БНБ се отказва да глобява за невярна информация за банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ се отказва да глобява за невярна информация за банки

Според решението на управляваната от Димитър Радев БНБ текстът "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор"

БНБ се отказва да глобява за невярна информация за банки

Предложението на централната банка да отпаднат рестриктивните законови текстове показва смяна в подхода и манталитета по темата

Николай Стоянов
8366 прочитания

Според решението на управляваната от Димитър Радев БНБ текстът "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор"

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


След паниката около ПИБ БНБ под ръководството на Иван Искров дори поиска криминализиране на слуховете за банки.

БНБ предлага да отпадне текстът от Закона за кредитните институции, който й дава право да налага глоби и санкции за разпространяване на "невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Това съобщиха от водената от Димитър Радев институция, чийто управителен съвет е решил, че приложението на въпросния чл. 152а "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Текстът досега никога не е прилаган и не е стигал до съдебна зала, но от години е критикуван от медии и неправителствени организации като ограничаващ свободата на словото и налагащ автоцензура под страх от санкции. За физически лица те могат да достигнат 20 хил. лв., а за юридически - до 150 хил. лв.

Това бележи

обрат в позицията

на централната банка, която под ръководството на предишния си гуверньор Иван Искров дори поиска криминализиране на разпространяването на "заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Това стана непосредствено след кризата с Първа инвестиционна банка през лятото на 2014 г., когато имаше подозрения за умишлено разпространявани слухове, целящи атака спрямо банката. Тогава инициативата на БНБ, предвиждаща наказание затвор от 2 до 5 години (а при "причинени другиму значителни вреди или получени значителни неправомерни доходи" - от 5 до 10 години, беше подета от депутата от ДПС и председател на бюджетна комисия Йордан Цонев, който внесе предложенията още на следващия ден. Те понесоха остри критики от опозицията и от Съюза на издателите в България, който ги окачестви като "абсолютна цензура". Въпреки това те скоростно бяха вкарани в дневния ред на заседанието на правната комисия и получиха одобрението на депутатите от ГЕРБ и ДПС, но така и не бяха гласувани заради оставката на премиера Пламен Орешарски и предсрочното прекратяване на работата на Народното събрание.

Сега в по-спокойна обстановка и с друг гуверньор управителният съвет на БНБ (от който мнозинството са същите като през 2014 г.) явно мисли по различен начин и е решил, че не само няма нужда от криминализиране, но и от санкции за говоренето за банки. С това за финансовите журналисти би отпаднало едно притеснение при работата и като цяло би трябвало да им позволи да са по-критични при отразяването на процесите в банковата система. Въпреки че чл. 152а никога не е прилаган, той

стоеше като плашило

и решението на БНБ доброволно да се разоръжи показва смяна в подхода и манталитета й. Най-близко до употребата на текста централната банка беше през 2012 г., когато тя получи жалба от четири банки, срещу поредица от статии в сайта "Биволъ", базирани основно на изтекли грами на американското посолство и наричащи ги "гнили ябълки". Банките бяха Инвестбанк, ПИБ, ЦКБ и обявената в несъстоятелност КТБ, която беше затворена на 20 юни 2014 г. Според банките публикациите на сайта нарушавали Закона за кредитните институции (ЗКИ) и на собствениците му трябва да бъде наложена санкция. Като резултат от жалбата БНБ покани собствениците на "Биволъ" на разговор, а те отказаха срещата и настояваха, ако има разговор, той да е публичен.

Текстът присъства още от приетия през 1997 г. Закон за банките и е реакция на банковата криза, при която вестници директно бяха ползвани на атаки срещу банки. Тогава нормата е приета набързо и без особено обсъждане, като се пренася безкритично и в наследника му - Закона за кредитните институции. Освен критиките, че ограничава свободата на словото, текстът често е атакуван  и заради това, че е неясен и общ. Например и досега има различни тълкувания дали се отнася само до невярна информация или до всякакви обстоятелства, които "уронват доброто име на банката и доверието към нея". Освен това той предполага и доста субективизъм, като БНБ трябва да преценява дали и как е уронено името. Аналогични и дори по-силни критики имаше и към неуспелия проект за криминализирането на говоренето за банки на Искров, който отваряше още по-широко вратата за интерпретации. При него обхватът се разширява, като включва и други "финансови институции". А под ударите му можеше да попадне практически всеки негативен журналистически материал, тъй като според текста не се иска да е произвел някакъв ефект, а просто да може да доведе до всяване на паника в населението по неясно чия преценка.

В повечето държави банките нямат специален статут и не се ползват от подобна защита от централната банка, като могат както и всяко друго лице да се защитават срещу клевета по съдебен ред.

След паниката около ПИБ БНБ под ръководството на Иван Искров дори поиска криминализиране на слуховете за банки.

БНБ предлага да отпадне текстът от Закона за кредитните институции, който й дава право да налага глоби и санкции за разпространяване на "невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Това съобщиха от водената от Димитър Радев институция, чийто управителен съвет е решил, че приложението на въпросния чл. 152а "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Текстът досега никога не е прилаган и не е стигал до съдебна зала, но от години е критикуван от медии и неправителствени организации като ограничаващ свободата на словото и налагащ автоцензура под страх от санкции. За физически лица те могат да достигнат 20 хил. лв., а за юридически - до 150 хил. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    maximxx avatar :-|
    Максим Александров

    Аз се надявам законът да остане както е. Има причини, и то много, поради които не е ОК някакви сайтове да публикуват някакви данни, които пък после някакви медии да препубликуват (дори и всичките да са супер-независими, въобще не визирам случки от близката история). Нали затова има специализирани органи (и то поне 10). Конкретно за банките, всичко е въпрос на доверие, а веднъж кажат ли, че сестра ти е *****, дори и да обясниш, че нямаш сестра, щета си е налице и е доста финансово измерима. Не са кренвирши това, някой да ревне в блога си, че били без месо.
    А иначе някаква пияница какво преписал от нощен труд в официална грама, или някакво хипи че заподозряло, че се строи лифт на Банско, или пък че някаква бг-мама решила, че банката няма пари, щото не могла наведнъж да изтегли повече от 9999 лв... Техен проблем, не на държавата. Така че дано текстът да остане както е, може би ще е достатъчна спирачка.

  • 2
    mammita avatar :-|
    mammita

    Аз много пъти съм се изказвала като избираха Радев, че целият избор беше нагласен и той е една калинка, която се поставя като Симеон Дянков, на ключова позиция, но нищо не разбира или поне не познава българската среда. В момента, това което виждам е, че Радев и БНБ абдикират от задълженията си да предпазват системата от сътресения. Конкретният закон е вкаран през 97-ма година, защото тогава приехме Валутния борд. Той поставя рестрикции на БНБ да помага пряко на банките в страната. Така БНБ губи основната си функция да бъде кредитор от последна инстанция. Казано по-просто ако се омаже нещо, тя няма инструменти, с които да го оправи. Този закон е приет като заобикаляне на наложените й отграничения и цели да даде възможност на БНБ да предпазва банките от злонамерени атаки. Българската медийна среда в момента е такава, че няма нормални медии, а рекетьори. Например, медията Х решава, че й трябват пари и започва да пише каквито се сетите щуротии срещу банката У. Банката сега няма към кого да се обърне вече за помощ. Единственият й начин да реши проблема е да започне да си плаща на дадената медия, за да спре да пише лъжи. Това прави в момента Радев. Превръща БНБ в едни чиновници, които само заверяват отчети. След като БНБ не може да си пази банките, тогава за какво ни е? За да си раздават по над милион лева заплати на година?

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Как така не е била прилагана? Нали имаше обвинения към Капитал и други вестници по време на аферата КТБ. Ако не са били по тази точка, по коя?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK