Под робството на късата памет и удобните жертви

Без обществен натиск докладите на ЕК губят своя смисъл

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров

Когато през есента на 2014 г. премиерът Борисов реши да остави в екипа си служебния министър на правосъдието Христо Иванов, това изглеждаше като явна заявка за дълбоки реформи. През декември амбициозната стратегия за продължаване на съдебната реформа беше приета от Министерския съвет, а през януари 2015 г., точно преди Европейската комисия (ЕК) да приеме поредния мониторингов доклад, стратегическият документ получи подкрепата на почти всички политически сили в парламента.

Една година по-късно този реформаторски порив е забравен. ЕК отново отчита предимно намерения, но не и резултати. В парламента паметта отново е рестартирана: прясно оправданият бивш вътрешен министър Цветан Цветанов чете декларация, с която иска оставката на моделирания преди три години от собствената му партия Висш съдебен съвет (ВСС).


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Подкаст: Война на хоризонта

Подкаст: Война на хоризонта