Фокусът с печалбата на НЕК

Въпреки постоянните атаки срещу нея министърът на енергетиката Теменужка Петкова отстоя новия енергиен модел, който тя и шефът на КЕВР Иван Иванов наложиха. <br>

Фокусът с печалбата на НЕК

Спасението на държавната енергийна компания можеше да стане и по-рано, ако не бяха хаотичните действия на БСП през 2013-2014 г.

8977 прочитания

Въпреки постоянните атаки срещу нея министърът на енергетиката Теменужка Петкова отстоя новия енергиен модел, който тя и шефът на КЕВР Иван Иванов наложиха. <br>

© Анелия Николова


След като дълги години Националната електрическа компания (НЕК) беше на ръба и а-ха да се сгромоляса, за последните месеци управляващите показват очевиден оптимизъм за съдбата на държавния доставчик на ток. За една година дружеството е свило загубата си два и половина пъти - от 586 на 220 млн. лева, обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на конференцията "България в глобалната несигурност", организирана от "Капитал". Според нея НЕК дори реализира печалба от дейността си по доставка на електроенергия на регулирания пазар (домакинствата и малкия бизнес). Досега държавната компания винаги е губела от тази си дейност заради социалните цени, които тя е принудена да поддържа.

Всичко това е добра, макар и очаквана новина. Повечето от мерките за стабилизирането на енергийния сектор (и НЕК като най-голям играч в него) бяха обсъждани още в началото на 2013 г., но вместо да се реализират още тогава, след спечелването на изборите от БСП през май същата година, назначената от социалистите Държавна комисия по енергийно и водно регулиране предпочете да поеме по съвсем друг курс - намаляване на цени и спиране на плащания по договори. Всички това вкара НЕК в колапс (тъй като компанията нямаше как да не се издължава по валидни договори) и отложи решаването на проблемите с поне година и половина, до март 2015 г., когато законодателно бяха орязани някои преференции за централите на възобновяема енергия, топлофикационните и заводските централи и най-накрая беше решено с приходите от продажбите на държавните въглеродни квоти да се намалява тежестта от високите цени на ВЕИ.

Как стана това

Към деветмесечието на миналата година НЕК вече беше на загуба от дейността си от 350 млн. лв. С темпото, с което продължаваше да губи пари, дружеството трябваше да излезе на минус от поне 400 млн. лв. в края на годината. Вместо това според данните, изнесени от Петкова (отчетът на НЕК все още не е изготвен), загубата е "едва 220 млн. лв."

Най-простото обяснение за свиването на загубата е Фондът за енергийна сигурност. Той беше създаден през август миналата година, като в него влизат приходите от 5% данък върху продажбите на електроенергия от производителите и парите, получени от безплатните държавни въглеродни квоти. В интервю за "Капитал" председателят на фонда, бившият депутат от ГЕРБ Деян Червенкондев, каза, че от тези източници към НЕК в края на миналата година са били преведени 183 млн. лв.

Ако НЕК обаче е била на загуба от 350 млн. лева към септември и в следващите три месеца не е реализирала нови дефицити, с инжектирането на 183 млн. лв. към края на 2015 г. финансовият й резултат би трябвало да бъде по-добър от заявените от Петкова данни.

Какво се е случило? Първото обяснение е, че поне за няколко месеца компанията е трупала загуби от продажбите си. Другото е, че НЕК е направила провизия на свое бъдещо задължение за плащане, например заради очакваното влизане в сила на намалението на цените на бизнеса и необходимостта част от вече събраното да се върне. Според запознати с предварителния отчет на компанията за последното тримесечие тя всъщност е на печалба.

Може ли още?

В ценовото решение на енергийния регулатор за периода август 2015 - юни 2016 г. чрез Фонда за енергийна сигурност в НЕК трябва да постъпят общо 400 млн. лв. Само за пет месеца в него са влезли 183 млн. лв., от което може да се предположи, че прогнозата ще бъде надвишена. В същото време, като се изключи последната седмица, тенденцията е за поскъпване на квотите за вредни емисии, което може да доведе до още повече приходи. Допълнително положителен ефект за НЕК ще играе спадът на петролните цени, които ще свият и цените на природния газ значително под прогнозите на регулатора. Това ще намали и плащанията за електроенергията, която държавното дружество е принудено да изкупува основно от топлофикационните централи. Ако КЕВР реши да намали кръстосаното субсидиране (сега през високата цена на произвежданата електроенергия се субсидира парното), НЕК може да спести не един милион.

Всъщност сегашният резултат можеше да бъде и по-добър, ако не се бяха случили две неща.

Първото е неуспехът досега да влязат в сила споразуменията с ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Договорката беше постигната през април, като срещу изплащане на дължимите от НЕК пари на двете централи (вече над милиард лева) те се съгласяваха да намалят цените по дългосрочните си договори с 97 млн. лв. годишно. Опитът да се намери банка, която бързо да финансира НЕК през миналата година, се сгромоляса, след като финансовите институции не искаха да се ангажират с търсената сума от 500 млн. евро. Вместо бързо да се пристъпи към вземането на по-малък заем и излизане на облигационните пазари (каквато беше идеята след получаването на заема), Българският енергиен холдинг затъна в безплодни разговори с банките, които сега по оптимистични прогнози трябва да приключат до края на януари. Протакането дори роди предположения, че БЕХ всъщност саботира заема, надявайки се проверката на Европейската комисия да открие в договорите на двата ТЕЦ-а нерегламентирана държавна помощ. Засега обаче сигналите от ЕК са, че няма да има сериозна санкция (която така или иначе ще трябва да се плати от държавата, а не от централите).

Забавянето обаче коства на НЕК около 35 млн. лв. разходи в повече за петте месеца, в които действа новият ценови период.

Вторият фактор, който пречи на подобряването на данните на НЕК, е продължаващото изкупуване на електроенергия от скъпи заводски централи като ТЕЦ "Брикел". Централата, която се свързва с Христо Ковачки, най-накрая тази година беше посочена от местните еко-власти за основен замърсител в региона. Доскоро РИОСВ - Стара Загора, се оправдаваше, че не могат да установят откъде идват замърсяванията. Едва този август беше установено, че ТЕЦ-ът не спазва комплексното си разрешително и РИОСВ отказа да даде одобрение за пускане на допълнителни мощности на централата. Вместо спиране забраната доведе до това, че в края на годината КЕВР увеличи регулираната цена на мръсната централа, тъй като тя не е могла да работи на пълната си мощност.

Подобни действия могат да намалят предвидените спестявания от 130 млн. лв., които трябваше да дойдат от ограничаването на работата на заводските и топлофикационните централи.

А може ли да се издъни?

Засега няма много изгледи за това. Единственият голям приход, който НЕК ще загуби в следващите месеци, е влизането в сила на наредбата, с която индустрията ще бъде освободена от част от плащанията за зелена енергия. Тя беше приета, за да се тушира недоволството на големите заводи от по-високите цени на тока, но все още е на трупчета, тъй като Европейската комисия все още не е одобрила държавната помощ и засега енергийното дружество прибира отстъпката. Колко обаче ще загуби НЕК, когато наредбата влезе в сила, е трудно да се каже, тъй като Брюксел има съмнения за начина, по който се намаляват плащанията за индустрията, и вероятно тя ще трябва да бъде преработена.

По-големият риск за НЕК е политическият натиск. Eдин от най-големите проблеми за компанията беше настояването на четирите най-големи работодателски организации цената на електроенергията да не бъде повишавана за бизнеса. За да се изравни тежестта между сумите, които плащат домакинствата за зелена, високоефективна енергия, както и по преференциалните договори на НЕК, добавката задължение към обществото беше повишена двойно за бизнес клиентите. Това увеличи сметките им с около 12% средно и предизвика дори символична стачка със спиране на производството (което обаче не се отрази на потреблението на електроенергия). Подобрените резултати на НЕК могат да подновят натиска за сваляне на цените. Преди предстоящите президентски избори това нищо чудно да се случи, но ще се отрази пагубно върху компанията - до средата на тази година тя може да покрие тарифния си дефицит, но тепърва трябва да изплаща огромните заеми, които тежат на гърба й.

След като дълги години Националната електрическа компания (НЕК) беше на ръба и а-ха да се сгромоляса, за последните месеци управляващите показват очевиден оптимизъм за съдбата на държавния доставчик на ток. За една година дружеството е свило загубата си два и половина пъти - от 586 на 220 млн. лева, обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на конференцията "България в глобалната несигурност", организирана от "Капитал". Според нея НЕК дори реализира печалба от дейността си по доставка на електроенергия на регулирания пазар (домакинствата и малкия бизнес). Досега държавната компания винаги е губела от тази си дейност заради социалните цени, които тя е принудена да поддържа.

Всичко това е добра, макар и очаквана новина. Повечето от мерките за стабилизирането на енергийния сектор (и НЕК като най-голям играч в него) бяха обсъждани още в началото на 2013 г., но вместо да се реализират още тогава, след спечелването на изборите от БСП през май същата година, назначената от социалистите Държавна комисия по енергийно и водно регулиране предпочете да поеме по съвсем друг курс - намаляване на цени и спиране на плащания по договори. Всички това вкара НЕК в колапс (тъй като компанията нямаше как да не се издължава по валидни договори) и отложи решаването на проблемите с поне година и половина, до март 2015 г., когато законодателно бяха орязани някои преференции за централите на възобновяема енергия, топлофикационните и заводските централи и най-накрая беше решено с приходите от продажбите на държавните въглеродни квоти да се намалява тежестта от високите цени на ВЕИ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    danielkiryakov avatar :-|
    Даниел Киряков

    Винаги ще има политически натиск върху НЕК. Това е нещо като традиция. Препоръки тук са излишни.

    Интересно е, че Капитал все по-често използва силен език срещу Брикел. За района на комплекса "Марица-изток" от над десетилетие се знае, че ТЕЦ-ът няма никаква реална екологична програма и е основен замърсител. Но периодичното споменаване на този често забряван факт, е знак за обективност (за мен).

    Как ли ще се отрази на действията на БЕХ фактът, че ТЕЦ2 не е направил инвестиции за отговаряне на Директивата на ЕК за азотните емисии?

  • 2
    jagerzur avatar :-|
    jagerzur

    "Фокусът" с печалбата е игра с цифри. Всеки нормален финансист може при еднакви изходни данни да изкара или печалба или загуба, в зависимост какво се търси като резултат.

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Това, че като цяло действията на социалистите докараха НЕК на тоя хал е известно на повечето хора, които са по-близко до темата.
    Като се почне с дългия инкасатор, мине се през шлема на Гоце, подкрепен и пробутван от инкасатора и Станишев, та се стигне до великия специалист Стойнев, който на губещ търговец, какъвто беше НЕК-а, му свали продажните цени. Та с дружни усилия и не без помощта и на хора поне формално не от БСП, чрез лоши договори и преизпълние на плана с ВЕИ-тата, нещата стигнаха до тук.
    Иначе е ясно, че с подобни мерки и с изстискване на още налични резерви по отношение на държавните дружества и слагане на полагащото му се място, предприятията на Ковачки, НЕК наистина може да започне да се оправя.

  • gembirdkz

    Интересното е,не можеше ли още по-рано от 2009 управлявахте ВИЕ КРАТУНИ такива!БСП бяха за една година!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход