Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 яну 2016, 17:07, 5181 прочитания

Онлайн гласуването: не дали, а кога

Електронен вот може да има най-рано след четири-пет години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Докато Росен Плевнелиев отчиташе работата си на четвъртата година от президентския му мандат в четвъртък, в парламента се водеха дебати дали да се приемат резултатите от инициирания от него референдум за електронно гласуване. В допитването в края на октомври миналата година участваха 2 587 593 избиратели, от които 1 883 411 отговориха положително на въпроса, а 704 182 бяха против гласуването по интернет.

Въпреки съпротивата на БСП, "Атака" и Патриотичния фронт Народното събрание даде зелена светлина на електронния вот. В подкрепа на възможността вотът да става по интернет гласуваха 136 народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, АБВ и БДЦ. С това решение допитването за електронното гласуване на практика стана първият национален референдум, който завърши с положителен резултат. Предишният преди три години – за АЕЦ "Белене", освен че беше спорен от гледна точка на темата, не получи одобрението на парламента. В първото национално допитване участваха малко избиратели - 1 405 463, като отговорилите с "да" на въпроса дали да се развива ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа бяха 851 757.


Прекият резултат от гласуваното решение на парламента е, че ако досега въпросът беше дали изобщо да има електронен вот, след подкрепата на депутатите на възможността да се гласува по електронен път въпросът вече е кога. И той има две страни. Едната е политическа и е свързана с приемането на законодателството, което трябва да регламентира гласуването по интернет. Другата е технологична и техническа.

Политическата страна

В решението си депутатите записаха, че до края на февруари комисията по правни въпроси трябва да обсъди всички внесени законопроекти за промени в Изборния кодекс, които засягат електронното гласуване и те да минат на първо четене в пленарната зала. А до края на април комисията трябва да подготви промените в кодекса за второ четене. Не беше прието предложението на депутата от гражданската квота на РБ Петър Славов до края на май поправките в Изборния кодекс да бъдат приети окончателно.



Депутати от ГЕРБ обясниха отказа да се приеме това предложение със сложността на въпроса. Липсата на срок за приемането на промените обаче предизвика съмненията в част от депутатите от РБ, че целта е по този начин да се забави процесът и той да бъде отлаган във времето. "Въвеждането на електронното гласуване ще стане, когато има пълна гаранция за провеждането на такъв вот, което може да е след 2-5-10 години", каза например председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Към тези подозрения се прибавят и съмненията, че народните представители винаги могат да се оправдаят за евентуалното неприемане на текстовете за електронното гласуване с изискванията, които бяха записани в решението на парламента за "разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи". Това допълнение беше наложено от ДПС и беше цената за тяхната подкрепа на гласуването по интернет. Подобни бяха и част от аргументите на депутатите от БСП, "Атака" и ПФ да са против - че при този начин няма да е ясно кой гласува, че няма гаранции дали някой няма да контролира вота на избирателя или пък че подаденият по интернет глас няма да бъде отчетен правилно, както и че съществува сериозен риск от манипулации.

Гласуване по интернет за кого

"Аз съм един от поддръжниците на гласуването по интернет. Против съм обаче допускането на възможността всички да гласуват по интернет, независимо от това къде пребивават, както и това да става в продължително време. Ако такова нещо се допусне, независимо каква ще бъде технологията на електронния вот, това ще доведе единствено до справедлива пазарна цена на един глас. И до нищо друго. Защото ние имаме много доказателства, че партиите в България са напреднали много в технологиите, с които да набират гласове, а не да ги получават", казва политологът от СУ "Св. св. Климент Охридски" Димитър Димитров. Той дава пример с последните местни избори в две общини - Горна Малина и Трекляно, където регистрираните преди вота по настоящ адрес избиратели са били повече от тези, които живеят там постоянно.

"Няма как избирателите в тези две общини, които живеят постоянно там, да са се чувствали щастливи, защото вотът там е бил за тяхна сметка и от техния глас нищо не зависи", казва той. Според Димитров един от основните въпроси, който трябва да бъде изяснен, е какво в България е активно избирателно право и как то се реализира, защото гласуването става по настоящ и по постоянен адрес. Той дава и още един пример с този проблем. "В доклада на ОССЕ от последните парламентарни избори ясно се казва, че избирателите в България са малко над 6 800 000. В същото време според избирателните списъци гласоподавателите са малко над 7 000 000. Разликата от около 200 000 идва от хора, които през годините са гласували на различни места", казва Димитров. "Коя е гаранцията, че част от тези гласове не са отишли примерно за АБВ, на които им трябваха 4100 гласа, за да прескочат бариерата за влизане в парламента", добавя той.

По тези причини според Димитров електронното гласуване трябва първо да се въведе пилотно за българите, които живеят в чужбина, и то за местата, където те нямат достъп до избирателните секции или дипломатическите мисии. "Проблемът е, че за разлика от другите страни, които позволяват гласуване по пощата, чрез пълномощни, условен глас, в България изборното право е лично и присъствено, а тези хора на практика са лишени от правото си да гласуват, защото секцията им или посолството са доста отдалечени", казва той. Едва след това според него може да се пристъпи към въвеждане на електронно гласуване за други избиратели.

За да се случи това обаче по мнението на Димитров трябва да се направят две неща. Едното е да се създаде регистър на избирателите по настоящ адрес, който да се поддържа от МВР. Така ще е ясно кой къде се намира. Димитров смята, че при гласуването по интернет няма как да се гарантира кой гласува и дали някой не оказва натиск върху него. Единственият начин това да стане е чрез биометричната  идентификация. "Тази технология вече съществува, но все още не е масово разпространена и е въпрос на няколко години да стане по-достъпна", казва той. Гаранция пък, че няма да бъде извършвана подмяна на вота на избирателя по интернет, е създаването на т.нар. контролна кутия, до която той ще има достъп и чрез която може да проверява дали е отчетен вотът му.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 235 прочитания

България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това? 1 България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това?

От 458 млн. евро субсидията ще се повиши на 2.69 млрд. евро, но възможностите за използването на тези средства са ограничени

30 май 2020, 542 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фокусът с печалбата на НЕК

Спасението на държавната енергийна компания можеше да стане и по-рано, ако не бяха хаотичните действия на БСП през 2013-2014 г.

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10