Работодателите ще могат да внасят пълния размер на здравните и социалните осигуровки на служителите си. Това е възможност, която депутати от гражданската квота на Реформаторския блок искат да запишат в Кодекса за социалното осигуряване. В момента съотношението е 60:40, като фирмата е задължена да поеме по-голямата част от вноската. Ако поправката бъде приета от парламента и ако дадена фирма реши да се възползва от нея, тя задължително ще вдигне разхода за фонд "Работна заплата". Причината е, че в текстовете се посочва изрично, че брутното възнаграждение на работника трябва да остане същото.
Според вносителите подобна мярка би повишила конкурентното предимство на фирмите, когато се опитват да привлекат квалифицирани служители. В мотивите към законопроекта е посочено, че мярката ще помогне и за "изсветляване" на икономиката, тъй като според вносителите така ще се създадат стимули за осигуряване на служителите в дадено предприятие на действителния размер на тяхното възнаграждение.
Какви са мотивите
В мотивите към законопроекта е записано, че и в момента много поемат целия размер на осигуровките в опит да задържат качествените служители. Това обаче не е разписано конкретно в КСО, което според вносителите не дава възможност тези разходи да бъдат признати и да намалят данъчната основа при облагане. Такива осигуровки биват облагани с данък печалба върху сумите, които са внесли като осигурителни вноски и които са дължими за сметка на служителите им. Във връзка с това чрез преходните и заключителни разпоредби се правят промени в законите за корпоративното подоходно облагане, здравното осигуряване и данъците върху доходите на физическите лица.
Освен полза за фирмите тази промяна ще е полезна и за бюджета, смятат вносителите, сред които са Мартин Димитров, Петър Славов и Гроздан Караджов. Фискалният ефект от предлагания законопроект също се очаква да бъде положителен предвид по-високите приходи от данъци, начислени върху реалния размер на възнагражденията. Това ще бъде съпроводено с по-висок размер на събраните осигурителни вноски, пише в мотивите.
Според представители на бизнеса обаче подобна мярка може и да не доведе до повече приходи за бюджета, тъй като тя би се приложила само от фирми, които и сега са изрядни и плащат осигуровки на пълния размер на възнагражденията. Също така има съмнения и относно ефекта върху конкурентността при привличането и задържането на кадри, тъй като и в момента има такъв начин – даване на по-високи заплати. Положителен ефект може да има от гледна точка на опростяването, тъй като ще е по-лесно за служителя да сметне колко ще му е чистата заплата, ако договорката е на брутно възнаграждение.
Челен опит
В момента на този принцип са осигурявани държавните служители. Целият размер на осигурителната тежест се поема изцяло от държавата. Работодателските организации обаче многократно са настоявали този модел да отпадне и чиновниците сами да внасят своя дял. Според тях по този начин ще се определя по-прозрачно размерът на заплатите. Социалният министър Ивайло Калфин обаче е твърдо против това, тъй като според него това ще увеличи бюрокрацията и разходите.
Работодателите ще могат да внасят пълния размер на здравните и социалните осигуровки на служителите си. Това е възможност, която депутати от гражданската квота на Реформаторския блок искат да запишат в Кодекса за социалното осигуряване. В момента съотношението е 60:40, като фирмата е задължена да поеме по-голямата част от вноската. Ако поправката бъде приета от парламента и ако дадена фирма реши да се възползва от нея, тя задължително ще вдигне разхода за фонд "Работна заплата". Причината е, че в текстовете се посочва изрично, че брутното възнаграждение на работника трябва да остане същото.
Според вносителите подобна мярка би повишила конкурентното предимство на фирмите, когато се опитват да привлекат квалифицирани служители. В мотивите към законопроекта е посочено, че мярката ще помогне и за "изсветляване" на икономиката, тъй като според вносителите така ще се създадат стимули за осигуряване на служителите в дадено предприятие на действителния размер на тяхното възнаграждение.
5 коментара
Разделянето 40:60 няма никакъв пазарен смисъл, но усложнява значително счетоводството. Данъци и осигуровки трябва да минат чисто счетоводно само от едната страна, без отражение върху нетната заплата.
Тези по-комунисти от БСП ще излязат. То щом правителството на БСП прие плослият данък /не че е лош/, какво ли се учудвам. Откъде накъде. ако мене питате по-добре ще е всичките осигуровки да се плащат от работниците. То и без това като закъсат фирмите, спират да внасят осигуровки, задлъжняват НАП не могат да си вземат парите, после тези фирми се продават на някой неграмотен и неизвестен без адрес и имаме какво, осигурени лица с право на пенсии и болнияни, без реално да са внесени осигуровки. Глупости ама големи глупости. Как пък точно РБ, ше предлага това нали са дясна партия.
[quote#1:"cinik"]Разделянето 40:60 няма никакъв пазарен смисъл[/quote]
А какъв пазарен смисъл има една "солидарна система"!?
Като се изключи "трудовата злополука", макар че и там няма връзка между трудовото възнаграждение и риска за злополука, каква е връзката между застрахователно (заболяване, безработица) събитие и трудово възнаграждение? Само се чудя на тия безмозъчни данъкотворци как не са се сетили да обвържат застраховката "Гражданска отговорност" или таксата смет с трудовото възнаграждение!
Какъв правен интерес има работодателя да плаща за правата на трета страна? Ако работникът му е с нарушени осигурителни права (бил гастарбайтер или дължи осигурителни вноски), кой ще е виновен? А, ако работодателят е недобросъвестен как "честния частник" Валентин Захариев и фирмата зачезне от правния мир (ликвидация, фалит, препродажба) кое лице ще е наказателно отговорно за данъчно престъпление (неплащането на осигуровки вече е данъчно престъпление под натиска на синдикатите)? Вероятно, помощник-счетоводителя!?
Що за идиотщина - те и в момента се поемат от работодателя де факто, а де юре, че някой ги води 60:40 няма никакво значение... нали работодателят плаща всичко???
Нищо няма да се промени за самите хора, тъй като работниците ги интересува нето заплатата, а работодателите ги интересува общия разход за труд (осигуровки + заплата).
Скритата идея в случая е, че ДОД се начислява на нето заплатата. Ако паднат осигуровките за служителя, той ще плаща по-висок данък (при промяна на нетната заплата). Ако не се променя нетната заплата, самите аргументи за конкуренция между работодателите увисват, защото на работниците е безразлично кой ще плаща осигуровките, тъй като те така и така се администрират от работодателя.