу мюфтийството и какви са те е неясно. Това, което постигат атаките обаче, е допълнителното потискане и капсулиране на мюсюлманската общност в България, от една страна, и настройването на общественото мнение срещу религията и институцията като проводник на нещо тайно, непознато и опасно, от друга.
От години мюсюлманското изповедание е задушавано от силната политическа хватка на ДПС и пълното равнодушие на властта, която остава глуха за проблемите на мюсюлманите: училищата за подготовка на духовници страдат от хронична липса на финансиране от българската държава, опитите на изповеданието да развива свой културно-религиозен център или да си върне собствеността над имоти са блокирани, разплитането на възела от съдебни дела и тежко наследство от управлението на Генджев - разтягано във времето. Когато към всичко това прибавим новите глобални предизвикателства пред България като бежанската криза, разкъсваният от войни Близък изток и фаталната идеология на "Ислямска държава", резултатът е възможно най-глупавата и безотговорна политика, която можем да имаме към българските мюсюлмани.
"За нас това е ясен знак, че изповеданието е фактор в държавата", така главният секретар на Главното мюфтийство Ахмед Ахмедов посреща атаките срещу институцията от последните седмици. "Винаги когато предстои най-висшият форум на мюсюлманите в страната, се активизират различни кръгове и глашатаи, които оповестяват, че настоящото ръководство е нелегитимно и бъдещият избор ще е нелегитимен. Такава риторика се ползва единствено, за да настрои обществото срещу вероизповеданието и да компрометира свободния, независим избор на мюсюлманите", допълни той пред "Капитал".
Заложници на политическото разцепление в ДПС
Една от причините мюфтийството да е обект на интереса на медийните бухалки е въвличането му в разцеплението в ДПС - партията, която претендира за монопол върху изповеданието. Официално представителите на ДПС не се ангажират с публични изяви по темата. Пред "Капитал" един от съпредседателите на партията, Мустафа Карадайъ, отказа да коментира въпроси, свързани с Главното мюфтийство, преди предстоящата Национална мюсюлманска конференция, но публикациите в Пеевските медии са добър барометър за настроението и отношението на върхушката в ДПС към мюфтийството в момента.
Според източници на "Капитал" партията на Доган ще се опита да повлияе на избора на главен мюфтия и ръководство зад кулисите. Очакванията са ДПС да се опита да саботира форума в неделя чрез натиск върху делегати по места, задържането им да не пътуват, за да попречи да се събере кворум за избора на ръководни органи. Другият инструмент за въздействие е през отказ от регистрация на избраното ръководство от съда след това. Според Закона за вероизповеданията изборът на централно ръководство на изповеданията трябва да се регистрира от Софийския градски съд, а опасенията са, че ДПС ще използва лостовете си на влияние в съдебната система, за да попречи на легитимирането на волята на мюсюлманите.
Именно през този механизъм се води борбата за политически контрол над изповеданието от години, припомня доц. Михаил Иванов, един от най-задълбочените изследователи на етническите малцинства и съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев. "От 2003 г. насам мюфтийството е въвличано в непрекъснати съдебни спорове относно легитимността на неговата регистрация", обяснява той (повече за казуса - виж блиц интервюто).
По-малко вероятно е ДПС да играе със собствен кандидат за главен мюфтия на конференцията в неделя.
Корман Исмаилов, зам.-председател на ПГ на Реформаторския блок
Опитите за овладяване на избора на мюсюлманите през подобни задкулисни хватки се дължат на постепенната загуба на контрол върху изповеданието от партията на Доган. За това свидетелстват вече напусналите движението депутати. "Преди десет години ДПС имаше всички стратегически точки на влияние [в изповеданието]. Mожеше да диктува кой да е главен мюфтия, назначаваше общински кметове, които въобще не са религиозни лица, във Висшия мюсюлмански съвет. Но в последните години Главното мюфтийство се еманципира и на този етап това е невъзможно", казва Хюсеин Хафъзов, един от последвалите Лютви Местан депутати, който беше главен секретар на мюфтийството, преди да влезе в политиката.
А дългогодишният контрол на ДПС върху изповеданието е станал възможен заради неразбирането и услужливото отстъпване на всички останали партии и държавата от тази проблематика. "Все едно Българската православна църква да бъде оставена в лоното и под контрола на "Атака", да речем", дава пример лидерът на една от формациите в Реформаторския блок - НПСД (Народна партия "Свобода и достойнство"), Корман Исмаилов. Според него зад нерешителността и липсата на воля на различни правителства да решат наболели проблеми на мюсюлманското изповедание стоят най-вече ДС кръговете в и около ДПС, които по този начин държат институцията слаба и в зависимост. "Това че през институцията на Главното мюфтийство върхушката на ДПС се опитва да максимизира политическата си власт и влияние в обществото, предизвиква все по-голямо неодобрение сред българската мюсюлманска общност", смята Исмаилов.
В самото Мюсюлманско изповедание твърдят, че като институция са равно отдалечени от всички партии и не заемат страна в политическия конфликт в ДПС. "Главният мюфтия беше и при Местан, и при Карадайъ, но защо ли на камерите не им беше интересно да го покажат", пита риторично главният секретар Ахмед Ахмедов и добавя, че въвличането им в политическите разпри не е изненада. "Тези аспирации винаги са вървели, но като институция ние стоим зад всички мюсюлмани и не правим разлика между техните политически, етнически, социални и културни различия", коментира Ахмедов.
Защо Турция плаща
Основната линия, по която текат обвиненията срещу Главното мюфтийство в медийните публикации от последния месец, е помощта - финансова и кадрова - която изповеданието получава от турската правителствена дирекция по религиозните въпроси. "Откритията", че Анкара "командва" българските мюсюлмани, които започнаха да валят в "Епицентър", "Труд", "Блиц" и ПИК, съвпадат с новата антитурска и проруска линия на ДПС, зададена в новогодишното парти слово на почетния председател Ахмед Доган.
Финансовата подкрепа от Турция всъщност се изразява в частично спонсориране на трите средни духовни училища - Шумен, Русе, Момчилград, и Висшия ислямски институт в София. Тя се случва по силата на споразумение между Главното мюфтийство и дирекцията по религиозните въпроси на Турция от 2002 г., което е без давност. Според изповеданието общата сума на получаваната годишна помощ не надхвърля няколко милиона лева.
Отделно според Закона за вероизповеданията изповеданията имат право да канят религиозни служители от чужбина с разрешението на дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Към момента в България има 16 имами, които са командировани от Турция и проповядват в български религиозни храмове. Разбира се, тази практика съществува не само при мюсюлманите. Свещеници от чужбина канят католиците, протестантите, еврейската и арменската общност в България.
Въпросът, който отсъства от публикациите с обвинителен тон към мюфтийството обаче, е защо се налага българските духовни училища на мюсюлманите да се финансират от друга държава. Отговорът е прост - защото българската не е дала нито лев за образователни цели на изповеданието. Годишната субсидия, която Главното мюфтийство получава от държавата, е в размер на 360 хиляди лева, които са предназначени за ремонтирането на джамии. За сравнение - през 2016 г. Българската православна църква ще получи 3.2 милиона лева от правителството, като от тях 2.4 милиона лева са за ремонт и строежи на храмове, а останалите 850 хиляди лева - за подпомагане на дейността на църквата в чужбина.
Доц. Михаил Иванов припомня и историята на решението издръжката на подготовката на имами да се поеме от Турция. Още през 1999 г., по време на правителството на Иван Костов (да, същият), в Анкара се подписва Протокол за сътрудничество между Дирекцията за вероизповеданията и така наречения Дианет. По силата му всички средства за подготовка на мюсюлмански духовници у нас се поемат от Турция. През 2002 г. със знанието на Дирекцията по вероизповеданията се подписва нов такъв протокол, но този път между Дианета и Главното мюфтийство. "Не мога да скрия възмущението си от това, че хора, които носят пряка отговорност за това позорно дезертиране на държавата от своите задължения, днес заклеймяват мюсюлманското вероизповедание, че се е оставило под влиянието на "ислямистка" Турция или гузно мълчат", коментира доц. Иванов.
Вместо да разсейва спекулациите в публичното пространство по темата, дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет също предпочита да пази дистанция. Оттам първо отказаха среща на "Капитал" по темата с аргумента, че не могат да се месят във вътрешноорганизационния живот на изповеданията. След това отговориха уклончиво на въпроса дали са уведомени за споразумението между Главното мюфтийство и Дианета за спонсориране на училищата, като обясниха, че не са получавали споразумението за становище и не разполагат с текста му.
При липсата на какъвто и да било ангажимент от държавата към духовните училища да се обвинява Главното мюфтийство, че търси алтернативни източници на финансиране, е, меко казано, лицемерно. Още повече че самото изповедание прави опити да осигури финансовата им независимост и в България. При разглеждането на последния законопроект за училищно и предучилищно образование институцията предложи духовните училища да минат на делегирани бюджети на принципа "парите следват ученика", който беше приет и за частните училища в страната. Предложението им обаче беше отхвърлено от депутатите.
По същия начин мюфтийството от години се бори да получи разрешение за строеж на свой културно-религиозен център в кв. "Малинова долина" в София, където да се премести Висшият ислямски институт. Сградата, в която се намира той в момента, не отговаря на условията за акредитация на висше учебно заведение, което спъва развитието на студентите и преподавателите да търсят реализация в светски университети и специалности. Разрешението за проектиране на парцела, който мюфтийството притежава, отлежава без отговор в администрацията на главния архитект Петър Диков и все още очаква развръзка. В изповеданието обаче са наясно, че решението за построяването на мюсюлманския образователен комплекс е политическо.
Има ли воля
На този фон и в разгара на медийната кампания срещу мюфтийството министър-председателят Бойко Борисов също повдигна въпроса за обучението на мюсюлманските духовни водачи от парламентарната трибуна миналата седмица. "А ние всичките си завираме главата като щрауса в пясъка, а имаме стотици хиляди мюсюлмани, ходжи, мюфтии, вероизповедание, голяма част от което е на издръжка на турската държава, и всички сме го знаели. Просто бих бил много щастлив, ако парламентът намерим общо решение на този въпрос - как се обучават българските мюсюлмани, къде се обучават, къде се издават техните дипломи", каза той по време на блиц контрола и добави, че ще се радва ДПС да участва в дебата.
Дали обаче думите на Борисов са знак, че правителството този път е решено да реши казусите, влачени с години? "Според мен Бойко Борисов е бил посъветван от службите по сигурността, които вероятно са направили анализ, че това отдавна е трябвало да се случи, но ако иска да продължи, трябва да каже на мюсюлманите: "дайте ни списък с проблеми, важни за изповеданието, които трябва да бъдат решени", казва Хюсеин Хафъзов. Той припомня, че през годините различни институции, включително правителство и президентство, са обещавали да съдействат, но до реални резултати не се е стигало. Затова убеждението му е, че внезапна българска грижа към качеството на обучение на мюсюлманските духовни водачи би се приела като лицемерие от общността, като опит да бъде овладяна цялата сфера. "Единични политики няма да решат проблема, докато държавата и управляващите не променят и преосмислят отношението си към мюсюлманската общност като цяло", смята Хафъзов. "Трябва да има държавна политика, която да бъде следвана без значение кой е на власт. А контролът да е над опасните тенденции, не над мюсюлманите."
Това е и пътят Главното мюфтийство да се освободи от подозренията в политически зависимости - вътрешни или външни. Защото, както казва лидерът на НПСД Корман Исмаилов: "Ако мюсюлманите имат своя независима и самостоятелна духовна институция със силно лидерство, което по адекватен на нашата традиция начин тълкува, обучава и живее исляма, от това ще спечелят мюсюлманите, обществото, държавата и регионът ни като цяло."
Как си обяснявате атаките в медиите срещу Главното мюфтийство?
В продължение на 25 години се води борба за политически контрол над мюсюлманското вероизповедание в България. Това продължава и сега. Но докато през първата половина на 90-те години се водеше борба между ДПС и БСП за пряк контрол чрез налагане на "свое" ръководство на Главното мюфтийство, то през този век (от 2003 г. насам) мюфтийството е въвличано в непрекъснати съдебни спорове относно легитимността на неговата регистрация. Така се поддържа постоянно напрежение и мюсюлманското вероизповедание е силно затруднено в изпълнението на своето основно задължение – да обгрижва духовно мюсюлманите в страната.Нещата като че ли се успокоиха през 2011 г., когато след подписка на над 200 хиляди мюсюлмани с искане да се сложи край на хаоса във вероизповеданието се проведе конференция с участието на около две хиляди делегати, на която беше избран за главен мюфтия Мустафа Хаджи. Този път съдебните затруднения бяха преодолени относително бързо и след като Софийският градски съд, като първа инстанция, отказа да регистрира решенията на конференцията и избраното ръководство, Апелативният съд два месеца по-късно (на 20 април) отмени отказа и вписа в регистъра Мустафа Хаджи като главен мюфтия, постановявайки, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване. С други думи, да повторя, Мустафа Хаджи е главен мюфтия и като такъв участва в правния мир.
Атаката в някои от медиите тези дни се води, като на първо място отново се оспорва легитимността на ръководството начело с Мустафа Хаджи. Основен говорител, както и в миналото, е Недим Генджев – бивш офицер от ДС, назначен за главен мюфтия от комунистическия режим през 1988 г., отхвърлян от огромното мнозинство от мюсюлманите в България. Новото е, че към него се присъедини в медиите с целия си авторитет бившият министър-председател Иван Костов. И двамата в синхрон изричат едни и същи неверни твърдения и голословни обвинения – че Мустафа Хаджи не е бил според закона главен мюфтия, че той е бил проводник на ислямистка Турция у нас, че вероизповеданието е загубило българския си характер и т.н. Невъзможно ми е да си обясня тази симбиоза между двамата, но тя е очевиден факт.
Във всички случаи трябва да се каже, че тази атака създава чувство на застрашеност у мюсюлманите у нас, което засилва и без това протичащия сред тях процес на капсулиране. А това вреди на националните интереси, в името на които се заричат и Недим Генджев и Иван Костов и другите като тях, както и съответните медии.
Какво е необходимо, за да може Главното мюфтийство да се еманципира от политическо влияние (външно или вътрешно)?
През целия посткомунистически период след 1989 г. правителствата се отнасяха безотговорно към факта, че в България живеят близо един милион мюсюлмани, които се нуждаят от пълноценен религиозен живот. За своите груби намеси в религиозните дела България на два пъти беше осъдена от Съда по правата на човека в Страсбург. Дирекцията по вероизповеданията не изпълнява своята функция да осъществява диалог и сътрудничество между държавата и мюсюлманското вероизповедание – могат да се посочат редица примери, когато в резултат на отсъствието на диалог не бяха предотвратени опасни инциденти и изяви. За отсъствието на такъв диалог говорят и многобройните съдебни дела, които се водят за връщане на собствеността на вакъфски имоти и молитвени сгради.Предлаганата от Дирекцията по вероизповеданията сума за издръжка на мюсюлманското вероизповедание е напълно недостатъчна – през последните години предвидената сума в Държавния бюджет е около 350 хиляди лева (епизодично се отпускат целево и неголеми суми за ремонт на джамии). Тези средства, които са предвидени за издръжка на главното и районните мюфтийства и за заплати на духовните лица, са крайно недостатъчни. Положението би могло де се подобри от ползването като източник на средства на вакъфските имоти, но, както казах, собствеността на много от тях не е възстановена, а делата поглъщат не малко средства. Скромен принос дават и самите мюсюлмани (не всички), давайки предвидения от исляма закят. Този разговор е необходимо да се проведе. Надявам се, че по-точни финансови данни ще бъдат изнесени на предстоящата на 24 януари мюсюлманска конференция.
При тази ситуация няма средства за учебния процес, който се провежда във Висшия ислямски институт и в трите средни мюсюлмански училища. От години за образователни цели българската държава не е давала и лев. Недостигът на средства през 90-те години имаше за резултат ниско качество на учебния процес, което мотивира масово младежи да заминат за Турция и някои арабски страни, за да получат там духовно образование. В същото време всички проведени проучвания за нагласите на мюсюлманите у нас показват, че мнозинството от тях искат подготовката на духовници да се осъществява в България.
Вместо държавата да поеме своята отговорност и да финансира създаването на условия за пълноценен учебен процес, беше потърсено друго решение: През 1999 г., по време на правителството на Иван Костов, в Анкара се подписва Протокол за сътрудничество между Дирекцията за вероизповеданията и т.нар. Дианет (институция към правителството на Турция с ранг на министерство по религиозните въпроси, към което има и асоциация от духовни вакъфи (фондации)). По силата на този протокол всички средства за подготовка на мюсюлмански духовници у нас се поемат от Турция. През 2002 г. със знанието на Дирекцията по вероизповеданията се подписва нов такъв протокол, но този път между Дианета и Главното мюфтийство. Не мога да скрия възмущението си от това, че хора, които носят пряка отговорност за това позорно дезертиране на държавата от своите задължения, днес заклеймяват мюсюлманското вероизповедание, че се е оставило под влиянието на "ислямистка" Турция, или гузно мълчат.
Поставям думата "ислямистка" в кавички, защото трябва ясно да се каже, че Турция не е ислямистка държава. Ислямизъм е доктрина, която, изопачавайки исляма и Корана, използва религията като политическо ръководство и ръководство в обществения живот. Вярно е, че след идването на "Партията на справедливостта и развитието" ролята на исляма силно нарасна в турското общество, но държавното строителство продължава да се основава на либерално-демократичните принципи – светска държава, всеобщо избирателно право, разделение на трите вида власти, като законодателната принадлежи на парламента, светски съдилища, равенство между мъжете и жените, включително и в наследствените отношения, и т.н.
Смятам, че е крайно време нашите държавни институции да поемат своите отговорности и без да се намесват във вътрешния живот на мюсюлманското вероизповедание, да установят чрез една работеща, а не палиативна Дирекция на вероизповеданията равноправно сътрудничество и добронамерен диалог с мюсюлманските духовни институции. Държавата, изхождайки от нашите национални (а не ура-патриотарски) интереси, е длъжна да подпомогне тези институции, включително и с необходимите средства. На първо място, това се отнася до осигуряването на модерен и качествен образователен процес в ислямските духовни учебни заведения.
Ние не трябва да се отнасяме враждебно към Турция за това, че тя подпомага нашите мюсюлмани. Напротив, трябва да й благодарим, но в същото време нека да поемем своите отговорности.
Ето така мюсюлманското вероизповедание ще получи възможност да се еманципира от политическо влияние (както вътрешно, така и външно).
