Ще спрат ли еврофондовете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще спрат ли еврофондовете

След като инвестирахме милиони в нова канализация и пречистване, ЕК сега иска секторът да може да се издържа и да инвестира в поддръжка. Това ще стане с по-високи цени на водата.

Ще спрат ли еврофондовете

2016 г. е последната за изпълнението на пакет реформи, които България обеща на ЕК

Огнян Георгиев
13256 прочитания

След като инвестирахме милиони в нова канализация и пречистване, ЕК сега иска секторът да може да се издържа и да инвестира в поддръжка. Това ще стане с по-високи цени на водата.

© Мария Съботинова


Най-вероятно не сте забелязали, но на 13 януари Министерският съвет прие наредба за водата, която вероятно ще вдигне цената, която плащате от догодина. Причината да не забележите е, че разбираемо МС се постара това да не вдигне много шум - правителство, което се опасява от всякакви движения, надали иска да сочи на гражданите, че някаква цена ще се повиши. Наредбата бе завоалирана като "нов инструментариум на Комисията за енергийно и водно регулиране за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите". Това е втората стъпка от т.нар. водна реформа - мащабна промяна в начина, по който се доставя, поддържа и потребява водната инфраструктура в България. Първата беше разделянето на ДКЕВР на енергиен и воден регулатор.

Тук е моментът да се запитате защо правителство, което определено не личи да иска да влиза в регистъра на реформаторите, все пак прави подобна промяна. И отговорът е прост - защото иначе ще загуби едни пари.

Когато подписвахме документите за новия програмен период за европейско финансиране, се съгласихме на едни предварителни условия, които Европейската комисия постави на страните членки, уморена от липсата на движение в сектори, които тя смята за важни. Те изискваха България да предприеме определени действия до края на 2016 г., като в противен случай би била наказана по единствения ефективен начин - със спиране на финансирането. През 2015 г. не беше постигнат особен напредък по тези условия - от списъка, който направихме миналия януари, са отпаднали едва две: Национален план за отпадъците и стратегия за висшето образование. Проверка на "Капитал" установи, че повечето от сроковете, които изтичаха до декември 2015 г., са преместени за тази година (виж графиката). Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев обаче е убеден, че до края на тази година всичко останало ще бъде изпълнено.

Това е амбициозна задача. Остават например двете хоризонтални условия (т.е. такива, от които зависят всички пари) - създаване на статистически показатели за всяка програма, които да подаваме към Брюксел, така че там да могат да преценяват адекватно докъде сме с целите, и реформа на системата за обществени поръчки. Второто се движи - ЗОП е в парламента, а първото продължава да е на ниво обсъждане, но заети с него експерти твърдят, че ще се случи до края на годината. Предвид залога - над 9 млрд. евро, тези две условия са най-сигурни.

Но други са съмнителни. Прословутата водна реформа например иска все пак въвеждането на нови цени на водата, които да позволяват на ВиК операторите да поддържат мрежата, в която са инвестирани европейски пари. Това ще е ход, който това правителство ще трябва да направи въпреки страха от протести, подобно на тези за винетките. Другата голяма въпросителна е здравеопазването: там опитът на правителството да побере плащанията за здраве в ограничения бюджет на здравната каса, като намали броя на болниците и лекарите, с които работи, неминуемо ще срещнат недоволство, освен ако не са половинчати. В сектора все още стоят неизпълнени приоритети като нов модел на спешна помощ, нов модел на разходване на парите в зависимост от население и приоритети и печално известната електронна здравна карта. Съмнително е дали до края на годината всички тези неща ще се случат, особено предвид трусовете в здравното министерство.

Източник от правителството, коментиращ анонимно, заяви че ЕК държи най-много именно на води и здраве, както и на ромската стратегия за интеграция, която също е доникъде - миналата седмица беше обявена поръчка за съставянето на електронна система, която да следи всички показатели. Т.е. липсата на видим напредък в тези три сектора до средата на 2017 г. ще спре съответните суми за тях.

Това е добър механизъм на хартия за задвижването на реформи. Но проблемът, както с всичко друго, е, че документите невинаги значат действия. "Ние сме царе на стратегиите", казва експерт, участващ в съставянето на новите програми. На хартия в министерството на икономиката вече има няколко съвета, които действат по новата Стратегия за интелигентна специализация (също предварително условие, което определя секторите с приоритет за икономиката), но които не са се събирали. В сектор отпадъци пък трябваше да бъде приета такса "смет" на база количество, но това отпадна, както ще отпадне идеята онези, които харчат много над средното вода, да плащат по-скъпо наднорменото количество.

Така че повечето условия може и да бъдат изпълнени до края на тази година. Това не значи задължително, че ще се случат реформи. Нито, че няма да ни бъдат спирани средства. Играта на котка и мишка ще продължи.

Най-вероятно не сте забелязали, но на 13 януари Министерският съвет прие наредба за водата, която вероятно ще вдигне цената, която плащате от догодина. Причината да не забележите е, че разбираемо МС се постара това да не вдигне много шум - правителство, което се опасява от всякакви движения, надали иска да сочи на гражданите, че някаква цена ще се повиши. Наредбата бе завоалирана като "нов инструментариум на Комисията за енергийно и водно регулиране за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите". Това е втората стъпка от т.нар. водна реформа - мащабна промяна в начина, по който се доставя, поддържа и потребява водната инфраструктура в България. Първата беше разделянето на ДКЕВР на енергиен и воден регулатор.

Тук е моментът да се запитате защо правителство, което определено не личи да иска да влиза в регистъра на реформаторите, все пак прави подобна промяна. И отговорът е прост - защото иначе ще загуби едни пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    seniorbb avatar :-P
    джендър NATO generals
    • -121
    • +14

    €врофондовете няма да ги срат, дори България да не изпълни до край всичките обещания! Защото Боко се ръкува с Меркел, прегръща с Камерън и целъва с Юнкер. Защото Боко го приемат в Белия Дом. Защото по думите на Боко, €врофондовете ги пусаха заради Него. "На вас ви ги спират, на мен ми ги пускат" :D
    Шегата настрана! В политиката има лични отношения между хората, които са изключително важни. Които могат да наклонят везните при взимане на едно такова решение.

  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Дано ги спрат, да гледаме олигархичен канибализъм. ;)

  • 3
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    Интересно дали за т. нар. водна реформа е имало поне някакво обществено обсъждане с българските граждани. Ако това наистина е "мащабна промяна в начина, по който се доставя, поддържа и потребява водната инфраструктура в България", то принципно хората трябва да са информирани, за да не стане после като с ВЕИ.

  • 4
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#3] от "haralampi":

    Кой ги пита хората? Пари трябва да се усвояват. Вече не остана едър бизнес, който да не е напълно зависим от обществени поръчки и еврофондове. Да не говорим, че всеки стартираш без компютърджиите се занимава с европейски средства, вместо да се захване здраво с работа и да е независим.

  • 5
    spindi avatar :-|
    spindi

    Търсите проблеми там където ги няма. Ако се върна 2-3 години назад ще видя, че черните ви прогнози изобщо не излизат. Ясно ви е, че докато Борисов е начело и 1 ст. от фондовете няма да бъде спряна. но се правите на луди.

  • 6
    t_ avatar :-|
    t_

    Мдааа, Капитал, пак напъни да ни насаждате ваше си мнение без да предоставите сериозни аргументи. Като се замисля, че даже обмислях да си платя, за да ви чета онлайн. Че то такива статийки и в Дневник мога да си ги чета, и в Бивол даже. Честно, от известно време даже не ви отварям сайта толкова често. Много падна качеството. Много.

  • 7
    aussie avatar :-|
    aussie

    До коментар [#6] от "t_":

    Аз пък мисля че се е повишило откакто стана платено. А ти продължавай да си четеш само в Дневник и Бивола, и там е за хора.

  • 8
    knb avatar :-|
    knb

    Най-лесният начин да се пороби бедняк е като му се даде заем, който не може да върне. Е това е което наблюдаваме. Поставете водата и храната под контрол и може да се контролира броя на хората и здравето им.

    Време е да се анализира от страна на бизнеса ситуацията. Защото зависимостта от чужди фондове, които отговарят на чужди за местния бизнес цели могат да се окажат пагубни. Те не са и съвсем чужди фондове -- те са си в огромната част местни пари дадени под управлението на ЕО. За сметка на увеличени данъци и следователно на понижена конкурентноспособност и покупателна способност на хората, т.е. обема на местния пазар.

    Добре е да се анализира например ситуацията в Португалия и Испания. Тези страни бяха направени модерни благодарение на такива "безвъзмездни" фондове в продължение на десетилетия. Местната високотехнологична индустрия бе анихилирана -- стомани, специално машиностроене, корабостроене. За сметка на това бяха построени избитъчни инфраструктури, административни постройки (концертните зали в Испания се използват на 8% от капацитета). Е дойде момент да се заплатят тези фондове. Продавайки на безценица всичко направено с тези пари.

    Един явен ефект от фондовете и помощите е: нов бизнес дори и изгоден не може да възникне. Поради простата причина че тези с фондовете имат финансово преимущество. И фонд не се дава за нещо, което не е вече добре изпитано. Затова който направи нещо отива в САЩ. Например в областта на компютрите, дроните, компютърни програми това е повече от задължително.

    Фредман има един много добър анализ на Европа и европейските помощи в книгата си. Общо взето от поглед на американски ястреб, не е доброжелателен към ЕО. Но е точен. Мисля че може да се намери изказването му пред Чикаго Консил.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK