Затънали дълбоко в калта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Затънали дълбоко в калта

Затънали дълбоко в калта

Съдебната реформа и борбата с корупцията изглеждат блокирани от сегашния формат на това управление

Алексей Лазаров
11255 прочитания

© Кирил Златков


Нещо необичайно се случва през последните седмици по върховете на държавата - Бойко Борисов изглежда притеснен. Още по-неочаквано за него - на моменти той дори има вид на уплашен. "Мафията има интерес да няма правителство, да няма парламент", каза преди няколко дни премиерът. Това е само последното от дълга поредица негови изказвания в същия дух. Хора от екипа му обясняват официално как има "сценарии" за сваляне на кабинета, медиите на Пеевски говорят за "метеж" срещу властта чрез улични протести като през 2013 г., Цветан Цветанов свири сбор на партийните структури… Накратко, през многото пукнатини във властта се процежда убеждението, че управлението се клати и срещу него се води война.

В опит да бъде изпуснато малко напрежение по патриотарска линия, доста неочаквано беше отстранен клетият министър на образованието. Неочаквано, защото това все пак се случва в седмицата с концентрация на критики към съдебната система и усилията (по-скоро липсата им) на властта за борба с корупцията, като очакванията бяха за реакция по тази тема. Вместо това беше махнат по-скоро безвредният Тодор Танев. Обяснението за това е просто - образователният министър беше отстранен, защото уволнението му няма да разсърди никого и няма да разклати властта, като наруши крехкия баланс в сложната къща от карти на това управление. Това обаче е едно от много малкото движения, които Бойко Борисов може да си позволи.

В момента най-голямата сила на това управление - неговият широк формат, който практически елиминира опозицията и възможността за реална алтернатива, се превърна в най-голямата му слабост. Опитите на премиера да привлече в орбитата на властта почти всички възможни партии и сфери на влияние, превръщат правителството в пасивен заложник на взаимно изключващи се интереси. И така двигателят на управлението е в пълен блокаж.

Не може едновременно да направиш съдебна реформа, както иска будното гражданство (подкрепено от Европейската комисия) и да не я правиш, както желае съдебната номенклатура, хората, които я контролират, и партиите около тях. Не можеш да угодиш едновременно на тази (много малка) част от мнозинството, която иска борба с корупцията (подкрепено от ЕК), и на много голямата част, която искрено се страхува от нея. Не можеш да отговориш едновременно на очакванията за прозрачно и ефективно инвестиране на държавните пари и да напълниш все по-ненаситния търбух на олигархията за плячкосване на същите тези средства.

Така правителството практически е като спънат кон. Ако мръдне към реформи, скача Пеевски. Ако угоди на Пеевски, скачат останалите. В тази ситуация е напълно разбираемо защо Борисов е притеснен. Медицинският термин за състоянието на властта в момента е ступор - пациентът има съзнание, но няма двигателна активност. Не може да мръдне. Тази ситуация сама по себе си е неприятна, но условията, в които се случва, я правят нетърпима.

Страната в момента е затлачена от проблеми и ако те не се решат, съвсем скоро ще започнат да избухват истински кризи. Липсата на усещане за промяна в положителна посока освен това увеличава напрежението в цялата държава. Това много лесно може да се види в случаи като този във Враца - една наистина трагедия, но от битов характер, предизвика протести (включително и в София) и непропорционално голямо за случая недоволство. Тази фатална случка беше просто един от клапаните, през които изби натрупаното напрежение заради усещането за липса на справедливост и за безнаказаност.

Случаят от Враца засега се разминава без последствия за управлението, но това не означава, че напрежението е изчезнало. То само чака нов повод да се прояви. Това, което вероятно притеснява Борисов и заради което привижда отново призраците от 2013-та, е, че тогава ситуацията беше много подобна. Протестите преди три години започнаха заради сметките за ток, но това беше само искрата, която запали недоволството и изкара хиляди хора по улиците. Тогава, както между другото и при протестите срещу назначението на Пеевски за директор на ДАНС, най-честите оплаквания бяха от неефективните политици - от корупцията и като цяло от липсата на усещане за прогрес. Защото (освен, разбира се, магистралите, метрото, спортните зали, пречиствателните станции и други инвестиции на ЕС) държавата през последните години е не просто същата, но и много по-разядена от корупция и много по-неефективна. Много по-богати са все по-малкото олигарси и политиците, които ги обслужват. Почти всички останали някак кретат на дъното. Смрадта на корупцията отблъсква надалече и чуждестранните инвестиции, скапаната съдебна система и изкривената от политическа намеса конкуренция смазват българските предприемачи, които се опитват да играят по правилата.

Липсата на усещане за прогрес - за това, че властта разбира тези проблеми и се опитва да ги реши, само увеличава напрежението. Сега то едва ли ще избие отново в същата форма на улични протести. Историята рядко се повтаря толкова буквално, а и те не постигнаха конкретните си цели. Тези от февруари 2013 г. само помогнаха на власт да дойдат БСП, ДПС и "Атака", както и олигарсите зад тях. Тези от юни предотвратиха назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, но днес той изглежда дори по-силен оттогава. Строителните фирми, свързани с него, все така получават многомилионни обществени поръчки, лакеите му в съдебната система продължават да са на власт и той вече има пълно усещане за безнаказаност, за да показва открито част от придобитото през последните години.

Истинската драма за сегашното управление обаче е, че при всички положения то изглежда обречено на криза. Ако не направи нищо, може да падне - дефектите от нерешените проблеми ще стават все по-сериозни. Ако пък се опитва да ги реши, се изправя пред яростната съпротива на хората, които се възползват от тях.

Към това се прибавят и съвсем текущи проблеми, като например плащането на неустойките за АЕЦ Белене, или вероятността за налагане на финансови корекции по някои от големите проекти, както и теоретичната възможност за спиране на еврофондове следващата година заради неизпълнени изисквания на ЕС. Това означава, че властта ще остане без свободен ресурс за разхитителни строежи на магистрали или газови хъбове, което може допълнително да увеличи натиска от страна на олигархията.

Така изглежда, че и най-слабото движение може да срути крехката конструкция на това управление. В момента то може само много внимателно да не мърда.

Въпреки че е блокиран от тези противоречия, Борисов не може да си позволи всичко това да се вижда много явно. Единствената възможна стратегия в ситуацията е да имитира реформи с цел поне да отложи малко недоволството от липсата им. Това обяснява случилото се с промените в конституцията. Мнозинството се опита да го представи като важна стъпка от съдебната реформа, докато всъщност те бяха триумф на статуквото. Подобен ход е и поисканата оставка на Висшия съдебен съвет. Ходът звучи ефектно и ако не внимаваш много, може да решиш, че властта се опитва да намери някакво решение на проблемите в съдебната власт. Всъщност обаче от искането нямаше никакви последствия, а дори и този състав на ВСС наистина да се оттегли, новият не може да бъде избран без одобрението на ДПС. Което означава просто смяна на играчите, но не и на отбора, още по-малко промяна на играта.

Стратегията за имитация на реформи обяснява и болката, която Борисов видимо изпитва от оставката на Христо Иванов и най-вече от излизането на Радан Кънев в опозиция. Техният ход не заплаши с нищо стабилността на мнозинството, но демаскира фалшивия характер на случилото се в парламента. Преди година изглеждаше, че присъствието на Радан Кънев, Меглена Кунева, Божидар Лукарски и ко. във властта ще позволи на Борисов да се наметне с едно реформаторско одеяло. То обаче се оказа много прокъсано и неубедително, а след оттеглянето на ДСБ вече почти не може да прикрие какви са възможностите на това управление.

Така че за Бойко Борисов идва време разделно. Оттук нататък той ще трябва да прави серия съдбоносни избори. Може би най-важният от тях е дали ще вземе страната на хората или тази на мафията. Дали ще избере правилата пред тайните договорки. Честността или двуличието. И в крайна сметка дали ще остане на власт и ще се опитва да направи нещо смислено, или ще се бори да остане на власт, докато хвърля прах в очите на хората. За добро или лошо, изборът му ще стане ясен скоро. Ситуацията е такава, че сегашният ступор не може да продължи дълго. Става все по-невъзможно да се върви по средния път, в който всички са доволни - хем се краде, хем се правим, че се борим с корупцията, даваме на олигарсите, докато хвърляме прах в очите на хората. Време е за нова игра. Въпросът е кой ще я започне.

Нещо необичайно се случва през последните седмици по върховете на държавата - Бойко Борисов изглежда притеснен. Още по-неочаквано за него - на моменти той дори има вид на уплашен. "Мафията има интерес да няма правителство, да няма парламент", каза преди няколко дни премиерът. Това е само последното от дълга поредица негови изказвания в същия дух. Хора от екипа му обясняват официално как има "сценарии" за сваляне на кабинета, медиите на Пеевски говорят за "метеж" срещу властта чрез улични протести като през 2013 г., Цветан Цветанов свири сбор на партийните структури… Накратко, през многото пукнатини във властта се процежда убеждението, че управлението се клати и срещу него се води война.

В опит да бъде изпуснато малко напрежение по патриотарска линия, доста неочаквано беше отстранен клетият министър на образованието. Неочаквано, защото това все пак се случва в седмицата с концентрация на критики към съдебната система и усилията (по-скоро липсата им) на властта за борба с корупцията, като очакванията бяха за реакция по тази тема. Вместо това беше махнат по-скоро безвредният Тодор Танев. Обяснението за това е просто - образователният министър беше отстранен, защото уволнението му няма да разсърди никого и няма да разклати властта, като наруши крехкия баланс в сложната къща от карти на това управление. Това обаче е едно от много малкото движения, които Бойко Борисов може да си позволи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    franklin avatar :-|
    franklin

    "...хем се краде, хем се правим, че се борим с корупцията, даваме на олигарсите, докато хвърляме прах в очите на хората. Време е за нова игра. Въпросът е кой ще я започне."


    Такава политика ще ги завлече на дъното, въпрос на време.

  • 2
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    "Може би най-важният от тях е дали ще вземе страната на хората или тази на мафията"

    Опасявам се, че вече е избрал, и не е в наша полза ...

  • 3
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "Става все по-невъзможно да се върви по средния път, в който всички са доволни - хем се краде, хем се правим, че се борим с корупцията, даваме на олигарсите, докато хвърляме прах в очите на хората."

    Не само горния цитат, но и като цяло, много правдив анализ.

  • Даниел Киряков

    Честност или двуличие.

    Това е въпросът.

  • 5
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov
    • -135
    • +24

    Дилемата пред Б.Борисов е много сложна!?Това е натрупване на проблеми без възножност за безкръвно разрешение.Лозунгите на протестиращите за излизане от НАТО и ЕС са продиктувани от БСП-олигарсите.На тях не им изнасят реформите и върховенството на закона.ЕС иска и натиска за тази реформа иначе спира европарите.Най доброто за Б.Борисов твърдо решение за реформите на всяка цена,за което и народът ще го подкрепи или отново оставка.Но продължаване на сегашното управление ще му носи само негативи!!!

  • 6
    mano avatar :-|
    Svetoslav Pavlov

    Анализът е добър, но му се губи един много съществен факт. Борисов е поставен от статуквото за да имитира реформи. Никаква страна не би могъл да избере, защото той отдавна е бил избран от едната от страните.
    Всичките "активни мероприятия" показват съвсем ясно кой на коя страна е.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    С тази конституция.. уреждаща на съдебната система - независимост - т.е. да зависи само от роднини, приятели и пари.. няма как да има реформа. Просто е много удобно за сегашните магистрати - да си уреждат роднините, приятелите и тук там да прибират пари. След като няма външен контрол/забранен е от конституцията/..

    все ще е така. даже и да се имитират реформи... щото конституцията не може да бъде пипната от НС.. трябва ВНС .. ама като гледам никой и не се опитва да го махне това ВНС - опс ДПС предложиха това.. какъв майтап. "Прогресивните" партии не искат това.. а регресивната ДПС иска.

  • 8
    balla avatar :-|
    balla

    За предпочитане е "нова игра" без ГЕРБ, ДПС, АБВ, БСП, АТАКА, но това е 100% невъзможно. Остава обръщане на курса на ГЕРБ срещу олигархията, това е на 90% невъзможно.

    България има за следващите 5 години едва 10% надежда, че нещо ще тръгне в правилната посока. При избори процента ще нарасне, но реално >50% промяна можем да очакваме не по рано от 3-4 мандата 12-15 г

  • 9
    bodensee avatar :-|
    bodensee

    До коментар [#6] от "mano":
    С толкова много повдигачи на топка като във волейбола (думите са на Бриго Аспарухов по БНТ) се чудя, как Борисов успява да раздаде всичко обещано от него. Това неговото не е управление, а безвремие. Царства простотията, безпросветността и агресивността. Подобна стабилност не пожелавам на никого!

  • 10
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Заглавието не ми харесва, тъй като се случва точно обратното, но все още сме в зората на справедливостта.

    Второ днес гледах свръховластения главен прокурор и той каза по повод някакъв казус, че първо трябва да се знае...Кой...е източника. Така. Цяла България знае за обири пред очите си включително крупния КТБ, убийства и какви ли не престъпления и всички българи питат...Кой...е извършителя. Е?

    Продължавам да защитавам личността и професията на премиера. Все пак всички го познават като охранител и то на висши особи и държавници и смятам винаги е правил това. Вярвам, че е човек който съвестно си гледа неговата работа и макар да се възползва от поста си го прави защото е професионалист и трябва да бъде разбран.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK